Руснаците искаха от нас да задържим турците до седем денонощия, докато пристигнат
Разработвали сме и краен вариант да отстъпваме най-много до Стара планина
Срещу Гърция никога не сме се готвили сериозно за война, защото те нямаха намерение да ни нападат


Генералът-легенда Кирил Косев е роден на 27 май 1919 г. в Сибиу, Румъния и почина на 9 март 2016 г. (96 г.). След като семейството му се преселва в България, става активен деец на РМС, участва в партизанското движение, бил е командир на Горнооряховския отряд. От този период има три смъртни присъди. След 9 септември 1944 г. служи в Разузнавателния отдел на Щаба на войската. По време на култа към личността е обявен за агент на чужди разузнавания и враг с партиен билет. През 1954 г. е оправдан. На следващата година става началник-щаб, след това командващ Трета армия. През 1966-1971 г. е заместник-министър на отбраната. Бил е началник на Главното политическо управление на армията. В партийните среди става известен с критиките си към режима на Тодор Живков. През 1984 г. по предложение на Добри Джуров генерал-полковник Косев е уволнен. През 1992 г. по политически съображения пък президентът Желю Желев го разжалва в редник. Написал е няколко военно-исторически труда за Балканската и Междусъюзническата война.През 60-те и 70-те години структурата на въоръжените ни сили претърпя сериозна реорганизация. Тогава се създадоха танковите бригади в България. Аз командвах Трета армия и тя имаше две танкови бригади: 13-а в Айтос и 24-та в Сливен. Трета армия бе най-голямата във войската ни. На мое подчинение бяха над 40 000 души и хиляди единици бойна техника. Трета армия бе и главната ни ударна сила. Тя преграждаше турското направление и основната й задача бе да отрази евентуална агресия на южната ни съседка. Едни от най-тежките ? гарнизони бяха в Звездец, Грудово, Елхово, Болярово, Долен Чифлик. Някои от тях, като Звездец и Грудово, бяха към 33-ти мотострелкови полк в Бургас. Впрочем аз създадох тези два гарнизона. В Министерството на народната отбраната се оплакаха, че неправилно разполагам войски. Висшите началници искаха частите да са дислоцирани западно от Странджа, примерно в района на сегашното с. Факия. Извикаха ме в министерството и ме попитаха защо там разполагам поделения. Този въпрос ми зададе лично тогавашният военен министър генерал Иван Михайлов. Аз по това време като командващ армията бях със звание генерал-лейтенант.Обясних на карта и с показалка, че главният удар на турската армия ще е в долината, в равнинна местност, а не в планината. Заявих, че ако разположим поделенията западно от Странджа, рискуваме турската армия да влезе през Малко Търново и да излезе в района на Бургас. Така лесно и бързо ще превземат Югоизточна България, без да се усетим. А така, както аз бях дислоцирал войските, ние държим р. Марица и Елховската равнина, където е и 7-а дивизия. Беше изградена и отбранителна укрепена линия, предимно от стари немски танкове „Майбах“. Те бяха вкопани в опорни пунктове от с. Факия до Източните Родопи. Границата между Трета и Втора армии бе р. Марица, но аз отговарях за цялата укрепена линия в полосата и на двете армии.Плановете ми се базираха на идеята, че именно в това направление можем да окажем съпротива при евентуално нахлуване на вражески войски на наша територия. Съображенията ми бяха, че имаме укрепена полоса, 7-а дивизия в Ямбол, 13-а танкова бригада в Сливен и държим в района на Грудово (дн. Средец) по-голяма част от 16-а Бургаска дивизия. Ако турците нахлуят през с. Факия, тръгваме срещу тях, ако тръгнат от Малко Търново – пак ще ги посрещнем. Обясних всичко на чертежи и накрая се прие моето предложение.
Та както казах, основната задача на Трета армия бе отбрана срещу Турция. Тогава турците държаха срещу България Първа армия с численост 300 000 души, и то в мирно време, а ние бяхме 40 000, както вече споменах. В тези години турската армия бе 800 000 души, но заедно с жандармерия и полиция стигаше численост близо 1,2 млн. души.Като заместник-министър по бойната подготовка имах вече поглед върху цялата система на отбраната на страната. Искам да подчертая, че срещу Гърция никога не сме се готвили сериозно за война, защото те нямаха намерение да ни нападат. Тогава Гърция имаше армия от 250 000 души и бе слаба, за да ни нападне сама. Освен това гърците отчитаха и се съобразяваха, че зад нас стои СССР. Докато срещу Турция се готвехме сериозно да отблъснем евентуална агресия.



Ние можехме да удържим турската армия на Сакар планина и възвишенията около Бургас – Ямбол – Грудово. Руснаците искаха от нас да ги задържим до седем денонощия, докато пристигнат и развърнат войските си. Освен това разработвахме и резервни разчети да ги допуснем най-много до Стара планина, ако се наложи. Оттам не биваше да отстъпваме повече. Но това бе краен вариант. През 60-те и 70-те години имахме силна и добре подготвена войска, която достигаше 156 000 души. Само пехотата ни бе с численост 126 000 души с 2270 танка, 2232 БТР и бронирани бойни машини, 3454 оръдия и минохвъргачки. Въздушните ни войски пък наброяваха 22 000 души с 460 самолета и вертолета. Във ВМС служеха 8500 моряци на 125 кораба и 4 подводници. Но най-голямото ни предимство бяха ракетните войски, каквито нямаха нито Турция, нито Гърция. Разполагахме със 100 пускови установки за тактически ракети „Луна-М“ с далекобойност 120 км и с установки за оперативно-тактичеки ракети „Скъд“ и СС-23, които имаха далекобойност съответно 300 км и 400 км. Те стигаха до Анкара, Истанбул, Атина и Белград. Аз направих единствения реален пуск със „Скъд“ на полигона на съветската армия в Казахстан. После ходих специално в Москва да се моля и да искам разрешение да направим такъв пуск и в България. Руснаците ни разрешиха и изстреляхме ракета „Скъд“ от местността Ясна поляна, северно от Звездец.

Ракетата се издигна, летя 85 км над морето и порази цел в район северно от Балчик. На този пуск присъстваха съветски специалисти, които накрая ме похвалиха. Всичко приключи много добре, но след четири дена пристигна писмо от министъра на отбраната на СССР, с което се забраняваха пускове с оперативно-тактически ракети извън полигона в Казахстан. Иначе цялата ни войска разполагаше с много големи запаси от боеприпаси. Имахме такова количество патрони, снаряди, бомби и ракети с разчет да стигнат армията ни да е в състояние да води сама, без съюзници, 45 дена бойни действия, дори и ако е в обкръжение.


По онова време военните много помагаха за развитието на народното стопанство. Армията ни се нагърби и освен че водеше бойна подготовка, провеждаше учения, помагаше активно в строителството. Тя изгради много жилища. Построи Националния дворец на културата, там ръководител на обекта бе ген. Борис Карамфилов.


Командвах Трета армия пет години, като в три от тях изграждах курорта Слънчев бряг. При мен дойдоха представители от общината на Бургас и ме помолиха армията да окаже помощ в изграждането на комплекса. Малцина знаят, че там е най-хубавият черноморски пясък. Отидох да огледам района – прекрасна гледка с много дюни, но обрасли с трева, храсталаци и гори. Изнесох войската на лагер. Отначало почистихме тревата и храсталаците. След това махнахме дърветата, но запазихме дюните. Не ги пипнахме, те стигаха почти до морето. Когато разчистихме целия терен, се отвори много красива гледка. Всичко просто блесна. Между селата прокарахме асфалтови пътища, но извън дюните. Нямаше построена даже и една барака. Ние изградихме няколко почивни станции. Войската строеше и водеше бойна подготовка. Не позволих едното да пречи на другото. Работихме безвъзмездно, нищо не ни се плащаше.
slivensega.wordpress.com
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇
Полезни съвети👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив 1

Най-четени публикации