19:00
19:28
Admin
СТАТИИ
No comments
Емилия, по баща Гайдарджиева, е родена на 1 септември, 1932 г. в Полски Тръмбеш. Както сама казва, любовта й към летенето започва още от дете и в нейния случай това не е клише. „Край градчето ни имаше поляна, на която кацаше самолет. Децата се катерехме по него и надничахме в кабината, а баща ми често ме водеше до близкото летище Поликраище. Все сънувах, че ми подарява самолет.“
Сънищата на Емилия и досега са свързани с полет, но истинското начало идва с първия скок с парашут от 800 метра на 22 юли 1946 г. Той е достатъчен, за да отключи мечтите и пътя й към Военновъздушното училище в Долна Митрополия въпреки протеста на родителите. Там сред всички курсанти избира бъдещия си съпруг Тодор Гърбов. Тодор е от Сухиндол и още 16-годишен лети на безмоторен самолет. „Докато учехме, много се ревнувахме в работата –
спомня си Емилия, – после той се радваше на моите успехи, а аз на неговите.“
 |
| Емилия Гърбова |
Идва обаче есента на 1954 г. и тогава по силата на Женевското съвещание за разоръжаване всички жени, които не са глава на семейство, трябва да бъдат съкратени. „Имах една колежка, която, за да остане на работа, се разведе с мъжа си и пет години бяха като разделени. Мен обаче ме съкратиха“ – казва Емилия Гърбова и добавя, че не съжалява за пропуснатите 10 години без полет. – Тогава родих и отгледах моите три деца – Зоя, Лили и Веселин.“ Емилия ражда и четвърто дете, ала то умира след раждането.По-късно се връща в авиацията, но след години животът на семейство Гърбови е белязан с друга лична трагедия. Умира голямата им дъщеря: „Не успяхме да съберем средства за трансплантация на бъбрек, което само в България може да се случи“ – прошепва с горчивина в гласа майката.
 |
| 1983 г. Тодор, Зоя, Емилия, Веселин и Лили няколко минути преди Веселин (сега полковник от НСО) да бъде произведен в звание „лейтенант“. |
Емилия е подполковник от запаса. Лети на 9 типа самолети, изпълнява 12 321 полета с 3500 летателни часа. „А Тодор има много повече от мен“ – казва с любов и гордост първата жена пилот на военен реактивен самолет.
Райна Касабова е първата жена в света, изпълнила бойна задача в небето. През 1912 г., само 15-годишна, Райна се качва на самолет “Воазен” с командир подпоручик Стефан Калинов. Излитат от аеродрум „Мустафа паша“ и девойката хвърля позиви против кръвопролитията в Одрин. Райна получава войнишки боен кръст и медал за заслуги към БНА, а през 30-те години печели и конкурс за красота в летовище Варна. Райна Касабова умира забравена в София. В книгата си „Крилати българки“ Иван Петков пише, че зад ковчега й върви един-единствен човек, ветеранът авиатор Георги Хайверов.
Олга Ханджиева е първата българка с бревет за летателна квалификация. За да изпълни мечтата си за полет, Олга напуска Музикалната академия в България и заминава за САЩ. През 1928 г. става летец майсторски клас в пилотското училище към заводите „Къртис“. Получава покана за търговския въздушен флот на Америка, но решава да се завърне в родината с желанието да бъде инструктор. Мечтата й остава неосъществена – по това време в България не е позволено жени да летят.
Елена Дончева – емблематична стюардеса, носител на първата награда от състезанието между стюардесите от европейските авиокомпании в Будапеща.
Сия Медникарова – авиоинженер и авиоконструктор, носител на първия за България „Златен Оскар“ за наука от Световния салон за иновации в Питсбърг през 1994 г. Награден е описаният от нея „Метод за повишаване на надеждността на полет в режим на кацане“. Сия получава и златния ключ на Питсбърг за принос в творчески обмен на интелектуални продукти между България и САЩ.
huligankata.com
- 16:42
- Admin
- СТАТИИ
- 4 comments
Най-общо казано това са летните заместители на шейните. Количките се правеха от няколко дъски и лагери, купени в магазините за авточасти. Избираше се добре асфалтирана улица с наклон и се започваше спускането. Колко много кожа оставаше по асфалта… Но беше забавно.
Игра на фунийки
Тя беше изключително популярна сред юношите през осемдесетте и деветдесетте години на миналия век, но беше и страшилище за майките ни, защото и помен не оставаше от списанията „Жената днес” и „Наш дом”.
Играехме на отбори и много се забавлявахме. Е, някои играеха нечестно като на върха на фунийката слагаха карфица или други опасни предмети…Фунийките се правеха от хартия – най-често парчета от вестници или списания с размер около 1/5 лист от малка тетрадка или гланцирана.
Хартията се навиваше, като в единия край се заостряше връхче. След това се изрязваше (скъсяваше) в широкия край, слагаше се в къса (около 40 см.) метална или пластмасова тръбичка и се изстрелваше с духане в тръбичката.Някои си правеха и нещо като пушка от дърво и залепваха тръбата отгоре. Други пък си бяха измайсторили двуцевка или трицевка.
Ех, детство…
Ех, детство…
- 0:03
- Admin
- СТАТИИ
- No comments
На 21 юни 1963 г. е произведен първият кислород в азотно-кислородния цех, на 4 август в нефтопристанище „Дружба“ пристига танкерът „Антон Иванов“ с капитан Видьо Видев с 12 308 т съветски нефт, на 2 септември 1963 в 17 ч. и 30 мин. смяната с началник Николай Котов и старши оператор Георги Алексиев произвежда първия бензин на инсталацията за атмосферна дестилация № 1 /АД-1/ с началник Тодор Чаиров. На 28 ноември е въведена в експлоатация и инсталация АД-2 с началник Сава Караенев. Началник на производството е Жельо Калинов. С правителствено решение на 14 септември 1963 Нефтопреработвателният завод край Бургас е преименуван на Нефтохимически комбинет.
На 30 декември 1963 официално е открит Нефтохимическият комбинат от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. С това приключва и първият етап на изграждането на НХК, Бургас.
Първо и второ разширение, 1963-1971
Още в първите години след пускането на АД-1 и АД-2 те са интензифицирани до 1,5 млн. т/год. преработван нефт всяка и капацитетът по преработка нараства от 2 на 3 млн. т/год. През 1965 г. от отпадъчния сероводород започва производството на натриев сулфид.
На 20 август 1963 г. започва изграждането на етиленова инсталация за 60 хил. т етилен и 55 хил. т пропилен/годишно. В последните часове на 1965 г. е произведен първият етилен и от началото на 1966 г. инсталацията е в експлоатация. През годините тя е интензифицирана до 80 хил. т/год. етилен и работи до 1979 г, когато е спряна след въвеждането в експлоатация на нова мощност.
В началото на 1964 г. започва изграждането на инсталации за: полиетилен-ниско налягане /ПЕНН/ с капацитет 20 хт/г; дихлоретан и етилендиамин /ДХЕ и ЕДА/ с капацитет 10 хт/г ДХЕ и 4 хт/г 90%-ен ЕДА; фенол и ацетон с капацитет 30 хт/г фенол и 18 хт/г ацетон; Завод за синтетичен каучук /СК/ с капацитет 20 хт/г.
През 1965 г. са направени първите копки на инсталации за: бензол с капацитет в зависимост от суровината 22-13 хт/г бензол и 3-20 хт/г толуол; полиетилен-високо налягане /ПЕВН/ с капацитет 24 хт/г
През 1966 г. започва строителството на: Ксилоли с капацитет 12 хт/г параксилол и в зависимост от суровините до 20 хт/г ортоксилол; Етиленов окис/ЕО/ и етиленгликоли/ЕГ/ с капацитет 10 хт/г ЕО и 8,9 хт/г ЕГ; Завод за полиакрилнитрилни /ПАН/ влакна с капацитет 9 хт/г ПАН влакна, сградата на Научноизследователския институт по нефтопреработване и нефтохимия /ИНН/.
На 18.10.1966 г. излиза Постановление № 51 на Министерския съвет, с което изграждането на новите производство в НХК се обявява като най-важна задача в областта на капиталното строителство за петилетката.
От първия етилен в началото на януари 1966 г е произведен ДХЕ, а на 1 февруари — ЕДА. В края на септември 1966 г е произведен първия български полиетилен с висока плътност „БУЛЕН“ на инсталация ПЕНН. През септември 1967 г влиза в действие производство „Фенол и ацетон“, а през 1968г — много нови производства. За пръв път са произведени: полиетилен с ниска плътност „РОПОТЕН“ на инсталация ПЕВН — на 6 март, бензол — на 8 март, параксилол — на 11 май, етиленов окис — на 7 юни, моноетиленгликол — на 12 юни, пропилен с висока чистота от цех „Пропилен-бутилен“ — 10 август.
През февруари 1969 г започва изграждане на инсталация за полистирол с капацитет 12 хт/г. В ЗСК през февруари 1969 г произведен етилбензол, а от него през ноември – стирол. В завод „Булана“ на 20 септември е произведен акрилнитрил, на 9 и 13 октомври са пуснати І и II линия за производство на ПАН влакна, а впоследствие – III и IV линия. През юли 1970 г заработва цех „Дивинил“, а през август са произведени първите количества бутадиенстиролови латекс и каучук.
От 1.01.1968 г Базата за техническо развитие /БТР/ се преобразува във филиал на НИИНН-София, от 1.1972 е филиал на ЦНИРПД към ДСО „НЕФТОХИМ“, а от 1.10.1974 г е Институт по нефтопреработване и нефтохимия /ИНН/.
През април 1967 г. започва второто разширение на Нефтопреработвателния завод по проект на „Ленгипрогаз“. То включва инсталация за атмосферна дестилация /АД-3/ с капацитет 2 млнт нефт/г, Каталитичен реформинг /КР-2/ за 300 хт бензин /г, Хидроочистка /ХО-2/ за 500 хт дизелово гориво/г. АД-3 е пусната на 11.04.1969 г, а на 4.06.1970 г влиза в действие и интензификация до 3 млнт/г. КР-2 влиза в действие на 2.09.1970 г, а ХО-2 — на 12.02.1970 г.
На 5.09.1969 тържествено са открити мощностите за етилен, дихлоретан и етилендиамин, фенол и ацетон, полиетилен НН и полиетилен ВН, бензол, ксилоли, етиленов окис и етиленгликоли]], интензификациите на НПЗ и ТЕЦ. След тържествения митинг лентата за откриването прерязва Станко Тодоров – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Следващото официално откриване е на 5.11.1970 г. Открити са Завода за ПАН влакна „БУЛАНА“, завода за синтетичен каучук, инсталацията за полистирол и АД-3. Лентата прерязва Иван Пръмов – секретар на ЦК на БКП.
През 1969 г започва изграждане на продуктопровод Бургас — София. Първият му етап Бургас — Карнобат е пуснат на 12.05.1971 г. Последователно влизат в действие петролните бази в Сливен, Ст. Загора, Пловдив, Ихтиман и през юни 1977 г. дизеловото гориво пристига в Илиенци /София/.
Трето разширение, 1971-1975
На 26.04.1968 г Политбюро на ЦК на БКП взема Решение № 169 за изграждане на нови мощности за преработка на нефт в НХК Плевен. След много драматични събития обаче, на 19 март 1971 г решението е променено -НХК Бургас да продължи да се развива като главна база на българската нефтопреработка и нефтохимия. За ускореното проектиране и изграждане на новите мощности с Разпореждане на Комитета за стопанска координация към Министерския съвет /МС/ от 7.04.1971г на основата на съществуващия Проекто-конструктивен отдел се създава Отраслова проектантска организация /ОПО/ „Нефтохимпроект“. С Постановление № 259 от 10.11.1973 г тя е преобразувана в Комплексен институт за проучване и проектиране /КИПП/ „Нефтохимпроект“.
С Разпореждане № 613 от 23.12.1971 г , от 1.01.1972 г се образува ДСО „Нефтохим“ със седалище Бургас. Със същото разпореждане е закрито поделението НХК-Бургас. За периода до 1975 г, когато е поредната реорганизация, като стопански единици в състава на ДСО „Нефтохим“ влизат съставните му заводи и поделения на плошадката в Бургас. Към обединението още са НХК-Плевен, НПЗ“Леон Таджер“ Русе, „Нефт и газ“-Плевен и Шабла, 12 клона на „Петрол“, „Петрол газ“-София, ВТП „Нефтохим“-София./ „Петрол“ и „Нефт и газ“ излизат от ДСО „Нефтохим“ през декември 1973 г
На 26.06.1971 г започва изграждането на АД-4 и АД-5, за преработка на 2 х 3 млнт нефт, а на 5.02.1972 г – инсталация за вакуумна дестилация на мазут /ВДМ/.Към 20.02.1972 г е въведена в експлоатация Абсорбционна газофракционираща инсталация /АГФИ/ за преработка на отпадните въглеводородни газове до 60 хт/г пропан бутан. На 20.06.1973 г новата АД-4 дава първия бензин. В края на месец май 1974 г заработва АД-5, а в края на юни и инсталацията за вакуумна дестилация на мазут. Извършват се интензификации на КР-1 и КР-2, на ХО-1 и ХО-2. През 1974 г е пусната и инсталация за газова сяра. Завършен е продуктопроводът Бургас-Пловдив.
На 5.11.1974 г е поредното официално откриване на производствени мощности. Лентата прерязва председателят на МС и член на ПБ на ЦК на БКП Станко Тодоро. През 1975 г НХК Бургас преработва 10,5 млнт нефт.
Нови комплекси, 1976-1985
С Разпореждане на МС № 144/18.12.1975 г ДСО „Нефтохим“ се преобразува от 1.01.1976 г в Стопански комбинат /СК/ „Нефтохим“. С разпореждане на МС № 18/23.02.1977 г ВТП „Нефтохим“ се влива във ВТД“Химимпорт“. От 1978 г в състава на СК „Нефтохим“ е включен Заводът за преработка на пластмаси /ЗПП/-Грудово /сега Средец/, а от 1980 г – завод „Хемус“-Бургас. През 1981 за кратко време /около година/ към СК „Нефтохим“ е и Заводът за взривни вещества в Смядово.
На 25.10.1972 г започва изграждане на инсталация за производство на 250 хт етилен и 155 хт пропилен – „Етилен-250“. Строителството е съпроводено с редица трудности – завършено е през 1978 г. Обектът е въведен в експлоатация на 20.08.1979 г. На основата на новата етиленова инсталация се развива втория олефинов комплекс. През този период са построени и пуснати и много други нови мощности.
През 1983 г от СК „Нефтохим“ се отделят Стопански нефтохимически комбинат-Плевен и НПЗ „Леон Таджер“-Русе. В СК „Нефтохим“ е включен Заводът за преработка на пластмаси „Пластхим“-Тервел.
В началото на 1986 г Нефтохимическия комбинат Бургас е награден с два правителствени ордена: Орден Кирил и Методий за дарителската си дейност; Орден Народна република България І степен за високи постижения през осмата петилетка /1981-1985 г/
Нови проекти, 1986-1989
В началото на 1986 г със закриването на Министерството на химическата промишленост и образуването на Стопанско обединение/СО/ „Химическа промишленост/ХП/“ на мястото на СК „Нефтохим“ е образуван Комбинат „Нефтохим“ /Заповед № І-54 от 30.IV.1986 г на СО „ХП“/. В състава му е включен и Химически завод/ХЗ/“Панайот Волов“ Шумен.
Това положение продължава по-малко от година. С Разпореждане № 3 от 16.І.1987 г на Бюрото на МС СО „ХП“ е закрито и е образувана Асоциация „Биотехнологическа и химическа промишленост/АБХП/“. Комбинат „Нефтохим“ е преобразуван в СО“Нефтохим“, като в състава му се включват още Технологичния нефтохимически комбинат/ТНХК/-Плевен с поделението си – НПЗ“Леон Таджер“-Русе и ТХК „Димитър Димов“-Ямбол с поделението си Завод за технически каучукови изделия/ЗТКИ/.
До този момент винаги ръководството на Стопанския комбинат е било и ръководство на базовото предприятие. С формирането на СО „Нефтохим“ се създава отделно ръководство на НХК-Бургас.
Започналата през 1983 г. реконструкция и модернизация на производствата на дивинил, етилбензол и стирол завършва. „Етилбензол“ заработва от началото на 1985г, а на 25.VII.1986 г. е произведен и стирол от интензифицираната инсталация. На 2.XI.1986 г е пуснат и новия цех „Дивинил-2“ по нова технология.
Започналото през 1983 г строителство на инсталация за производство на метилтретичен бутилов етер /МТБЕ/ завършва и на 6.XI.1988 г е произведена първата продукция – още една предпоставка за намаляване на оловното съдържание в автомобилните бензини.
Изградени са профилакториум на Бургаските минерални бани и тренировъчна зала „Нефтохимик“.
На 23.XI.1988 г тържествено е отбелязана 25 годишнината на Нефтохимическия комбинат-Бургас. Поставени са паметни знаци на местата на производството на първия бензин и на митинга за тържественото откриване през 1963 г. Открити са обектите изградени през последните години.
С разпореждане № 33 от 19.IX.1985 г на Бюрото на МС е поставена задача за изграждане на нова инсталация за 150 хт/г етилен и 50 хт/г полиетилен-висока плътност. Водят се проучвателно проектантски дейности по изграждане на комбинирана инсталация за преработка на 4 млнт/г нефт, удвояване капацитета на производство „Фенол и ацетон“ до 70 хт/г. През 1988 г е подписан договор за изграждане на инсталация за 14 хт/г ПАН влакна в една линия. Поради променените икономически условия след 1989 г дейността по инсталациите за преработка на нефт и полиетилен -висока плътност са прекратени, а Е-150 и ПАНВ-2 са реализирани със закъснение.
В началото на 1989 г влиза в сила на Указ № 56 за стопанската дейност /Постановление на МС № 2 от 15.II.1989 г/. С решение № 30 от 24 февруари МС преобразува СО „Нефтохим“ във фирма „Нефтохим със същия състав на поделенията. Фирмата е регистрирана под № 1 на 28.II.1989 г в Бургаския окръжен съд. От 1.VII.1989 г в състава на фирмата е включен и Машиностроителен завод – Айтос.
 |
| Нефтено пристанище „Дружба“ |
Политическите промени в страната, настъпили след 10.XI.1989 г дават голямо отражение върху икономиката на страната, в това число и върху Нефтохимическия комбинат – Бургас. Намаляват доставките и преработката на нефт, започва преработка на нефт на „ишлеме“, намалява се производството на нефтохимически продукти във връзка с намалената реализация в страната. Забавя се завършването на някои важни обекти на капиталното строителство. Спират се някои остарели производствени мощности:
 |
| Спортната и почивната база на комбината |
 |
| Децата на служителите и работниците от комбината |
Хората, които преживяват като клошари, обикновено са между 50 и 65-годишни и напук на традиционните представи за тях най-често са работили висококвалифицирана работа, която обаче вече не е актуална.
Това сочи изследване на организацията „Градски номади„, пише „Телеграф“, цитиран от dunavmost.bg.
Обикновено класическият бездомник у нас е вишист или среднист около шестдесетте, с професионална квалификация и доскорошна постоянна работа. Най-често е разведен и без деца. Именно поради последната причина и няма къде да отседне в случай на нужда. Организацията е направила проучване между повече от 1000 подобни хора, за да установи, че статистиката крие истинските данни за това кой е бездомен у нас.
В момента по данни на НСИ бездомниците в България са около 1370. Според организацията обаче към това число трябва да бъде прибавена още една нула. По техни данни у нас има около 20 000 хора без дом , които нямат препитание. При това основният им проблем се състои в това, че те не могат да се явят на интервю за работа, след като нямат постоянен адрес. Другият парадокс се състои в това, че хората без дом се стесняват да се явят на интервю за работа, без да са се изкъпали. В същото време обаче заради лиосата на дом те не разполагат с баня.
„Имало е случаи, когато хора, живеещи на улицата и с премръзнали крайници, не могат да бъдат приети в болница поради липсата на настоящ адрес“, разказват от „Градски номади„. По същата причина държавата им отказва и социални помощи.
Хората, които изпадат в подобна ситуация обикновено са с богата биография като артисти, преподаватели и библиотекари.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
