Бгспомен

Тодор Живков и неговото писмо до английската кралица Елизабет Втора през 70-те

Краят на 70-те години вкара Съветския съюз в тежка криза, в която се оказаха солидарно зле и другите страни от СИВ. Застоят на ерата на Брежнев се усещаше все по-често, особено във външната търговия на СССР. България, чийто основен международен партньор бе СССР, пряко понасяше стартиращата икономическа криза.

На една от затворените срещи в ЦК на БКП, Живков бе събрал някои от главните функционери на партията, заедно с икономически експерти. Поредното събиране, на което да измислят как да намалят зависимостта от СССР, но да продължим да развиваме отношенията с братския народ. В края на срещата всички мълчаха, тишината се разваляше само от тихото почукване на лъжичките, с които експертите бъркаха по своите чаши с чай. Солидарни с Живков, всички пиеха билков чай. Без захар, както го пиеше министър-председателят.

В опит да се пошегува и да наруши мълчанието, незнаен зевзек се обади:

- В тази криза и английската кралица няма да ни помогне.

Всички се засмяха, заедно с другаря Живков. Но всъщност, в главата на хитрия политик от Правец вече имаше идея...

На другата сутрин бяха привикани всички директори на външно-търговски предприятия и екип от разузнаването. Живков беше кратък.

- Другари, да се опитаме да направим един номер на руските братя. Ще напишем писмо на кралицата, че търсим как да стартираме работни отношения с английски фирми, за да изнасяме там. И да видим как ще реагират братушките. Ние си търсим нашето, нали? Няма да ставаме нито руска република, нито английска колония.

След което Живков се усамоти с преводачи и няколко дипломати, за да напишат и самото писмо.

След няколко часа вътрешната линия с Кремъл започна да звъни. Хитрият син на Правец беше правилно изчислил - трябват само няколко часа, за да могат хората на КГБ в България да се свържат с най-високия човек в СССР. Не бързаше да вдигне, празнуваше своята победа.

Отсреща на линията чу познатото задъхано говорене на Леонид Брежнев, прекъсвано от пиуканията на преводача.

- Другарю Живков, не ви ли харесва руския чай, та сте си поръчали английски? - директно запита Брежнев.

Леко заваляше думите, сякаш не беше още изтрезнял. Или не беше пил още достатъчно.

- Обичаме руския чай, но не ни стига, защо не ни изпратите още!? - отговори българският министър-председател.

За Брежнев това беше достатъчно, той ценеше хумора на Живков. След седмица България получи повишени доставки от газ и суровини, които успяха да превъзмогнат кризата през 1978.

А писмото до кралица Елизабет - никой не знае дали не е било наистина написано и изпратено. Живков обичаше да играе на няколко дъски. Можеше го.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какво мисли една блондинка за родната казарма и днешните мъже!

Нека започна така: На 21 съм. Жена съм. И съм руса. Това е лирическо отклонение, за да подсиля хейта ви, който ще последва след тази статия…

Една блондинка ще ви говори за КАЗАРМАТА. Кофти, нали? Ама все някой трябва да го направи. Какво знае една ‘‘ руса пикла‘‘, както ще ме наречете, за казармата?

Честно казано не много.

Но като се замисля – вероятно повече от днешните мамини с(в)инчета, които дори не са се интересували от някогашната военна служба. Така де -едно време момчетата искаха да са войници, кефеха се на пушки, пистолети… синьото им беше любим цвят. Сега …

Е сега си падат по розовите шорти, обезкосмените ръце и селфитата.

За Казармата… Та, за казармата – дядовците ми починаха твърде млади, за да могат да ми разкажат какво е било по тяхно време. Но пък на мен е интересно и съм събирала мнения на хора, минали през този ‘‘ад‘‘. Чувала съм много истории за казармата. Къде хубави, къде лоши. И винаги съм си обяснявала идеята на казармата по следния начин – вид изпитание за младите ‘‘ жребчета‘‘, както тогава са ги наричали. Нужният преход от маминото детенце към един истински мъж.

И знаете ли – точно така е.

Има голяма разлика между мъжа, минал през казарма и днешните момченца, които са обличали военна униформа само за Пейнтбол и са стреляли с пушка само пред компютъра на някоя игра. България има спешна нужда от мъже с главно М, но как да стане, като вместо с военно обучение, те се възпитават с идоли като Азис и Криско. Това родиха годините без казарма.

Едни се оплакват и до ден днешен пазят лоши спомени от военната си служба, други казват : ‘‘ беше хубаво ‘‘ . От коя група ще си – вероятно е зависело от добрата адаптация на младите войници. Или, както един познат ми каза : ‘‘ трябваше да бъдеш иновативен и адаптивен, за да не те мачкат, а да си отгоре….и, за да ти е добре там.‘‘

Някой казват, че казармата е била като чистилище, други … че са се научили на много неща там и трябва да я има. Какво всъщност се е случвало във военните поделения знаят само тези, които са били там. Ние можем само да разказваме техните истории:Ранно ставане, ранно лягане, точно определено време за хранене. Ядеш, каквото има-ако не – не ядеш изобщо. Ако си гладен и храната не стига, защото по-старите вече са я изяли, ядеш остатъците. Така се е родил и прословутият кекс с люти чушки – единствените неща, останали на войниците от свижданията с роднините.

Наказания. Заслужени или не е друг въпрос.

При неизпълнение на дадена задача, едно от честите наказания е било чистене на пода в кенефите с четка за зъби… Звучи доста зле, но всъщност казват, че тази работа се вършела за два часа и после си почиваш, докато другите ги юркали навън. Та някои направо са си умирали да им се падне да мият кенефите. Адаптивност – нали ви казах!

Гадни условия, мизерия, много хора в една стая. Казармата е била изпитание за младите момчета, или ‘‘ жребчета‘‘, нещо като проверка – кой ще издържи, кой е най-силният? Здрава дисциплина, учене, физически упражнения и много практическа работа. Мъжете минали през казарма могат да се оправят сами в живота. Научени са да чистят, готвят, перат и шият. Там няма мама да ги изглади, облече и нахрани. Няма и тати да ги защити от по-големите. Длъжни са да оцелеят. САМИ.

Много хора – много мнения, но всички, които попитах – ‘‘На какво ви научи казармата ?‘‘ , отговарят – ‘‘ на дисциплина и самостоятелност.‘‘ А това е нещото, което липсва на днешния мъж.

От една блондинка …

Една от най-големите глупости на демокрацията е отмяната на задължителната казарма. Казарма трябва да има. Задължителна. Ако не две години, то поне 6 месеца, или дори 3. Но момчетата след 12-ти клас трябва да ги хващат и да ги научат как да бъдат мъже. Как се държи оръжие. Как се оцелява в най-тежките условия. Как се издържа на студ и глад без мрънкане в името на някоя кауза. И най-вече – как да се пуснат от дългите поли на мама.

Съжалявам, мамини синчета, обаче вие си плачете за казарма. И то някоя доста по-строга, в която да изкоренят наложената и пропита вече във вас метросексуалност, позьорщина, разглезеност и поведение на малки курви с много претенции.

Защото ВИЕ сте на път да погубите българския мъж!

Трябва да се научите да бъдете мъже…поне наполовина истински, колкото са били бащите и дядовците ни.

Автор: Адриана Аврамова/sedmitchnik.com/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за легендарния Джулиано Джема-Сбогом Гринго!

Джулиано Джема е италиански актьор, чийто пик на популярност е през 60-те и 70-те години на 20-ти век. До края на дните си Джема беше в отлична физическа форма и ако не беше трагичният инцидент, той вероятно би снимал филм и до днес.

Джулиано е роден през септември 1938 г. в столицата на Италия - град Рим. Когато започва Втората световна война, заедно с родителите си, Джулиано Джема се премества в малкия град Реджо Нел Емилия, където прекарва детството си.Една година преди края на войната семейството се завръща в Рим. По това време бъдещият актьор имаше невероятно желание за спорт и кино. С 12-годишна възраст Джулиано се занимава сериозно с гимнастика а на 15 години е пристрастен и към бокса. Джема преминава отлична физическа подготовка не само в спортните секции, но и в противопожарните сили, където служи няколко години. Всички тези умения впоследствие помагат на Джулиано да овладее професията на каскадите.

Началото на филмовата кариера

След завръщането си от армията, Джулиано Джема сериозно се замислял да се опита в киното. През 1956 г. той успява да си намери работа в филмовото студио на Chinechitta като актьор. Тогава младият Джулиано показва забележителните си атлетични способности и се преквалифицира в каскадьор.Джема играе в различни филми, включително арт-хаус предложения като Валерио Зурлини 'с Пустинята на татарите (Il deserto dei tartari) през 1976 г. Същата година Джема печели Давид ди Донатело, италианският еквивалент на Оскар, за неговото изображение на майор Матис през Пустинята на татарите.

Джема участва и в уеб комикс на име „Man Born Again“ (2012) от Eclypsed Word.Негова дъщеря, Вера Джема, също е актриса. Джулиано Джема също е работил като скулптор.

На 1 октомври 2013 г. Джема починава след автомобилна катастрофа близо до Рим. Той е откаран в болница в Чивитавекия и обявен за мъртъв малко след пристигането му. Другите двама пътници, мъж и синът му, също са ранени при инцидента.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Със самолет на БГА Балкан до София за 40 минути на цена от 12 лв през 80-те

Как пътувате до София? Въпрос, на който повечето читатели ще отговорят, че стигат до столицата с автобус или кола. Други, все по-малко, ще споделят, че предпочитат влак. Четвърта възможност просто не съществува.

Но до края на 80-те години жителите на триградието са обичали да ходят на пазар и по работа в София, връщайки се след няколко часа. Това, разбира се, е било възможно единствено с българските авиолинии и модерното за времето си летище в Горна Оряховица. Със сигурност по-възрастните читатели въздишат по загубеното удобство, а младите се подсмихват недоверчиво.

За 40 минути до столицата

Истината обаче е факт, макар и всичко вече да е история, която трудно ще стане реалност отново в днешни дни. До 1989 година националният авиопревозвач „Балкан“ е поддържал най-гъстата мрежа от вътрешни полети в Европа. София-Видин, София-Русе, София-Силистра, София-Търговище, София-Варна, София-Бургас, София-Кърджали, София-Стара Загора и София-Горна Оряховица са били от редовните линии, изпълнявани в продължение на десетилетия. За щастие на всички жители от област Велико Търново родната ни авиокомпания е поддържала цели три полета на ден от железничарския град до столицата. Това е давало възможност на хиляди жители от областта да тръгват сутрин за София, а след като свършат работа да се приберат в ранния следобед вкъщи. Всъщност полетът до София е бил не повече от 40 минути.

12 лв. са били сериозна сума през 80-те

12 лв. е струвал билетът за София от Горна Оряховица. Сега тази сума изглежда малка, но през 80-те години на миналия век си е била сериозна цифра, защото повечето хора са получавали заплати около 150-200 лв. Въпреки това пътуването със самолет е било предпочитано от мнозина, а билетите са свършвали бързо. На гишетата често се извивали опашки, а загубените билети не се възстановявали. Това бил един от минусите на докомпютърната ера. В средата на 80-те е въведена видеорезервационна система „Габриел“, която се явява предшественик на компютърните.

Със самолет на морето

В различни периоди от съществуването на граждански полети в Горна Оряховица е имало и линии до Варна и Бургас. Те са били пускани през лятото, а пътя до морето е бил приблизително толкова, колкото и до столицата. Много семейства са се възползвали от удобствата на това пътуване и с по няколко сака тръгвали за родното Черноморие. Хубавото е било, че цените за билетите били твърди и не се променяли зависимост от това колко дни преди полета са били закупени. Нещо, което днес е от огромно значение.

„Ан 24“ обслужваше полетите от Горна Оряховица

„Ан 24“ е самолетът, който най-често е летял от Горна Оряховица до София. Други самолети, които са излитали от железничарския град са „Ту-134“, „Ил-18“ и „Як-40“. Интересното е, че България е ползвала и хеликоптери за осъществяване на полети до Кърджали, където се е използвал вертолетът „Ми 8“. Самолетът „Ан 24“ е побирал около 50 души на борда. Това е и причината да е ползван най-често за полети до по-малките градове като Горна Оряховица. Нямало особени удобства, но условията наподобявали тези на днешните нискобюджетни авиокомпании.

Днешната действителност

Днес летището в Горна Оряховица е едно от петте в България, които работят. За съжаление в железничарския град не се извършват граждански полети до нито един град. Всъщност аеропорта в Горна Оряховица разполага с международен лиценз, но сагата с отдаването му на концесия продължи твърде дълго. През годините много пъти се говореше, че чужденци искат местния аеропорт, но до подписване така и не се стигна. В началото на 2016-та година все пак летището беше отдадено на концесия. Единственият явил се беше консорциумът „Гражданско летище Горна Оряховица“, учредил се между „Кристална вода“ АД и държавната фирма „Летище Горна Оряховица“ ЕАД. Концесионерът е длъжен да инвестира, според договора, над 31 млн. лв., от които 22 млн. през първите 4 години. Предвижда се проектиране и изготвяне на генерален план и подробен устройствен план за развитие на летището, който би следвало вече да е готов. Всичко това обаче едва ли ще доведе до отваряне на нова авиолиния до София. Нещо, за което хиляди мечтаят и до днес…

Михаил МИХАЛЕВ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Христо Стоичков: Много се кефех на Тодор Живков

Камата споделя и за лошото първо впечатление, което оставя в него бъдещият тогава премиер на България Бойко Борисов. Книгата на Стоичков ще излезе на пазара на 25 октомври.„

Малко преди да настъпи 1990 година, Барселона и ЦСКА парафираха споразумение за условията по трансфера. Официалното подписване трябваше да се случи пет месеца по-късно – на 2 юни вечерта в София след последния мач за сезона – срещу Славия.

Колкото до другаря Живков и онази мълва за неговото „Ха-ха-ха, давайте го това момче!“, разбрах, че това не е вярно лично от него. Три-четири пъти се срещах с бившия Първи. Подарих му фланелка на Барса с моя номер 8, топка и други сувенири на клуба. Много му се кефех на стареца. Не се правеше на голям запалянко, но пък и футболът не му беше тъмна Индия.

А при нашите срещи тогава го охраняваше не кой да е, а Бойко Борисов – човекът, който след време го наследи на кормилото на държавата. За бъдещия премиер обаче фланелка нямаше. Още не му бе изгряла звездата, не беше се издигнал. Освен всичко той имаше неблагоразумието да заяви пред мен и Бай Тошо, че е от Левски и Реал (Мадрид). Каква двойна грешка само!

Но… на когото не му върви във футбола, му връзва на други места. В политиката например. Неслучайно, освен като страната на иконите, България вече е и страната на чудесата. И то не само заради сензацията, която направихме във футбола в Щатите през лятото на 1994 година“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

96-годишен дядо взел книжка през далечната 1941г. не се разделя с любимата си кола „Варшава" и до днес (ВИДЕО)

Преди половин век купил любимата си бяла ”Варшава”, с която не спира да обикаля из страната и чужбина, предава НОВА ТВ.

„Няма ограничение за шофьорите. Щом се чувстваш добре и лекарят ти даде, че имаш очи, че чуваш, че си с всичките си рефлекси, няма проблем”, споделя дядо Марин.

Той заминава за Чехия през 1939 година. Три години по-късно възрастният мъж получава шофьорска книжка. Но тя не е валидна в България. Разбира го като се връща в страната.

„Варшава“ е марка полски автомобили, произвеждани от 1951 до 1973 г. във фабриките FSO (Fabryka Samochodów Osobowych), откъдето произлизат и марките Полски Фиат и Полонез.

До 1957 г. „Варшава“ се произвежда по лиценз на руските „Победа“. След това дизайнът е изменен. Автомобилите „Варшава“ са използвани в Полша и в други социалистически страни много често като таксита, линейки, предпочитани са за служебни коли и по-рядко за лични автомобили. Произвеждани са също във варианти комби и пикап.