Над 2,5 милиона българи живеят в бедност и лишения (СТАТИЯ)

Снимка:Булфото

Над 2,5 милиона българи живеят в лишения. Това са данни от изследването „Бедни срещу бедни“, направено от Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“ и председател на сдружение „Солидарна България“. Числата показват, че бедността е нерегистриран феномен, заяви тя в интервю за БНР.

По думите й, това означава, че хората, които имат нужда от подпомагане, по никакъв начин не попадат в регистрите на официалната държавна статистика и агенции, които се борят с крайната бедност.

„За съжаление това са голяма част от хората. Трудно е да се каже точно колко, но ако вземем предвид работещите бедни, здравно неосигурените, поради голяма бедност, а не всички здравно неосигурени, безработните с ниски или никакви доходи, а голяма част от тях са такива, пенсионерите, сред които милион и триста живеят с доходи под официалната линия на бедност, ще се получи една група от хора, която формира около 36% от българското население„, каза Григорова.

Тя обяснява, че голяма част от тези хора не се подпомагат по никакъв начин от държавните институции и ги нарича „групата на сивата бедност“, по подобие на сивата икономика.

„Това, което се вижда ясно, е, че в момент преди налагане на някакви поредни рестрикции: намаляване на социални помощи, ограничаване на условията за достъп до такива, се поражда една обществена истерия. Появява се някой, който хвърля огромни числа в пространството. Обяснява, че за социално подпомагане отиват четири милиарда от националния бюджет, нещо, което е немислимо, но хората трудно могат да се ориентират за тези големи числа, какво точно им се говори, след което министри и народни представители започват да повтарят, че една или друга група е съставена основно от паразити, които се възползват от нас„, твърди Григорова.

Според резултатите от проведеното изследване, над 600 хиляди души у нас са работещи бедни, 460 хиляди са без здравно осигуряване заради бедност, а над 303 хиляди са безработните с нисък или никакъв доход. 34,2 % са българите, които живеят в материални лишения, което ни отрежда място сред водещите държави от Европейския съюз по този показател. Средно за ЕС 8,2 % от гражданите живеят в материални лишения.

Източник:Гласове

Научете повече

Нова партида "Жигули" за социалистическия пазар

Първият модел на „Жигули“ е „ВАЗ-2101“, по конструкция почти напълно повтарящ италианския модел „FIAT 124“, но сглобен почти напълно от местни комплектуващи части. Първите коли са произведени през есента на 1970 г. „Жигули“ е основната марка леки автомобили, продавани през 70-те и 80-те години в България.
Автомобилите от първата фамилия ВАЗ-2101, ВАЗ-2102, ВАЗ-2103, ВАЗ-2106 се продават на вътрешния пазар на СССР, както и на външните пазари, под търговското наименование „Жигули“. Тъй като обаче в редица европейски страни думата „жигули“ потребителите асоциират със съмнителното понятие жиголо („любовник срещу заплащане“), то на външните пазари марката „Жигули“ скоро е променена на „LADA“ (съответно експортните ВАЗ-2101, ВАЗ-21011, ВАЗ-2103, ВАЗ-2106 стават Lada-1200, Lada-1300, Lada-1500, Lada-1600 по обема двигателя в cm?).
Първите „Жигули“ са със сравнително мощни двигатели – 1,1 и 1,3 L с мощности 67 – 89 к.с. Времето за ускорение от 0 до 100 km/h е 14 s. 

Научете повече

Със семейния Запорожец през 80-те

Този "ЗАЗ" беше в движение до 2003година!От Русе до Калофер всяко лято минаваше разстоянието безпроблемно.Летувахме в месността "Кирика", над Калофер,а палатката ни се монтираше върху колата.

Производството на леките автомобили „Запорожец“ започва в Завод "Комунар", гр. Запорожие, по-късно преименуван в Запорожки автомобилен завод (ЗАЗ), който от 1990 до 1994 год. е базовият завод в Производственото обединение „Авто ЗАЗ“. Малолитражният евтин автомобил, без претенции за лукс и пригоден за пътуване в условията на СССР, е използван широко от социалната програма на Съветската държава. Произвеждани са автомобили в модификация за инвалиди, което го прави особено популярен. От 1994 година заводът в Украйна е намалил с 50% производството на моделите с такова наименование поради отказа на руските органи по социално осигуряване да закупуват автомобили. Поради нерентабилност заводът прекратява производството на автомобила с марката „Запорожец“.
Снимки Татяна Димитрова

Научете повече

Едно забравено предаване: Телевизионен справочник,1988 г. (ВИДЕО)

„Телевизионен Справочник“ дебютира на екран през януари 1988 г. и прави истински бум още в началото си.  Друго предаване, с което БНТ освежава ефира си пак тогава, е „Добро утро“. След 1995 година „Тв справочник“ е спряно, защото след приемането на Закона за радио и телевизия се преценява, че то е рекламно.

Научете повече

Княз Александър І е детрониран и изгонен от България

В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княз Александър I Батенберг, извършват държавен преврат. Начело застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и Р. Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк, те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Акцията не е осигурена политически и не среща подкрепата на българската общественост, поради което завършва с неуспех.


 Против превратаджиите се обявява и председателят на народното събрание Стефан Стамболов. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от пределите на Княжеството, е повикан да се завърне обратно и отново да заеме българския престол. Макар да се завръща в България, княз Александър I Батенберг отказва да встъпи отново на престола, мотивирайки се с липсата на подкрепа от страна на руския император Александър III. С повторна прокламация към българския народ Батенберг известява, че се отказва от българския престол, и след като назначава Регентски съвет в състав Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров, на 27 август напуска България.


 След неуспеха на преврата участващите в него офицери емигрират в Румъния, а после и в Русия. Държавният преврат бележи началото на един повратен момент в новата политическа история на България. Това е първата българска политическа криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г. Александър І Батенберг е роден на 5 април 1857 г. във Верона. Той е втори син на принц Александър фон Хесен и Юлия Хауке. Получава военно образование в Дрезденския кадетски корпус; служи във Втори Хесенски лейбдрагунски полк и в руския улански полк, с който участва в Руско-турската война (1877 г.-1878 г.). Негов покровител в кариерата е руският император Александър II (убит на 13.3.1881 г.).

При избирането му за княз на България от Първото Велико Народно събрание (17 април 1879 г.). още няма навършени пълни 22 години. Александър І свиква Второ Велико Народно събрание (27 април 1881 г.), което отменя Търновската конституция и установява т. нар. режим на пълномощията (1881 г.-1883 г.). По негова молба в България са изпратени генералите А. В. Каулбарс и Л. Н. Скобелев, които са включени в правителството – първият като министър на войната, вторият като министър на вътрешните работи.

 Пълномощията срещат масовата съпротива на широките обществени кръгове, затова княз Александър е принуден да възстанови конституцията и да повери управлението на Либералната партия (1883 г.). Князът приема с притеснение народния стремеж за съединение на Княжеството с Източна Румелия, тъй като се страхува да не предизвика Великите сили. Като главнокомандващ на българската армия в Сръбско-българската война (1885 г.) отначало предлага армията да освободи София и да се укрепи на Вакарелските възвишения, но впоследствие показва много добри способности на командващ и политик. Награден е с военен орден "За храброст" I степен. След като напуска България, Александър Батенберг служи като командир на полк в австро-унгарската армия, като получава звание генерал-майор. Умира на 17 ноември 1893 г. в Грац (Австрия). Тленните останки на княз Александър І Батенберг почиват в мавзолей в София. От 1946 до 1991 г. мястото е недостъпно за посетители, но след политическите промени в страната Министерството на отбраната отваря гробницата.

blitz.bg

Научете повече

Моряк оцелява 133 дни в океана на сал (СТАТИЯ)

На 23 ноември 1942 г. германската подводница U-172 открива британския търговски съд Ben Lomond в Атлантическия океан почти на екватора (на около 400 км северно от Бразилия) и го торпилира. Корабът е въоръжен, но плава бавно без охрана от Кейптаун за Холандска Гвиана. Одисея в океана От всичките 55 членове на екипажа се спасяват само 11. Сред тях е и 24-годишният китайски моряк Лин Пен, който служил като втори стюард на Ben Lomond.

 Установявайки, че корабът потъва, Пен бързо надява спасителна жилетка и скача от борда преди котлите да се взривят. След като прекарва във водата два часа, той се натъква на стандартен квадратен 8-футов (2,5 м) спасителен плот и се качва на него. Той не подозира, че на това малко кътче ще прекара 133 дни. На плота намира няколко кутии с бисквити, 40 литра питейна вода, малко шоколад, захар, сигнални светлинни шашки, две димови шашки и електрическо фенерче. Отначало Пен се храни с продуктите на плота, но скоро му се налага да потърси и други източници за препитание.

 Той събира дъждовна вода, като използва чергилото на плота, заема се и с риболов. Тъй като не умее да плува добре, се привързва към плота с връв, вързана за китката си. Използва проводник от фенерчето за малка рибарска кукичка, конопените влакна заместват кордата на въдицата, а от изтръгнат гвоздей от плота той майстори кука за по-голяма риба. За нарязване на рибата използва самоделен нож, направен от ламаринена кутия на бисквитите. След това суши рибата на връв, опъната над чергилото.

 Веднъж силна буря връхлита плота и похабява всичките запаси от от риба и вода. Едва оживелият Пен смогва да улови птица и да се напие с кръвта й. Отначало води сметка на дните като завързва възли на връвчица, но след това решава, че това е безсмислено и започва да брои само месеците, ориентирайки се по пълнолунията. Спасение Районът на океана, където се намира Лин Пен, никак не е пуст. Няколко пъти го откриват. Отначало край него минава търговски кораб. После Пен твърди, че от борда го виждат, но не го качват, защото е китаец.

След това е забелязан от патрулна ескадрила самолети от ВМС на САЩ, откъдето му хвърлят спасителен буй, но скоро се разразява буря и го изгубват. Не веднъж вижда немски подводници. В края на март 1943 г. той открива, че вече е близо до суша, тъй като се изменя цветът на водата – това вече не е чистата океанска вода, в нея има примеси от вода от устието на Амазонка. На 5 април го откриват трима бразилски рибари, които след три дни го докарват в Белен. Към момента на откриването Лин Пен е загубил само 9 кг от теглото си и е способен да се придвижва самостоятелно. Той прекарва четири седмици в бразилска болница, след което британски консул го препраща във Великобритания през Майами и Ню Йорк.

След завършване на войната Лин Пен решава да емигрира в САЩ, но не влиза в квотата на китайските имигранти. Обаче благодарение на своята известност и на помощта на сенатора Уорън Магнусон, той все пак получава разрешение и през 1952 г. се сдобива с американско гражданство. Той продължава морската си служба, става шеф-стюард и излиза на пенсия през 1983 г. Рекорди Когато съобщават на Лин Пен, че никой преди него не оживял сам 133 дни на плот, той отвръща: „Надявам се, че на никой никога няма да се налага да подобрява този рекорд.” И макар по-късно 3 мексикански моряци да прекарват 10 месеца на неуправляем съд, по време на пребиваване на плот и в самота все още рекордът на Лин остава не подобрен. Британският крал Джордж VІ награждава Лин Пен с медал на Британската империя, а в ръководствата на Кралския флот по техника на оцеляване влизат препоръките на Лин.
Източник:blitz.bg

Научете повече