7:20
Още в училище проявява артистичен талант и страст към спорта. Обича театъра, свири на китара, но най-силно се влюбва във фехтовката — спорт, който изисква дисциплина, бърз ум и самоконтрол. Завършва Висшия институт за физическа култура в София и става треньор по фехтовка. В началото на 60-те вече е част от националния отбор, участва в международни състезания и започва да се появява в артистичните среди на столицата. Висок, харизматичен и различен, той се откроява във време, когато личността рядко се насърчаваше да бъде различна.
Младият Ганчев обаче е и човек с бунтарски дух. Не понася подчинението, не се примирява с догмите и властта. Сблъсъците му с режима се множат. Според някои негови съвременници именно това, както и контактите му със западни спортисти и артисти, го поставят под наблюдение от службите. През годините многократно се е коментирало дали е бил агент или сътрудник на Държавна сигурност. В публичното пространство излизат документи, в които фигурира с псевдоним, но той винаги категорично отрича да е бил агент. Твърди, че службите са се опитали да го вербуват, но никога не е подписвал и не е сътрудничил. До днес въпросът остава нееднозначен, а самият Ганчев казва в едно интервю, че “няма нужда от тайни служби, за да обича България”.
В края на 60-те години, по време на състезателно пътуване в чужбина, той решава да не се върне. Заминава първо за Великобритания, после за Съединените щати — едно от редките тогава успешни бягства на българин от режима. Това бележи ново начало в живота му. В Лондон и по-късно в Америка той започва от нулата, като преподава фехтовка и работи като каскадьор. В този период се появява артистичният му псевдоним „Жорж Ганчев“, който се налага като негова постоянна самоличност.
В Америка намира пътя си към Холивуд — работи по филмови продукции, снима се, тренира актьори и дори създава собствена школа по фехтовка. Освен спортен инструктор е и човек на сцената — свири, пее, пише сценарии и поддържа близки връзки с българската емиграция. Жени се, създава семейство и изгражда репутация на успял българин зад океана, който никога не забравя откъде е тръгнал.
След падането на комунистическия режим през 1989 година Ганчев се завръща в България — вече с вид на филмов герой и увереността на човек, който има какво да каже. Със своето самочувствие и темперамент бързо става любимец на медиите. Основава партията „Български бизнес блок“, обявява се за защитник на дребния предприемач и народния интерес и се впуска в политическата буря на 90-те години. В президентските избори през 1992 година постига сензационен резултат — трети с близо милион гласа, изпреварвайки десетки по-утвърдени политици.
Неговият стил е неповторим — смесица от театър, улична мъдрост и американски самоувереност. “Не ме гледай какво говоря, а ме слушай какво ти казвам!” се превръща в крилата фраза, а изявите му често са повече шоу, отколкото политика. Но зад този външен блясък стои човек, който искрено вярва, че може да помогне на България да се изправи.
Извън политиката Жорж остава верен на изкуството. Пише книги, снима филми, издава музикални албуми. Любовта му към сцената не угасва. През годините той говори с обич за страната си, но и с горчивина за това, че тя не е успяла да се възроди така, както е мечтал.
В последните години от живота си живее по-тихо, но остава символ на едно време, в което всичко беше възможно — и трагично, и смешно, и героично едновременно. Умира през 2019 година, оставяйки след себе си образ, който трудно може да бъде повторен.
Жорж Ганчев беше едновременно народен любимец, самоук артист и политически феномен — човек, който обичаше България по свой начин: шумно, театрално, понякога наивно, но винаги с цялото си сърце.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук