На 6 март 1945 започва едно от най-епичните сражения в българската история (СТАТИЯ+ВИДЕО)

Национален календар, 06.03.2010г. - Дравската епопея: На 6 март 1945 година започва едно от най-епичните сражения, които българската армия води в най-новата ни история -- Дравската епопея.

След като от съюзник на хитлеристка Германия страната ни преминава към антихитлеристка коалиция, българската армия е включена в състава на Трети украински фронт, припомня Петел. В началото на 1945 година нашите войски предприемат контранастъпление, чиято цел е да върне съветско-германския фронт по долината на река Дунав. 

Спомен за Българската Армия в 6 снимки

Един от ударите е насочен към позициите на Първа българска армия в района на река Дунав. Денонощните боеве продължават до 19 март. Победата е постигната с цената на 6850 убити, ранени и безследно изчезнали български офицери и войници.
БЛИЦ

Научете повече

50 от най-зловещите инциденти с влакове у нас

Зловещият инцидент в шуменското село Хитрино ни накара да си спомним черната статистика на катастрофи с дерайлирали влакове през последните години. Ето 50 от тях: 23 януари 2016 г. Осем вагона са се обърнали на гара „Дупница”, няма пострадали. Инцидентът е станал около полунощ. Товарен влак е навлизал в междугарието на гара „Дупница”. При насочването му в четвърти коловоз, най-вероятно поради висока скорост, е дерайлирал. Всичките осем вагона са се обърнали. Има забавяне на бързия влак София-Кулата поради технически причини. По първоначална информация няма пострадали. 12 август 2015 г. Последният 16-ти вагон от товарна композиция е дерайлирал във входните стрелки на гара „Юнак”, Варненско. Инцидентът е станал на 11 август около 19.45 часа. Влакът е бил натоварен с цимент. 17 март 2015 г. Около 5:50 часа дизеловата мотриса „Дезиро” на пътническия влак 24222 от Троян за Левски се е ударила в паднала скална маса в участъка между спирките Абланица и Хлевене. Вследствие на удара мотрисата е излязла от релсите с едната си коловоз. 9 март 2015 г. Локомотивът на бързия влак от Варна за София е дерайлирал след удар от скална маса между гарите Мездра-юг и Зверино. Влакът е ударен около 11.40 часа от скална маса. Вследствие на удара локомотивът е излязъл от релсите с едндиния си коловоз. 6 март 2015 г. Около 11:50 часа в междугарието Долене – Варвара, в района на спирка Цепина, е дерайлирал локомотивът на пътнически влак № 16102 от Добринище за Септември. Причината за дерайлирането на локомотива на пътническата композиция е вследствие на удар в скална маса, паднала върху железопътната линия. При инцидента няма пострадали пътници и служители на железниците. В композицията са пътували 12 пътника, които незабавно са били изведени от вагоните с помощта на превозния персонал на влака. 1 февруари 2015 г. Локомотивът и двата вагона на пътническия влак София – Карлово са дерайлирали във входните стрелки на гара Стряма. Около 09:15 ч. във входните стелки на гара Стряма са дерайлирали локомотивът и двата вагона от състава на пътнически влак № 30111 от София за Карлово. 5 ноември 2014 г. В 17.07 часа в междугарието Бобошево – Кочериново, в близост до сп. Мурсалево, пътническият влак № 50245, който пътува по маршрут Дупница – Благоевград, удря колесен челен товарач - „фадрома“, паднал до железния път и закрил габарита. Вследствие на удара е дерайлирал локомотивът на влака и първият вагон с една талига. При инцидента няма пострадали пътници и служители на железниците. Влакът се е движил в състав от локомотив и два пътнически вагона. 13 юли 2014 г. Вагон от композиция на товарен влак е дерайлирал между гарите „Чумерна” и „Гавраилово”. Закъсалият влак е на частна „Българска железопътна компания”, няма пострадали. Дерайлирал само последният вагон от композицията. Инцидентът е станал около 14.15 часа, поради което всички пътници, които по разписание минават с влаковете през участъка, се налага да бъдат превозвани с автобуси. 7 май 2014 г. Пътнически влак е блъснал товарен автомобил в района на индустриалната зона в град Септември. Инцидентът е станал на жп линията София-Пловдив. Влакът е дерайлирал. Има пострадали четирима пътници от камиона и влака. 28 март 2014 г.  Пет вагона на товарен влак от Пловдив до София дерайлират близо до гара Тодор Каблешков. Няма пострадали. Инцидентът прекъсва за няколко часа движението в района.  17 януари 2014 г. Дерайлирал е товарен влак с празни цистерни. В нощните часове между петък и събота, е дерайлирал влакът, с 18 вагона композиция, като първите седем са се преобърнали. Откраднати са около 150 - 200 метра от крепежните елементи на релсите. Инж. Милчо Ламбрев обясни, че поради откраднатите елементи и високата скорост, с която минава влакът, линията се е отделила, както и траверсите, и влакът е дерайлирал. 03 октомври 2013 г. Бърз влак от Пловдив за Варна е дерайлирал, няма пострадали. Няма пострадали при инцидента с дерайлиралия локомотив на бързия влак от В 06:20 часа в района на изходните стрелки на гара Синдел са дерайлирали локомотива и първия вагон-фургон на бързия влак № 8637, който пътува по маршрут от Пловдив за Варна. Влакът се е движил в състав от локомотив, вагон-фургон, три седящи вагона и един спален вагон. Във влака са пътували 85 пътника, които в 07:00 часа са били прехвърлени на пътнически влак № 20161, които пътува по маршрут от Шумен за Варна. Пътническият влак е пристигнал в гара Варна в 07:50 часа. 4 септември 2013 г. Вагон от международния пътнически влак Букурещ-Истанбул дерайлира край гара Радунци. Няма пострадали пътници и служители на железниците. 09 Юли 2013 г.  Товарен влак дерайлира в района между Стара Загора и Змейово. Причината за инцидента е повреда във влака. 7 юни 2013 г. Товарен влак дерайлира в района на железопътен участък Дъскотна – Люляково. Композицията била от 29 вагона и два локомотива. Скъсва се метален купол, поради което вагон се блъска и качва върху намиращия се пред него локомотив. От инцидента са настъпили само материални щети. 15 февруари 2012 г. Локомотив-снегорин е дерайлира край село Межден, Община Дулово. При инцидента няма пострадали хора. 6 февруари 2012 г. Локомотива на влака от Белград за Истанбул дерайлира близо до Симеоновград. Причината е свличане на земна маса и дървета край пътя Константиново- Симеоновград. Няма пострадали. 26 януари 2012 г.  Пътническият влак от Добринище за Септември, който тръгва удря снежна преспа върху железния път в участъка между Якоруда и Аврамово. Локомотивният персонал опитал да изкара влака от снега, но при този опит дерайлирал първият вагон на композицията. 08 юни 2011 г. Товарен влак е дерайлирал между гарите Свобода и Чирпан тази сутрин. Това е наложило прекъсване на движението в района и промяна на маршрута на някои влакове 9 март 2011 г. Товарен влак дерайлира между Делян и Дяково. При инцидента няма жертви и пострадали хора. Влакът е обслужвал ТЕЦ- Бобов дол. Товарният влак е превозвал въглища. Инцидентът е станал около 14.00 часа. 25 септември 2010 г. Товарен влак, превозващ стоманени валове за претопяване, дерайлира край гара „Полски Тръмбеш”. Гарата е блокирана за повече от денонощие, а преместването на трите дерайлирали вагона отнема над 20 часа. 14 септември 2010 г. Край гара Орешец дерайлира локомотив на товарен влак. Инцидентът води до временно спиране на движението на влаковете по линията Видин-София. 17 юли 2010 г. На прелез между гарите в Люляково и Дъскотина, около 06,00 ч. сутринта, товарен влак блъска автобус. Счита се, че до сблъсъка е довело неспускането на ръчната бариера на прелеза от страна на пазача. Няма жертви.  18 юни 2010 г. На жп прелез в гр. Враца пътнически влак блъска автомобил. Свидетели посочват, че при пресичането на прелеза, автомобилът загасва.При удара загива 52-годишният шофьор на автомобила.  15 април 2010 г.  На жп прелез в Сливенско, въпреки задействаната прелезна сигнализация, лека кола – таксиметров автомобил, опитва да премине линията и е ударена от товарен влак. Автомобилът влиза под локомотива. Загиват шофьора и една от пътничките в колата.  15 февруари 2010 г.  В София на жп прелез в кв. „Левски”, около 05,00 ч. сутринта се блъскат влак и снегорин. При сблъсъка загива 59-годишния шофьор на снегорина – Стефан Иванов, служител на фирма „Титан”. Пострадали са и двамата машинисти на влака. От фирма „Титан” считат, че бариерата на прелеза не е била спусната, а семафорът не работи. От КАТ са категорични, че бариерата е спусната, а шофьорът вероятно се е опитал да я заобиколи, преди да бъде блъснат от влака. 24 август 2009 г. Заради блъснал се в жп стълб лек автомобил край Костенец, двупосочното движение на влакове по линията Пловдив-София е спряно за 7 часа. От удара стълбът пада напречно върху железопътните релси.  8 февруари 2010 г.  Четири вагона от пътнически влак дерайлират край гр. Курило, по маршрут Москва-София. Няма пострадали. До дерайлирането се стига заради повреда в ходовата част на единия от вагоните. 2 ноември 2009 г.  Влак удря камион с ремарке на неохраняем жп прелез край Варна. Инцидентът става на спирка Чернево. Влакът пътува от Кардам към Варна, когато се блъска в непревилно пресичащ прелеза камион. Няма жертви и пострадали. 5 март 2008 г. На релсовия път в района на Синдел дерайлира вагон и локомотив на влак, превозващ киселина, собственост на частна железопътна компания. Влаковете, на БДЖ, движещи се в участъка, са отклонени. Като причина за инцидента се сочи влизане в отсечката с превишена скорост от страна на машиниста на влака. 8 август 2007 г. В участъка Мирково – Буново дерайлират 7 от вагоните на товарен влак, натоварени с алуминиеви отливки и дизелово гориво. Инцидентът води до объркване в разписанието на пътническите влакове. 10 юли 2007 г. На прелез край с. Овощник влак блъска лек автомобил. Вследствие на удара в много тежко състояние е един от пътуващите в колата, а трима са пострадали. 12 ноември 2006 г.  Около полунощ дерайлират два от вагоните на товарен влак между гарите Калофер и Тъжа. Няма пострадали служители на железниците, причините за инцидента се изясняват.  15 октомври 2006 г. Товарен влак дерайлира близо до гара „Трапезица" край В. Търново. Причината за инцидента е счупена релса. Няма пострадали. 29 септември 2006 г. Около 6.10 часа влак дерайлира на гара Владо Тричков. Дерайлирали са пощенски вагон, фургон и четири пътнически вагона. При инцидента няма пострадали пътници или служители на железниците. 22 август 2006 г.  Локомотив на пътнически влак по линията Велинград-Разлог дерайлира в междугарието Цветино-Аврамово. Влакът, който тръгва от Велинград в 4:40 часа се удря в паднала скална маса около 5.30 часа. Вследствие на удара локомотивът на композицията, съставена от четири вагона дерайлира. От БДЖ осигуряват автобуси за пътуващите по линията Аврамово-Септември. 16 август 2006 г.  На гара Казичене се обръща вагон и предизвиква тежка жп-катастрофа. Локомотив на бърз влак от София за Бургас излиза от железния път след удар с товарни вагони. При инцидента няма пострадали пътници и служители на железниците. Причина за инцидента са неправилно поставени ЖП релси и неравномерно разположен товар. Директорът на Дирекция Железопътна инспекция към железопътна администрация Антон Буров съобщава, че са допуснати разлики между двете релси, една спрямо друга, извън допустимите по правилник 10 мм. Той уточнява, че на мястото на инцидента разликата между релсите е 30 мм. 1 август 2006 г. Около 09:16 часа, при потегляне от гара Дралфа дерайлира последната секция (вагон) от четирисекционна електрическа мотриса, обслужваща пътнически влак № 20150 по маршрут Шумен – Горна Оряховица. При инцидента няма пострадали пътници и служители на железниците.  23 юли 2006 г. Товарен влак с 20 вагона дерайлира в рудник "Трояново-север" на мини "Марица-изток". При неизяснени обстоятелства композицията тръгва сама по гаражен коловоз в района на жп гарата в рудника край с. Ковачево. На гара „Добив" влакът е отклонен на друг коловоз, където вагоните излизат от релсите.  20 юни 2006 г. Товарен влак, превозващ медна руда, дерайлира в района на жп гара Твърдица. При инцидента последният вагон на композицията излиза от релсите. Влакът поврежда 6 км релсов път. При катастрофата са разсипани над 40 тона меден концентрат. 14 март 2006 г. Дерайлира влак по линията между Ребърково и Мездра. Няма пострадали. 24 Февруари 2006 г. В 7.20 часа пътнически влак номер 4101, движещ се по направление Горна Оряховица - Стара Загора, дерайлира между балканските гари Борущица и Радунци. Причината е откъсната скална маса върху жп релсите. При инцидента няма пострадали, тъй като машинистът на влака кара с намалена скорост и реагира веднага. След като ударя спирачките, локомотивът дерайлира. Повреден е няколко метра участък от релсовия път. Пътниците във влака са около 30-ина души. След инцидентът те са превозени с автобус до гара Дъбово.  1 февруари 2006 г. Около 8.40 часа в междугарието Драгичево – Владая локомотивът на бърз влак № 5620 (Благоевград – София, тръгва в 6.15 часа) дерайлира. Машината не се преобръща. Инцидентът става на завой непосредствено преди предупредителния сигнал на гара Владая. Допустимата скорост в този железопътен участък е 50 км/ч. Влакът в състав от пет вагона спазва ограничението, като се движи с 40 км/ч. При инцидента няма пострадали пътници или служители на железниците.  11 септември 2005 г.  Влак дерайлира заради умишлено поставена гума от товарен автомобил на релсите. Инцидентът става в 12,15 часа в междугарието Биримирци-Подуяне-разпределителна.  13 юни 2005 г.  Товарен влак дерайлира между гарите Шивачево и Твърдица. Извън релсите излизат двата локомотива и шест от 24-те вагона на композицията, натоварен с медна руда. Леко са пострадали двамата машинисти, на които е оказана медицинска помощ. Причина за катастрофата е отнесената от поройните дъждове настилка от чакъл, върху която са положени релсите. 27 март 2005 г.  В 9 часа 50-тонна цистерна с натриева основа, собственост на “Химснаб” - Горна Оряховица, дерайлира между Русе и Иваново. На силна обратна крива машинистът опитва да намали скоростта, но вагонетките надигат задницата на машината и я изхвърлят от релсите. Тя излиза от контрол, чупи стълб от контактната мрежа и получава сериозни щети по ходовата част. Пострадали няма.  12 февруари 2005 г.  В 11,55 ч. в междугарието Черниче - Пею Яворов товарен влак се ударя в паднала скална маса върху железопътната линия. Вследствие на удара електрическият локомотив на композицията дерайлира.  24 септември 2003 г. Единайсет вагона от товарен влак, движещ се от Пловдив за Димитровград дерайлират в 2 часа през нощта. Инцидентът става 4 км преди гара Ябълково, в междугарието Скобелево-Ябълково.  31 май 2003 г. Малко преди 5 сутринта, бързият влак от Варна за София е ударен от друг влак пътуващ от Карлово за София. 38-годишният машинист Иван Димитров, който кара втория влак, загива на място. В двата влака пътуват общо 700 пътници. Четирима са пострадали по-сериозно. Най-засегнат е предпоследният спален вагон на влака Варна-София.  9 юли 2002 г. Пътнически влак от Перник за София дерайлира. Инцидентът става след тръгването от гара разпределителна. Влакът пътува няколко метра с откачени колела от релсите и при достигането на първата стрелка се наклонява в страни. Вследствие на това се къса куката, с която е закачен предишния вагон. При инцидентът няма жертви. 
Статистика на агенция "Фокус"

Научете повече

Хиляди от тези пионерчета не успяха да пораснат заради най-зловещата блокада (СТАТИЯ)

До 1940 г. в Пионерското движение участват близо 14 милиона деца, готови да дадат живота си в името на отечеството.
Руският фотограф Виктор Булла улавя в снимка образа на стотици деца с противогази - пионерите на Ленинград. Противно на очакванията, той не цели да покаже зловещата страна на войната или загубената детска невинност. Той прави снимката с цел тя да бъде повод за гордост, че страната е благословена с добре тренирани, екипирани и смели млади бойци.

Снимката е направена през 1937 г. в Ленинград, само няколко години преди блокадата на Ленинград от хитлеристките войски, продължила официално цели 872 дни, и довела до масов глад, лишения и смъртта на цели семейства. Много от децата на снимката загиват при блокадата, други оцеляват, ядейки лепило за тапети или останки от храните по окопите. И въпреки че през 1937 г. те изглеждат толкова готови да се изправят срещу реалността, си остават просто деца, попаднали в капана на войната. Пионерското движение е масова младежка организация в СССР и други социалистически страни. Движението съществува от 1922 г. до 1991 г. и включва в себе си деца от 10 до 15-годишна възраст. Подобно на скаутските организации на Запада, пионерчетата са обучавани на различни умения и са посещавали летни лагери.

До средата на 1923 г. в движението участват 75 000 деца, в началото на 1924 г. са вече 161 000, а през 1926 г. надминават 2 милиона. До 1940 г. вече 13.9 милиона деца са част от Пионерското движение, а до 1974 г. цели 25 милиона. 9 май 2015 г., Москва, Русия/ Млади пионери отдават почит към децата, загубили живота си по време на Втората световна война.

По време на Великата Отечествена война, военния конфликт между Нацистка Германия и Съветския съюз в периода 1941 – 1945 г., пионерите активно влагат всичките си усилия, за да допринесат във войната. Хиляди от тях умират на фронта като военен персонал или като част от Съпротивата в окупираните от нацистите територии.

Ленинград е обкръжен от войски на Вермахта под командването на фелдмаршал Лееб. Блокирани са всички шосета и железопътни линии към града с изключение на тайния „Път на живота“, минаващ през замръзналото Ладожско езеро. Повече от 900 дни жителите на града търпят убийствени лишения. Гладът и силните студове убиват цели семейства, но въпреки това Ленинград не се предава. Въпреки блокадата на 5 март 1942 година е премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович.

На 14 януари Ленинградският и Волховският фронт преминават в настъпление. Неговата цел е първоначално да се пробие обръча, а впоследствие германската армия да бъде обкръжена между Красно село и Ропши, което е осъществено на 18-ти януари 1943 година. Германските части са принудени да отпуснат примката от града и на 27 януари 1944 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена. В обсадата на Ленинград участват немски, финландски и испански (Синя дивизия) войски. Тя продължава от 8-ми септември 1941 г. до 27-ми януари 1944 г. (блокадният пръстен е разкъсан на 18-ти януари 1943 година), или цели 872 дни.

През септември 1941 г. в града се намират 2 млн. 887 хил. жители. По време на евакуацията на Ленинград в периода 1941-1943 година са евакуирани към 1 млн. души. По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и завода. Смята се, че смъртните случаи от глад и въоръжени атаки са между 800 000 и 1 500 000 души. Четирима пионери получават "Златната звезда" и са отличени като герои на СССР заради изключителен принос във войната. Мнозина други получават медали за храброст и други почести за смелост и отдаденост на отечеството. Източник: vesti.bg.

Научете повече

Батак-Цигов чарк,1985 г

Младежки туристически център "Орбита"

Цигов чарк е български планински курорт. Намира се на югозападния бряг на язовир „Батак“, който е шестият по големина язовир в България.Цигов чарк се намира на 7 km от град Ракитово и на 7 km от град Батак, на 19 км от Велинград и на 43 км от Пазарджик. Курортът предлага възможности за лов и риболов, водни спортове и забавления.

Настояще:

В курорта се намират няколко по-големи хотела, много малки семейни хотели и частни вили. Основната леглова база (около 17 000) е във вилите и хотелските комплекси тип „еднофамилни къщички“. Курорта е от типа семейно развлекателен комплекс. Има развит „пазар“, хранителни магазини и множество малки заведения, те се конкурират с луксозните ресторантски и бар комплекси в хотелите. Има две напълно оборудвани писти. Едната е до контра-стената на язовира, а другата е на пътя от Ракитово за Батак около два километра след разклона за центъра на к.к. тя има ски влек, ски гардероб, пластмасови шейни, чук-и-гек и ски учители. Цените са достъпни за всички желаещи да посетят това място.

Пистата е с дължина 1200 м. Има място за начинаещите и за вече утвърдилите се скиори. Около ски пистата има паркинг и места за хранене. Инфраструктурата е в развитие, като доста от върнатите земеделски земи не са в регулация. Това пречи за бързото израстване на курорта и заемането на място сред утвърдили се вече курорти като Банско и Пампорово.

Интересът на инвеститори в региона е осезателен. Пред старта на изграждането си са доста мащабни проекти – хотели, луксозни вилни селища с паркинги, ресторанти, басейни и всички удобства за туристите. Предстои добавянето на допълнителни писти, към вече изградената ски писта с модерни съоръжения.

Научете повече

Кадри от най-популярните анимации от едно време

Научете повече

3 март 1990 г. - последните Чавдарчета (СТАТИЯ)

Първият срок казвахме Другарко, а вторият вече трябваше да ги наричаме с Госпожо! Така  разбрахме ,че сме последните Чавдарчета.


Под пионерско движение се разбира дейност на детска комунистическа организация, съществувала в бившите социалистически страни. Членовете на тази организация се наричат пионери. Въпреки че и в някои капиталистически страни съществуват пионерски организации, те не са масови, не са контролирани от правителството, и не са свързани с конкретна политическа сила. Те са демократични и независими и изповядват марксистки идеали.

Буквално, пионер означава пръв, първооткривател. Пионери са хората, които първи прокарват път в неизвестното, поставят основите на нещо ново - заселват нови земи, извършват открития в науката, техниката, литературата, изкуството. Явно се е търсела такава аналогия при даване името на комунистическата детска организация като пионерска.

Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ (ДПО „Септемврийче“) е създадена през 1944 година. Децата преминават през няколко младежки комунистически организации: периода на чавдарче, последван от пионерче и най-накрая комсомолец. Чавдарчета са децата от I до III клас. Организацията носи името на Чавдар войвода, който според легендата е бил „крило за сиромаси“. Основните правила на поведение на чавдарчето са следните:

Чавдарчето е весело дете – играе, пее, учи се, чете.
Малките чавдарчета са добри другарчета.
Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни: "Пионер ще стана аз!".
Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
Чавдарчето родината свободна обича - като своя майка родна.

Научете повече

Любопитни факти за Плевенската епопея

Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ е художествен музей в Плевен, построен в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско иго.

В първите 3 години след нейното откриване панорамата е посетена от 2,5 милиона души. Тя е сред почти 200-те паметници, построени от плевенчани в памет на загиналите руснаци, румънци и българи. Включена е в Стоте национални туристически обекта.

Изградена е в района на „Скобелевия парк“, непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Автори на проекта са архитектите Иво Петров и Пламена Цачева, заедно с проектантски екип от 14 души.

Автор на живописната част и главен изпълнител е Николай Овечкин (Военно студио „М. Греков“, Москва). Колектива е от 13 руски и български художници : В.Щербаков, И. Кабанов, А. Чернишов, М. Ананиев, Н. Овечкин, Д. Дончев, В. Есаулов, В. Лемешев, Хр. Бояджиев, Г. Есаулов, В. Таутиев, Ю. Усипенко и А. Троценко.

Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху 4 щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата. Щиковете носят 4 хоризонтално разположени пръстена, 3 от които символизират 3-те атаки срещу Плевен, а 4-ят пръстен е декоративно-пластичен фриз символизиращ обсадата на Плевен.

Туристите могат да се изкачат по асансьори на 2 зрителни площадки на покрива на музея, откъдето могат да наблюдават историческите места: „Мъртвата долина“, редутите „Кованлък“ и „Исса ага“, Костницата в „Скобелевия парк“, Радишевските и Гривишките възвишения.

Тържественото му откриване е на 10 декември 1977 г., в деня на стогодишнината от освобождението на Плевен.

Научете повече