Тодор Живков е свален от власт на 10 ноември 1989 г. На негово място стъпва в длъжност председател (президент) Петър Младенов, заменен по-късно от лицето Жельо Митев Желев. Когато Андрей Карлович Луканов е “избран” за министър- председател на Република България, по негово нареждане са раздадени на 103 българи по 100 000 000 лева. Асен Мичковски е човекът приносител, активист в раздаването на парите.
Появяват се “Мултигруп”, “Трон”, “Евроенерджи”, “Литекс”, Първа частна банка; никнат една след друга фирми за охрана: “Ипон”, “ВИС1”, “Скорпио”, “Секюрити”, “Делта”, “Гардения”; създават се популярните банки, финансовите пирамиди, започват да се изнасят пари с куфари в чужбина. На улицата цари тотална анархия. Борчески бригади обикалят в градове, села и паланки и насила принуждават собственици на фирми да си плащат за охрана. Контрабандата процъфтява, хазартния бизнес също. Български и вносни проститутки, предимно от Русия и Украйна, заливат цялата страна. Израстват първите милионери, едни с дадени на готово пари, други с получени кредити, трети с контрабанда, четвърти с хазарт, пети с насилие. Горе-долу такава е ситуацията в България след преврата в края на 1989 г. и в началото на 90-те, когато новобогаташите започват да се дрогират и е открит един нов пазар – кокаинов. А по-тарикатите се заемат с търговията, вноса, износа и транзитирането на дрога в страната и извън нея.
image
Генерал Любен Гоцев
Работещите канали на “Кинтекс” и СОМАТ влизат в схемите на новите босове. Но и босовете си имат началници. Дали си кредитен милионер, банкер, фараон, бизнесмен или “борец”, дали си създал мит или легенда за своето богатство, дългата ръка на ДС винаги те държи за ухото и те направлява накъде да вървиш и какви да ги вършиш. В България властта на БКП и ДС се укрепва още повече след “демократичните” промени. Задкулисните играчи, кукловодите, са така нареченият Генералски съвет в БСП, който управлява всички партии и самата държава. Генералското движение в БСП се ръководи от о.з.ген. Любен Гоцев. Той е роден в София през 1930 г., завършва Института по Международни отношения в Москва, школата на КГБ и работи през целия си живот в ДС. Бил е зам.- вътрешен и зам.- външен министър, министър на външните работи при Луканов, представител на НРБ в ООН. Зам.-началник в I-во Главно управление на ДС. Създател е на повечето “силови” групировки, холдинги, банки, крупни финансови институции и мастити бизнесмени. Близък приятел е с генералите Атанас Семерджиев, Нанка Серкеджиева, Бригадир Аспарухов, полковник Димитър Иванов – шеф на 6-и отдел на Шесто главно управление на ДС. Има бизнес-отношения с другарите Младен Мутафчийски, директор на оръжейната фирма “Тератон”; Асен Мичковски, човекът с куфарчетата, шеф на “Селена холдинг”; Петя Славова и Митко Събев от “Нефтинвест”, а преди това с Цветан Начев, докато банката е Международна ортодоксална банка “Св. Никола”; Денис Ершов, Майкъл Чорни и, и, и! Той е от малцината посветени в унищожаването на досиетата. През 1990 г. най-ценните и важни данни за доносниците, агентите, щатните и нещатни сътрудници на ДС изчезват от архивите на МВР. По негово нареждане е унищожена цялата нормативна база, дала огромната власт на ДС. Тогава министър на вътрешните работи е генерал Атанас Семерджиев, а за архива отговаря генерал Нанка Серкеджиева. Бай Любен Гоцев, както го наричат от уважение “борците”, е създател на “силовите” групировки, които са съставени от борчески бригади. Благодарение на него се появяват ВИС-1, СИК, ТИМ, ДИК, “Аполо и Болкан”, “Ипон-1” и всички останали. На него дължат възхода си Илия Павлов, Васил Божков, Красимир Стойчев, Емил Кюлев, като не трябва да омаловажаваме ролите на Андрей Луканов и Огнян Дойнов, Христо Христов и Кеворк Кеворкян, Ангел Стойчев и Димитър Иванов, Петър Манджуков и Младен Мутафчийски.
През 1993 г. борбата за преразпределение на териториите е в разгара си. Парите на партиите се въртят от новоизлюпените “босове”, президенти на фирми – бизнесмени, банкери и всякакви шмекери, решили да отчупят от баницата. Най-некадърните влизат в политиката. Но и най-хитрите – по Андрешковски. Те усещат, че не могат по друг начин да се реализират и стават политици, а по това време партии бол. Появяват се и нов вид тарикати, предусетили вкуса на парите, те са държавни служители и чиновници. Това са съдиите, прокурорите, митничарите, следователите, полицаите и общинарите. За да постъпиш на такава длъжност се плащат определени суми, които се отчитат в партийните каси. Ако е БСП на власт, пълнят се червените каси. Ако е СДС на власт, пълнят се сините каси. Политическата номенклатура стои като чадър над целия бизнес, бил той легален или нелегален. БКП е разделена на няколко фракции: БСП, СДС, ДПС, БЗНС, които уж са в противоборство и или управляват, или са в опозиция. Дава се възможност и на едните и на другите добре да печелят. А балъците по митингите на площадите – тях винаги ще ги има.
image
Иван Кочев – Чомбе и Слави Бинев
Битките за пари са взели вече и жертви. Все по-често бухалките се заместват с куршуми. Повече пари – повече стрелби. На 4 септември 1993 г. е ликвидиран Стефан Мирославов, по- известен като Крушата. Като братята Симеон, Петър и Бойко Щереви, Коко и Гената, Кубето и Върха, Минко Апаша и Тошо Чилов, Стефан Мирославов държи склад в “Илиянци”. Във фирма “Олимпик” е съдружник с друг борец – Страхил Димчев. Върти Далавери с Гриша Ганчев и Иван Кочев – Чомбе. Принадлежи към ловешкия клан на другарката Нора Ананиева от Висшия партиен съвет на БСП. Осмелява се да обере склада на Исмет Шабан, истински бос, а не измислен. Мами и Чомбе като не му плаща два контейнера с цигари. Надхвърля себе си. И бум. Стартът на показните убийства в България е даден. През лятото същата година в дискотека “Златна Ябълка” на Слънчев бряг е убит Валерий Силаруб. Но той не е български гражданин. На 23 август е взривен в село Мрамор до София Георги Стойков, който отговаря за външната търговия на държавни фирми, предприятия и заводи в Пловдивски и Пазарджишки окръг. Декември в кв. Надежда са застреляни капитаните от полицията Дафинов и Григоров, най-вероятно заради дрога. На 31 декември срещу 1 януари 1994 г. Иво Карамански и Сава Бабаидов отиват да спасяват Васил Урумов – Чико, който бива заплашван и рекетиран от Янко Ваташки – Лудия, в “Бедни – богати” на ул. Раковски срещу пожарната, но извършват погром, след като Кръсника съзира вътре много комарджии, които е ограбвал по време на комунизма, като се представял за старшина от Народната милиция. Някои от тях са пребити жестоко, включително и охраната.
***
След нападението на “борците” над “каратистите” на Слави Бинев, повечето борчета се бяха изпокрили. Джамов, Руснака, Маргина и останалите, взели участие в схватката, бяха дълбоко потопени и освен Васко Илиев и Младен Михалев от босовете, можеха да се забележат Румен Николов, Бойко Борисов, Емо Мигача, Симо Щерев из събиранията на момчетата с ниски чела, дебели вратове и счупени уши. Слави Бинев и Венци Прокопов се бяха барикадирали на плажа “Република”, преименуван в къпалня “Мария Луиза”, като навсякъде из гората отвън, вътре зад оградата, дори по покрива патрулираха въоръжени момчетата от “Защита”, асоциация за защита срещу “Борците”, в която членуваха освен спортисти, депутати, полицаи, видни бизнесмени, сред които се открояваха имената на Слави Бинев, Цветан Божков – съдружник на Бинев,
Цветан Цветанов – шеф на ЦСКА, генерал Лилко Йоцов – военен прокурор, Камен Пенков – собственик на охранителна фирма “Скорпио”, Герман Винокуров – афганец от братския СССР, Гриша Топалов – “Кристалбанк”, Петьо Калпакчиев – “Кинтекс”, Здравко Трайков – шеф “Затвори”, Стефан Гайтанджиев, Иван Иванов, Хрисан Христов и други, която е учредена на 4 ноември 1993 г. в “Японския”, преименуван на “Кемпински-Зографски”, след като собственик му става дългогодишният емигрант в Западен Берлин Иван Зографски.
***
Илия Павлов, президент на “Мултигруп”, беше бесен на Любен Гоцев и Андрей Луканов. Двамата измекяри бяха дали на Гришата Ганчев от Ловеч и Красимир Стойчев повече обекти, отколкото на него. Вярно, с Евгени Горанов правеха нова банка, но Гришата и Краси трупаха повече дивиденти от него, Ангел Първанов също. Максим Димов, Миронов, Гришата Топалов и хюмнетата от Варна бяха под контрол, но Луканов му играеше двойна игра. Само той трябваше да изкарва нафта и бензин за Югославия, защо Луканката набутваше в кириза останалите? Даже Чомбе и Коце Маце бяха вътре в играта. Черепа също се дърпаше, искаше да играе самостоятелно.
image
Черепа и Борисов
***
В комбина с Атанас Тонев – генерален директор на Български държавни железници, Боян Лозанов – шеф на БДЖ в град София, Симеон Христов – директор на ТЕТП в БДЖ, Христо Манолов, Иван Балджиев, Крум Каменов – все служители на БДЖ, сръбският представител на югославските железници Божидар Булатович, Иван Кочев – Чомбе, бос от Петрич, Младен Михалев – Маджо, бос от Силистра и отговарящ за превозите
през Калотина, Илия Павлов Найденов организира и извършва огромна контрабанда на горива по маршрута Гара Север, София – Драгоман – Калотина – Димитровград – Ниш. През цялата 1993 г. Илийката е прекарал в Юголславия, с помощта на своите авери, около 10 000 цистерни с бензин и нафта. Тировете, които преминават оттатък под контрола на сливнишкия “аристократ” Боян Петракиев – Барона (прякор, който сам си го измисля във виенския следствен затвор) или танкерите по Дунава от Видин към Нови сад, нито за тях, нито за каквото и било по въпроса за петролната контрабанда, няма в съчиненията и разказите на
Илийката пред журналистите и през януари 1994 г. нарушаването на наложеното от ООН ембарго с резолюция на Съвета за сигурност спрямо Югославия продължава. Любен Беров и неговите министри са богато възнаградени и те замижават. Само техният началник стои с широко отворени очи и следи всичко – Ахмед Доган. И премигва.
Сокола, както го наричат неговите приближени – Доган на турски означава сокол, прави контакт на Илийката с Пламен Камбуров, бивш член на съвета на директорите на “Нефтохим” и член на съвета на директорите на “Петрол”. Контактът е осъществен в Меката на българските политици бар-кабаре “Париж” на улица Солунска под офисите на братя Коларови, приватизаторите на “Плама” в Плевен. Ахмед Доган е редовен клиент в кабарето, собственост на Близнаците, но не Зафирофи – Кольо и Нико, нито Николай и Георги Цветини, а Васковците, участвали в първия дързък обир на злато в ЦУМ, още по Татово време.
Двамата братя тарикати правят първото кабаре в България, което се намира в едно мазе и се слиза по стръмна стълба, а вътре ви очакват знойни гърли, 60 покер-машини и почти целия политико бизнес-елит, освен “борците”, които редовно си ходят там. Толкова редовно, че започват да подражават на Ахмед Доган, и Васко Илиев решава да открие своя дискотека и така се появява “Нерон” – Кафе-театъра в НДК, долу в подлеза до базар “Пасажа”, собственост на Ружка и Вълчев Пожарникаря. Директно от Министерски съвет, където е съветник, Камбура прави сделки с големите производители на бензин и нафта като “Шеврон”, “Тексако” и “Бритиш петролеум”, “Марк Рич” и пр. В далаверата се включват всички фирми на “Мултигруп” – 33 на брой, Гриша Ганчев с неговата “Литекс комерс” и други, с личното съдействие на Марио Тодоров, председател на Комисията по санкциите за спазване на Юго-ембаргото като му помага Марио Пеев, вице-президент на “Мултигруп” заедно с Младен Михалев – Маджо, Венцислав Стефанов и Нейчо Неев, вицепремиер на Любен Беров и министър на търговията.
***
Васко Илиев беше дал нареждане на подразделението в Пазарджик “Гардения – 63”, лицензирана фирма за охрана, да извършат нападение с цел отвличане. Капутите от “Защита”, както ги наричаше Васко Бореца, трябваше да бъдат смазани, след като не приемаха неговото водачество и не желаеха да му се подчинят. А той искаше да е лидер на всички! На всички! Беше влязъл в “Севастопол” и бе заявил на Карамнски: “ Ще ми плащате!”, в дискотека “Ялта” беше заплашил Митко Илиев, комсомолчето със студентските дружества, където участваха Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков, чрез които влизаха без мито повечето цигари
и алкохол, далавера, която не беше за испускане. Беше натрошил мицубишето на Трайо Манекена пред “Блиц” на Витошка. Трайо беше шеф на боксьорите и единствен от всички “борци” правеше реверанси на старите тарикати и не ги закачаше, даже им помагаше с каквото може. Васил заповяда да пребият Евгени Мозъка, до няколко месеца лечение в гипсово корито, нещо, което бе недопустимо в кодекса на старите тарикати, тръгнали от “Бамбука”, “Цветарника”, “Шапките”, “Покойника”, “Бразилия”, “Кристал” и “Медовина”, а и Евгени нарежда “борците” именно защото ги смята за дупета и ги подценява. Васко иска наказание, не че Васил Юрумов – Чико му е много близък. Иска да се докаже като бос на босовете. И изпраща момчетата от Пазарджик, града на Иван Гарелов, Стоян Ганев, Димитър Джамов, Емил Кошлуков, Рената Инджова, Людмил Георгиев, все оправни – тарикатчета. Гарелов е водещ журналист – произведен в чин майор, наравно с Иван Славков, в ДС без да се изкачва по стълбицата на чиновете; Ганев е агент на КГБ и министър на външните работи в правителството на Филип Димитров; Джамов е най-активният побойник в “Д’Eскрийм” и шофьор на Илия Павлов, също охрана на казино “Плиска” заедно с Румен Николов – Пашата, бивша барета от поделението във “Враня”; Кошлуков е основател на студентските протести, политзатворник, според него, и с Мирослав Севлиевски и Митко Илиев координатор на студентските дружества, чрез които минава контрабандата на цигари и алкохол в началото на “демократичния” преход; Инджова е преходен министър-председател и дели един кабинет с Иван Костов, докато преподава в МЕИ; Георгиев е бохем, завъртял далавера с билярд-масите, които са хит тогава и се продават по-лесно от кокаина и натрупал истинско имане.
***
Три коли с пазарджишка регистрация, натъпкани с пехливани, влязоха в София и веднага след Горублянско ханче отбиха вдясно по пътя за Гара Искър и оттам за Дружба. Сред кратуните от Пазарджик имаше и такива от Елин Пелин, родното място на Стефан Флага, комарджия, сутеньор и доносник, прочул се с това, че обрал на барбут самия Мистър Сенко. Паркират не далеч от блока на Данчо Малкия и се приготвят за атака. Гиздада или Малкия, повечето бандити имаха по няколко прякора, гледа през прозореца на апартамента и вижда стълпотворението. Обажда се на Иво Карамански, който е със Слави Бинев и Венци Прокопа. Тримата вечерят заедно по същото време в рибния ресторант на последния и след това ще ходят у Иван. Веднага е събрана ударна бригада и изпратена да отвърне на удара. Момчетата от “Защита” откриват огън още с пристигането си и се започва небивала пукотевица. Цивилна кука вади служебния пищов и тича от входа на съседния блок. Съдружникът на Бинев и тартор на “защитниците” стреля по Вели Главата, но не уцелва и “бореца” го прострелва в шкембето. Цецо се свива на земята и се прави през цялото време, докато продължава престрелката, на умрял. Куката застрелва от упор в главата Велизар и той умира на място. Хората на Карамански застрелват още Петър Маргитин и Ангел Червенков. С Петьо, Анчо и Вели фирата, която дават “борците”, е тройка спатия, докато човекът на Слави Бинев е само ранен в тумбака. Румен Рачев товари ранения Божков в беемвето, с което са дошли и го откарва във ВМА. Цецо е отпускар-пандизчия и макар да е здрав като бик, умира след няколко месеца, досежно отровен в деня преди да го изпишат. Крайна равносметка – четири трупа.
***
Иво Карамански беше заключен в Софийския централен затвор, Сава Бабаидов спаси кожата и се покри в Сърбия, Слави Бинев и момчетата от “Защита”, наравно с Васил Илиев даваха показания пред следователи и интервюта във вестниците, Димата, Маргина и Митко Джамов напуснаха страната и се покриха в Гърция, останалите в България се прегрупираха и готвеха нови вендети. Убийството на полицаи от техни колеги в Бели брези бе определено от министъра на МВР като “Ювелирна акция”. Пантьо Пантев набра скорост, Васил го тачи и му пуска аванта да е по-самостоятелен. Косьо Самоковеца смени престижната работа на bell boy и е влязъл под кожата на боса на ВИС-1, а Методи Методиев от крадец на антични монети се включва в бригадите на “борците” и застава редом до братя Илиеви. Илия Павлов е на върха, мачка и Красимир Стойчев и Емил Кюлев, взима се на сериозно и започва да озаптява непокорници като Васил и Младен, или поне си въобразява, че може да отреже на гущера опашката. Иска му се да е бос на босовете и да подчини всички “борци”. Любен Гоцев само наблюдава и разиграва пешките на шахматната дъска. Трупа богатство, разпределя го по направление и гледа сеир. Всеки ход е изчислен, добре премислен, точно пресметнат, отличчно премерен, дори и да сбърка, в него са царя и царицата, топовете, офицерите и конете, оставя само пешките да се унищожават…
***
В “Аякс” имаше спор. Хотелът с името на гръцкия герой от “Троянската война” се намираше в квартал Витоша, който беше още разорана нива и не приличаше на нормален градски район. Той и хотелът не беше като хотел. “Борците” го бяха превърнали в крепост. Там се криеха. Слави Бинев и Венци Прокопов бяха свободни. Само Карамански беше под ключ. И войната продължаваше. Спорът беше за Васил Илиев и неговата ВИС-1. Васил искаше обединение под негова команда. Останалите се дърпаха. Пашата беше против. Маджо също. Бойко Борисов шикалкавеше, но се слагаше на Пашата. Трайо Манекена – против. Стоил Славов – против. Милчо Бонев – против. Пацо Дългия – против, Киро Японеца – против, Любчо Василев – против, Венци Стефанов – против, Поли Пантев – въздържал се, Емо Мигача – въздържал се, Симеон Щерев – въздържал се. Последните трима си тръгнаха, защото не искаха да се делят на ВИС и “Аякс”, а да останат заедно, нещо немислимо, повече – недопустимо, дори неосъществимо.
image
Бойко Борисов – Рапона до Румен Николов – Пашата на парти на СИК
***
Машата на ДС и Народната милиция Иво Карамнски бе натикан в затвора. Но не толкова, заради парите на Илия Павлов, кешовицата за министъра, а поради простата причина, че куките искаха да оцелее. Беше им още нужен. След преломната точка при нападението в “Бедни-богати”, той трябваше да отлежи, да втаса и да бъде хвърлен отново в битката с “борците”. За баланс. Васил Урумов – Чико беше завел иск срещу държавата за милиони. Преди да го сурвакат с 14 лазарника, съдията по делото Димитър Попов (същият, който бе издал десетки смъртни присъди, а за награда бе даже министър-председател на Република България) му бе казал: “Знам, че си невинен, но ще те осъдя”. Вечерта преди делото му поискаха рушвет, за да му дадат само 9 години и да му оставят вратата отворена, на техен жаргон – да го ликвидират. Чико е от стара коза яре и не се хваща лесно в капани, те го слагат на шейната, но той кара кормилачка. И не приема. И не шари. Вземи тия 14 по 365 и в тоалетната. И отива да ги лежи. А да го сплашат, за да си оттегли иска, му пращат Иво Карамански с Агонцев, Магурата и Сава Бабаидов, които боядисват казиното му цялото в кръв, все едно някой е мазал кетчуп по стените. Има и свидетели. Но вместо да му изпишат вежди, те му изваждат очи. Васил Илиев и всички останали борчески бригади и фирми за охрана натрупват капитали и започват да метаморфозират. Иво Карамaнски вече не е в кириза и никога няма да може да навакса. Остава
на ниво момче за поръчки. Кръстник без кръщелници. А Чико продължава…с Васил Илиев, с когото е от самото начало.
Най-добрият приятел на Карамански се е превърнал в най-голям негов враг и докато единият е на топло в затвора, другият е в Военна болница с простреляна ръка. Младен Михалев, момчето от Силистра, е неформален лидер на “борците” от “Аякс” и “Орбита”. Около него са братята Маргини, Румен Николов, Димата, Венци Стефанов, Стоил Славов, Любчо Василев, Пацо Дългия и Пацо Фалконети, Трайчо Трендафилов, Бойко Борисов. Разбира се отлично с Илия Павлов и Васил Божков. Започнал е вече да изгражда свои структури из страната по подобие на ВИС-1. Опитва се да привлече в своя лагер Пантьо Пантев, Георги и Любен Пехливанови. Голяма част от цистерните на “Мултигруп” минават с негова помощ през Калотина. Заедно със Стоил Славов правят свой канал за износ на петролни продукти и в един момент се превръща в най-мощният контрабанден бос на бензин и нафта в бивша Югославия. Изключително предан и лоялен към Партията и ДС. Нарежда от болницата да бъде ликвидиран Герман Винокуров, афганеца в редиците на “Защита”. Само 16 часа след престрелката пред “Севастопол”, където Маджо е леко ранен, е застрелян в квартал Дружба от Веско Въртийски, борец от Ихтиман и прякор Патичето, таекундоистът и старши-лейтенант от СА Герман Винокуров, който е истински кошмар за всички “борци” и не им дава покой, докато не го премахнат. Слави Бинев и Венци Прокопов започват да губят позиции в силовото охраняване.
След убийството на Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца от техния колега Митьо пред апартамента на Иван Иванов в Бели брези, куките се настройват много срещу хората около Карамански и цялата “Защита”, макар организацията да е създадена от ченгетата. “Секюрити” на Горан и “Скорпио” на Камен, “Ипон” на Бойко и “Делта – Г” на Кольо започват да изместват от бизнеса бригадите на Слави и Прокопа. Стикери ВИС-1 са почти на всяка втора витрина, врата и прозорец. Босовете на фирмата са млади, жизнерадостни и красиви. Особено по-малкият брат Георги, който е направо хубавец сред кратунестите, деболоврати и нискочели пехливани със зурлести, маймунести мутри и с акъл на врабчета.
“Борците” инвестират в хазарта, учат се от стари кримки като Черепа и Чико. Слагат ръка на повечето клубове за проститутки и идиотките по магистралите. Съюзяват се все повече с ченгетата, поемат заедно трафика, разпространението и продажбите на наркотици. Много “бивши” милиционери стават бригадири. Появяват се Златко Баретата, Алексей Петров, Галевите от Дупница, а такива като Бойко Борисов и Румен Николов са отдавна в играта. Нарколабораториите за каптагон и амфетамини никнат като гъби след дъжд. Създават канали за хора. От Турция и бившия СССР ги прекарват в Гърция и Европа, появява се нов занаят – каналджия. Овладяват изцяло производството и износа на компактдискове, превръщат ги в основен експортен артикул и наравно с парите ментета, нареждат България на Първо място в света, следвана от Колумбия – нередовно зелено – и Народна република Китай – CD-та. Участват в изкупуването на череши, манатарки, орехи и слънчогледово семе. Превземат всички тържища и стокови борси. Настаняват се на плажната ивица и печелят търговете за концесии. Влизат в хотелите, приватизацията, в застрахователния и банков сектор, застават на входа и изхода на повечето работещи предприятия, фабрики и заводи.
В тези тежки, трудни и жестоки времена щъкат и самостоятелни единици, които гледат да са добре с всички. Едни създават цели империи, други просто гледат да минат между капките. Сред тях са Миню Апаша, Цар Киро, Живко Маратонката, Иван Доктора, Тодор Толев, Жоро Виенски, Мони Курилеца, Емо Френски, Наско и Живко, Цината в Сандански и Джовани от Варна, въпреки че няма нищо случайно. Банките в България стават повече от вложителите. Всички куки от ДС и Народната милиция, шкартирани от работа по време на управлението на Филип Димитров, се настаняват в борческите бригади и банките. Куките завладяват всички всевъзможни възлови далавери и се настаняват трайно в многото партии, за да контролират паричния поток на БКП, потекъл като река с разклонения като тези на Амазонка. Скъсани цървули за една нощ се превръщат в лачени чепици. Селяндури в опинци се събуждат обути в кожени обувки с маркови названия и започват да разбират кво е туй Boss и Gianni Versace. Довчера шибал с камшика волска кола, днес кара мерцедес. Чукал магаричката на село, а сега ебе манекенки. И всички забравят откъде са дошли. И се самозабравят. Снобите в Лондон пасти да ядат, има ново поколение софиянци. Затова стрелбите продължават. Кой е по-по-най!
***
–Добромир Гущеров, Манол Велев, Христо Ковачки, все наши момчета – ухили се лукаво Генерала и смигна на генерал Воронов, който бе на тайно посещение в София.
–Тях ще ги използваме в бизнеса като Павлов, Кюлев, Божков, Моллов и “Борците”. В политиката вкарваме само с протекцията на Синдериона. И вече е време да създадем няколко ложи.
–Масони вече има, но искам да отсеем кандидатите, а те не са хич малко. Има доста българи сред тях.
–Нека има! В ложите – Да! И в политиката – също! Ако са единствено евреи навсякъде, хората ще се обърнат срещу нас. А по-важно е имената да са български като Лидия Шулева, Александър Божков, Стефан Софиянски, Бойко Борисов, а само за привкус да останат Вилхелм Краус, Соломон Паси и Ешкенази, Коен, Кало или Меламед. Колко хора знаят, че Валери Петров е един от нашите? Я дай списъците!
Генерал Любен Гоцев бръкна в кожения куфар “Luis Vuitton” и извади списъците с масони. Отвори дебела папка и зачете:
–“Велика ложа на старите, свободни и признати масони на България”:
Петър Горановски – велик майстор
Иван Ставрев – Велик майстор
Григорий Вазов – комбинатор
Вежди Рашидов – скулптор
Васил Михайлов – актьор
Професор Андрей Пантев – историк
Недялко Йорданов – поет
Стефан Цанев – драматург
Стефка Костадинова – спортистка
Жельо Желев – президент
Антон Дончев – писател
Боян Биолчев – ректор на СУ
Стоян Денчев – велик майстор (“Мултигруп”)
Стоян Александров – министър на финансите
Гиньо Ганев – депутат
Ефрем Ефремов
Андрей Пръмов
Боян Чуков
Петър Калапакчиев – велик майстор (“Кинтекс”)
Илия Павлов – президент на “Мултигруп”
Борислав Сарандев – велик майстор
Димитър Недков
Георги Крумов
Доктор Спас Спасков
Богдан Томов – певец
Петър Стоянов – адвокат
Дядо Павел – епископ
Костадин Паскалев
Емил Кюлев – банкер
Светлин Русев – художник
И други по незначителни членове…
–Продължавай!
–“Б`Най Б`Рит”:
Алфред Криспин – ръководител на ложата
Соломон Паси – възстановил ложата
Професор Георги Бакалов – историк
–Следващата!
–“Малтийски орден”:
Христофор Събев – монах
Доктор Константин Тренчев – председател на “Подкрепа”
–Друга!
–“Билдерберги”:
Леа Коен – дипломат
Валентин Златев – директор на “Лукойл”
Николай Камов
–Друга!
–“Ротари клуб”:
Калчо Хинов
Стоян Узунов
Стефан Софиянски
–Наше момче еврейче. Същият, който като директор на “Пощенска банка” отпусна пари на Соломон Анжел, за него ли става дума?
–Да той е.
Явор Милушев – актьор
Христина Ангелакова – оперна певица
Доктор Александър чирков – хирург
–Дори циганин има, продължавай!
–Е:
Асен Ушанов – юрист
Вилхелм Краус
Доктор Николай Балтаджиев – пластичен хирург
Стефан Драгостинов – композитор
Стоян Янев – архитект на София
Радко Влайков
Панайот Денев
Анелия Дошева
Професор Огнян Герджиков – преподавател в СУ
Диляна Грозданова
Стоян Ганев
Стефан Савов
Георги Марков–съдия
– Добре, стига толкоз за днес. Утре ще продължим с останалите ложи. А сега да видим какво ще правим с ВИС-1 и “Аякс”. И държа непременно да видя Иван Костов.
–Него лесно ще видим, ами да се разберем за “Борците”.
Двамата генерали решиха да се усамотят във вилата на Борис Елцин в Бояна, дълбоко законспирирана дори от руското разузнаване.
***
Живко Колев Жеков беше събрал на софра новите си партньори, с които щеше да завладява България. А те бяха Богомил Бонев, бивш милицонер приет на 17 години в БКП, стигнал до главен секретар в МВР, настоящ адвокат и съветник на Емил Кюлев в “Туристспортбанк”; Милан Миланов, също милиционер, оперативен работник в Софийско градско и тъст на Живко; Вячеслав Димитров, ВКР и шеф на Гранична полиция; Николай Колев, Кръстник на варненската групировка ТИМ и Николай Чирипов, генерали от Военна прокуратура; следователи, съдии, прокурори – съвременни строители на капитализма. Всички те бързаха да спечелят първия милион. Целта оправдаваше средствата. Конкурентите биваха сплашвани, пъхани в затвора или ликвидирани кога дискретно, кога показно за назидание.
image
Прокурорът Николай Колев
***
Побойниците от Д’Ескрийм се покриха в чужбина. Слави Бинев и Венци Прокопа ближеха рани. Иво Карамански го заключиха и киснеше в Централния затвор. Сава Бабаидов, подпомогнат от Лора Виденлиева, избяга в Югославия при Аркан. Наско Испанеца замина с Жори Алексиев, брат на Охо, в Китай при Атанас Добрев, близък приятел на Максим Димов, шеф на “Елитбанк” и “Макском холдинг”. Илия Палов се опитваше да озапти “борците” и да наложи своята власт над всички. Васил Илиев бе във възход и се стараеше да дисциплинира брат си Жоро, който денонощно се дрогираше и пиеше до безпаметност. Звездата на Мето Илиенски грееше все по-ярко. Бойко Борисов обсеби напълно семейство Живкови и ставаше изключително сериозен фактор в средите на софийските гангстери, макар да бе селско момче от Банкя. По Черноморието Мечката и Бацата превземаха територии за Васко Илиев и борчето от Кюстендил, слезнало от чукарите над Гара Пирин, сега и преди Кресна, се превръщаше в българския Ал Капоне. Бранко подчини почти цялата проституция в столицата и продължи да разчленява непокорните курви, като отделните части от телата заравяше на различни места. Поли Пантев стана неконтролируем и с всеки изминат ден се отдръпваше от влиянието на Васко Илиев. Живко Колев Жеков, в съюз с прокурори и куки, започна да праска всички доставчици на цигари и алкохол, заграбвайки тировете, докарани от наивните контрабандисти. На юг Иван Кочев – Чомбе надви Живко Фашиста и го накара да се отдръпне от Петрич в Мелник и Сандански, където го охраняваха Насо Цината, Гошката, Япрака и Шундьо, и му направи интрига с Васко Черепа, който стана крал на хазарта в цялата страна и се отдели от попечителството на Илия Павлов. Наравно с тях в Петрич действаше организацията на Коце Маца, третият по сила петричанин, а Коцето Лялев се провали с неговите дребни, уж едри, измами. Във Варна изкочиха на бял свят Петьо Полски, Наско Ластика, Джовани, Камилата, Живко Маратонката, Гената и професионалният крадец Чочо Балкона. В Несебър и Слънчев бряг се оформиха нови групи около Киро Чифилиона, Бомбата, Фитила, Заргана, Маждрака и Митьо Очите. Във Враца действаха хората на Валентин Папазки. В Раднево командваше Динко, а в Стара Загора Кълвача, Пламен и Котара. Ловеч изцяло бе подчинен на Гриша Ганчев и Нора Ананиева. Миню Стайков, братята Ганчо и Злати, грузинците Зураб и Иракли изцяло контролираха Карнобат и околностите. Иван Кокала владееше Шивачево и селата наоколо. Райчо Гоцев от Усойка имаше превес в борбата за Дупница, но там Злати Златев – Златистия и хората на Карамански се опитваха да го отстранят от кириза и за целта бяха изпратени барети, водени от Галевите. Също Галев, само че Юри, се опитваше да се противопостави на братя Илиеви в Самоков и Боровец, затова влезе в съглашение с Бай Миле от Ботунец. Любо Шемета, Калоян от Владая, Наско Комшев, Милчо Бореца, Веско Бореца, Пело, Китаеца, Боби Суходолеца, Сашо Таратора, Кършев, Владо Жигулата, Начко и Любо от Орландовци, Камен от Елхово, Олег Жабата, Венци Лисицата, Жоро Коня, Иван Джипката, Недко Малкия, Емо Пещерата, Румен Виенски, Жицата, Курилеца, Киро Японеца, близнаците от бар-вариете “Париж”, Емо Френски, брат му Кочо, Косьо Манафа, Гацо, Огнян Отворения, Венци Френски, Мая Бебето, Надя Варадинова, Ваня Божкова, Васо Пенчев, Рашо, Емо Мигача и хиляди други изпълниха междуборческото пространство.
Докато изброените горе, бяха познати на всички тарикати до преврата през 1989 година, на хоризонта се появиха никому известни мишлета, които много бързо се нарекоха : политически елит. И станаха по-тарикати от тарикатите. Държавни служители до ноември 1989 г., с мизерни заплати, те успяха не само да вземат цялата власт, а и да превърнат себе си и подставените им лица в милионери и милиардери за една нощ. Така се появяват новобогаташите на демократична България: Елена и Иван Костови, Александър Божков, Евгени Бакърджиев, Вилхем Краус, Красимир Премянов, Нора Ананиева, Ахмед Доган, Юнал Лютфи, Антоан Николов, Бойко Борисов, Стефан Софиянски, Румен Овчаров, Георги Първанов, Петър Стоянов, Желю Желев, Надежда Михайлова, Румен Петков, Богомил Бонев, Бриго Аспарухов, Васил Василев, Муравей Радев, Лидия Шулева, Георги Гергов, Осман Октай, Добромир Гущеров, Валентин Моллов, Венцеслав Йосифов, Емил Кюлев, Красимир Гергов, Мирослав Севлиевски, Кеворк Кеворкян, Евгения Живкова, Лора Виденлиева, Веска Меджедиева, Мирчо Спасов, Петър Манджуков, Манол Велев, Ангел Първанов, Жорж Ганчев, Венци Димитров, Асен Мичковски, Илко Ешкенази, Боби Божилов и още много други.
Между тях се намърдаха хиени като Герги Найденов от “Тексим” и Димитър Иванов от “Мултигруп”. Парите, които те правеха, парите, които те умножаваха в х пъти, парите, които те раздадоха заедно с Огнян Дойнов, на подставени лица, известни на всички, превръщаха БКП и нейните марионетки в мултимилионери и милиардери. Но те не им стигат. Искат още. И дрогата е най-лесният начин да ги удвоиш, утроиш, удесеториш! Милионите стават милиарди. Всеки милионер в България иска да е милиардер. И копират от руснаците. След като там има олигарси, защо не и в България? Скрупули, задръжки, морал? Парите са важни! И започва надпреварата. И с нея убийствата. Само година по-рано на 28 май е създадена “Източноевропейска петролна компания” от генерал Любен Гоцев, където за бос е поставил Стоил Славов, покровител на Иван Димитров – Доктора и Емил Димитров – Макарона. Първият поема трафика с цигари за Европа и Англия, вторият пиратските CD-та. Генералът знае с какво се заема. Цигарите и нелагалните дискове му носят милиони печалба. Тировете с цигари се продават в цяла Западна Европа и на Острова, а дисковете в Южна Африка, Доминиканската Република, Русия и бившите сателити, както и в самата България. Печалбите са огромни. Любен Гоцев отстранява винаги своята конкуренция. Андрей Луканов е конкурент и затова му е отнет депутатския имунитент още на 7 февруари 1992 г. И е вкаран в ареста на Развигор 1. Да понапише малко мемоари. И му е подаден ножа със сиренцето, който донася Carlo Musso – Pattaola, нож от Сардиния, приканващ длъжниците да си платят, използван в по-късни времена от американците при Саддам Хюсеин. А през 1994 г. пиколото от хотел “Рила” в Боровец Косьо е произведено в Bell Captain, защото се възползва от сардинската техника и начин на употреба.
Иван Димитров – Доктора е ученик (студент) на Константин Тренчев, който му преподава в Стара Загора. Първият става контрабандист, вторият синдикалист. Нещата се връзват взаимно и двамата забогатяват за отрицателно време. Още през 1992 г. е регистрирана “Амигос”, фирма, лоялна на синдиката “Подкрепа”, в която участват освен Доктора, Петър Петров и братята Дойчин и Димитър Мирянови, ченгета, работили в конспирация с д-р Тренчев, докато е будалкал пандизчиите в &l
Автор – Петър Михайлов
Източник: uniconbg.com
21:42
