10 ноември 1989 г - 10 ноември 2014 г

Научете повече

Посещението на Юрий Гагарин в България през 1961 г ( 3 снимки )

Научете повече

Гагарин и Деня на авиацията и космонавтиката

В специална страница НАСА отбелязва днешния Ден на авиацията и космонавтиката - 12 април.

"12 април е голям ден в историята на космоса - преди двадесет години стартира първата мисия на совалка. На този ден през 1961 г., руският космонавт Юрий Гагарин стана първият човек в космоса, като прави 108-минутен полет в орбита на космическия кораб "Восток 1". Вестници като The Times приветстваха постижението на Гагарин."- казват от сайта на НАСА.

Астронавтът Алън Шепърд става първият американец в космоса след по-малко от месец.

Първият съвместен проект на пилотирани космически полети между САЩ и Съветския съюз се е състоял през 1975 г. Американските и съветски космически кораби "Аполо" и "Союз" са проектирани да бъдат съвместими за срещи и скачване в космоса и така е бил открит пътя за бъдещото сътрудничество.От 1993 г. САЩ и Русия са работили заедно по редица други проекти за космически полети. Космическата совалка посещава руската космическа станция "Мир" през 1994 г., а през 1995 г. Норм Тагард (Norm Thagard) става първият астронавт на САЩ пребивавал в станция "Мир". Седем американските астронавти заедно с руските си колеги работят на борда на орбиталната лаборатория "Мир" от 1995 г. до 1998 г.

Този натрупан опит и традиции за добро сътрудничество продължават на Международната космическа станция.

Научете повече

Мармелад,1981 г

Научете повече

Летището в Търговище,70-те

Научете повече

Бургас,80-те

Научете повече

Полетът на първия Български космонавт Георги Иванов

Георги Иванов

 На 1 март 1978 г. българинът Георги Иванов Какалов е избран за космонавт във втората група от програмата на СССР за космически изследвания Интеркосмос. На 10 април 1979 г. в 20 ч и 34 мин. московско време спикерът обявява запалването на двигателите на космическия кораб СОЮЗ – 33. На него пилотските си места са заели двама души – съветският гражданин Николай Рукавишников, командир на полета и космонавтът-изследовател Георги Иванов. Мисията им е да излязат в открития космос и да скачат кораба СОЮЗ-33 към станцията САЛЮТ. Малко преди да достигне мястото на скачване единият от двигателите на съветския космически кораб изключва. Аварията е толкова тежка, че поставя под въпрос живота на двамата астронавти. За пръв път в космическата си история СССР е изправен пред катастрофична криза, за чието разрешаване не съществува правилно решение...

Космическата история на България започва през август 1964 г, когато на прием на министъра на отбраната на СССР маршал Родион Малиновски военният аташе при посолството на България генерал-лейтенант от авиацията Захари Захариев повдига въпроса за полет на българи в Космоса със съветски космически кораб. Той дори предлага възможните кандидати за такъв полет – тримата братя Стаменкови – Карамфил, Евгений и Стаменко – летци от българските ВВС, както и съпруга на тяхната сестра, също летец. През 1964 г. това обаче остава само мечта, защото Съветският съюз все още не разполага с подходящ космически кораб за подобни полети. В началото на 70-те години СССР разработва програма, според която космонавти от т.нар. приятелски държави получават възможност да кандидатстват за полети в космоса на съветски космически кораби и да участват в изследването му. Първата група астронавти е избрана на 25 ноември 1976 година. Две години по-късно на 3 февруари в космоса полита първият космически кораб със смесен екипаж – на него е чехът Владимир

Ремек. През юни и август същата година са изтреляни още СОЮЗ-30 и СОЮЗ-31, с космонавтите от Полша и ГДР Мирослав Хермашевски и Зигмунд Йен. България е поставена във втората група страни кандидатстващи по програма Интеркосмос, заедно с Куба, Унгария, Монголия и Румъния. През 1977 г. страната ни получава одобрение да изпрати своите кандидати в съветския Център за подготовка на космонавти “Гагарин”. Подборът за първия набор български космонавти започва още през същата година. Условието е всички кандидати да са завършили Военно-въздушното училище “Георги Бенковски” в периода между 1964 и 1972 г., което означава да имат пълно висше образование и поне 3 години летателен стаж. Заявление подават стотици военни летци. От тях след няколко седмици обстойни прегледи от лекарската комисия във Военно-медицинската академия в София бива сформирана първата предварителна група, състояща се от 15 души. Кандидатите в нея заемат длъжности от командир на ескадрила до заместник-командир на полк. В пследствие военните лекари извършват нов подбор, който съкращава кандидатите до 6: Александър Панайотов Александров,Георги Любенов Йовчев, Георги Иванов Какалов, Иван Наков, Чавдар Добрев Джуров и Кирил Радев, като последните двама отпадат по различни примини. В Москва съветските лекари откриват сърдечен проблем Георги Йовчев и той също отпада. Окончателно е взето рещение основният кандидат да бъде Георги Какалов, а дубльорът - Александър Александров. По този начин НРБългария е шестата страна, която изпраща свой космонавт в Космоса.

Георги Иванов Какалов е роден на 2 юли 1940 г. гр. Ловеч. Месеци преди стартирането на полета е прекръстен на Георги Иванов, поради сериозен проблем със звученето на фамилното му им на руски език. Родната му къща се намира в стария квартал Вароша. Баща му е електротехник. През 1954 г. завършва техникум, а 4 години по-късно постъпва в армията. През 1964 г. се дипломира във военното училище в Долна Митрополия и получава квалификация на пилот I клас. През 1984 г. защитава дисертация като кандидат на физическите науки. Награден е от Тодор Живков с орден Златна звезда на Герой на НРБългария. По-късно е и народен представител.

Ръководител на полета на СОЮЗ – 33, на който лети българският космонавт, е съветският летец-космонавт Алексей Елисеев. През април 2001 година пише в спомените си: "Съветският и българският космонавт Николай Рукавишников и Георги Иванов трябваше да летят с кораба "Союз" към станцията "Салют". Но за съжаление, когато до мястото на скачването останаха едва двеста метра, един от двигателите на кораба "Союз" се изключи. За първи път, и като че ли това беше единственият случай, стана толкова тежка авария, която изобщо постави под въпрос завръщането на космонавтите на Земята. Скачването беше невъзможно, а ние трябваше да решим как да спасим екипажа. Невъзможно е да ви разкажа с думи, какво изпитвахме през онази нощ. Накрая взехме решение да се използват резервният двигател, малкият двигател и цялото гориво на борда, за да се излезе от орбита и да започне движението към Земята. С невероятни усилия на техническата мисъл и човешката воля екипажът беше спасен. Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия стигна до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшно развитие на космическите полети. А поведението на космонавтите беше преценено като мъжествено и единствено правилно." През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Управляваният от него космически кораб СОЮЗ –33 се приземява успешно на 320 км югоизточно от Джезказган. В Космоса прекарва 1 ден, 23 часа и 1 минута, като е направил 31 пълни обиколки около Земята.

Научете повече

Цигари "Арда" със филтър и без ( 2 снимки )

Научете повече