РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

10 коментара:

  1. Приходи ли - при 10 лв. на ден направи си сметка за приходите на месец. Извади разходите и през лятото - на почивка. А сега с 20 лв. ....................... абе кво обяснявам сам/а си ги направи.

    ОтговорИзтриване
  2. Приходите ли? Заплатата ми беше 280лв,а сега пенсията ми е 227лв

    ОтговорИзтриване
  3. За да се поддържат изкуствено тези цени, социалистическа България изтегли милиарди долари и не от СССР.

    ОтговорИзтриване
  4. По време на "прогнилия" социализъм имаше икономика,хората работеха и парите бяха пари.Сега при междукрацията няма икономика,цъфти спекулата и алъш вериша и парите са хартийки без стойност.

    ОтговорИзтриване
  5. средна надница на ден?? през 1989 един млад специалист т.е. току що дипломирал се випускник на ВУЗ получаваше брутна заплата 175 лв, от която след удръжките му оставаха около 140 лв... няма и 5 лв на ден.. ако си купи тези първите пет неща от списъка - дава 3, 35 лв и му остават 1,65 ..ако не живее при баща си и майка си, спукана му е работата -

    ОтговорИзтриване
  6. Що лъжеш бре, горния! Толкова ви е нискочела пропагандата, че и децата не ви вярват. Завърших 1986 г. и веднага започнах работа с 300 лв. заплата. Плюс премиите ставаше някъде около около 450 лв. Заплата от 175 лв. получаваха само крайно неквалифицираните - в нашия случай, това бяха чистачките.

    ОтговорИзтриване
  7. 1944 -1989 Епохата на възход, развитие, образование и благоденствие на българския народ и държава!

    За 45 години социализъм България извърши чудото, наречено догонващо развитие. От изостанала селска страна с доиндустриална аграрно-занаятчийска икономика тя се нареди в ранглистата на ООН сред 30-те най-развити държави на света! В подкрепа на казаното ще си позволя да цитирам само най-важните резултати от развитието на страната през периода 1944 – 1989 г.
    За броени години социализма изведе България от разрухата на войната, от провинциалната й изостаналост и безпросветната неграмотност и за късо време я превърна в икономически лидер на Балканите, с образовано и технически квалифицирано население.

    Основна отличителна черта на цивилизацията на 20-тия век, която определя степента на развитие на една страна е промишленото производство и потребление на енергия. До 1939 г. в България са електрифицирани само 13% от всички населени места и страната тъне вечер в мрака на газените лампи. След 9.ІХ.1944 до 1989 г. са построени общо 130 електроцентрали, които произвеждат 100 пъти повече електроенергия от 39-та година. Започнахме да захранвахме с енергия и нашите съседи! Някои от тези съоръжения са уникални и до днес нямат аналог в Европа като, например, помпеноакумулиращата водноелектрическа централа ПАВЕЦ „Чаира“ с мощност 860 мегавата (равна на двата малки реактора на АЕЦ-Козлодуй), чиято турбопомпена зала се намира на 360 метра под земята в каверна с размерите на зала №1 на НДК. Всички съоръжения бяха изпълнени от български инженери, техници и работници. Но това не е всичко. 1974 г. влезе в експлоатация І-вият блок на АЕЦ – Козлодуй. Последваха още 3 блока от по 400 мегавата и два хилядника. С 6-те реактора България стана член на клуба на атомните държави и си създаде изкуствено находище на енергия край бреговете на Дунава. Нашите съседи започнаха да ни гледат с респект и уважение! През този период положихме началото и на проекта „Белене“ с 4 нови хилядника! Страната ни предстоеше да.се превърне в енергиен лидер на Югоизточна Европа.

    Селското ни стопанство след 9.ІХ.44 г. също отбеляза разцвет и добивите от него се устроиха спрямо 1939 г. За периода 1944 -1989 г България беше на едно от първите места в света по производство и износ на селскостопанска продукция.

    По време на социализма бяха създадени уникални български транспортни компании, символ и наша запазена марка в Европа и в арабския свят. Сред тях бе най-голямата на континента СО“МАТ“ с общо 4500 автомобила.

    В металургията, тръгвайки от нищото за 45 години България стана 27-та металургична страна в света, която произвежда специални бронестомани, микролегирани с азот стомани за полярни температури, която разви праховата металургия и даде на света метода на академик Балевски за вакумно леене с противоналягане.

    Но най-важното, което се случи през този период бе индустриализацията. Промишлеността се превърна в гръбнака на нашата икономика. Общата индустриална продукция за 1989 г. е точно 103 пъти (!) по-голяма от тази през 1939 г. Усвоени бяха производства, които преди това въобще не бяха познати. 90% от промишлената ни продукция се изнасяше в над 120 страни! През 1988 г. България зае 3-то място в света след САЩ и Япония по производството на електро – и мотокари и 5-то място по електротелфери. Тръгвайки почти от нищото, у нас започна производството на трактори, автобуси, тролейбуси, товарни камиони, електродвигатели, силови трансформатори, промишлени роботи, асансьори, кабели; електронни компоненти, хладилници, перални машини, телевизори и какво ли още не. Развити бяха абсолютно нови направления – електроника и изчислителна техника. Многобройните ни научни и проектоконструкторски институти бяха пълни с млади, ентусиазирани учени, инженери и техници, които незнаейки работно време с гигантски крачки скъсяваха дистанцията до развитите страни пред нас. Не може да не се спомене и мощния Военно промишлен комплекс, който снабдяваше армията ни с бойна техника и печелеше милиарди от износ.

    Иван Иванов

    ОтговорИзтриване
  8. Живеехме на кредит. Това е истината. Какво сме произвеждали - нещо, което се продаваше (заменяше) в СИВ. Затова го плащаме сега. Не си правете илюзии, че е имало икономика - предприятията ни бяха с остарели технологи, енергоемки, затова не оцеляха. Да погледнем истината в очите и да не изпадаме в умиление за ПРЕДИ и СЕГА
    1. Можехте ли да купите и имаше ли свободен пазар за жилища? - Не
    2. Колко години чакахте за автомобил?
    3. Корените на корупцията днес не водят ли началото си оттогава - всичко ставаше с връзки и подпуки - системата Мой човек откога е?
    4. Имахте ли достъп до литературата, която ви интересуваше - например достъпът до западна литература с икономически анализи в Народната библиотека беше невъзможен, защото можеше да се прочетат икономически анализи на соца.
    Живеехме в постоянен дефицит. И затова уж парите ни стигаха - просто нямаше как да купим това, което ни трябва.

    ОтговорИзтриване
  9. Всичко това което пишете е вярно , но еднопо
    .сочно! Няма сравнение, за да се добие ясна представа.
    Да вземем една държава като Белгия или Холандия, приблизително със същото население,които са 2-3 пъти по- малки по територия. Ако ги сравним с България, то тогава ще сравняваме колко е напреднала Бълга рия и колко са напреднали тези държави за същия период от време.

    Тогава ,,картинката" излиза съвсем друга....Няма място за сравняване !

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив