1970: 4 часа и 40 минути. 2025: 5 часа и 32.

Прогрес или диагноза?В едно време, което мнозина днес наричат „отминала епоха“, експресният влак „Чайка“ изминаваше разстоянието от София до Бургас за 4 часа и 40 минути. Беше 1970-те – години с бюфет-вагони и гласът на кондуктора, който те информираше с достойнство за всяка гара.


Днес, в 2025 година, същото разстояние ще се взима от „експресен“ влак за 5 часа и 32 минути.Това не е просто загуба на време. Това е диагноза.


Железен срам на колела


Министърът на транспорта уверява, че новите експресни влакове „ще направят морето по-достъпно“. Само че въпросната достъпност не би трябвало да идва на цената на технологично отстъпление от еталоните на 70-те. Не става дума само за скоростта – става дума за усещането, че ние като общество се движим назад по релсите на бъдещето.


Ако през 1988 г. сме посрещали влакове с кино-вагони и червено-бели ресторанти от ГДР, днес мълчим, докато пътуваме в мръсни купета с неизправна вентилация, надраскани прозорци и мирис на отдавна изгубена грижа. И това ддокато слушаме обещанията за нови машини.


Критика с адрес: Министерство на транспорта и съобщенията


Къде е отговорността на министъра в това? Да обещаваш експрес и да доставяш закъснял комфорт – това не е транспортна, а етична катастрофа. Обществото заслужава отговор: как е възможно през XXI век едно пътуване да бъде по-бавно от същото такова преди половин век?


Пропуснат влак за бъдещето


Днес влаковете тръгват „по-бързо“ – но само на думи. Усещането е ясно: пътуваме в миналото с билет за утре. Ако се предполага, че обществото няма да обърне внимание на разликата между 4:40 и 5:32, това подценява способността на хората да правят сравнения и да изискват отговорност.


Време е железниците да станат не символ на упадък, а на достойнство. Но това ще изисква не експресен PR, а морална и професионална скорост.

РЕКЛАМА:
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
РЕКЛАМА:

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: