Лидерът на партия ГЕРБ като ученик

Премиерът е завършил СОУ „Христо Смирненски“ в Банкя. Макар да не обичал много да заляга над учебниците, благодарение на майка си, която е била учителка в същото училище – буйният Бойко разгръща потенциала си и завършва с пълен Отличен!

Научете повече

Варна в уникални снимки от 60-те,70-те и 80-те

Варна е един от най-красивите морски градове в България. Вижте в 11 уникални снимки ,как е изглеждал града през 60-те,70-те и 80-те години:

Град Варна е разположен на северния и западния бряг на Варненския залив и край Варненското езеро. Най-южната и централната част на града се свързват през Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km.

Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлената зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.
Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край „Евксиноград“, квартал „Виница“, чак до „Златни пясъци“ . Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване.
В чертите на града са курортните комплекси Св. Св. Константин и Елена и Златни пясъци

Научете повече

Путин издирва българите от някогашния екипаж на кораба "Авиор" за да ги награди

Русия издирва българите от някогашния екипаж на кораба "Авиор", спасили моряците от потъналата през 1970 година съветска атомна подводница "К-8".

Те ще бъдат предложени за награда от президента Владимир Путин по случай 45-годишнината от инцидента в Бискайския залив, която ще бъде отбелязана през април 2015 година. Това съобщи председателят на Българската военноморска конфедерация и Съюза на подводничарите в България о.з. капитан първи ранг Станко Станков.

Според него, търсенето ще се проточи, защото част от плавалите по онова време на "Авиор" (преименуван на "Хаджи Димитър"), са известни не с фамилии, а с прякори като Радо Чорбата, Митьо Шишето и др. Освен това живеят в София, Бургас и други градове на страната, съобщава "Телеграф". Инициатори на издирването са ветераните от 7-а дивизия на Червенознаменния северен флот в Санкт Петербург.

 Трагедията със съветската подводница се разиграла на 7 април 1970 година в Бискайския залив, след като на борда избухнал пожар в реакторния отсек. 20 души от екипажа загинали, докато се борили с огъня, а останалите оцелели излезли от подводницата и изстреляли сигнални ракети за помощ. Те били видени на 11 април от кораба "Авиор", който успял да спаси 43 подводничари.

През април 2015 година руските подводничари се готвят да отбележат официално 45 години от гибелта на К-8. Те вече са намерили близките на 17 от 20-те загинали при потъването на подводницата. Издирването и на българските моряци вече започна, коментира кап. Станков, според когото засега са открити к.д.п. Георги Петров, вторият механик Светослав Юрекчиев и четвъртият механик Владимир Стойнов. Проблемът е, че част от спасителите са известни само с прякорите си. Съюзът на подводничарите призовава всеки, който има информация за тях, да се свърже с ръководството на организацията във Варна.

Източник:novini.bg

Научете повече

Стара Загора в снимки от 70-те и 80-те

Деца позират пред Мерцедес в центъра на Стара Загора 

Легендарното маймун-фото в градската градина на Стара Загора,70-те

Научете повече

През 1985 г.ревнива съпруга залага бомба в колата на старшина Зарко Харалампиев от Вършец (СТАТИЯ)

Убих го, защото иначе щеше да убие мене! Просто исках да го изпреваря! От затвор се излиза, от гроб – не, споделила Спаска

На 20 август 1985 г. сутринта мощна бомба разтърсва тихия планински курорт Вършец. Адската машина е поставена в автомобил и тежко ранява собственика му, старшината от авиополка в Габровница Зарко Харалампиев. Три дни по-късно военният умира от раните си. Минути след експлозията на крак е вдигната цялата милиция,

 Държавна сигурност и Военното разузнаване в Северозапада, припомня "Труд" драмата отпреди 30 години. По това време в България тече насилственото преименуване на българските мюсюлмани, известно като „възродителен процес”. В страната вече са станали няколко терористични акта, за които властта мълчи, но хората знаят.

Първите подозрения на разследващите са насочени към радикални турски националисти, но такива в Северозападна България няма. Криминалистите започват разпити на роднини и приятели на взривения мъж и постепенно стигат до истината – старшина Харалампиев е убит не от терористи, а от любов, превърнала се в ревност и омраза. Зарко Харалампиев работел като автобусен шофьор в Михайловград (днес Монтана).

Бил висок, строен и красив мъж, душа на компанията и любимец на жените, описват го познатите му. Заради чара и нежните му завоевания приятелите го наричали Ален Делон. Всяка минала през леглото му жена хубавецът записвал в специално тефтерче. Съпругата му Спаска Дмитрова, за която се оженил през 1974 г., обаче никак не се радвала на приказките за забежките на мъжа си.

Младото семейство, което вече имало и малка дъщеря, се тресяло почти всяка вечер от скандали. За да избяга от ядове и да спечели повече пари, Зарко заминал за няколко години като шофьор в Либия. Но тогава историята се обърнала. До Зарко започнали да достигат слухове, че Спаска събира компании и мъже остават да преспят в дома им. Гурбетчията предупреждавал в писма жена си да внимава и да не го срами, но накрая, побеснял от ревност, се върнал. В началото общият живот като че ли потръгнал.

Тогава Зарко започнал работа като старшина в авиоподелението в село Габровница. Срещите му с хубави жени обаче пак започнали и скандалите отново пламнали. Заради караниците Зарко често посягал и на жена си и тя се оплакала на командирите на авиополка. Те скастрили старшината и го предупредили, че ще изхвръкне от армията. Стреснат, той предупредил съпругата си да мълчи и дори се заканил, че ще я убие.

Разядена от ревност, изтормозена от скандалите и уплашена до смърт, Спаска потърсила за помощ брат си Иван. „Вече не се издържа! Не стига, че не спира да хойка и ме бие, но вече се кани и да ме убие!”, изплакала жената. И брат й се заел да реши проблема. Той се снабдил с тротил от познат иманяр и сглобил самоделна бомба, пише още "Труд". На 19 август 1985 г. Иван Митов, придружен от приятел, пъхнал взрива под ладата на Зарко и свързал жиците с радиото на колата. Когато на следващата сутрин старшината включил радиото, колата заедно с него хвръкнала във въздуха.

Арестувани от милицията, Спаска и участниците в атентата признали всичко. Иван Митов и иманярът Симеон Димитров били осъдени на смърт, а Спаска – на 20 години затвор. Двамата мъже били разстреляни – екзекуциите им са сред последните в България преди падането на комунизма. Планът на убийците поне според тях бил перфектен. Заради възродителния процес през 80-те години на ХХ век адски машини експлодирали в Пловдив, на летище Варна, на гара Буново и в хотел в Сливен. Бомбите убили осем души, сред които две деца, ранени били над 50. За да прати следствието в грешна посока, ден след взрива Спаска занесла в милицията парче от вестник, на което пишело „Така покръстваме ние! Иде ред и на други!”.

Криминалистите не се хванали на номера. Оказало се, че почеркът не е на терористи, а на самата Спаска. „Убихме го, защото иначе щеше да убие мене! Просто исках да го изпреваря! От затвор се излиза, от гроб – не”, заявила на разпитите Спаска. Тя прекарала 10 години в затвора и през 1995 г. излязла на свобода. Животът й вън от килията не бил лек.

Комунизмът вече бил паднал, заводите в родния край били затворени, царели безработица и бедност. За да изкарва прехраната си и да помага на отрасналата без нея дъщеря, Спаска заминала на гурбет в Италия. Няколко години след като се върнала в България заболяла тежко и починала. „Бях малка, когато се случи всичко, но постепенно научих за станалото. С майка ми не говорехме много за атентата. Тя ми разказа, че се е уплашила най-вече за мен. Баща ми се заканвал, че първо мен ще убие, а после и нея. Сигурно е имало и друг начин да решат проблемите си, но от страх и мъка майка ми не е видяла друг изход!“, разказва Албена, 36-годишната дъщеря на Зарко и Спаска. Тя отрасла при баба си и дядо си и ходела на свиждане на майка си в затвора. Анжела има собствено семейство и се мъчи да забрави преживяното в детските  години, но взривът, поръчан от майка й, подпален от чичо й и убил баща й, е сложил неизличим белег на живота и.

Източник:Blitz.bg

Научете повече

Наследници на Рокфелер мизерстват у нас, "копат лук и картофи", за да се изхранват

Наследниците на милиардера Джон Рокфелер едва свързват двата края в свищовското село Ореш. Анка и Захари Йозови са само двама от общо 32-мата наследници на приказното богатство в размер на 2,5 млрд. долара, златни мини в САЩ и хотели в цяла Америка. Възрастните хора обаче живеят като останалите свои съселяни, пише „Телеграф” в своя статия преди години. Имат си малка градинка, в която сеят картофи, лук, боб и всичко останало за трапезата, за да не харчат пари за тях. Старците, притежатели на милиарди долари и златни кюлчета в американските банки, са принудени да оцеляват само с мизерните си учителски пенсийки. Анка е изкарала живота си като директор на детска градина, а съпругът й като учител в родното село. Жената има и тежко заболяване, което допълнително затруднява живота им. Двамата не желаят да говорят за несметното богатство, което ги чака отвъд океана. Не искат и да бъдат снимани, тъй като се страхуват, че престъпници могат да ги нападнат и убият. Мистериозната история за българските наследници започва в началото на миналия век, когато младият свищовлия Иван Чорбаджийозов тръгва да си търси късмета по света. С параход той стига до Америка и започва в работа в една от златните мини в щата Милуоки. Там се жени за Жаклин Кларк, племенница на самия Джон Д. Рокфелер, която няколко години по-късно обаче умира при падане от езда. Така нашенецът става наследник на огромно богатство – златни мини в Америка и Южна Африка, 7 хотела в Ню Йорк и 6 в Чикаго, автопаркове за милиони долари. През 1932 г. някогашният сиромах се връща в родината си вече приказен богаташ и оставя на родата си няколко папки с документи. След смъртта му роднините на Чорбаджийозов решават да си потърсят наследството и подават молба за съдействие до българското външно министерство. Оттук нататък мистерията става пълна. Държавна сигурност изземва папките с документи, уж да ги провери и да помогне на хората да се свържат с банката в Америка. Малко по-късно обаче изведнъж се оказва, че документите са изчезнали. След падането на комунизма наследниците научават, че дядо им Иван е вложил пари и в българска банка, които обаче също са изчезнали. По времето на Вълко Червенков от банковата сметка изчезват 640 млн. долара. Като основание за тегленето в графата е записано „за коопериране на селското стопанство”. В кацата с меда бърка и Цола Драгойчева, която също щипва от наследството „за подпомагане на братски комунистически партии”. Освен тези пари в продължение на дълги години от САЩ редовно изпращат в България по 720 хил. долара – рентата от наследствените недвижими имоти. Тези пари обаче така и не стигнали до получателите. Според наследниците на Чорбаджийозов с парите им се облажили хора от управляващата комунистическа върхушка. Преди десетина години великотърновската адвокатка Невяна Христова се съгласи да представлява наследниците на Чорбаджийозов пред американското законодателство и да заведе съдебно дело за получаване на законно полагащото им се наследство. Тя обаче не довърши започнатото, тъй като не успя да събере пълномощни от всички законно наследници. Сега обаче тези пари са намерени благодарение на българския емигрант в Германия Иван Атанасов. А след като американският съд вече е насрочил делото, има реални шансове внуците на бай Иван – Рокфелер от Свищов да получат наследството си и да станат милиардери. Анка и Захари от Ореш обаче не вярват това да се случи, а продължават да си копаят градинката, защото тя е тяхната прехрана.

Източник:Blitz.bg

Научете повече

Училището в чирпанското село Златна Ливада,през 50-те и сега

Землището на селото, подобно и на останалите в горнотракийската низина, е населено още от каменната епоха, в античността то е част от племенната територия на траките от племената Беси и впоследствие, към 450 г. пр. Хр., става една от централните земи в Одриската държава, от 45 г. сл. Хр. е в Римската империя в провинция Тракия.

Много скоро след основаването на Българската държава на Балканите при наследника на Аспарух - кан Тервел от 705 г. то става част от първата българска държавна територия на юг от Стара планина - обрастта "Загоре". Областта първоначално не е пряко отвоювана, а е подарена по договор между византийският император Юстиниян Риномет и кана. Според Теофан Изповедник (IX в.) през 716 г. между новия император Теодосий ІІІ (715 -717) и Тервел бил сключен нов договор, според който към окончателно отстъпената област Загора на българите се отстъпва още земя, до неизвестната засега „Милеона в Тракия”. Интересно е, че точно тази нова област включва землищата на манастира Свети Атанасий, селата Златна Ливада и Ябълково както и римските крепости от двете страни на река Марица. Съществува поверие, че кан Тервел е изпратил доверени хора от канското семейство да пазят тези крепости.


Историята тук е пряко свързана с историята на християнската църква и с дейността на Свети Атанасий Велики патриарх Александрийски по нашите земи. В 344 г. патриархът тук основава първият манастир в Европа. Това е посочено в житието на светеца и е потвърдено от съвременните научни изследвания. Така става известно, че днешният Златноливадски (или Чирпански) манастир Св. Атанасий е най-старият манастир в пределите на Европа.

Научете повече

Шумен в 3 уникални снимки от 80-те

Шумен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България.Градът е десети по големина в страната.

Шумен е разположен в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина; западните части на града лежат на около 280 – 300 м над морското ниво, а крайните източни – на 180 – 200 м. Градът се намира в подножието на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250 – 300 м. През Шумен минава малката река Поройна. На 3 км западно от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността Хисарлъка (или Стария град), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета.

Научете повече

Поморие в снимки от 70-те и 80-те

Поморие е разположен върху едноименен тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 km навътре в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север – от Поморийското езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от морето, се свързва с Поморийското поле, което е част от Бургаската низина.

Градът е основан с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване чак до началото на миналия век той е от най-важните черноморски градове по българските земи.

Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. В древния Анхиало (Поморие) християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклециан (284 – 305) от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от III-IV век има сведения за епископи на града.

Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е тракийската куполна гробница – хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.

Научете повече