Снимка Pinterest/Stephanie Lauren Bounds


От 27 държави-членки на Европейския съюз, задължителна казарма има само в седем. Това са Австрия, Дания, Кипър, Естония, Гърция, Литва, Швеция.


Всички други държави са премахнали военната служба след 90-те години на миналия век или в началото на настоящия.


В Австрия, Гърция, Дания, Кипър, Финландия и Швеция наборниците обаче имат избор - могат да отидат в казарма, или да служат на цивилна позиция. 


В Австрия въпросът за наборната служба бе подложен на референдум през 2013 г., 59,8% спрямо 40,2% гласуваха "за". Не се "говори за това".


В Швеция всяка година се избират 4000 наборници от общо 100 000 задължени, т.е. тя е задължителна за едва 4% от мъжете. В Швеция службата не бе задължителна между 2010-2017 г.


В Дания де юре службата е задължителна, но на практика в последните години нуждите на армията се запълват изцяло от доброволци и няма никой принуден да служи.


В Естония службата е задължителна, но неявяването се наказва само с глоба на средна стойност 500 евро всяка година. През последните години Естония направи друг тип промяна, за да си осигури в пъти повече доброволци в службата - увеличение на заплатата на служещите.


Във Финландия от 2011 г. насам има движение за премахване на задължителната служба. Основен довод е, че военните дават грешна информация за икономическата ефективност на казармата, според специалисти доброволната служба ще доведе до по-ефективна армия, използвайки по-малко ресурси.


В Литва казармата бе върната през 2015 г. заради заплахи от Руската федерация. На практика обаче и там се избират максимум 4000 наборници всяка година, т.е. не всеки е задължен да служи.


В други европейски държави извън ЕС ситуацията е подобна. Във Великобритания казармата не е задължителна от 1960 г. насам, в Норвегия е задължителна де юре, но дефакто никой не е принуждаван да служи от 2011 г. насам.


Само в две държави службата е върната, след като е била премахната - във Финландия и Литва. И в двете държави - с довода, че има повишена заплаха заради агресията на Русия. В Австрия, Швеция, Гърция, Дания, Кипър и Естония тя никога не е премахвана.



Ваканционното селище Елените се намира на южните склонове на Стара планина, на 7 км източно от курорта Слънчев бряг и в близост до с. Влас. Мястото не е било населено преди застрояването на комплекса, което започва през 1985 г. Разположено в живописен залив, в комплекса са изградени множество двуетажни и триетажни къщи построени в типично средиземноморски стил. 




Заедно с в.с. Дюни построено две години по-късно, са последните курортни селища построени по времето на социализма и спечелили международно признание.


 


Той не се поколеба да слезе от машината, за да си свърши работата и да помогне, но това го уби


Флагман.бг съобщи днес за една от най-големите трагедии, поразили Несебър и района. Сред тримата потвърдени до момента загинали в големия потор край Елените е 62-годишният Цанко Иванов от несебърското село Тънково. Той загина по време на работа, изпълнявайки своя дълг в курорта Елените.


Цанко е втората жертва на бедствието, след Шабан от Руен и преди граничния полицай Стефан З. от село Извор. Несебър го познаваше добре – уважаван, доблестен, трудолюбив. Работил е дълги години в общинската структура „Благоустройство и почистване“, където отговарял за поддръжката на чистотата във вилно селище Елените, казаха наши източници.



След първата ударна вълна, която помела пътя с кал, дърво и корени, Цанко слязъл от машината си и започнал да разчиства с голите ръце. Именно в този момент се стовари втората, още по-мощна приливна вълна – над два метра воден стълб, който връхлетял с унищожителна сила. Опитал се да се задържи за дебелото стебло на дървото, но след пет минути борба със стихията, природата взела връх.


„Той загина пред очите ни. Видях как положи усилия да се спаси, но водата го отнесе. Тялото му изчезна в посока към морето, което е на около 300 метра от мястото“, каза кметът на Свети Влас Иван Николов. Той лично познаваше Цанко и бе дълбоко покрусен от случилото се.


Снимката на трагично загиналия несебърлия е публикувана от бившия министър на отбраната Николай Ненчев.


С думи, които трогнаха цяла България, той написа: „Това е Цанко Иванов, който днес се самопожертва, докато се опитва да спаси други хора по време на бедствието в к.к. „Елените“. Познавах го. Беше чудесен човек, професионалист и патриот. Има и такива българи! Светла да е паметта му и безсмъртен примерът му!“

Флагман



На 5 юли 1946 г. светът на модата преживява революция. Френският инженер и дизайнер Луи Реар представя пред публика новаторски бански костюм, който ще остане в историята – бикините. Но пътят към тази премиера не е лесен. Реар не успява да убеди нито една професионална манекенка да облече дръзкото творение, което разкрива пъпa – нещо немислимо за времето. Единствената, която приема предизвикателството, е Мишелин Бернандини, 19-годишна стриптизьорка от „Казино дьо Пари“.

Историческата премиера

Дефилето се провежда в плувния комплекс Piscine Molitor в Париж. Мишелин излиза пред десетки репортери, облечена в бикини, изработени от само 194 квадратни сантиметра плат, украсени с мотиви на вестник. Реар избира името „бикини“ по аналогия с атола Бикини в Тихия океан, където дни по-рано САЩ провеждат ядрени тестове – символично подчертавайки „взривния“ ефект на новия модел.

Реакции и последици

Макар че във Франция бикините предизвикват сензация, в САЩ и други страни те са посрещнати със скандал. Католическата църква ги осъжда, а много плажове ги забраняват. Въпреки това, Мишелин Бернандини получава над 50 000 писма от възхитени фенове след появата си. Тя става символ на смелостта и свободата на женското тяло, макар и да не е професионален модел.

Наследството на бикините

Днес бикините са неотменна част от плажната мода, но малцина знаят, че началото им е белязано от откази, предразсъдъци и една смела жена, която се осмелява да ги облече. Мишелин Бернандини не само представя нов модел бански, но и става лице на културна промяна, която ще се развива през следващите десетилетия.

Ако се замислим, това не е просто история за мода – това е история за смелост, иновация и женска еманципация. И всичко започва с една снимка край басейна.

Източник: novini247.com.


 През последните почти две петилетки съпругата на президента Румен Радев е сред най-обсъжданите жени в историята на България, но и преди да се омъжи за държавен глава, Деси е била в афери с политици. Историите й с трима мъже от властта продължават да са сред най-одумваните в обществото.

Макар да е последен в хронологията на личния й живот, всъщност Румен Радев е първият политик, с когото тя има лични отношения. Това обаче се случва още докато той учил за летец, а тя била гимназистка.


Двамата се срещат за пръв път на модно ревю в Бургас, където Деси дефилира срещу хонорар от 7 лева. По това време Румен е на обучение в авиобаза „Равнец“ край Бургас. Когато видял Десислава, веднага бил привлeчен от визията й и я поканил на танц. Тя обаче била опърничава и отказала. После се срещали няколко пъти. Румен често ходел в дома й, бъдещата му тъща още тогава го боготворяла и обичала да разговаря с него. Деси обаче го молела просто да й помага с домашните по математика. В крайна сметка тогава пътищата им се разминали.


През годините се чували няколко пъти, но по приятелски. Любовта им обаче лумнала с нови сили, когато Десислава била назначена за пиар във ВВС. „Отговор няма. Просто се случи. Сигурно е някаква карма освен любов. Явно е трябвало да се случи“, коментира Десислава по отношение на възраждането на връзката им с Радев. По това време генералът още не бил разведен c първата си съпруга Гинка, майка на двете му деца. Слагат законен край на брака си през 2014 г., а за втори път той се жени за Десислава през 2016 г., в разгара на предизборната си кампания.


Преди това първата дама е имала още един брак, отново с политик – социалиста Георги Свиленски, който произлиза от мастита фамилия със здрави връзки в БКП. Бившият свекър на Десислава всъщност е о.з. полк. Страхил Свиленски, последен началник на политотдела на МО-2. Георги и Деси се запознават, когато тя е все още студентка. Част от следването си изкарва бременна, защото синът им Страхил, кръстен на именития си дядо по бащина линия, се ражда през 1996 г., преди майка му да се е дипломирала в УНСС.

Любопитна подробност е, че Деси е с 1 година по-възрастна от бившия си мъж. Макар и двамата днес да са публични фигури, нито един от тях досега не е дал подробности от първо лице за брака им и за раздялата им. Знае се, че се развеждат бързо. Когато Десислава влезе под светлините на прожекторите вече като президентша и се разбра, че е била женена за социалиста, от „Позитано“ 20 бяха шокирани, защото някои от колегите на Свиленски знаели, че той бил вдовец и сам гледал сина си. Понастоящем двамата не са в много топли отношения. В едно от малкото си лични интервюта дясната ръка на Корнелия Нинова сподели, че е обичал Десислава. „Cигypнo млaд чoвeк, кoгaтo ce влюбвa, oбичa дocтaтъчнo, зa дa ce oжeни, дa имa дeтe, ceмeйcтвo, тaкa чe e билo в paмкитe нa нopмитe, кoитo пoзвoлявa живoтът“, бяха единствените думи на Свиленски по адрес на бившата му съпруга.


И от другата страна на партийната барикада Ген.Деси също е оставила следа.


Префи години бившият министър на икономиката Божидар Лукарски шокира фейсбук общността с пикантни намеци. Той намекна, че първата дама е имала отношения със синия политик Илия Лазаров. „Независимо от намигванията и подмятанията как си имал вземане-даване с някогашната съветничка на настоящия председател на СДС Румен Христов! Говорим за президентската съпруга Генерал Деси, разбира се! Аз, честно да ти кажа, а е видно от резултатите, не си имал някакви по-интимни връзки с който и да е освен с козунака по Великден“, написа Лукарски в коментар под фейсбук публикация на Лазаров. Самата Десислава не потвърди и не отрече твърденията. Още от съвсем млада обаче тя е привлечена от мъжете във властта.


Първият високопоставен кабинет, в който Десислава Радева влиза като секретарка, е на днешния лидер на СДС Румен Христов. Това става през далечната 1992 г., когато Христов е зам.-министър на земеделието в правителството на Филип Димитров. 23-годишната мома се появява там с протекциите на бургазлия, чиято майка работи в пощата в града заедно с майката на тогавашната Десислава Генчева. Десислава Генчева остава секретарка на Румен Христов до 1994 г., когато правителството на Филип Димитров падна след поискан от него и неполучен вот на доверие. След това днешният лидер на СДС отново я взема за своя секретарка, но вече като земеделски министър в служебното правителство на Ренета Инджова, където тя работи до приключването на мандата му. От 1995 до 1997 г. Румен Христов вече е секретар по земеделието на президента Желю Желев и повече не се възползва от секретарските услуги на тогавашната Генчева.

В секретарството първата дама има солиден опит. Всеизвестно е, че е вдигала телефона и е сервирала кафе и на новия пишман политик Слави Трифонов и екипа му от предаванията „Каналето“ и „Хъшове“. „Запознах се със Слави Трифонов в нашата стая в Студентски град, доведе го моята съквартирантка. Точно вечеряхме, на масата имаше мас и щафета салам, бяха най-гладните години. Като видях приятелката ми да идва с един много дълъг човек, си казах: „Леле, ще ни изяде вечерята“. Поканихме го, а той пък взе, че прие. Остана до 3 часа, тогава взе виолата и започна да свири“, споделя Радева за първата си среща с новоизлюпения политик Трифонов. „Моят блок беше до блока на Консерваторията. Слави винаги е бил душата на компанията, невероятен разказвач на вицове, харизматичен. Винаги. И така съвсем случайно започнах в „Каналето“. Работата там беше приказка… просто неописуема“, разказва Ген. Деси в интервю за женско списание.


За известно време с бившия й работодател Трифонов бяха охладили отношенията си, след като тя въстана срещу първоначалното име на политическия му проект „Няма такава държава”. Тогава Радева обяви, че заглавието е обидно към българския народ. Последва отмъщение от страна на Дългия и редица иронични скечове, в които Мариан Бачев имитираше първата дама. Покрай 50-годишнината й преди 2 години обаче двамата пак стопили ледовете, след като Трифонов й пратил букет./Източник: Ретро



Беше есента на 1983-та. Листата в Плевен вече бяха пожълтели, а аз — с подстригана глава и нова униформа — стоях пред портала на поделението, с куфар в ръка и сърце, пълно с неизвестност. Казармата. Две години, които щяха да ме променят завинаги.


Първите дни бяха като студен душ. Сержантът — старшина Димитров, с глас като буря и поглед като рентген — ни строяваше в 5 сутринта. „Равнис! Мирно!“ — ехтеше по плаца, а ние, още сънени, се опитвахме да разберем къде сме попаднали. Но имаше нещо особено в тази строгост — тя ни правеше равни. Селяни, градски, учени, работници — всички бяхме просто „войници“.


Спомням си нощните дежурства. Стоях на пост пред склада, облечен с шинел, а студът хапеше бузите ми. Над мен — звезди, каквито не бях виждал никога. Тишината беше дълбока, само от време на време се чуваше далечен лай на куче или скърцане от ботуши. В тези моменти човек мисли за всичко — за дома, за момичето, което чака писмо, за това какво значи да си мъж.


Най-сладките мигове бяха вечерите в спалното. След като старшината си тръгнеше, започваха разговорите. Разказвахме си истории, мечтаехме, спорехме за музика — „Щурците“ срещу „Диана Експрес“, кой е по-добър. Някой свиреше на китара, друг рецитираше стихове. Имаше и смях, и тъга, и приятелство, което не се забравя.


А писмата... О, писмата! Всеки чакаше пощальона като спасител. Когато получиш писмо, го четеш по три пъти, после го сгъваш внимателно и го пазиш под възглавницата. Имаше нещо магично в мастилото, в почерка, в думите „Мисля за теб“.


Когато дойде време да се уволня, не вярвах, че ще ми липсва. Но още щом прекрачих портала, сърцето ми се сви. Оставях зад себе си не просто казарма, а братство, спомени, част от себе си.


Сега, години по-късно, когато чуя маршова музика или видя стар шинел, нещо в мен трепва. Казармата от времето на соца не беше лесна, но беше истинска. И в нея се научих да бъда човек.


И ако някой ден пак я върнат — с онзи ред, с онзи дух, с онова усещане за чест и дълг — бих отишъл отново. Без колебание. Защото там, сред строя и дисциплината, оставих част от душата си. И тя още стои на пост — под звездите.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: