Сбогом на „Гранда“! Легендарният шведски хотел си отива!

В социалните мрежи варненци споделят снимки и емоционални послания – багерите вече рушат част от Гранд хотел Варна, един от най-известните символи на българския туризъм, разположен в сърцето на курорта „Св. Св. Константин и Елена“.

Решението на Общинския съвет

В края на май общинските съветници във Варна одобриха разделянето на имота на два новообразувани урегулирани парцела, като се запазва предназначението за хотел, жилища, спортна зала и игрищата.

Първият имот ще съхрани основната сграда на хотела, чиято модернизация е планирана в апартаментен тип.

Вторият имот е предназначен за ново строителство до 15 метра височина (5 етажа), съгласно действащия устройствен план.

История на „Гранда“

Гранд хотел Варна е построен през 1977 г. от шведски архитекти в тогавашния курорт „Дружба“. По онова време сградата е смятана за изключително модерна.

През годините хотелът приема редица знакови гости – Тодор Живков, световни делегации, Тина Търнър, Анатолий Карпов и много други звезди от културата и спорта. Името му остава свързано и с култовия български филм „Оркестър без име“, чиито сцени са заснети именно там.

Дори Христо Стоичков и негови съотборници се отпускат в „Гранда“ след прочутото американско лято.

Край на една епоха

Снимка: Facebook/Vesna Milich

Сега, след десетилетия история, един от най-емблематичните хотели на Варна ще отвори нова страница – не като място за туристи, а като модерен жилищен комплекс.

Източник:novavarna.net

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за брат ми, който ме заведе в София и тогава за пръв път пътувах със самолет

През лятото на 1953 г. бях във втори клас. Брат ми, който беше по-голям от мене повече от 15 години писа, че към края на лятото ще ме заведе в София. Той вече беше станал военен летец. Знаехме, че нея година беше на обучение в Съветския съюз за да пилотира реактивни самолети. Нещо непредвидено сигурно се беше случило, защото лятната ваканция свърши, но той не си дойде. Дойде си в началото на октомври. 

Обещанието оставаше в сила. Донесе ми два комплекта детски костюми. Когато ги облякох не смеех да се покажа пред другите деца. Щяха  да ми завиждат. Така и стана. Повече се радвах на друго. Беше донесъл два пълни куфара с шоколади. И аз подарявах на децата по един шоколад за да не ми завиждат чак толкова. Трябва да призная, че такива шоколади никога през живота си повече не вкусих. След това се сетих, че той ги е икономисвал от това, което му се е полагало. Донесъл ми ги е от хиляди километри като армаган.

Аз в моряшко костюмче и брат ми по жълтите павета

Уреди отсъствието ми от училище и една сутрин пътувахме с влака за София. Там щяхме да отидем на свиждане на другия ми брат, който беше войник. Когато стигнахме в София още имаше съборени сгради от бомбардировките. На всяка крачка ни дебнеха фотографи. Направихме доста снимки, които са незабравим спомен за преживяното и видяното в столицата. На следващия ден отидохме в поделението, където служеше другият ни брат. Пуснаха го в отпуск и цял ден прекарахме заедно. На връщане брат ми беше запланувал да пътуваме със самолет. Аз се притеснявах, но след като батко ми беше с мене се успокоих. Когато пътническият самолет вече летеше брат ми ме заведе в кабината, за да видя пилотите дори и да разговарям с тях. Кацнахме в Горна Оряховица, защото самолетът пътуваше до Варна. Така завърши екскурзията ми и пътешествието до София. И сега като си спомня виждам след толкова години преживяното. За нещо друго искам да разкажа, а то е за образа на брат ми.

Той беше невероятно смел и решителен човек. Нито за секунда не изпадаше в паника или страх. Беше физически здрав или така изглеждаше. Мразеше ходатайството, подмазвачеството и всички отрицателни порядки. Ненавиждаше и тези партийни и държавни ръководители, които бяха преяли с власт. Наричаше ги „думбази“. Сигурно професията, която беше овладял до съвършенство, да лети като сокол в небесата бе калила характера му.

Случи се така, че след като се пенсионира си дойде на село. Стори ми се, че някой го беше обидил или беше недооценен. Неговият живот и цел винаги е била военната авиация. Никога не спомена за това, но аз разбирах, че когато ставаше дума за някой висш военен от авиацията, той не скриваше да каже за качествата му като пилот. Тогава напълно го разбирах.

С каквото и да се заловеше на село винаги успяваше. Като го гледаше човек от страни щеше да си помисли, че цял живот е бил строител, полевъд, животновъд, търговец, готвач и какво ли не. Цялото село му се чудеше. Ала той намираше с всеки да установи контакт  и приятелство.

Пенчо ЦАНЕВ www.nabore.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето в кои европейски държави казармата е задължителна

 

Снимка Pinterest/Stephanie Lauren Bounds

От 27 държави-членки на Европейския съюз, задължителна казарма има само в седем. Това са Австрия, Дания, Кипър, Естония, Гърция, Литва, Швеция.

Всички други държави са премахнали военната служба след 90-те години на миналия век или в началото на настоящия.

В Австрия, Гърция, Дания, Кипър, Финландия и Швеция наборниците обаче имат избор - могат да отидат в казарма, или да служат на цивилна позиция. 

В Австрия въпросът за наборната служба бе подложен на референдум през 2013 г., 59,8% спрямо 40,2% гласуваха "за". Не се "говори за това".

В Швеция всяка година се избират 4000 наборници от общо 100 000 задължени, т.е. тя е задължителна за едва 4% от мъжете. В Швеция службата не бе задължителна между 2010-2017 г.

В Дания де юре службата е задължителна, но на практика в последните години нуждите на армията се запълват изцяло от доброволци и няма никой принуден да служи.

В Естония службата е задължителна, но неявяването се наказва само с глоба на средна стойност 500 евро всяка година. През последните години Естония направи друг тип промяна, за да си осигури в пъти повече доброволци в службата - увеличение на заплатата на служещите.

Във Финландия от 2011 г. насам има движение за премахване на задължителната служба. Основен довод е, че военните дават грешна информация за икономическата ефективност на казармата, според специалисти доброволната служба ще доведе до по-ефективна армия, използвайки по-малко ресурси.

В Литва казармата бе върната през 2015 г. заради заплахи от Руската федерация. На практика обаче и там се избират максимум 4000 наборници всяка година, т.е. не всеки е задължен да служи.

В други европейски държави извън ЕС ситуацията е подобна. Във Великобритания казармата не е задължителна от 1960 г. насам, в Норвегия е задължителна де юре, но дефакто никой не е принуждаван да служи от 2011 г. насам.

Само в две държави службата е върната, след като е била премахната - във Финландия и Литва. И в двете държави - с довода, че има повишена заплаха заради агресията на Русия. В Австрия, Швеция, Гърция, Дания, Кипър и Естония тя никога не е премахвана.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как изглеждаше курортът "Елените" преди 1989 година (СНИМКИ)

Ваканционното селище Елените се намира на южните склонове на Стара планина, на 7 км източно от курорта Слънчев бряг и в близост до с. Влас. Мястото не е било населено преди застрояването на комплекса, което започва през 1985 г. Разположено в живописен залив, в комплекса са изградени множество двуетажни и триетажни къщи построени в типично средиземноморски стил. 

Заедно с в.с. Дюни построено две години по-късно, са последните курортни селища построени по времето на социализма и спечелили международно признание.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пожертва живота си, за да спаси други животи в “Елените” – багеристът Цанко Иванов! ПОКЛОН!

 

Той не се поколеба да слезе от машината, за да си свърши работата и да помогне, но това го уби

Флагман.бг съобщи днес за една от най-големите трагедии, поразили Несебър и района. Сред тримата потвърдени до момента загинали в големия потор край Елените е 62-годишният Цанко Иванов от несебърското село Тънково. Той загина по време на работа, изпълнявайки своя дълг в курорта Елените.

Цанко е втората жертва на бедствието, след Шабан от Руен и преди граничния полицай Стефан З. от село Извор. Несебър го познаваше добре – уважаван, доблестен, трудолюбив. Работил е дълги години в общинската структура „Благоустройство и почистване“, където отговарял за поддръжката на чистотата във вилно селище Елените, казаха наши източници.

След първата ударна вълна, която помела пътя с кал, дърво и корени, Цанко слязъл от машината си и започнал да разчиства с голите ръце. Именно в този момент се стовари втората, още по-мощна приливна вълна – над два метра воден стълб, който връхлетял с унищожителна сила. Опитал се да се задържи за дебелото стебло на дървото, но след пет минути борба със стихията, природата взела връх.

„Той загина пред очите ни. Видях как положи усилия да се спаси, но водата го отнесе. Тялото му изчезна в посока към морето, което е на около 300 метра от мястото“, каза кметът на Свети Влас Иван Николов. Той лично познаваше Цанко и бе дълбоко покрусен от случилото се.

Снимката на трагично загиналия несебърлия е публикувана от бившия министър на отбраната Николай Ненчев.

С думи, които трогнаха цяла България, той написа: „Това е Цанко Иванов, който днес се самопожертва, докато се опитва да спаси други хора по време на бедствието в к.к. „Елените“. Познавах го. Беше чудесен човек, професионалист и патриот. Има и такива българи! Светла да е паметта му и безсмъртен примерът му!“

Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мишелин Бернандини – жената, която промени модата завинаги с първите бикини през 1946 г.

На 5 юли 1946 г. светът на модата преживява революция. Френският инженер и дизайнер Луи Реар представя пред публика новаторски бански костюм, който ще остане в историята – бикините. Но пътят към тази премиера не е лесен. Реар не успява да убеди нито една професионална манекенка да облече дръзкото творение, което разкрива пъпa – нещо немислимо за времето. Единствената, която приема предизвикателството, е Мишелин Бернандини, 19-годишна стриптизьорка от „Казино дьо Пари“.

Историческата премиера

Дефилето се провежда в плувния комплекс Piscine Molitor в Париж. Мишелин излиза пред десетки репортери, облечена в бикини, изработени от само 194 квадратни сантиметра плат, украсени с мотиви на вестник. Реар избира името „бикини“ по аналогия с атола Бикини в Тихия океан, където дни по-рано САЩ провеждат ядрени тестове – символично подчертавайки „взривния“ ефект на новия модел.

Реакции и последици

Макар че във Франция бикините предизвикват сензация, в САЩ и други страни те са посрещнати със скандал. Католическата църква ги осъжда, а много плажове ги забраняват. Въпреки това, Мишелин Бернандини получава над 50 000 писма от възхитени фенове след появата си. Тя става символ на смелостта и свободата на женското тяло, макар и да не е професионален модел.

Наследството на бикините

Днес бикините са неотменна част от плажната мода, но малцина знаят, че началото им е белязано от откази, предразсъдъци и една смела жена, която се осмелява да ги облече. Мишелин Бернандини не само представя нов модел бански, но и става лице на културна промяна, която ще се развива през следващите десетилетия.

Ако се замислим, това не е просто история за мода – това е история за смелост, иновация и женска еманципация. И всичко започва с една снимка край басейна.

Източник: novini247.com.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ