Помните ли екстрасенсът от зенита на соца, който се оказа шарлатанин.Ето какво се случва с него днес

На 9 октомври 1989 г. Централната съветска телевизия излъчва първия телевизионен сеанс на Анатолий Кашпировски. Страната, смятана за най-четящата в света, с най-доброто безплатно образование, с космически програми и ядрени реактори, в единен порив ставa от дивана, отива до кухнята, взима буркан, пълни го с вода, слага го до телевизора и чака. Чака да бъде излекувана от разстояние от мъж с тежък поглед и украински акцент, когото никога не е виждала преди. Историята на Кашпировски е интересна сама по себе си. Историята на хората, повярвали му, е много по-интересна.

Анатолий Михайлович Кашпировски е роден на 11 август 1939 г. в Проскурив, Украйна, в семейство на военен баща и полска майка. Завършва Винницкия медицински институт през 1962 г. и следващите 25 години прекарва като психотерапевт във Винницката психиатрична болница — работа, която не предполага никаква последваща слава, нито буркани с вода. Успоредно с медицинската кариера развива и спортна — майстор на спорта по вдигане на тежести, нещо, което по-сетне ще му помогне да изглежда едновременно внушително и непоколебимо пред камерата.

Първата му публична демонстрация идва през 1988 г. с два телемоста Киев-Москва, по време на които убеждава аудиторията, че може да приложи хипноза от разстояние. На 2 март 1989 г. прави нещо, което му донася несравнимо повече известност: провежда телемост Киев-Тбилиси и обезболява дистанционно двама пациенти, лежащи на операционната маса в два различни града едновременно. Снимките са излъчени. Операциите — извършени. Дали обезболяването е дошло от Кашпировски или от анестезиолога до операционната маса — въпрос, на който официалната медицина има своя отговор, но той не особено интересува милионите зрители.

От октомври 1989 г. следват седем телевизионни сеанса по Централната съветска телевизия. Кашпировски говори бавно, гледа директно в обектива и обещава неща, за чийто списък е нужна смелост дори само да се прочете: излекувани от импотентност, фригидност, слепота, оплешивяване, емфизем, кисти на яйчниците, камъни в бъбреците, псориазис, екземи, разширени вени, белези по тялото, туберкулоза, астма, диабет, алергии, заекване, астигматизъм — и в четири „документирани“ случая, казва той, дори от СПИН. Списъкът е по-дълъг от повечето фармацевтични каталози и е изречен без трепване.

Сеансите са гледани от стотици милиони хора в СССР и страните от социалистическия блок. България, разбира се, не прави изключение — напротив, е сред най-ентусиазираните. По телевизора — Кашпировски. До телевизора — бурканът с вода, „зареден“ по негови указания. Невиждащи очи прогледват, коси поникват на голи глави, рани зарастват по кожата. Или поне така твърдят хората, за които телевизионният образ е бил достатъчно убедителен. Психиатрите имат свое обяснение за механизма — ефектът на плацебото е документиран научно и не изисква буркани с вода. Но науката рядко е толкова вълнуваща, колкото мъж с тежък поглед, говорещ директно в обектива.

От 1990 до 1993 г. Кашпировски е водещ на „Телевизионната клиника на д-р Кашпировски“ в Полша, където е удостоен с полска награда за телевизионна дейност. Популярността му стига дотам, че през 1993 г. е избран за депутат в руската Държавна дума от листата на Либерално-демократическата партия на Жириновски — партньорство, в чийто символизъм политолозите намират повече, отколкото е нужно да се обяснява. В Думата влиза в Комитета по въпросите на обществените обединения и религиозните организации. Където, можем само да предположим, е бил на правилното място.

По-сетне официалната медицина в Русия и Украйна го обявява за шарлатанин. Световната здравна организация многократно предупреждава срещу подобни практики. Научните изследвания не намират доказателства за нито едно от декларираните му изцеления. Кашпировски отговаря на критиките с онова спокойствие, което е запазената марка на хора, убедени в собствената си правота — или в собствената си безнаказаност, което понякога изглежда еднакво.

Днес, на 86 години, Кашпировски живее в САЩ, жени се за трети път за жена много по-млада от него и продължава да провежда сеанси — вече предимно онлайн, което е логичното осъвременяване на формата. Косата му, по свидетелства на хора, срещали го лично, е чисто черна без боя. Поддържа се, изглежда по-млад от годините си и не показва никакви признаци на намерение да се оттегли.

Феноменът Кашпировски не е феномен на един човек. Той е феномен на епоха — на края на СССР, на колективното отчаяние на хора, живели десетилетия без достъп до нормална медицинска помощ, без свободен пазар на лекарства, без алтернативи. Когато системата не лекува, хората търсят онзи, който обещава да го направи. Бурканите с вода са просто най-видимият симптом на нещо, което не се лекува с хипноза — нито с никаква друга терапия, предлагана от телевизионния екран.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мъж се застреля при проверка на Дунав мост при Русе, има и прострелян полицай

Окръжната прокуратура в Русе разследва инцидент в района на Дунав мост при Русе, при който е настъпила смъртта на мъж. Това съобщи заместник окръжният прокурор на Русе и говорител на Окръжната прокуратура в града Мирослав Маринов, предаде 24 часа.

Случаят е от вчера вечерта. Екип гранични полицаи спрял около 18:00 ч. за проверка лек автомобил с български регистрационен номер. Колата била управлявана от 37-годишния Е.Д., а в нея пътувал и 61-годишният Т.Д. Униформените служители поискали двамата мъже да предоставят личните си документи и тези на автомобила, както и да осигурят достъп до вещите си.

Т.Д. излязъл от превозното средство, отворил багажното отделение и показал личния си багаж. Граничните полицаи видели, че в сака му има предмет, приличащ на късо огнестрелно оръжие. Те опитали да изолират Т.Д. встрани от автомобила и да му отнемат достъпа до вещите. При съпротива от негова страна той успял да вземе оръжието, да произведе изстрел и да се простреля в областта на главата. В резултат на това е починал.  

При изстрела пострадал и един от граничните полицаи, който получил травми по ръката.

Веднага по случая е започнало разследване от следовател при Окръжния следствен отдел в Русе под надзора и ръководството на Окръжната прокуратура.

Маринов обясни, че са извършени редица следствени действия – оглед и претърсване на автомобила и мястото на инцидента, разпитани са всички установени свидетели, назначени са и експертизи, съобщи БТА.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Той беше перфектният Левски

Спомняте ли си Илия Караиванов, останал като най-автентичният образ на Дякона Левски в българското кино? Един от най-красивите български театрали за съжаление ни напусна навръх Нова година на 2008-а, само три месеца след като отпразнува своя 60-годишен юбилей. Но погледнато иначе може ли един актьор да иска нещо повече от това – публиката да го запомни млад и красив?

От архива на режисьорката Магда Каменова, доайен на Телевизионния театър по БНТ, излязоха уникални и неизвестни досега снимки на екранния Апостол на свободата.

„Илия Караиванов беше страшно суетен. По време на снимките на „Смъртта на търговския пътник” на Артър Милър под моя режисура, този прекрасен актьор, който си отиде толкова рано, все се гласеше: „Не искам тази страна да ми снимате, искам от тука – близкия план! Тази страна не ми е хубава!”.

Пак там имахме един много мил и в същото време много драматичен инцидент между неко и Георги Калоянчев, който му даде много добър урок. Участваха още Леда Тасева младите тогава Анета Сотирова и Георги Кадурин. И както си седеше мирно, Илия ми казва: „Г-жо Каменова, защо през цялото време се занимавате със старите актьори, а на нас, младите, не обръщате никакво внимание?”. Докато се сетя как да се оправдая, Калата се надигна от един стол, започна да пристъпва и да вика: „Кои са стари актьори, бе? Аз ли съм стар? Магда, давай камера, снимаме!”.  

Илия трябваше да се разплаче и да му каже: „Тате, ти даде чорапите на мама на любовницата”, в чиято роля беше Анета. Калата, когото знаехме като сатиричен актьор, а не драматичен, влизаше за секунди в ролята. Правеше я виртуозно и се разплакваше, а ние стояхме като треснати – как е възможно това?

Илия го гледа втрещен и казва: „Ама как така снимаме, аз не съм готов!”. „А така ли бе, а аз как съм готов? Какво чакаш бе, давай си репликите!”, гневи се Калоянчев, а Караиванов отговаря вече съвсем смутен: „Ама как можете така без репетиции, от раз?”. „Ами мога!”. Така завърши този скандал и Калата каза „Край на снимките!”. На другия ден все едно нищо не беше се случвало”.  

След тази случка Илия Караиванов си взима поука, а с колегите си се държи уважително. Никой не може да отрече таланта му. Публиката завинаги ще го помни с ролите му във филмите „Смъртта може да почака”, „Голямото нощно къпане”, „Адаптация”, „Бой последен” „Апостолите” и „Обратно към небето”, както и с театралните му превъплъщения в „Преспанските камбани”, „Солунските съзаклятници” и много други.

През 1988 г. играе Дякона в пиесата „Левски” на Васил Мирчовски под режисурата на Герда Луканова. И досега в архивите могат да се открият вестникарски статии, в които пише: „За пръв път след „Демонът на империята” се появи актьор, който покрива на сто процента представата на всеки българин за националния ни герой”. И въпреки че Илия Караиванов вече не е сред нас, за мнозина той завинаги ще остане „най-убедителният изпълнител на образа на Апостола”. Особено, ако човек го съпостави с неубедителния Веселин Плачков…

Не е тайна, че между Караиванов и неговия адаш Илия Добрев, който също се превъплъти в Дякона Левски, до последно са прехвърчат искри. Не могат „да си поделят” първенството кой по-добре е „изваял” ролята на великия българин. Феновете на Добрев са предимно хора от гилдията, докато редовите зрители и най-вече зрителки спонтанно отдават предпочитанията си на Караиванов. Той се доближава максимално до визуалния образ на Апостола – със сини очи и червеникаво-тъмноруса коса. Генетиката явно си е казала думата, защото красивият актьор е далечен потомък на роднини на Васил Левски.

За жалост след настъпването на „нежната революция” магнетичният актьор става жертва на любовта си към чашката и депресията, свързана с тотална липса на ангажименти. 

Роденият в Бургас екскадър на „Сълза и смях” не можел да се примири и с критиките на една от последните постановки с негово участие – „Солунските съзаклятници”, написана специално от някогашния драматург на театъра Георги Данаилов римейк на култовата му пиеса, поставена преди 20 години. В Интернет-форумите, пък и в някои по-разкрепостени издания спектакълът е посечен с определенията „пълна скука”, „изваден от нафталина” и „училищно театро от началото на миналия век”. Всички критикари го сравняват с „Хъшове” на Морфов – „една истинска модерна постановка”. Въпреки това „Съзаклятниците” гостуват в Скопие, където местната преса по обясними причини е доста по-благосклонна в оценките си.

Една от най-запомнящите се роли на покойния Караиванов в киното е във филма „Софийска история” по едноименната повест на Любен Станев.

Когато излиза преди повече от 35 години, ретроградно настроените критици я посрещат на нож. Заклеймена е на специално свикано събрание на СБП като „дребнотемие” и „сив поток”. Но читателите и част от кинаджиите я посрещат с овации. В книжарниците книгата се разграбва като топъл хляб. Въло Радев оглавява „опашката” на желаещите да я филмират режисьори. Часът на „Софийска история” обаче удря чак след промените. С екранното пресъздаване на повестта се нагърбва дъщерята на писателя – Надя Станева, млад и обещаващ режисьор от Студията за игрални филми. За главния герой – красавеца Ликов, е поканен Илия Караиванов.

Във филма за любовта му се състезават две жени, а когато отново започнаха да се правят съвременни български филми, Илия Караиванов вече трябваше да играе не съблазнител, а сърдито старче.

Като горд човек Илия не тръгва да се моли на режисьори и продуценти за участия. Страда, че младите изобщо не го познават. Принуден е да се пенсионира, а още бил пълен със сили, иска да играе, да се чувства част от съсловието. Липсват му аплодисментите и общуването с колегите. Метлата на промените, както много от колегите му,  помита и него.

Източник:narod.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Арестуваха кмета на голям български град.Правят се обиски в общината

 

Снимка: БГНЕС

Кметът на Кърджали Ерол Мюмюн е бил арестуван днес. Това научи "По света и у нас" от свои източници.

Кметът е отведен в ОД на МВР – Кърджали, където дава показания по досъдебно производство за длъжностни престъпления в особено големи размери. Правят се обиски в общината.

Кой е Ерол Мюмюн

Ерол Емин Мюмюн е български банков служител и политик от ДПС, кмет на община Кърджали (от 2023 г.). Бил е общински съветник от ДПС в Кърджали в периода от 2015 до 2019 г.

Роден е на 25 май 1979 г. в град Кърджали, Народна република България. Завършва магистратура по управление на човешки ресурси в УНСС.Баща на две деца.

Постъпва на работа като експерт в Агенцията за държавни вземания, впоследствие заема различни експертни длъжности в РЗОК – Кърджали. В продължение на 15 години заема различни позиции в банковия сектор. През 2016 г. става директор на „Търговска банка Д“ в Кърджали.

В периода 2015 – 2019 г. е общински съветник от ДПС в Кърджали, където е председател на постоянната комисия по бюджет и финанси.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Запали се пътническият влак за Бургас

 

Запали се пътническият влак за Бургас на гарата в Стралджа, съобщи в. "Телеграф". 

Пламнал е локомотивът на композицията.

При инцидента няма пострадали. Пътниците очакват друг влак, с който да продължат пътуването.

На място са изпратени два екипа на пожарната. На мястото има гъст дим.

Причините за инцидента засега не са ясни.

Значими произшествия с влакове станали у нас през изминалата година

Миналата година е имало общо 195 произшествия, като 47 от тях са по вина на Националната компания „Железопътна инфраструктура“, 70 са по вина на железопътни предприятия, а 78 са по други външни причини. За същия период инцидентите с влакове са общо 66, като 42 са по вина на НКЖИ.

За да се гарантира сигурността на пътниците, от БДЖ „Пътнически превози" планират да въведат видеонаблюдение във влаковете. Вече са предприети действия за експериментално монтиране на камери в мотрисните влакове „Сименс Дезиро“. След това ще се пристъпи към монтиране на камери и в останалите пътнически влакове.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убиват брат и сестра по особено жесток начин. Нямали са 20 години

Историята на Георги и Гита Господинови е една от най-тежките и трагични съдби в българската антифашистка съпротива. Брат и сестра от село Малко Шивачево, израснали в едно семейство и възпитани с едни и същи ценности, те поемат по общ път в едно време, когато подобен избор означава преследване, затвор или сигурна смърт. И двамата загиват млади, далеч преди да имат възможност да изживеят живота си, убити след пленяване по особено жесток начин.

Гита Господинова Митрова е родена през 1924 г. в Малко Шивачево. Още като съвсем млада тя се включва в антифашисткото движение и става партизанка в отряд „Георги Жечев“, част от Първа средногорска бригада „Христо Ботев“. В партизанските редици Гита е заедно със своя брат Георги – факт, който придава още по-дълбок човешки смисъл на съдбата им. Те не са просто съратници, а роднини, споделящи лишенията, опасностите и постоянния страх от залавяне.

Георги Господинов Митров е активен деец на Работническия младежки съюз още като ученик в Чирпанската гимназия. Участието му в РМС и последвалото включване в партизанското движение го превръщат в цел на властите. За него и за сестра му нелегалният живот означава студ, глад, укриване, постоянни преходи и риск от предателство. Тяхната младост преминава не в мечти и планове, а в борба за оцеляване и вярност към каузата, която са приели.

На 20 и 21 януари 1944 г. в Средна гора, под връх Братан, в местността „Дерменка“, се води тежка двудневна битка между партизани и армия. След сраженията Гита и Георги са заловени. Те не загиват в боя, а попадат в плен, където са подложени на разпити и жестоко насилие. Впоследствие са разстреляни.

Свидетелствата за последните им часове са сред най-мрачните разкази от онова време. Спомен на Лилия Найденова, чиито баща е бил в една килия с тях, разкрива нечовешката жестокост на разправата – Гита е измъчвана пред очите на брат си, а убийството й е извършено по особено жесток начин.

Ето какво разказва тя:

„Моят баща е бил в една килия с Гита и Георги. Убили са ги зверски, като са рязали Гита парче по парче пред Георги до землянката.“

Дори десетилетия по-късно тези думи звучат непоносимо. Това не е просто разстрел на пленници, а демонстрация на жестокост, целяща да сломи не само телата, но и духа. Да накараш брат да гледа как измъчват сестра му – това остава отвъд всякакви оправдания и военна логика.

След войната паметта за Гита Господинова остава жива. През 1949 г. родното й село Малко Шивачево е преименувано на Гита – име, което носи и до днес. В историческото си развитие селото е сменяло няколко имена – Каратерзилери, Западно Шивачево, Малко Шивачево – за да приеме накрая името на едно момиче, загинало едва на деветнадесет години.

На пътя Чирпан – Стара Загора, на разклона за селата Гита и Осларка, се намира паметникът на Гита Господинова – мълчалив знак за трагичната й съдба и за съдбата на брат й Георги. За тях е създадена и народна песен, което показва колко дълбоко историята им е останала в народната памет.

Георги и Гита Господинови остават символ на една прекършена младост и на време, в което брат и сестра могат да загинат заедно – не защото са търсили смъртта, а защото са направили избор, от който не са отстъпили до самия край.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ