Това беше най-разтърсващото десетилетие! Имаше много ново, невиждано и нечувано

 

Има едно десетилетие, което никак не става за идеализация – последното на XX век, 90-те. Фабриката за осребряване на носталгичните спомени не го иска. Защо? За това има две причини – спецификата на десетилетието и особеностите на колективната памет.

А всъщност не е справедливо 90-те години в България да се пренебрегват. Това беше разтърсващо десетилетие. То даде тласък за добро и лошо на цяла епоха на страната напред.

Поколението, което се е социализирало в 90-те,сигурно оценява грубия им чар,но сега е в най-активна възраст и още не му се слушат сладки спомени. След 10-20 години, може би…

По-предишните генерации пък едва ли питаят добри чувства към това сурово време. За да е уютна епохата в спомените, тя трябва да е спокойна, не земетръсна. А в 90-те в България имаше много ново, невиждано и нечувано. 

Самотитулувалият се като кръстник на българската мафия Иво Карамански (вдясно) посреща югославската фолклегенда Лепа Брена в София.

Мутри. Радка-пиратка. Двуполюсен модел. До вчера си бил средна класа, днес не стигат парите да купиш нови обувки на децата. Свободни цени. Децата заминават да живеят в чужбина. Съседът изведнъж стана милионер. Развод ми дай. Пирамиди, фараони. Преход. ВИС и СИК. Изтичане на мозъци. „Тигре, тигре“. Кабеларки. Първоначално натрупване на капитала. Лъскави коли. Автомафия. Убийство на Луканов. Срив на банките. Чалга. Ментета. 

Шат на патката главата. Петролно ембарго. Видеотеки с некачествени записи на западни филми на касети. Нарастващо неравенство. За Бога, братя, не купувайте! Хиперинфлация. Жените се отказаха да раждат. Милошевич. РМД-та. Гладни стачки. Война в бивша Югославия. Поръчкови убийства. Война в Косово. Цар Киро. Сини срещу червени. Групировки на входа и на изхода. Шефе, търсят те по мобифона! Левовете в марки. Война в Залива. Досиета. Елцин. Горчиво вино. Опашки за визи. Щурм на парламента. Всички сме братовчеди. 

Погребението на боса на групировката ВИС-1 Васил Илиев

Слави Трифонов (вляво) с Марта Вачкова и Любен Дилов -син от времето, когато бяха заедно в „Ку-Ку“

Нормална картина от софийски квартал през 90-те

На този фон само едно нещо е истински извор на носталгия –Световното първенство по футбол от 1994 г. и „Господ е българин!“.

По-предишните поколения не искат да разказват на внуците за това намръщено, диво време. Не че внуците биха искали да слушат, защото това, което живеят през последните 10 години е много, много различно от 90-те. Та тогава е нямало смартфони дори, за Бога! И за да слушаш музика, трябвало да си купиш касета.

Ретро вълната цели две коренно различни мишени. В главите на възрастните, които са живели този живот – спомени. В главите на младите, които не са били родени – митология. Ако пенсионер въздиша, да речем, по 70-те, то е защото тогава е бил млад, морето е било безплатно, кебапчето е струвало 25 стотинки, а децата, които сега са се запилели някъде по света, са били бебета и въобще животът е бил по-простичък, по-сигурен и вероятно по-понятен. 

Мобифони и пейджъри – останки от комуникационните и технологични възможности на онова време

С тийнейджърите е друго. Ако трябва да се запали по 70-те, трябва да види (не да чуе) истории за лайфстайл, прически, Гунди, Led Zeppelin, Брус Лий, хипита и пънкове, „Кръстникът“, обувките с платформи, Лили Иванова…

Колкото човек по-остарява,толкова повече си спомня идилични случки от ранното минало и забравя детайли от случилото му се вчера и оня ден. Българското общество е все по-застаряващо. Сигурно затова добре се продават 60-те, 70-те, 80-те. Докато 90-те са твърде скорошни и твърде противоречиви за пазара за носталгия. 

Повече стават за пазара за конспиративни теории. Споменът за 90-те още е травматичен. Трябва да мине още време, за да се задейства онзи филтър на паметта, който отхвърля лошите моменти и оставя само хубавите. 

Висшите функционери на БСП Филип Боков, Георги Първанов и Елена Поптодорова излизат от „Латинка“ 15 – дома на Андрей Луканов в деня след убийството му.

Главният прокурор Иван Татарчев на погребението на Ванга

Интересно, но и световното производство на ретро не се занимава много-много с деветдесетарската романтика. Напълно несправедливо, впрочем, защото това десетилетие роди интернет, макар и да беше дайъл-ъп, а компютрите – с MS-DOS до Windows 98. Но имаше Нирвана, гръндж, „Криминале“ и Тарантино, Спайс гърлс, Макарена, епохата „Бил Клинтън“, глобализация и първи протести срещу нея, Хари Потър, Шинейд О’Конър, момчешки групи, Guns N’ Roses, „Титаник“ и „Хубава жена“. Гангста рап, Рейв, Супер Марио, покемони, тамагочи, обемни коси…

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

РЕКЛАМА: