Убиват брат и сестра по особено жесток начин. Нямали са 20 години

Историята на Георги и Гита Господинови е една от най-тежките и трагични съдби в българската антифашистка съпротива. Брат и сестра от село Малко Шивачево, израснали в едно семейство и възпитани с едни и същи ценности, те поемат по общ път в едно време, когато подобен избор означава преследване, затвор или сигурна смърт. И двамата загиват млади, далеч преди да имат възможност да изживеят живота си, убити след пленяване по особено жесток начин.

Гита Господинова Митрова е родена през 1924 г. в Малко Шивачево. Още като съвсем млада тя се включва в антифашисткото движение и става партизанка в отряд „Георги Жечев“, част от Първа средногорска бригада „Христо Ботев“. В партизанските редици Гита е заедно със своя брат Георги – факт, който придава още по-дълбок човешки смисъл на съдбата им. Те не са просто съратници, а роднини, споделящи лишенията, опасностите и постоянния страх от залавяне.

Георги Господинов Митров е активен деец на Работническия младежки съюз още като ученик в Чирпанската гимназия. Участието му в РМС и последвалото включване в партизанското движение го превръщат в цел на властите. За него и за сестра му нелегалният живот означава студ, глад, укриване, постоянни преходи и риск от предателство. Тяхната младост преминава не в мечти и планове, а в борба за оцеляване и вярност към каузата, която са приели.

На 20 и 21 януари 1944 г. в Средна гора, под връх Братан, в местността „Дерменка“, се води тежка двудневна битка между партизани и армия. След сраженията Гита и Георги са заловени. Те не загиват в боя, а попадат в плен, където са подложени на разпити и жестоко насилие. Впоследствие са разстреляни.

Свидетелствата за последните им часове са сред най-мрачните разкази от онова време. Спомен на Лилия Найденова, чиито баща е бил в една килия с тях, разкрива нечовешката жестокост на разправата – Гита е измъчвана пред очите на брат си, а убийството й е извършено по особено жесток начин.

Ето какво разказва тя:

„Моят баща е бил в една килия с Гита и Георги. Убили са ги зверски, като са рязали Гита парче по парче пред Георги до землянката.“

Дори десетилетия по-късно тези думи звучат непоносимо. Това не е просто разстрел на пленници, а демонстрация на жестокост, целяща да сломи не само телата, но и духа. Да накараш брат да гледа как измъчват сестра му – това остава отвъд всякакви оправдания и военна логика.

След войната паметта за Гита Господинова остава жива. През 1949 г. родното й село Малко Шивачево е преименувано на Гита – име, което носи и до днес. В историческото си развитие селото е сменяло няколко имена – Каратерзилери, Западно Шивачево, Малко Шивачево – за да приеме накрая името на едно момиче, загинало едва на деветнадесет години.

На пътя Чирпан – Стара Загора, на разклона за селата Гита и Осларка, се намира паметникът на Гита Господинова – мълчалив знак за трагичната й съдба и за съдбата на брат й Георги. За тях е създадена и народна песен, което показва колко дълбоко историята им е останала в народната памет.

Георги и Гита Господинови остават символ на една прекършена младост и на време, в което брат и сестра могат да загинат заедно – не защото са търсили смъртта, а защото са направили избор, от който не са отстъпили до самия край.

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉