1971 година остава една от най-черните в календара на българската гражданска авиация. От 18 януари до 21 декември стават три големи самолетни катастрофи, които отнемат живота на почти 100 пътници и техните екипажи. В началото на годината близо до летище Цюрих се разбива пътниески самолет Ил-18 LZ BED. Загиват 39 пасажери и 7 от членовете на екипажа на самолета. На 17 септември край вр. Свети Дух в Рила,  8 човека се разбиват с АН-14. Черната серия завършва  броени дни преди Новата година отново с Ил-18. На летище София завинаги остават 32 души, сред които и музикалното дарование в популярната ни музика Паша Христова. Вечерта на 21 декември 1971 г. е необичайно мека за зимата. Над София пада топъл дъжд. Въздухът се насища с капчици пара, от които светлината на уличните лампи се разлага, а дърветата изглеждат сякаш окичени с блещукащи звезди. Самолет Ил-18 на БГА “Балкан” трябва да излети от летище София за Алжир в 23,30 часа. Машината току-що е минала през основен ремонт. Паша Христова и Мария Нейкова, прегърнати в чакалнята на софийското летище, си припяват „Гълъби над София“ от репертоара на колегата им Бисер Киров. Весело им е, сякаш самите те са гълъби. Заминават с оркестър „София“ за дните на българската култура в Алжир. Компания им правят още народната певица Янка Рупкина и естрадния бард Борис Годжунов. Участват и танцьори и инструменталисти от състава за народна музика към столичното читалище „Аура“. Високоговорителят подканва пътниците за полета Алжир – Казабланка. Половин час преди полунощ Ил-18 със 73 пътници на борда се отправя към изходния старт. След като набира скорост, машината се отлепва на 7-8 метра от земята и в следващите няколкостотин метра продължава да лети по този неестествен начин. Това продължава около 30 секунди. Крилата на няколко пъти се накланят. Носът се вдига рязко нагоре. Туловището се накланя силно наляво и се забива в тревната площ край полосата. Двигателите избухват в адски пламъци. Тялото на самолета се пречупва на две – задната част остава на място, а предната с крилата продължава напред. Междувременно единият двигател изскача на пистата. Предната част на самолета се влачи още около 300-400 метра. Всичко става за секунди. Огромно огнено сияние се възпламенява над летище София. Минути след катастрофата пистата е осеяна с части от човешки тела. Половината от пътниците загиват, а останалите са тежко ранени. На върха на своята кариера си отива обичаната от целия български народ – даровитата и красива Паша
Христова. Според една от версиите смъртта на Паша е мигновена, резултат от удара. Според друга – мъчителна от изгарянията.Пристигналите на мястото спасители се спъват в човешки останки. По чудо оцеляват пътниците в задната част на самолета. Голяма част от оцелелите, за да се спасят скачат от зейналата във въздуха дупка, образувала се при разцепването на самолета. После  чакат линейка или поне милиционерска кола, но най-накрая при тях идва автобус, с който обикновено се превозват пътниците до самолета. Всички оцелели тичали към него, за да се качат. По пътя ги пресрещат линейки, които ги откарват в „Пирогов”. Оцелелите в злополучния полет се възстановят в продължение на месеци и години, някои не могат да се преборят с психологическата си травма и до днес.  Държавата им изплаща големи обезщетения, а цената му е тяхното мълчание за случилото се във фаталната нощ.
Първият пилот на самолета Борис Луканов е истински въздушен ас. Едва навършил 43 години, той вече има зад гърба си над 5 милиона пролетени километра. В края на 60-те години Борис Луканов е пилотът, чийто самолет откарва първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков на неофициално посещение в САЩ. По онова време прелитането на Атлантическия океан от машина на БГА “Балкан” е цял подвиг. За проявеното майсторство Борис Луканов получава личен подарък от Живков.42 години след трагедията официалната версия за една от най-кървавите самолетни катастрофи в българската история остава непроменена: инцидентът с Ил-18 е причинен от случайна техническа грешка при свързването на елероните. Аеропланът, току-що е излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното му положение — въжетата, с които се управляват елероните (подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета.) Ремонтът изглежда не е извършен правилно. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните.
По този начин въздушният ас Борис Луканов не е имал никакъв шанс да овладее неуправляемия Ил-18. Вместо да издигне самолета, обратното свързване на елероните е предизвикало бързото му снижаване и забиване в пистата. Заключителната експертиза е категорична,  че случилото се е плод на нещастно стечение на обстоятелствата. Въпреки, че според част от разследващите причините за инцидента, тази техническа грешка е, меко казано, „странна”. Преди да застане на пистата, по протокол машината преминава през четири технически прегледа, тъй като преди броени часове е завършен основният й ремонт. Самото свързване на елероните пък е елементарна операция и веднага може да се провери дали е правилно извършена. Техническите бригади, които са обслужвали самолета, са били опитни и добре подготвени. По тази причина обяснението за грешка по невнимание не звучи особено убедително. Интересно е и , че Ил-18 е трябвало да бъде и задължително облетян в деня преди полета. По необясними причини това не се случва. Самият факт, че самолетът не е бил облетян до последния момент, също повдига множество въпроси, които вероятно завинаги ще останат без отговори. Затова вече над 4 десетилетия по-късно, истинските причини за фаталния полет си остават загадка, като освен по-горе упоменатата официална причина за злощастния инцидент, съществуват още няколко версии за катастрофата. В началото на 70-те БГА “Балкан” изпълнява чартърни полети, с които превозва богомолци от Алжир, Тунис и Либия към Мека и Медина. По тази линия са съществували възможности за извършването на множество финансови злоупотреби най-вече с нелегален износ на оръжие. Въпреки „желязната” ръка на тоталитарната система, във въздухоплавателната компания цари корупция по най-високите етажи от управлението й. Именно създалата се корупционна среда  във въздушния ни превозвач стават и причина да се търси втора доста по-мистериозна версия за причините за катастрофата.Според нея инцидента е бил умишлено предизвикан, а хората са загинали, само за да бъде ликвидиран вторият пилот Васил Драганов, дядо на едноименния актьор от „Столичани в повече” превъплътил се в ролята на Радко. Той е трябвало да бъде премахнат, защото поискал лична среща с Тодор Живков, на която е имал намерение да разкаже за финансовите злоупотреби случващи се от известно време в БГА “Балкан”. Васил Драгановдо последно помага на хора от горящия самолет да се спасят от огъня, но самият той изгаря в огнения ад.
Смята се, че вероятният организатор на терористичния акт е генерал Петър Евстатиев, тогавашен зам.-генерален директор на БГА “Балкан”. Според тази недоказана версия, генералът е организирал погрешното свързване на елероните с цел да унищожи разприказвалия се втори пилот. Петър Евстатиев посяга на живота си година по-късно, след като лично срещу него започва разследване за финансови злоупотреби. Друго предположение, което хората смятат за най-достоверно е, че пилотите, които са возили музикантите, са били принудени да излетят прекалено бързо, за да може да кацне самолетът на Тодор Живков. До днес обаче има само една официална версия за катастрофата и множество предположения.
Според Красимир Луканов, син на загиналият първи пилот Борис Луканов, следствието е установило истината за самолетната катастрофа, но тя е била умишлено прикрита, за да не бъде уронен престижът на БГА “Балкан”.
Друг не по-малко шокиращ факт, който също предизвиква много догадки е, че в случай като този с толкова невинни жертви не е започнат съдебен процес, въпреки че по онова време за всяка производствена авария се води дело. Имало е следствено дело, което си е свършило прекрасно работата, но всичко е покрито. Оттук нататък започват хипотезите и въпросите защо няма наказани. Междувременно цялата новогодишна програма е заснета с активното участие на именитите музиканти, които са пътували за седмицата на България в Алжир. Така  само няколко дни след трагедията, цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на останалата завинаги на 25 години Паша Христова. В първите дни на новата 1972 г. се появява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев. Песента се изпълнява от Лили Иванова.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта