Често протоколът поставя държавните мъже в необичайни обстоятелства. Така се случва и през 1974 г., когато министър председателят Станко Тодоров завел наша правителствена делегация на официално посещение в Швеция по покана на колегата си Улоф Палме. Малко преди визитата с шифрограма до София посланичката ни в Стокхолм Дора Белчева съобщила, че домакините биха искали на официалната вечеря гостите да са облечени в смокинг. У нас членовете на делегацията веднага тръгнали да търсят необходимитге официални одежди – певечето си наеми смокинг от гардероба на Народния театър, киноцентъра и операта. За премиера Станко Тодоров, разбира се, била ушита дреха по мярка.
Когато пристигнали в Стокхолм българите с учудване разбрали, че настояването за вечерята в смокинг на Улоф Палме и Станко Тодоров е приумица на ... посланичката Дора Белчева. Тя съобщила на домакините, че нашият премиер държи много на строго официалното облекло. Пред шефовете си в София пък Белчева пояснила, че смокингите са по настояване на шведите. Така кашата станала пълна.
Малко преди вечерята шефът на шведския протокол чистосърдечно попитал своя български колега Богомил Герасимов: „Кажете ми за какъв дявол ви бяха тези смокинги? Знаете ли в какво положение ни поставихте? Да търсим смокинг за г-н Палме под наем!... Как е възможно един министър-председател на страна, която претендира, че е социалистическа, да държи толкова изтъркан буржоазен атрибут, какъвто е смокингът!”
Като уточнили кой стои в дъното на гафа, двамата шефове по протокола решили все пак вечерята да стане в официало облекло, за да не стане вестникарски скандал. Когато научил защо е бил принуден да облече за първи път в живота си смокинг, Станко Тодоров се ядосал, но наказания не последвали.
Малко по-късно се изяснили причините за „престараването” на амбасадорката Белчева, разкри след време старият дипломат от кариерата Богомил Герасимов. В счетоводството на Външното министерство пристигнала сметка от Дора Белчева за хиляда долара, с която посланичката искала да й се осребрят парите дадени за официални тоалети, закупени при посещението на премиера Тодоров в Стокхолм.
Както се казва: пито – платено!
Д-р Боян ЗАХОВ
Източник:www.nabore.bg


Купчина камъни и стълбище насред нищото – това е останало днес от казармите в Средец. Мястото е било част от т. нар. „Триъгълник на смъртта“: Грудово (б. р.-сега Средец) – Елхово – Звездец. По времето на социализма службата там е била най-сурова. В този район на страната са били струпани най-големите поделения по охраната на турската граница, а службата най-тежка и най-дълга. Грудово е бил един от най-големите гарнизони на ІІІ армия с щаб в Сливен. През годините на социализма се превръща в своеобразен военен град.

Сега жителите на странджанската община сравняват местността с размирна Сирия. Когато и последната кубинка напуска градчето, започва и голямото рушене. Преди десетина години
четирите поделения (артилерийска, танкова, механизирана част към Бургаската механизирана бригада и една механизирана част към Ямболската дивизия) са закрити напълно. Циганите само това и чакат. Въоръжени с чукове, кирки и лостове започват да разрушават бившите казарми и военни блокове. Керемидите и тухлите се сортират и товарят на каруци и се изнасят от района. После се продават. Дървените каси, греди, дограми и дюшемета се разбиват и трошат за дървен материал. Най-голям е интересът към металите. Каруци, натоварени с желязо, допълнително влачат арматура от колоните и сноват непрестанно между казармите и пунктовете за изкупуване на вторични суровини.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив