На 5 юли 1946 г. светът на модата преживява революция. Френският инженер и дизайнер Луи Реар представя пред публика новаторски бански костюм, който ще остане в историята – бикините. Но пътят към тази премиера не е лесен. Реар не успява да убеди нито една професионална манекенка да облече дръзкото творение, което разкрива пъпa – нещо немислимо за времето. Единствената, която приема предизвикателството, е Мишелин Бернандини, 19-годишна стриптизьорка от „Казино дьо Пари“.

Историческата премиера

Дефилето се провежда в плувния комплекс Piscine Molitor в Париж. Мишелин излиза пред десетки репортери, облечена в бикини, изработени от само 194 квадратни сантиметра плат, украсени с мотиви на вестник. Реар избира името „бикини“ по аналогия с атола Бикини в Тихия океан, където дни по-рано САЩ провеждат ядрени тестове – символично подчертавайки „взривния“ ефект на новия модел.

Реакции и последици

Макар че във Франция бикините предизвикват сензация, в САЩ и други страни те са посрещнати със скандал. Католическата църква ги осъжда, а много плажове ги забраняват. Въпреки това, Мишелин Бернандини получава над 50 000 писма от възхитени фенове след появата си. Тя става символ на смелостта и свободата на женското тяло, макар и да не е професионален модел.

Наследството на бикините

Днес бикините са неотменна част от плажната мода, но малцина знаят, че началото им е белязано от откази, предразсъдъци и една смела жена, която се осмелява да ги облече. Мишелин Бернандини не само представя нов модел бански, но и става лице на културна промяна, която ще се развива през следващите десетилетия.

Ако се замислим, това не е просто история за мода – това е история за смелост, иновация и женска еманципация. И всичко започва с една снимка край басейна.

Източник: novini247.com.

РЕКЛАМА:
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
РЕКЛАМА:

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: