13:35
Панагюрище – 3000 къщи, 3 черкви и 3 училища. Изгорени 400 къщи, 2 черкви и 2 училища.
Перущица - 467 къщи, 2 черкви, 2 училища. Всичко е изгорено, стотици са избити.
Брацигово - 450 къщи, 1 черква, 2 училища. Избити 50 души.
Клисура - 830 къщи, 1 черква, 2 училища. Цялото изгорено.
Други около 200 села къде повече, къде по-малко са ограбени, изгорени и хиляди хора в тях са избити.Няма село, където да няма жертви, но в по- малък размер отколкото в Батак.
В целия IV революционен окръг са убити 2825 души,
само в Батак - 1750, а в останалите градове и села общо 1075 души.
Журналистът Макгахан в своя кореспонденция изпратена след посещението в Батак и отпечатена във вестник „ Дейли нюз„ разказва за ужасите.
Ето част от нея: ”Татар Пазарджик. 2 август 1876 г. След изпращането на вчерашното писмо, аз видях най-страшните работи в света. Всичко, което се е казвало за турците, вярвам го, а така също и всичко, което може да се каже за тях сега и занапред. Има в зверствата една точка, от която по- нататък не може да се иде, и там никакво сравнение, премятане и мерене не може да се приложи: турците дори и тая точка са надминали.”
Дописките на Макгахан възмущават съвестта на целия образован свят, който за щастие тогава е обладан от хуманизъм. Най-видните хора в Европа застават начело на борбата против турското правителство. Водителят на английските либерали Гладстон издава две брошури: „Ужасите в България и Източния въпрос” и втора - „Уроци по клане или поведението на турското правителство в и около България”. Руските славянофили начело с Аксаков и Достоевски също повеждат борба чрез пресата за освобождение на християните от турско иго.
Във френския парламент
българската кауза намира защита в лицето на най-големия писател Виктор Юго. Трябва да се има в предвид, че главният аргумент на Гладстон, Виктор Юго и на всички други, е Батак. Без Батак въстанието не може да даде резултатите, които даде. И това е лесно обяснимо. Батак сам даде един път и половина повече жертви, отколкото целия IV революционен окръг. Възмутеното обществено мнение в Европа най-после наложи на своите правителства да вземат мерки против турските колеги. Така се свиква Цариградската конференция, която доведе до Освободителната Руско-турска война през 1878 година.
А ето и думите на клетвата на въстаниците по Устава на българския революционен централен комитет:
„Заклевам се в името на всемогъщия Бог, в слънцето което ни грее, в земята която ни храни, в млякото което сме бозали, и във всичките си мили и драги неща, че ще останем верни изпълнители на идеята за освобождението на Отечеството ни България, за която
ще жертваме всичко
което притежаваме и най-после живота си!”
На 21 февруари 1876 г. у дома на Петър Горанов пристига Панайот Волов- Ванков. Още в същия ден се събират Трендафил Тошев, Ангел Кавлаков, Вранко Паунов, братята Стефан, Ангел и Петър Трендафилови, Тодор поп Нейчев,Петър Ванчов, Горю Кавлаков, Стоян Стойчев и Ангел Горанов.
Волов се обръща с реч: ”Семето, което нашите предшественици апостоли посяха даде добри резултати. Народното съзнание узря навсякъде. Турската тирания стана непоносима и цяла България е готова да въстане. Турция е безсилна да усмири Херцеговското въстание, от което ние трябва да вземем пример. Турция в международно отношение се заплита, предстоят войни и ще бъде престъпление пред потомството, ако се пропусне момента...”
Петър Горанов и някои други заявяват с възторг, че Батак отдавна се готви и няма да остане по-назад от другите места. Изтъкват местните условия и пожелават да се запознаят с общия план на действие и приготовления на другите места.
Кои са наследниците на Петър Горанов и Марга Кавлакова-Горанова?
Петър Горанов е женен за дъщерята на Ангел Кавлаков - Марга. От брака имат една дъщеря Райна, омъжена в град Пещера. Синът Ангел (дядо на Ангел Светославов Горанов) е по професия адвокат, завършил в Русия. По време на Априлското въстание 1876 г. е секретар. Вторият син Иван е доктор, открива първата психиатрична клиника в София и по-късно я подарява на България. Третият син – Димитър участва като офицер в гражданските събития в Русия. Убит е в Москва през 1910 г.
А ето какво раказва Петър Горанов как се е спасила Марга:
„Сутринта на 3 май неприятелят насилва черковната врата. Черквата вътре е препълнена с народ, а няколко маловръстни деца се удушват от притеснение. Жените плачат за убитите си мъже, мъжете за жените, а децата за родителите. Турците намират и пускат пчели в черквата. Разярените пчели жилят навсякъде. Отчаяни всички отворят залостената врата - искали нечестивите и коварни сърца на турците като видят скръбта и плача на треперещите там невинни малки деца, да спрат. Но надежда празна! Башибозуците навлизат и ни най-малко внимание не обръщат на това. Живите ги обират, а след това жестоко убиват. Събличат живи хора и ги нареждат на дръвника. Много мъже, а и жена ми Мария успяват да се покрият между мъртвите тела.”
Героичната българка Марга Кавлакова възпламенява великите Уйлям Гладстоун, Макгахан, Виктор Юго, Оскар Уайлд, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев и много други да вдигнат глас в защита на българския народ.
Жестокостта при Батак, даде свободата на България!
Детайли от историята на Батак
През XV- XVII век в подножието на красивите Родопи се преселват непокорни и корави българи от Македония и Родопите. Така възниква малкото селце Батак. След падането на България под турско робство те съхраняват християнската си вяра. За тяхното материално и духовно развитие говорят построяването на църквата „ Св. Неделя”, откриват училище, изпращат децата си да учат в чужбина.
От Батак израстват и видни възроженци: Игумен Йосиф- възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, Игумените Кирил и Никифор, Р. Босилин- авторът на „ Български буквар”, к нигоиздателят Драган Манчов и Исполина- воевода Петър Горанов, който през пролетта на 1876 г. завинаги свърза името на Батак със Свободата.
Ангел ГОРАНОВ, правнук, председател на фондацията „ Петър Горанов” Наборе.бг
