На 25 юли 1948 г., в България се открива хладилният завод „Антон Иванов“

Това е първият и единствен завод за хладилно машиностроене в страната. Това слага началото на нова индустрия, насочена изцяло към нуждите на българските семейства.

През 1958 година, десет години след създаването на завода, на пазара излиза първата серия български абсорбционни домашни хладилници под марката „Мраз-75“. С обем от 75 литра, тези хладилници не предизвикват особено внимание в началото – дълго време остават по рафтовете на магазините, игнорирани от потребителите.

Но както често се случва, тези, които първи решават да ги купят, стават най-щастливи – „Мраз-75“ доказва своята надеждност и здравина и постепенно намира място все повече домове. Той става символ на новото време – на удобството, технологичния напредък и грижата на държавата за своите граждани.

Днес може би звучи скромно – 75 литра без фризер и без шум. Но за онова време това е било истински лукс.

Дани Ясенов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Катерина Славкова – коя е дъщерята на починалия Тодор Славков

На 24 юли роднини и приятели си взеха последно сбогом с Тодор Славков. Сестра му – Евгения Живкова, му отдаде почит с бели цветя. Тодор Славков си отиде внезапно на 21 юли в къща за гости в казанлъшкото село Асен. Тялото му беше открито от негови приятели, които повикали полиция.

Славков почина на  54 години – на същата дата, на която умират майка му Людмила Живкова през 1981 година и вуйчо му Владимир Живков през 2021 г.Тодор Славков book

В личния си живот на Тодор Славков е бохем. За приятелите си той често е бил душата на компанията“, а за обществото – един от последните ярки и противоречиви образи на прехода. За един човек обаче е просто „татко“.

Дъщеря му Kатерина

Силвия Панайотова е моделката, която докосва сърцето на Тодор Славков. Тя не просто става част от живота му, а е и майка на дъщеря му — Катерина Славкова, кръстена на прабаба си. И след раздялата успяват да запазят добри отношения и разчитат на споделено родителство.Тодор Славков book

„Мисля, че съм добър родител, но не перфектен!“ – откровено признава Тодор Славков в интервю за bTV преди време.

Бащата и домашното по математика

Когато Катерина е на 8, баща ѝ често ѝ помага с уроците – особено по математика. Двамата прекарват време заедно с разходки, кино и каране на колелета. А той не крие – Катя е по-сериозна от него.

„Той заспива в киното и спи дълбоко!“ – споделя тя с усмивка в предаването COOLt през 2017 г., когато е 11-годишна.

Славков признава, че се старае да даде на дъщеря си това, което сам е загубил – присъствие и подкрепа. Майка му умира, когато той е едва на 10 години, и въпреки материалните удобства, никога не е успял да запълни тази емоционална празнота.

Каква иска да стане Катерина, когато порасне

Още от малка Катерина има мечти — да бъде актриса като Анджелина Джоли. Като дете се занимава с баскетбол, гимнастика, тенис и танци. Учи в Италианския лицей в София. Знае английски и италиански език. Прекарва време с баща си, а когато е при него, на гости идват и много нейни приятели. Понякога й се кара, когато прави бели, когато например да разлее млякото на пода.

„Често ми казват, че приличам на баба си – и ми е приятно!“, разказва тя.

Катерина Славкова днес

През 2025 г. Катерина Славкова завършва Италианския лицей в София. На абитуриентския си бал е стилна и елегантна визия, която не остава незабелязана. Печели титлата „Мис модна икона“ на випуска.

Тодор Славков за осиновяването и още едно дете

Макар и да е имал предложения за брак от различни жени, Тодор Славков признава, че често не е бил възприеман сериозно от тях. Един от съветите, който получава от баща си, е да има колкото може повече деца. Признава, че няма нищо против осиновяванията. В „Шоуто на Слави Трифонов“ споделя: „Няма друго такова нещо като детето. В един момент всичко ти омръзва. Най-важното е детето!“

Източник: ladyzone

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомените ми от времето на соца

Та и мен ме налегнаха едни спомени:

В началното училище часът започваше с медицинската сестра, която внимателно ни проверяваше кратуна по кратуна за въшки. На когото откриеха въшки, много се срамуваше и го пращаха вкъщи, където с мас, газ и оцет и стригане до голо лекуваха тая срамотия. Някъде към горните класове пък въшките се купуваха, когато ти трябваше малко лично свободно от училище време.

Пак в началните класове проверяваха дали ушите са чисти и ноктите изрязани. Така, дори хигиената вкъщи да не е на ниво, се научаваш ушите и ноктите да са чисти. И главата без въшки. Виж, за бръмбари в главата не проверяваха, та се стигна до сегашно време, където разни с бръмбари в главата оплескаха всичко.

Пишехме си писма с непознати другарчета в СССР. Дори и на нас пишеха. Аз като един социопат не се интересувах много. И понеже го казах, една събота ми връчиха кутия с боя и четка и трябваше да боядисвам оградата на училището. И не само че вкъщи не ми зачетоха някакви граждански права, ами и получих няколко шамара за наместване на чакрите.

Събирахме салфетки и картинки от дъвки. Ходихме на лунапарк, скачахме на ластик, играехме на "народна топка" и сутрин преди училище имахме ведрина - сутрешна гимнастика.

В горните класове една учителка по математика ни събра всички пръстени, обици, синджири и ги сложи в бюрото си, като ни обясни, че суетата води до битово разложение и са ни пратили да учим, а не да се връткаме пред огледалото. Ама от нея научих доста неща за комбинаториката.

И добро и лошо. Мразех манифестациите от все сърце. Почти както сега мразя пълния нихилизъм към празниците. Мразех ленинските съботници така, както сега мразя мръсотията по улиците.

Всъщност угодия няма. Важното е как се е възпитала душата. Другото е суета.

Елена Гунчева-Гривова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От Бургас до София с експрес или как за 55 години влаковете станаха по-бавни

1970: 4 часа и 40 минути. 2025: 5 часа и 32.

Прогрес или диагноза?В едно време, което мнозина днес наричат „отминала епоха“, експресният влак „Чайка“ изминаваше разстоянието от София до Бургас за 4 часа и 40 минути. Беше 1970-те – години с бюфет-вагони и гласът на кондуктора, който те информираше с достойнство за всяка гара.

Днес, в 2025 година, същото разстояние ще се взима от „експресен“ влак за 5 часа и 32 минути.Това не е просто загуба на време. Това е диагноза.

Железен срам на колела

Министърът на транспорта уверява, че новите експресни влакове „ще направят морето по-достъпно“. Само че въпросната достъпност не би трябвало да идва на цената на технологично отстъпление от еталоните на 70-те. Не става дума само за скоростта – става дума за усещането, че ние като общество се движим назад по релсите на бъдещето.

Ако през 1988 г. сме посрещали влакове с кино-вагони и червено-бели ресторанти от ГДР, днес мълчим, докато пътуваме в мръсни купета с неизправна вентилация, надраскани прозорци и мирис на отдавна изгубена грижа. И това ддокато слушаме обещанията за нови машини.

Критика с адрес: Министерство на транспорта и съобщенията

Къде е отговорността на министъра в това? Да обещаваш експрес и да доставяш закъснял комфорт – това не е транспортна, а етична катастрофа. Обществото заслужава отговор: как е възможно през XXI век едно пътуване да бъде по-бавно от същото такова преди половин век?

Пропуснат влак за бъдещето

Днес влаковете тръгват „по-бързо“ – но само на думи. Усещането е ясно: пътуваме в миналото с билет за утре. Ако се предполага, че обществото няма да обърне внимание на разликата между 4:40 и 5:32, това подценява способността на хората да правят сравнения и да изискват отговорност.

Време е железниците да станат не символ на упадък, а на достойнство. Но това ще изисква не експресен PR, а морална и професионална скорост.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Това беше най-разтърсващото десетилетие! Имаше много ново, невиждано и нечувано

 

Има едно десетилетие, което никак не става за идеализация – последното на XX век, 90-те. Фабриката за осребряване на носталгичните спомени не го иска. Защо? За това има две причини – спецификата на десетилетието и особеностите на колективната памет.

А всъщност не е справедливо 90-те години в България да се пренебрегват. Това беше разтърсващо десетилетие. То даде тласък за добро и лошо на цяла епоха на страната напред.

Поколението, което се е социализирало в 90-те,сигурно оценява грубия им чар,но сега е в най-активна възраст и още не му се слушат сладки спомени. След 10-20 години, може би…

По-предишните генерации пък едва ли питаят добри чувства към това сурово време. За да е уютна епохата в спомените, тя трябва да е спокойна, не земетръсна. А в 90-те в България имаше много ново, невиждано и нечувано. 

Самотитулувалият се като кръстник на българската мафия Иво Карамански (вдясно) посреща югославската фолклегенда Лепа Брена в София.

Мутри. Радка-пиратка. Двуполюсен модел. До вчера си бил средна класа, днес не стигат парите да купиш нови обувки на децата. Свободни цени. Децата заминават да живеят в чужбина. Съседът изведнъж стана милионер. Развод ми дай. Пирамиди, фараони. Преход. ВИС и СИК. Изтичане на мозъци. „Тигре, тигре“. Кабеларки. Първоначално натрупване на капитала. Лъскави коли. Автомафия. Убийство на Луканов. Срив на банките. Чалга. Ментета. 

Шат на патката главата. Петролно ембарго. Видеотеки с некачествени записи на западни филми на касети. Нарастващо неравенство. За Бога, братя, не купувайте! Хиперинфлация. Жените се отказаха да раждат. Милошевич. РМД-та. Гладни стачки. Война в бивша Югославия. Поръчкови убийства. Война в Косово. Цар Киро. Сини срещу червени. Групировки на входа и на изхода. Шефе, търсят те по мобифона! Левовете в марки. Война в Залива. Досиета. Елцин. Горчиво вино. Опашки за визи. Щурм на парламента. Всички сме братовчеди. 

Погребението на боса на групировката ВИС-1 Васил Илиев

Слави Трифонов (вляво) с Марта Вачкова и Любен Дилов -син от времето, когато бяха заедно в „Ку-Ку“

Нормална картина от софийски квартал през 90-те

На този фон само едно нещо е истински извор на носталгия –Световното първенство по футбол от 1994 г. и „Господ е българин!“.

По-предишните поколения не искат да разказват на внуците за това намръщено, диво време. Не че внуците биха искали да слушат, защото това, което живеят през последните 10 години е много, много различно от 90-те. Та тогава е нямало смартфони дори, за Бога! И за да слушаш музика, трябвало да си купиш касета.

Ретро вълната цели две коренно различни мишени. В главите на възрастните, които са живели този живот – спомени. В главите на младите, които не са били родени – митология. Ако пенсионер въздиша, да речем, по 70-те, то е защото тогава е бил млад, морето е било безплатно, кебапчето е струвало 25 стотинки, а децата, които сега са се запилели някъде по света, са били бебета и въобще животът е бил по-простичък, по-сигурен и вероятно по-понятен. 

Мобифони и пейджъри – останки от комуникационните и технологични възможности на онова време

С тийнейджърите е друго. Ако трябва да се запали по 70-те, трябва да види (не да чуе) истории за лайфстайл, прически, Гунди, Led Zeppelin, Брус Лий, хипита и пънкове, „Кръстникът“, обувките с платформи, Лили Иванова…

Колкото човек по-остарява,толкова повече си спомня идилични случки от ранното минало и забравя детайли от случилото му се вчера и оня ден. Българското общество е все по-застаряващо. Сигурно затова добре се продават 60-те, 70-те, 80-те. Докато 90-те са твърде скорошни и твърде противоречиви за пазара за носталгия. 

Повече стават за пазара за конспиративни теории. Споменът за 90-те още е травматичен. Трябва да мине още време, за да се задейства онзи филтър на паметта, който отхвърля лошите моменти и оставя само хубавите. 

Висшите функционери на БСП Филип Боков, Георги Първанов и Елена Поптодорова излизат от „Латинка“ 15 – дома на Андрей Луканов в деня след убийството му.

Главният прокурор Иван Татарчев на погребението на Ванга

Интересно, но и световното производство на ретро не се занимава много-много с деветдесетарската романтика. Напълно несправедливо, впрочем, защото това десетилетие роди интернет, макар и да беше дайъл-ъп, а компютрите – с MS-DOS до Windows 98. Но имаше Нирвана, гръндж, „Криминале“ и Тарантино, Спайс гърлс, Макарена, епохата „Бил Клинтън“, глобализация и първи протести срещу нея, Хари Потър, Шинейд О’Конър, момчешки групи, Guns N’ Roses, „Титаник“ и „Хубава жена“. Гангста рап, Рейв, Супер Марио, покемони, тамагочи, обемни коси…

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина кеч легендата Хълк Хоган

На 71-годишна възраст почина легендарният кечист Хълк Хоган. Тъжната новина бе съобщена от TMZ Sports.

Медици са били изпратени в дома му в Клиъруотър, Флорида, където е издъхнал след като е получил сърдечен арест.

Хоган е бил изнесен на носилка и вкаран в линейка.

Преди няколко седмици съпругата на Хоган, Скай, опроверга слуховете, че той е в кома, заявявайки, че сърцето му е "силно", докато се възстановява от операции.

Хълк трансформира професионалния кеч в семеен развлекателен спорт. Преди Хълк кечът беше насочен към доста тясна аудитория. Театралността му на ринга беше магнетична за децата и техните родители - това даде огромен тласък на спорта.

През 1996 г. Хълк се трансформира от герой в злодей, създавайки NWO -- New World Order (Нов световен ред) -- и стана Холивудски Хълк Хоган. Това го изстреля  и професионалния кеч към още по-голяма слава.

Хоган беше приет в Залата на славата на WWE през 2005 г. Той беше изключен през 2015 г., след като избухна скандал заради расистки коментари, докато беше тайно записван по време на сексуална среща. 

Хълк Хоган имаше и успешна филмова кариера, започвайки през 1982 г. с "Роки III", играейки персонажа Тръндърлипс. Той също така участва в "No Holds Barred", "Suburban Commando" и "Mr. Nanny".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ