Името на Ран Босилек предизвиква у повечето от нас сходни асоциации: „Косе Босе”, „Патиланци”, Патиланци„Кумчо Вълчо”, „Кума Лиса”, „Баба Меца”, „Неродена мома”…
Творчеството му за деца включва множество авторски текстове, както и редица обработени и преразказани приказки. Много от творбите му са станали толкова популярни, че мнозина ги смятат за народно творчество.
Биография
Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов. Роден е на 26 септември 1886 в Габрово. Баща му е опълченец от Освободителната война и занаятчйя. Починал е когато Генчо е бил седемгодишен. Той има двама братя и две сестри.Всички получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов, професор по педагогика.Другият му брат е Никола Негенцов създател на метерологията във военно-въздушните сили. Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово и известно време работи като учител.За своите ученици, той написал първото си детско стихотворение „ На косичка”, което било публикувано в списание „Светулка” , през 1906г. Следва славянска фиология и право в Софийския университет,завършва докторат по право в Брюксел.
Известно време е адвокат но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях. Участва в редактирането на списание „Светулка”, редактира вестник „Врабче”. Редактор е в издание „Хемус”,където се издава списание „Детска радост”, едно от най-известните детски издания в България.Председателства „Дружеството на детските писатели”.Членува в Съюза на българските писатели. Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Съчетава ярката дарба на лирика и проза. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници. Умира на 8 октомври 1958г. В София.
Прозата на Ран Босилек
Той е един от пламенните радатели за създаване на правдива,съдържателна и високохуманна литература за деца у нас.Творчеството си писателят е изградил върху най-добрите традиции на българската детска литература.Безграничната му любов към децата,лумнала от непосредственото общуване с тях като учител,е неговият най-дълбок извор на вдъхновение.
Авторът на „Родна реч” и на веселите патилански истории, големият поклоник на българския фолклор смята,че на детето е нужно да се покаже цялостно животът,да се въведе то постепенно в сложните човешки отношения,да се разкрият пред него взаймоотношенията между човека и природата.
Предмет на изображение в неговите произведения са самите деца, отношенията им с близките в семейството.За да потготви свойте малки приятели за света на възрастните, Ран Босилек изгражда у тях ново етично отношение към всичко,което ги заобикаля.Неговият стремеж е да възпита високи нраствени и трудови добродетели.Поетът иска от рано да възпламени у децата искрата на обичта към всичко родно, поставя си за цел да изгради представи за добро и зло, да създаде култ към честността и добрата постъпка.
Ран Босилек пише: стихотворения,приказки,разкази,сценки,статийки римувана проза – използва всичко,което може да привлече вниманието на детето.
Поезията на Ран Босилек е вълнуваща.Стихотворения като „Родна реч”, „Я кажи ми” и др. Са едни от най-хубавите поетични творби в детската ни литература.
Важна част от творчеството му е отношението между оригиналното творчество и влиянието на фолклора върху него.
Балетристичния дар на писателя може да се види в приказките му . Приказките и разказите му са последователни, без излишни отклонения и усложнения, стегната композиция и лаконичен език. Приказки като „Бяло петленце”, „ Сън” , „Цирк в пустинята” стоят по близко до оргиналните му творби, а такива като „ Златно птиче”, „Таралежко” , „Клан – недоклан” , „Косе – Босе’’ по сюжет и художествени похвати се доближават до народните творби. В своето творчество не поставя сложни философски проблеми, задачата на писателя е скромна да подготви своите читатели за живота, да утвърди оптимистично отношение към света. Основната тема на неговата проза е самата действителност.
Посветил е много страници на отношенията между баба и внук, деца и родители в
произведенията „ Куку и Мау ‘’ , „Баба и внуче” , „Циганин и Циганче”. Особено място в сърцето на селското дете заемат домашните животни . В центъра на вниманието си, поставя самото дете с неговите игри и мечти. В много от приказките и разказите си, той защитава идеята за необходимостта от жизнерадостно творчество за малките. Това се вижда в разказите му „Патиланско царство”, „Патиланско училище” и др. В творчеството му наблюдаваме изображения на празници. Приказки като: „ На Великден’’, „Срещу Нова година” и др. са отражение на традициите на нашия народ.
Ран Босилек си поставя за цел да запознае своите малки приятели с нови, неизвестни досега за тях понятия като добро и зло, справедливост и несправедливост,труд, чест,дълг. Много от приказките на писателя са разгърнати върху основата на противоречието между доброто и злото.
В приказки като „ Бързата работа” и др. Писателят разработва темата за трудолюбието, като използва животински персонажи. – „ Трудолюбивият е достоен за уважение- мързеливият служи за присмех на всички”- това е тезата,върху която са построени разкази като „Малкият печатар”, „Помагачка”, „Всички на работа”, „За печалба” и др. Авторът наказва ленивците с беззлобния си, добродушен хумор, като ги поставя в комични положения, от които те излизат едва, след като сами стигат до правилния извод.
Неговото талантливо перо умее еднакво добре да рисува както весели и жизнерадостни картини на безгрижното детство, така и ярко да очертава характерни моменти от нашия икономически и обществен живот.Видял от близо живота на бедните си другарчета, закърмени от тежък труд, иска да покаже несправедливостта на живота. Тази тема е разгърната в „Малкият печатар”, „Дяволчето в бяла опашка” , „Беден врабчо с ум с бори”. С голяма човешка мъка той разказва за бедното дете, което носи радост на другите, но сам не може да се радва на новогодишния празник „ Малкото книжарче” и др.
Приказките на Ран Босилек са населени с разнообразен персонаж.В тях наред със Заю Баю читателят се среща с „Котаран” , с Петльо ( „ Задави се Петльо” ), Козльо ( „Клан, недоклан), Баба Меца („ Отишла баба за дренки” ) и др. Всички те запознават детето със своя начин на живот или разкриват свои особености.
Особено място в творчеството на писателя заема неговата римувана проза . От 1924г. На страниците на сп.” Детска радост”, чийто редактор е Ран Босилек започва излизането на поредица от римувани разкази с общи герои. В това свое повествование, каквото всъщност представлява то, разгледано цялостно,поетът рисува лудориите на патиланчовата дружина. По-късно тези разкази стават известни като отделни книжки със заглавия „Патиланчо”, „Бати Патилан”, „Патиланско царство”, „Патиланчо Данчо” и „Патиланчо на село”.Животът на сговорната дружина е основа, на която авторът разгръща своето оптимистично отношение към света. И в игрите, и в труда малките герои намират повод да се посмеят и веселят. Героите на повествованието- Патиланчо и неговите другари- Патиланчо Данчо, Патиланчо Ганчо, Патилана Гана и т.н., неговата баба Цоцолана, както и образите в другите му произведения , и тук са обобщени.
Произведението на Ран Босилек разкрива пред читателя един весел детски свят, от който те могат да се поучават и в игрите, и в труда.Формата на повествованието-писмата на Патиланчо до Смехурко- е интересна и забавна за децата, а римуваната проза допринася много за жизнерадостния тон на това произведение, за лесното му възприемане и запаметяване.
За малките си приятели той пише още диалози и смешки. Често се появяват статийки-приказки , в които писателят запознава децата с личността и делото на видни наши и чужди писатели и общественици. На ясен, достъпен език Ран Босилек разказва за Пушкин, Толстой, Христо Ботев, Любен Каравелов,Чичо Стоян, Елин Пелин, и др. Той пръв прави опит да поднесе този жанр на детето и чрез него да му представи в един по-системен и прегледен вид още непознати за него творци.
В езиково и композиционно отношение творбите на писателя са интересни и разнообразни.Много от тях могат да бъдат посочени като образци на детската литература.
Ран Босилек е писател с ярък творчески почерк и висока гражданска съвест.
Идейното, тематично и жанрово разнообразие на неговите балетристични творби разкрива една искрена и дълбоко хуманистична авторова концепция.Неговите произични произведения са поучителни и човечни. Той пръв отдели много сили и талант, за да направи достояние на нашите деца богатството на българския фолклор.С голямото си умение да използва многобагрения и звучен народен език, да разказва весело, забавно и правдиво на малкия читател за живота Ран Босилек с право е извоювал свое определено място в развитието на детската ни литература.
.................
Родна реч
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
Родна стряха
Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
18:35
