Не че и сега няма битаци покрай всички по-големи български градове, но тържищата от този тип избуяха във времето на социализма. Някои мурафети ги копирахме от Ориента, други – от Полша. Битаците бяха народният мол, в който човек можеше да компенсира всички дефицити от нармаговете на плановата икономика, където и с трън да се завъртиш, нямаше да закачиш много стока. Класика на класиките, разбира се, беше битакът в Димитровград. Там клиентът, който често бе и продавач, можеше да намери всичко – от игленика на бай Мюмюн от Розино до тунингованата лада седмица на старшина Рядков от Трудовец.

„Тука, бате, не е магазин. Нема етикети, нема чорбаджии. Ти си казваш цената, аз си казвам цената. И че се разбереме като братя. Ти си българин, аз съм циганин, голема работа. Важното е да се върнем вкъщи с пари в джеба. А и ти да си доволен. Дай си лапата. А така…”. Това е типичният мухабет от алъш-веришния разговор пред сергията върху походно легло или върху чердже, опнато направо върху разкаляната земя.

Битпазарът всъщност носи името си от „битата“ цена. Много преди да се появят вносните стоки от СССР, републиките, Турция и Китай, по родните битаци се търгуваше предимно със стоки втора употреба или със стегнати и отремонтирани ВиК, елчасти и уреди, които бяха дефицит.

Помня като ученик как се прехласвах по дънките „Леви Щраус“ и „Райфъл“. Тях човек можеше да ги придобие от някой роднина в западната чужбина или ако намери долари, за да влезе в магазините на „Кореком“. Трудна работа. На битака до КАТ в Пловдив обаче един тарикат, шивач от местната Аджисан махала, взе да вади копия на оригиналите, които си бяха суперменте. Меря аз едни такива гащи, а байчото вика: „Купувай бе, момче – ориджинал джинс, сам съм ги шил“.

Софийският битак пък открай време си е в квартал „Малашевци”. Столичаните с по-дълъг стаж помнят обаче, че по време на реалния социализъм, преди да се определи това място в „Малашевци”, битакът се събираше между новата сграда на театър „София” в парка „Заимов” и булевард „Сливница”.

По всички родни битаци открай време има и регламентирани наеми на сергии. Те са обикновено по 2 лева уж за поддръжка на района. Над 70 процента от идващите на битака са роми, като понякога пристигат и сръбски цигани с по една кола стока. Сред множеството винаги обикаля възрастна ромка със забрадка и тика количка с термоси с кафе, чай, семки, фъстъци. Продава още кюфтета, които боде с вилица от една голяма тенджера. По кьошетата има и бира – за фон на чалгата.

Ако искаш да си разчистиш мазето или тавана, товари и право на битака. Книги, картини, стари велосипеди, фенери, обувки, чанти.

Откакто избухна демокрацията обаче, пазарната икономика взе да се опитва да естетизира и тия пространства. Така оригиналният битакаджия е изтикан в ъгъла за сметка на вкарания в схема с отчисления търгаш, на когото се предлага тенекиено-алуминиева стъклена барака. А ширпотребата от Чайна и Капалъ чарши съвсем удуши родната стока.

Стоките и преди, и сега условно могат да се разделят на няколко големи групи. Първата – това са вехториите. Например железни кревати, чамово черчеве, посуда. Втората група са инструментите. Има стари и ръждясали дрелки, флексове, режещи дискове, триони, комплекти с гаечни ключове. Цени – от 4-5 до 10, най-много 15 лева. Наред с тях обаче се продават и неупотребявани инструменти.
Електрониката е отделна група. Има си и техника на пазаруването. Ако забележиш нещо интересно, отмини поне на 10 крачки, а после леко-леко се върни. Загледай стоката пак, после пак отмини на 5-6 крачки. Така привличаш вниманието на продавача. Не бързай да го заговаряш. Отначало са важни жестът и физиономията на лицето ти. Чакай, докато шаранът налапа куката!

Станимир НЕСТОРОВ, Димитровград  retro.bg

Третото поколение от фамилията на Тодор Живков, който падна от власт на 10 ноември 1989 г., е разпръснато по света и у нас. Въпреки че живеят на различни континенти, младите наследници на бившия Първи поддържат връзка помежду си. Те са се отдали на две призвания – модата и покера.

Двете пораснали правнучки на Тато – Андреа и Людмила, дъщери на Евгения Живкова, уверено са се насочили към модата. „Талантливи са“, казват за тях в бранша.

Най-малката Катерина, която е единствената щерка на Тодор Славков, е само на 10 г. Към модата се е ориентирала и Елизабет – дъщеря на Владимир Живков. Брат й Тодор от ранните си детски години живее в Америка. Идва си поне веднъж годишно в България и също се вижда с братовчедките си. Последното голямо събиране на наследниците е миналата година в Правец за 100-годишнината от рождението на Тодор Живков. Тогава се събират всички и прекарват няколко дни заедно.

Най-популярна от внуците на Тодор Живков е дъщерята на Людмила и Любомир Стойчев – Евгения. Още като ученичка и студентка Жени кара бял мерцедес – рядкост за София по онова време. Живее в кокетна нискоетажна къща с ограда на улица „Сан Стефано“ срещу Докторската градина. Брат й Владимир кара спортно БВМ и други коли, като успява да потроши някои от тях в катастрофи. Тогава се носят легенди за неговите пиянски изпълнения.

След внезапната смърт на Людмила Живкова през лятото на 1981 г. заради дъщеря й Евгения е направен законодателен прецедент. Законът по онова време не позволявал дядо да осинови внучето си. Затова в парламента са гласувани спешно промени в закона, специално в тази му част, за да може Жени да стане освен внучка на Живков, едновременно и негова дъщеря. Така Евгения е осиновена от дядо си и променя името си на Евгения Тодорова Живкова. Тато поема всички грижи за нея.

Жени завършва националното експериментално училище в Горна баня и история в СУ „Св. Климент Охридски“.

След 10 ноември 1989 г. осиновената внучка на Тато става модна дизайнерка. Първоначално бизнесът й стартира с плетени пуловери, които плетат няколко жени от Самоков, а Жени изнася част от продукцията в Япония, Италия и Австрия. Неотдавна внучката на Тато впрегна и двете си дъщери Людмила и Андреа Стефанови на работа в собствената си фирма, за да им покаже откъде идва хлябът.И двете сестри са завършили Италианския лицей в Горна баня. Националният учебен комплекс по култура навремето бе създаден по идея на Людмила Живкова, тогава е асоцииран към ЮНЕСКО. Известен по времето на соца като „училището за даровити деца“, където обаче случайни дарования не попадаха. Комплекса са завършили и самата Евгения Живкова, и брат й Тодор Славков. След 7-и клас по-голямата Людмила била приета в Американския колеж, завършила го с отличен и станала студентка в едно от най-престижните висши училища за дизайн и мода – институт ПРАД в Ню Йорк


После завършила бакалавърската си степен по вътрешен дизайн в „Юнивърсити оф ди артс“ в Лондон.По-малката й сестра Андреа още от съвсем малка била категорична, че ще учи моден дизайн. Днес 20-годишната синеока красавица все още учи в Лондон. „Не мисля, че фамилията Живкови тежи“, казва и по-малката руса и синеока правнучка на Тато. Разсъждава, че е по-скоро задължение да не изложиш името. „Не искам да живея в чужбина, независимо че знам руски и английски език. Тук учих в италианския лицей и завърших основното си образование. След това завърших гимназия в Англия, където изучавах графичен дизайн, руски език и история на изкуството“, споделя Андреа.Жени Живкова пък е доволна от избора на дъщерите си да останат да живеят в България. „Не искам да живеят навън. И те не искат, но не можеш да предвидиш накъде ще те отведе животът“, коментира избора на децата си да останат тук Жени. По-голямата й дъщеря Людмила е натоварена да скицира част от моделите в колекциите на „Жени стил“.

„Не мисля, че фамилията е чак от толкова голямо значение“, казва 25-годишната Людмила. Тя носи името на баба си Людмила Живкова, която познава само от снимките. Неприятно й е само, когато я гледат осъдително заради това, че е правнучка на Тодор Живков. Андреа пък често е гвоздеят сред моделите на модните ревюта на майка си. Тя дефилира с тоалети, ушити специално за нея. Самата Жени единствена от наследниците на Живков се реализира в политиката след 10 ноември. Изкарва два успешни мандата като депутат от левицата, заема постове и в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.Малък Тошко няма нито един работен ден

С оригиналното си чувство за хумор и пословичната си страст към красивите жени Славков-младши е живото доказателство, че кръвта вода не става. Той се компрометира още когато е на 17 години и се забърква в изнасилването на бившата манекенка Мила Гешева. Съдебният процес срещу Малък Тошко и още двама негови приятели започва едва след 10-ти. След 13 месеца престой зад решетките съдът променя мярката за неотклонение на Славков-младши от задържане под стража в домашен арест. Няколко месеца по-късно съдът отново променя мярката в парична гаранция от 150 000 стари лева. По време на епичния процес за изнасилването, който продължава, 10 години, Малък Тошко получава присъда на първа съдебна инстанция. Софийският районен съд го осъжда на година затвор за участие в груповото изнасилване. Съдът приспада времето, през което Славков-младши е бил в ареста и така той отървава решетките.В кориците на делото се появява най-големият коз, който решава съдбата на Малък Тошко. Това е една снимка, на която той лежи в креват с гипсиран крак чак до слабините. Медицинската експертиза, която придружава снимката, гласи, че по времето, в което младежът е лежал с гипсиран крак, се е случило изнасилването. Тодор Славков не би могъл да изнасили момичето, тъй като в подобно състояние той не може да стори това. Втората съдебна инстанция – Софийски градски съд оправда през 2000 г. и тримата замесени. Едва през 2002 г. Върховният касационен съд се произнесе окончателно по делото: Тодор Славков е невинен, изнасилване не е имало. Така приключва съдебната сага на внука на Тодор Живков, която обаче не му спестява престоя в килията.

„Целият ми живот се преобърна като на всеки друг, разбира се. Крих се. Започнаха да съдят цялото ни семейство. След което ни оправдаха всички, но кел файда. Въпреки че тогава бях на такива години, на които всичко мина като на шега. Разбиха ни семейството. Добре, че се съвзехме бързо“, споделя Малък Тошко.

Слуховете за пиянските му изцепки се затвърдиха с участието му във „ВИП Брадър“ през 2009 г. Всички опити на сестра му Евгения да го убеди да не влиза в риалитито ударили на камък. „Известен съм с едно нещо и това са мо¬ите роднини. Върнете ми държавата, не ме гледайте тъпо!“, често натякваше от малкия екран на зрителите Тодор и въпреки опасени¬ята на цялата му рода, че фамилията ще бъде орезилена, Малък Тошко се превърна във всенароден любимец.

Престоят му във „ВИП Брадър“ се оказа фатален за връзката му със Силвия. След излизането си от шоуто Славков така и не успял да загърби бохемския живот и най-големия си порок – пиенето, и да стане мъж за пример.

Макар че малката Катерина е най-голямата радост и най-смисленото нещо в живота му, Малък Тошко се зарекъл пред баща си, че ще продължи рода Славкови със син. Малката Катя вече е излизала в ревютата на леля си Евгения и нищо чудно някой ден да тръгне по нейните стъпки, както своите братовчедки. Тя поразително прилича на баба си Людмила Живкова.

Любовната приказка на Малък Тошко с майката на 6-годишната му дъщеря Катерина започнала преди 11 г. По онова време Славков-младши имал славата на разюздан столичен плейбой, а Силвия била в брачните окови с подземния бос Поли Пантев.Тошко обаче се влюбил до полуда в нея и с риск за живота си заживява със Силвия и детето й от Поли Пантев Ралица.

Преди 2 години Малък Тошко попадна сред участниците в „Биг Брадър Ол Старс“ и грабна голямата награда – лъскав джип. „Тази носталгия – 55% от хората, дето искали време¬то на дядо ми да се върне, е съвсем нормална. Човек, като мине покрай първата кофа за боклук, и вижда как се редят на опашка хората. Това е трагедия. Нужно е, разбира се, внукът на Тодор Живков да работи. Ако не беше нужно, щяха да са намерили на дядо ми въображаемите пари. Но никой не ги е намерил, а ги търсиха навсякъде – по целия свят. Днес пак имам бизнес, който и тогава съм имал. Той не е мой, имам партньори и сме много хора, тоест не съм аз водещата фигура“, споделя за заниманията си Малък Тошко. И не коментира обвиненията, че няма нито един работен ден в живота си.
Той обаче вече страни от светския живот и може да бъде забелязан само на мрените ревюта на сестра си Жени. Спрял е алкохола и не пие. Говори се, че в последните месеци има осезаеми финансови проблеми и разпродава ценни вещи, оставени от баща му Иван Славков.

Синът на Владимир Живков вади парите си от покер. Владко вече е редови пенсионер, отрича слуховете, че си е палил цигарата с банкнота от 20 лева.

Владко, синът на татко. Така е известен в годините на соца Владимир Живков. Слуховете за буйната му младост обхождат цялата страна, раждат се дори легенди като този, че си пали цигарата с банкнота от 20 лева. Владимир Живков се смее на тази история и отсича, че не е достоверна.

Неотдавна синът на Тодор Живков влезе в редиците на българските пенсионери. Противно на слуховете, че ще взима тавана от 840 лева, се оказа, че пенсията му е около 420 лева. „Не че се оплаквам. Каквото за народа, това и за мен“, коментира той.

Владимир е минавал под венчило два пъти. За разлика от сестра си Людмила, която не създава никакви главоболия на фамилията, Владко растял буен и неорганизиран. Още като дете бил изпратен в Суворовското училище, за да се научи на войнишки ред и дисциплина.

Владимир се оженил за красивата плевенчанка Маруся Мирчевска, от която има син – Тодор Живков II, а по-късно се оженил за Валентина, от която има дъщеря Елизабет. За официалните доходи на Владимир Живков днес няма много информация. Знае се, че вече е пенсионер, а със съпругата му Валентина имат магазин за козметика. В първите годи¬ни на демокрацията върти бизнес с видеокасети. Днес тази далавера е отдавна замряла.

По-малко известни са децата му. Синът на Маруся и Владимир Живков е професионален покерджия и живее недалеч от Лос Анджелис. Роденият точно преди 36 години Тодор Живков II в САЩ се подвизава под името Тед Влад Живков. За внука на Тато у нас се знае твърде малко. Момчето е родено на 10 ноември 1979 г. – точно 10 години преди прочутият му дядо да падне от власт. До 1982 г. внукът живее с красивата си майка Маруся Мирчевска и баща си Владимир Живков. Скоро след развода им обаче в МВР се получава сигнал, че Мирчевска иска да изведе детето от България.

Дали сигналът е основателен, не е ясно, но малкият Тодор е взет от майка си и близо 10 години живее с баща си Владимир. Тъй като след развода на родителите си Тодор и майка му Маруся емигрират в Щатите, Тодор Живков-младши вече е американец.

Днес внукът на бившия Първи печели стотици хиляди долари от игри на покер й е сред най-успешните играчи зад океана.

За втората си съпруга Валентина Владко Живков е женен от есента на 1989 г. Тя също като Маруся е красавица. Петричанка е, а на младини е била манекенка. Дъщеря им Елизабет също като двете си братовчедки Андреа и Людмила, се е насочила към модата. Бети завършва моден дизайн в лондонския филиал на институт „Марангони“ и вече има в биографията си престижен стаж в прочутата британска модна къща „Аликзандър Макуин“. При идванията си в България ходи и в „Жени Стил“, където получава ценни напътствия и възможност да се обучава допълнително.

Също като братовчедките си Людмила и Андреа, и Елизабет се включва с идеи при разработването на част от моделите за колекциите на Жени Живкова.

Източник: dailypress.bg

Мотопедът  Балкан МК50-3 е предназначен за сравнително тежък режим на експлоатация, близък до този на мотоциклетите. Както се вижда от техническата харктеристика, той може да се движи със значителна скорост, да бъде язден от двама души (товар около 150 kgf), да изкачва наклони, далеч превишаващи наклоните по шосейната мрежа, може да се дви­жи по пътища със всякакъв вид настилка, а така също по ка­менисти терени без път и т. н. Затова конструкцията на мото­педа е нагодена да удовлетворява няколко основни (често про­тиворечиви) изисквания, гарантиращи експлоатационната си­гурност на изделието:  достатъчна якост при малко собствено тегло, маневреност и добра управляемост, устойчивост и комфорт за пътуващите, достатъчно мощен и сигурен двигател, надеждни спирачки и т. н.

Към 1975 г. мотопедът МК50-3 е последната и най-съвършена модификация на мотопедите Бал­кан и се прозизвежда във Велосипедния и мотоциклетен завод Балкан Ловеч. Предишните модели (Балкан 50ПМ с двигател с мощ­ност 2,2 к. с., с педали и гумени пръстени на предното окачване; Балкан 50МП2 със същия двигател, но с телескопична пред­на вилка; Балкан 50МПС с двигател 2,2 к. с., но с манивела за първоначално пускане в ход и Балкан 50МПМ с нов двигател с мощност 3,3 к. с. и тръбна рама) по времето, когато той се появява, са вече спрени от производство. Изброените модели обаче дават възможност да се натрупа значителен опит, да се отстранят редица слабости в койструкцията на мотопеда, за да се стигне до модела Балкан МК50-3, който по техникоексплоатационни качества съперничи на редица световно из­вестни мотопеди.Двигателят на мотопеда е двутактов и се охлажда от въз­душната струя, образувана при движението на мотопеда. Опитът е показал, че за мотопеди и мотоциклети с малък ходов обем не е оправдано използуването на четиритактови двигатели, конто, освен че са по-скъпи, изискват и много повече грижи за поддържането им по време па експлоатация. По тази причина над 95% от моделите мотопеди и леки мотоциклети в света са с двутактови двигатели.

Максималната мощност от 3,4 к. с. на Балкан МК50-3 позволява достигането на скорост 65 km/h, както и висока средна експлоата­ционна скорост при езда с двама човека. Първоначалното пус­кане на двигателя в ход се извършва крачно с манивела (кикстартер) мотоциклетен тип.

В двигателя в общ блок са разположени динамомагнетът, съединителят и тристепенната предавателна кутия. Превключ­ването на предавките става крачно чрез лост, разположен пред лявата стъпенка на водача.

Двигателят е захванат към рамата в три точки посредством болтови съединения.Рамата е тръбна, отворен тип, неразглобяема. Стоманените тръби, съответно усилени в най-натоварените зони, са захвана­ти една към друга чрез заварка.

Предното и задното колело на мотопеда са взаимозаменяе­ми. Имат стоманени капли 1,50А-19, захванати към главината с по 36 стоманени спици. Предната и задната гума са еднакви и имат размер 23 х 2,50?. Произвеждани са били в ДКЗ К. Русинов — Пазарджик.

В главините на колелата са монтирани челюстни спирачки с размери: диаметър на барабана 130 mm и широчина на феродовите накладки 25 mm. Добре регулирани, спирачките осигуряват спирачно закъснение около 6,5—7,0 m/s2. Спирачката на предното колело се задейства ръчно посредством лост, раз­положен в дясната част на кормилото и жило, пренасящо уси­лието от лоста до спирачния механизъм. Спирачката на задно­то колело се задействува крачно чрез лост, разположен непо­средствено пред дясната стъпенка на водача и чрез щанги свързващи лоста със спирачния механизъм на задното колело.

Окачването на метопеда Балкан МК50-3 е еластично, пружинно. Предното окачване представлява телескопична вилка с вградени цилин­дрични пружини без амортисьор. Ходът на вилката е 95 mm. Задното окачване се осъществява от два сухи пружинни теле­скопа, монтирани на люлееща се вилка, захваната шарнирно- към рамата. Тук също няма амортисьор. Ходът на задните те­лескопи 36 mm. Захващането им както към вилката, така и към рамата е еластично, осъществено чрез гумени втулки.Седалката е от микропореста гума върху ламаринена осно­ва, обшита с изкуствена кожа. Размерите на седалката са съобразени с ергономичните изисквания за удобен . стоеж на двама възрастни хора върху нея.

Резервоарът е с вместимост 8,5 литра, което осигурява про­бег около 350 km с едно зареждане. Резервното гориво е 1,5 л (за пробег около 40—45 km) и се включва чрез завъртане на бензиновия кран на положение резерва.

Електрическата уредба на Балкан МК50-3 е 6-волтова. Единстве­ният токоизточник е динамомагнет с мощност 30 вата. Бобина за ниско напрежение от магнета подава ток към бобината за високо напрежение, която е монтирана в седловината на резер­воара към основната тръба на рамата. Оттук към свещта се подава ток с високо напрежение, предизвикващо прескачане на искра между електродите на свещта.

Осветлението на мотопеда е осигурено по следния начин: отпред в отражателя на фара е монтирана една билуксова лам­па за къси и дълги светлини с мощност съответно 14 и 15 вата, а отзад в комбинирано осветлително тяло на задния калник са монтирани лампа за стоп-сигнала с мощност 15 вата и лампа за габаритно осветление с мощност 5 вата. Включвателят за стоп лампата е монтиран в главината на задното колело. При задействването на задната спирачка той включва на маса и за­тваря веригата на стоп-лампата, в резултат на което тя светва.Включването на осветлението при Балкан МК50-3 става от централния включвател, разположен на фара, а превключването на късите и дъл­ги светлини — от комбинирания ключ, разположен на кормилото до лявата ръкохватка. В този ключ е вграден и бутонът за включване на клаксона.

Както осветлението, така и звуковият сигнал могат да дей­стват само когато работи двигателят, т. е. когато се върти ро­торът на дицамомагнета, за да произвежда ток.

Изгорелите газове от двигателя се отвеждат в атмосферата от една изпускателна тръба, свързана с шумонамалителното гърне. За намаляване общия шум при работа на двигателя в средната дясна част на мотопеда под седалката е монтирана шумонамалителна кутия, в която е поместен въздушният фил­тър. Въздухът, засмукван от двигателя за образуване на горив­ната смес, е принуден да премине през сравнително големия обем на кутията, филтриращия хартиен елемент и през гумена тръба да навлезе в карбуратора. По този начин се намалява шумът, предизвикван от въздуха, навлизащ направо в откри­тия филтър.Непосредствено пред кутията е разположен карбураторът на Балкан МК50-3. Нарочно освободен от декоративни капаци, той е леснодостъпен за извършване на регулировки и почистване.

Предният и задният калник са изработени от стоманена ламарина, съответно профилирана. Предният калник е значи­телно по-тесен и плитък, което позволява насрещният въздух добре да обдухва и охлажда главата и цилиндъра на двига­теля.

Кормилото е от стоманена тръба, на двата края на която са набити пластмасови ръкохватки. Широчината му е съобра­зена с изискванията за леко и удобно кормуване. Към него се монтира и огледало за обратно виждане.

Мотопедът Балкан МК50-3 има инструментална кутия, разположена от ля­вата му страна симетрично на шумонамалителната кутия. Ин­струменталната кутия има достатъчен обем, за да побере ком­плекта инструменти и най-необходимите резервни части. Вър­ху подседалищната тръба на рамата и задния калник се мон­тира малък багажник, на който може да се вози багаж до 10 kg.
sandacite.bg

Следният текст е от 1966 г. и ни дава представа как са се формирали и какви са били цените на таксиметровите услуги преди 50 години.

,,При ползуването на таксиметровите автомобили от пътниците се заплаща за всеки изминат километър и за всяка минута престой. Та­кава тарифна система се нарича комбинирано заплащане. Същността на този начин на заплащане се състои в това, че при спиранията (при светофарите, на кръстопътищата, при спирания по искане на път­ника) или при движение с много малка скорост заплащането става в зависимост от времето. При движение на таксиметровия автомобил заплащането става в зависимост от изминатите километри. За авто­мобили, които не са снабдени с таксиметров апарат, изминатото раз­стояние се отчита по километража на автомобила. При автомобили, снабдени с таксиметров апарат, се отчита едновременно изминатото общо разстояние, платения пробег, платения престой и общата сума, която трябва да заплати пътникът, ползуващ таксиметровия автомобил.

Освен прилаганата у нас комбинирана тарифа съществуват сще две системи: 1) заплащане по време и 2) заплащане на километър.

При заплащане по време пътникът плаща стойността ка пътува­нето в зависимост от времето, през което таксиметровият автомобил е на негово разположение, включително и времето за подаване на авто­мобила. Заплащането се пресмята по стойността на един автомобилочас.

При заплащане на километър пътникът заплаща стойността на пътуването по разстоянието на превоза. Заплащането в този случай се пресмята по стойността на един автомoбилокилoметър. Последните две системи са по-несъвършени и затова по-рядко се прилагат.

Ползуването на таксиметровите автомобили у нас се заплаща въз основа на единните тарифи в зависимост от изминатото разстояние и големината (броя на местата) на таксиметровите автомобили.

За таксиметровите автомобили до 4 места за пътници се взема първоначална такса 0,30 лв. и по 0,16 лв. за всеки изминат километър.

За таксиметровите автомобили, които имат над 4 места за път­ници, се взема първоначална такса 0,40 лв. и по 0,20 лв. за всеки из­минат километър.

Престоите по искане или по вина на ползуващия автомобила се заплащат по 0,02 лв. на минута независимо от големината на авто­мобила. На всеки 100 км пробег пътникът има праьо на 30 минути безплатен престой, като при това се заплаща само първоначалната такса при тръгването.

Когато автомобилът е снабден с таксиметров апарат, пътникът заплаща само сумата, която показва таксиметровият апарат.”
sandacite.bg

На 25 октомври 2004 г. става неочакваното- настъпва краят на могъщата някога групировка СИК. В 18,35 ч в неделния ден, на претъпкания с хора бул. „Витоша“ в столицата е разстрелян Дмитрий Минев-Димата Руснака, един от босовете на СИК. Всъщност атентатът на бул. „Витоша“ затваря „цикъла“ от убийства на шефовете на групировката през 2004 г. Преди това през януари в асансьор е взривен Стоил Славов-Телето, заедно с охраната си. Това се случва в сградата на „Бул Инс“ и сикаджийската фирма „Интерпетролеум“ на ул. „Джеймс Баучър“ в София.

В средата на април 2004 г. преоблечени като полицаи бандити отвличат от колата му сина на Венцислав Стефанов, друг известен сикаджия. До ден днешен няма следа от Димитър Стефанов, въпреки платения за него откуп. Кулминацията на избиването на сикаджийски босове е в края на юли когато става най-бруталното масово убийство в най-новата българска история това на Милчо Бонев-Бай Миле и още петима души, разстреляни с автомати в ресторант „Славия“.

Нито едно от тези престъпления не е разкрито до момента.

Какво се случва на 25 октомври 2004 г ?

Минев пристига с внушителна охрана от 10 души, с два мерцедеса G-класа и едно „Ауди“ в заведението „Ъпстеърс“ на бул. „Витоша“ около 17,30 ч. Час по-късно излиза, но докато чака колата получава куршум в сърцето и се свлича в ръцете на охранителите си. Мъртъв. Гардовете не са видели и чули нищо, както и останалите хора на улицата в топлата неделна вечер.

Ошашавените пазачи карат боса си в „Пирогов“, но вече няма смисъл.

Огледите на местопрестъплението чак след няколко дни ще разкрият, че всъщност изстрелите срещу Руснака са три. Първият куршум минава край него, вероятно жертвата е мръднала, и се забива в близката кашпа пред заведението. Втори куршум попада в рамката до вратата на „Ъпстеърс“, и чак третият пронизва Минев в сърцето.

Кой е стрелецът ?

„Изпълнението на убийството ни говореше, че имаме работа с професионалист, който е планирал всичко до последният детайл. Така и се оказа“, спомни си пред Nbox един от разследващите случая тогава.

Полицията бързо разбира, че изстрелите са дошли от отсрещната кооперация на булеварда. Но не подозира каква изненада я чака.

Убиецът е дебнел Руснака от прозорец в празен апартамент на последния етаж на кооперацията над Търговския дом на бул. „Витоша“. Жилището току-що е закупено от никому неизвестният депутат от НДСВ Димитър Димитров. В апартамента тъкмо започвал ремонт. Убиецът просто разбил вратата и заел позиция.

Снайперистът обаче пипал професионално засипал с червен пипер пода, за да не разкрие миризмата си. Установява се, че килърът излиза на покрива на кооперацията по него се прехвърля върху съседната на ул. „Денкоглу“ и там се измъква сред всеобщата суматоха без да остави следи. Там го е чакала кола. Според показания на свидетели втори човек е стоял на входа на търговския дом и веднага след разстрела на Руснака е изчезнал. Предполага се, че той е наблюдавал как ще бъде свършена работата.

Вътрешен човек

При разследването остават съмнения за вътрешен човек от обкръжението на Димата Руснака, който го е предал. Иначе как стрелецът е знаел кога точно ще дойде той в заведението ? Вътрешният човек обаче не открит.

Първоначално МВР смята, че убиецът е чужденец. По-късно обаче криминалистите се натъкват на вероятният извършител, но не успяват да го заловят. Това е Красимир Станчев-Легионера или Филиза. Станчев служи четири години във Френския чуждестранен легион, после се завръща у нас. Той е човекът довел сърбо-хърватската бригада убийци на Робърт Матанич, подозирана за няколко поръчкови разстрела у нас.

След разкриване на бандата полицаи от СДВР правят опит да задържат и Станчев, но той опира пистолет в главата на един от униформените и успява да избяга. От тогава следите му се губят, предполага се, че се крие във Франция.

Станчев е подозиран и за убийствата на Илия Павлов и Георги Илиев. Но доказателства затова не са събрани. Въпреки, че трите разстрела имат общ почерък и изпълнение.Вижте още:Показния разстрел на месарския бос Мастара

Стефан Ташев nbox.bg

Едно от любимите места на видинчани преди 50 години - сладкарница "Дунавски вълни"
Снимка: ДП "Българска фотография" - 1964 г.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив