Помните ли победителката от Big Brother – 2015 г.Ето как изглежда и какво се случва с нея днес

Атрактивната дама победи Кирил с цели 70% зрителска подкрепа  в Big Brother 2015

Четири седмици зрителите на Нова живяха с емоциите на 13-те Съквартиранти в Big Brother 2015.  Всеки един от тях научи по нещо ново за себе си и напусна Къщата по-известен, отколкото преди да прекрачи прага ѝ. Big Brother променя съдби и това категорично ще се случи с всеки един, получил шанса да влезе в този уникален телевизионен експеримент.

Всеки влезе в Къщата с категоричната заявка, че именно той ще бъде победителят. Само един обаче щеше да успее да се окичи с титлата Победител. След зрителско гласуване, Катя финализира участието си в Big Brother на почетното пето място. Пред Ники Кънчев русокосата красавица сподели, че е доволна от участието си, от намирането на нови приятели и от сбъдването на мечтата си да влезе в най-известната Къща в България.

Зрителите на Нова отредиха четвъртата позиция на сексапилната Анита. Тя изрази своята благодарност към Big Brother , защото престоят в Къщата ѝ помогнал да разбере, че нищо друго няма значение освен семейството.

Бронзовият медал бе присъден на Пламен Богданов и той напусна най-великото шоу на България на метри от финала. Преди да се види с Ники Кънчев, Пламен се завтече да прегърне най-близките си Съквартиранти, след което изрази пълната си подкрепа към финалиста Кирил.  

На кафе с победителката във Big Brother - Никита Джонсън (18.09.2015г.)

Среброто отиде в ръцете на Кирил и той напусна Къщата завинаги с 30% зрителска подкрепа. Борсовият агент призна, че е спечелил, още влизайки в това шоу. Един от най-запомнящите се образи в Къщата изрази щастието си, че е срещнал прекрасни хора, което за него е най-голямата награда.

Седем години след последното издание на най-великото шоу, най-голяма подкрепа получи Никита. Тя спечели сърцата на 70% от зрителите на Нова. Големият победител за 2015-та си тръгна с 26 651 лв., нов луксозен автомобил и любовта на публиката.

Никита Джонсън е едно от емблематичните имена за Big Brother България. Риалити звездата се превърна в една от любимките на зрителите за всички времена, но днес трудно бихте я познали, ако я видите. Причината? Нови пластични интервенции:

Снимките са отпреди няколко дни, но трябва да признаем, че е прелестна! Промяната засяга носа, скулите, брадичката. От кадрите, които е публикувала в социалните мрежи, виждаме, че тя е истински щастлива и по всичко личи, че все още живее в Швеция, където развива свой бизнес, свързан с естетическите услуги. 

Никита живее в шведския Малмьо, а студиото й е на повече от 15 г., но редовно се връща в родината си, като прекара немалка част от лятото именно на българското Черноморие.

Новините около Никита обаче не са свързани само с тази промяна. Тя и Борислав (по-известен като Боби Ръгбиста) са се разделили и то отдавна. Той има нова връзка, докато Никита е избрала да държи личния си живот офлайн. ВИЖТЕ ОЩЕ:Помните ли Боби Ръгбиста от Big Brother 2006-та? Ето какво се случва с него днес

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя бе станала баба, без да разбере ! Сама успя да отгледа дъщеря си и дори да я изучи в университет

Деница бе станала баба, без да разбере. Тя сама успя да отгледа дъщеря си и дори да я изучи в университет. 

Тъй като дъщеря и Ели учеше в столицата, се случваше по няколко месеца да не се прибира при майка си. Така, последната година преди да завърши, тя  си дойде за Коледа с малко бебе, с червени бузки.

- Това е внукът ти, мамо! – сюрпризира я тя – Казва се Денислав, защото е кръстен на теб! Ще трябва да го гледаш, за да мога да завърша образованието си!

- Това дете баща няма ли? – запита Деница.

Дъщеря и се засмя:

- Колкото аз съм имала баща, толкова и моето дете ще има! Нали виждаш, че днешните мъже за нищо не стават!

От този момент Деница се зае с отглеждането на внук си. В началото и бе трудно, защото бе сама, но постепенно свикна и дори започна да и харесва. Малкото човече растеше бързо и правеше живота и интересен, и смислен.  Тя работеше като продавачка на яйца, в кооперацията където живееше. Всъщност, магазинът се помещаваше в гараж. В задната част на гаража Деница бе сложила дървена кошара за детето и бе преградила със завеса пространството. Така можеше едновременно да работи и да отглежда малкия. Ели завърши, но не се върна, защото си намери работа в столицата. Прибираше се за малко през няколко месеца, гушкаше сина си и му подаряваше разни играчки или дрешки. Държеше се с него, все едно бе чуждо дете, при което бе дошла на гости. Това дразнеше Деница, но предпочиташе да не се разправя с дъщеря си. От малка тя си бе все тъй вироглава и своенравна.

Времето минаваше бързо и неусетно. Момченцето порасна и скоро щеше да стане на три години. Със скромните си възможности, Деница му приготвяше за ядене предимно пилешка или супа от топчета. Когато имаше възможност, му правеше дърпана баница. Детето буквално я обожаваше и все молеше, да му приготвя. Затова, вместо тортичка за рождения ден, Деница реши да му направи баница. Есента бе напреднала и разходите се бяха увеличили. Тя смяташе буквално всяка стотинка. Затова, когато отиде до близкия магазин, запита кое сирене е най-добро, за баницата на внука си. Продавачката бе с жълта, рядка коса и сякаш измита физиономия. Имаше нещо отблъскващо в нея, когато заяви:

- Всичкото сирене е хубаво! Ние лоша стока не продаваме! Като искате да сте сигурна, вземете от това, по-скъпото сирене!

Деница посочи една малка бучка и продавачката я претегли. Тя се прибра у дома и сложи бучката в прясна вода, за да се обезсоли сиренето и да е по-вкусно. Вечерта, след като се прибраха, Деница започна да прави баницата. Омеси тестото и започна да го разтяга на кори. Когато обаче посегна за сиренето разбра, че цялата бучка се бе разтворила във водата. В магазина я бяха излъгали и пробутали някакво менте, вместо сирене. Тя се отпусна отчаяна на дивана. Нямаше как да направи баницата без сирене. Край нея се завъртя детето и запита:

- Бабо, кога ще е готова баницата?

- Скоро, моето момче! – успокои го тя и стана. Вече няколко пъти я бяха лъгали с некачествени стоки в този магазин и не искаше повече да търпи.

Тя взе купата с разтвореното сирене и поведе детето с нея, към магазина. Още от вратата жълтокосата продавачка я съзря и се махна от касата. На нейно място застана някакво младо момиче. Деница обясни, какво се е получило от изкисването на сиренето, но момичето само вдигна рамене.

- Вижте какво! – ядоса се Деница – Изкарвам всеки лев с честен труд и няма да позволя, да ме лъжете!

- Като имаш претенции, върви в съда! – обади се зад гърба и продавачката с жълтата коса.

- Така ли? – чак очите я заболяха от яд – За една бучка сирене, да ви съдя значи?!

- Ти сама си решаваш! – бе равнодушният отговор.

- Добре! – Деница пусна ръчичката на детето и приближи към витрината с млечните продукти.

Тя обиколи и застана до отворена кутия от няколко литра зехтин.

- Къде си тръгнала? Махай се от там! – опита се да я спре продавачката.

- Ще ви върна сиренето! Моля, заповядайте! – тя изля купата в зехтина и се върна при детето.

- Глупачке! Сега ще платиш всичкия зехтин! – заплаши я жълтокосата.

- Нищо няма да ви платя, измамници проклети! Като не ви харесва, вървете ме съдете! – през зъби отвърна Деница, взе детето и напусна магазина.

Зад гърба си дълго слуша крясъците и обидите на възмутената продавачка. У дома гушна малчугана и си поплака. Детето я погали с малката си ръчичка и запита:

- Бабо, няма ли да има баница?

- Ще има, момчето ми! Сега ще купя ново сирене и ще я направя!

- А с какви пари?

- Има тук едни левчета, дето събирам от половин година, да си оправя зъбите, че ме болят. От тях ще взема.

- А защо да не отворим моята касичка със стотинки? – предложи малкият. – Сигурно с моите парички ще бъде по-вкусна баницата!

Деница изтри сълзите си и двамата отвориха касичката. Вътре имаше събрани малко над пет лева или колкото половин килограм сирене. Тя взе стотинките и двамата тръгнаха този път към друг, по-отдалечен магазин. Купиха сирене и на касата им предложиха късметче за Коледа. Деница накара детето да изтегли късметче. То извади от купа едно сгънато листче и видяха, че печелят торта.

- Не може да бъде! – прошепна Деница.

- Може, как да не може! – засмя се момичето зад касата – Вие сте големите късметлии, защото най-големия късмет е тортата!

Тя отиде до щанда за сладкиши и след малко донесе голяма торта, сложена в картонена кутия. Като я държеше внимателно, Деница и малчугана се прибраха у дома. Сложиха тортата в хладилника и след като метнаха баницата във фурната, баба и внук се загледаха с грейнали лица.

- Сега ще можем да ядем една хапка баничка и една хапка торта! Това ще е много хубав рожден ден! Нали, бабо?

- Да, момчето ми! Ако не друг, Господ се грижи за чедата си!

Всъщност, празникът можеше да започва.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1948 година три села се сливат в един български град, който днес конкурира дори Световни туристически дестинации

Този български град е образуван през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.Наречен е на името на комунистическата партизанка Вела Пеева.

Това е Велинград.Велинград е град в Южна България, област Пазарджик и е втори по големина в областта след областния град Пазарджик с население 34 518 души по настоящ адрес (15 март 2016).По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 24 090 души по настоящ адрес и 25 323 души по постоянен адрес.

Велинград е разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Намира се на 44 km от областния център Пазарджик, на 34 km от Септември, на 81 km от Пловдив и на 135 km от столицата София.

Хубаво време

Градът има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата – мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. През пролетта и началото на лятото са по-обилни, в края на лятото и есента е по-сухо. Снеговалежите са достатъчни и задържането на снежната покривка е продължително (до 150 дни). Снежната покривка е устойчива и дебела.

Велинград е един от най-безоблачните градове в България. Облачността е най-голяма през зимните месеци. Общото ѝ намаляване се наблюдава в началото на есента. Това е едно от местата в България с повече безвалежни дни. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за Велинград. Средногодишната температура на въздуха е 9 °C. Относителната влажност на въздуха е 75%.

Богатство на води

Водни ресурси в района на Велинград – реки, карстови и минерални извори – има в изобилие. Те са фактор за определянето местоживеене на хората, стопанската им дейност, за развитието на туризма като цяло. Многобройните бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинската река. По-важните ѝ протоци са Грънчарица, Луковица, Лепеница, Мътница и Требетущица.

Язовирите в района разнообразяват природната среда, изменят положително микроклимата и увеличават значително привлекателността на ландшафта. Във Велинград има редица карстови извори като Клептуза.Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Сумарният дебит на изворите е 160 l/s, като само в кв. Чепино той е 70 l/s. Минералните извори (80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „Спа столицата на Балканите“. 

Тук има множество санаториуми, лечебници, модерни спа центрове и хотели.Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през 6 – 5 век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси – открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид:

„Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионис. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития.“

Познат от древността

За авторитета и значението на храма на Дионисий в Родопите говори фактът, че Александър Македонски и бащата на Октавиан Август са го посетили, за да им гадае пророчицата за бъдещето им.

От траките са останали много надгробни могили – седем в Баташкото блато (сега дъно на езеро), две могили в местността „Юндола“ и десетки на други места. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността „Печковец“, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.

През 46 г. римляните завладяват Родопите. Така започва смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите „Биволичино дере“ и „Ремово“. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.В началото на 6 век Чепинският край е населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти.

По-късно към славяните се прибавили и българите. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на Маламир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите и цялата родопска област.

За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при управлението на цар Калоян.От това време са останали следи от укрепления: в местността „Стража“ – на 12 km източно от града и в местността „Градот“ – на 12 km северно от Велинград в землището на Ракитово. По времето след цар Калоян крепостта Цепина е била столица на деспот Алексий Слав. По-късно той премества столицата си в Мелник.

От времето на цар Иван Александър са намерени монети от Чепинския край. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт е станало през 1371 – 1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Османската империя имала нужда от съюзници в центъра ѝ и започнала да налага ислям доброволно или насилствено още в началото на 16 век.

Османският регистър, отнасящ се за годините 1516 – 1517, посочва появяването на първите мохамедани в района. Тогава в чепинските села има общо 624 домакинства, 12 от които мюсюлмански. Българите носят имена като Велчо, син на Златко, Петко, син на Райо, Радул, син на Прослав и пр., докато 7 домакинства от Лъджене използвали за фамилно име арабското Абдуллах, което обикновено се дава на всички новоприети в исляма. Тези 7 домакинства владеели пълен чифт, т.е. парче земя, за което се е смятало, че може да осигури добро материално положение на едно семейство.

Според „Летописа на поп Методи Драгинов“ по времето на потурчването на Чепино от Мехмед IV (1656 – 1661 г.) част от населението е било принудено да приеме исляма, тъй като гръцкият владика Гаврил набедил местното население за непокорно пред пашата в Пловдив. Когато пашата пристигнал в Чепино, събрал първенците и поискал да ги убие, но те приели исляма с надеждата, че ще бъдат пощадени.Днес историците не са постигнали единодушие дали летописът на поп Методи и самият свещеник са автентични, или са плод на възрожденска литературна компилация. Българите-мюсюлмани са запазили много от традициите на християнския култ. Във всички мюсюлмански селища на Гергьовден се правят люлки на ергените и момите, кичат се със здравец портите и чеиза на момите.

Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1816 г. каменчани изградили новата църква „Св. Троица“. Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвет

Към църквата през 1823 г. се открива първоначално килийно училище, а след това и класно училище, помещавало се в самостоятелна сграда. Първите учители са Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Никола Саев, който въвежда като учебник „Рибния буквар“, Георги Чолаков – Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.

По време на Руско-турската война мюсюлманското население се скрива в планината или в по-южните селища. Някои села като Лъджене обезлюдяват напълно. След няколкодневно криене жителите се връщат премръзнали обратно по родните си места.

Велинград е създаден през 1948 г. със сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино, а от 1977 г. става общински център.Обявеният за СПА столица Велинград в последните години неизменно влиза в новините с една своя характеристика. Офертите, които се предлагат за прекарване на празници като Нова година или Великден или пък за СПА почивка, конкурират по цени места като Дубай и Френската Ривиера.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Познахте ли кои известни личности са на тази снимка от 90-те

Константин Иванов Славчев( в средата на снимката) е роден на 17 юли 1976 г. в гр. София. Известен с първото си име Константин, той е български попфолк изпълнител и съсобственик в известна верига заведения, Plazza Dance Sofia и Plazza Dance Ahtopol. Баща му Иван работи в системата на МВР, а майка му – Марияна е учителка. Спортът и музиката са негови увлечения от малък, завършва спортното училище „Левски-Спартак“, а с музика започва да се занимава сериозно от 1999 година. В казармата Коцето кара в ШВСМ „Левски“ или т.нар. Спортна рота през периода 1995 – 96 г. Негова първа братовчедка е известната поп-фолк изпълнителка Лияна.

Бивша приятелка на Коцето е друга българска звезда – фолк певицата Райна. През 2006 г. двамата влизат в къщата на Vip Brother (1 сезон), но там Коцето продължава сам към големия финал и става победител. На 17 септември 2010 година се жени за Надежда Стоянова. На 30 ноември 2010 г. се ражда първото му дете – Марияна. На 11 октомври 2015 г. се ражда синът му Александър.

Райна Кирилова Терзийска(вляво до Константин) е родена на 30 септември 1981 г. в гр. Сандански. Името ѝ е избрано след като баща ѝ отива при баба Ванга, с която имат предварителна уговорка. Той изпълнява заръката на пророчицата и занася поръчаните легенче, кукла и цветя. Баба Ванга взима карамфилите, избира един от тях и казва: „Райна ще се казва детето, и така ще я наричате, няма да ѝ преиначавате името.“ След един месец пророчицата става кръстница на Райна. Райна е буйно и палаво дете и добра ученичка. В 6-и клас се записва на курсове за манекени, в същото време тренира и спортни танци. Малко по-късно се записва да тренира карате, учи народно пеене и тренира лека атлетика. Преди да започне кариерата си на певица, Райна е професионален модел в агенция „Интерсаунд“ в продължение на пет години.

Познахте ли другите на снимката ?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1961 г. в София за първи път се случва нещо невиждано в цяла България

Малко хора знаят истинския произход на думата Спа, която от дълго време е неразделна част от „книжовния“ български език. Спа всъщност е малко курортно градче в източната част на Белгия, близо до Лиеж, което още от средновековието е известно със своите минерални извори.

С течение на времето се утвърждава, като един от най-популярните в света балнеологични курорти, а името му се превръща в нарицателна дефиниция за балнеолечение, не само у нас, но и в много други страни. В Спа между другото се намира и най-старото в света действащо казино, чиято сграда е построена през 1762 г., както и известната състезателна писта за Формула 1, наречена по същия начин. 

През лятото на 1961 г. именно там (и по-точно пред сградата на казиното) е даден стартът на поредното 31-во международно автомо­билно рали, организирано от Кралския автомобилен клуб на Белгия. За нас е особено инте­ресно, че тогава за първи път в маршрута на тази престижна надпревара е включена България.

Благодарение на това в начало­то на 60-те години родните любители на автомобилния спорт имат възможността не само да видят на живо ня­кои от най-атрактивните спорт­ни автомобили на Западна Ев­ропа, но и едни от легендите на европейския автомобилен спорт. На старта в град Лиеж се явя­ват 84 екипажа с по двама със­тезатели, но само малка част от тях успяват благополучно да преодолеят общото разстоя­ние от 5600 км, разделено на 28 часови контроли, и да стигнат до финала.

На 1 септември 1961 г. между 07.30 и 12.30 ч. в центъра на Со­фия пристигат последовател­но 69 автомобила. Във временното класиране към същия момент с най-малко наказателни точки е английският екипаж на Морис-Амброз с Austin-Healey. С такъв автомобил е и дамски­ят екипаж Мос-Уисдъм, който е на десето място. Пат Мос, 30-годишната сестра на све­товноизвестния автомобилен пилот Стърлинг Мос (и съпру­га на шведския автомобилен състезател Ерик Карлсон), то­гава е особено популярна у нас със спортните си постижения, а интервюто, което дава пред журналисти от в. „Авто Мото“, е истинско събитие както за редакционния екип, така и за хилядите читатели на вестника. Пат Мос споделя:

„На границата при Калотина бяхме изненадани от топлото посрещане на участниците в маратона. Отличната органи­зация в работата на пропуска­телния пункт спомогна за „светкавичното“ извършване на митническите формалнос­ти и ние след около 20-30 се­кунди потеглихме за вашата столица. По пътя до София имахме възможност да се движим с висока скорост поради това, че никъде не срещнахме препятствия – пътят беше ху­бав и идеално чист.“

Своята позитивна оценка за организацията от българска страна изказва и заместник-главният администратор на Кралския авто­мобилен клуб на Белгия Марсел Льофевр, който е старши спортен комисар на автомо­билния маратон за България. От наша страна Льофевр полу­чава голяма сребърна купа с ор­наменти, която да връчи на екипажа победител при завръщането в Белгия.

След изтощителния маратон, на 3 септември в Лиеж фини­шират само осем автомобила, а победител в ралито става белгийският екипаж на Бианки-Харис със Citro?n DS 19. Ралито има още няколко последователни издания и през следващите години, през които в неговия маршрут неизменно присъства и София – единствената столица от Източния блок, удостоена с тази чест.

Източник :autobild

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Зловещата история на 24-годишната девойка която се хвърля от четвъртия етаж на милицията в София през 40-те

Зловеща е историята на 24-годишната Мара Рачева, личен секретар на д-р Г.М.Димитров, а по-късно и на Никола Петков, юрист по образование. 

На 24 май 1945 г., само часове след като помага на д-р Г.М. Димитров да се скрие в английската легация в София е арестувана от комунистическата държавна сигурност. Още същия ден започват жестоките й изтезания. Четири дни по-късно младото момиче издъхва при неизяснени обстоятелства. В денят на нейната смърт, 28 май Трайчо Костов съобщава на Георги Димитров, че тя била започнала да дава интересни сведения относно организацията на бягството на Гемето и участието на англичаните в него. Но днес, пише той, „се хвърлила от четвъртия етаж на Дирекцията на милицията и се е самоубила”.

По повод убийството на секретарката на земеделския водач д-р Г. М. Димитров, Мара Рачева, в Дирекцията на милицията в София, служителят на Британската тайна служба в София полковник С. В. Бейли изпраща съобщение до Министерството на външните работи на Великобритания:

„ …Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били отскубнати.2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става.3. Двете уши са били отсечени.4. Дясната гръд е била нарязана.5. Езикът е бил раздран и всичките зъби извадени. 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста…”Официалното съобщение на милицията за смъртта на Мара Рачева е, че се е самоубила 4 дни след арестуването и, хвърляйки се от прозореца на четвъртия етаж на сградата…

„Някои немного високопоставени служители във Форин Офис – пише проф. Мозер – заявили още на 26 май намерението си да насърчат огласяването на бягството на Димитров, но Антъни Идън блокирал подобно намерение до второ нареждане с резолюцията: „Това е опасно и не трябва да се прави без мое разрешение.“ Въпросът остава висящ в продължение на няколко дни, докато Уинстън Чърчил не вижда една телеграма на британския представител Ламбърт, в която се докладват събитията, станали в София. На 2 юни Чърчил пише една остра бележка на Идън, в която предлага публично огласяване смъртта на Рачева и споменава за д-р Димитров като за „британски агент“:

„Какъв е целият този ужас за изтезанието на секретарката на Петков? – пита той. Ако Димитров е бил британски агент, ние трябва да го защитим с целия авторитет на британския флаг.“

На 5 декември 1946 г. във Великото народно събрание Никола Петков ще пита народния представител на БРП (к) Катя Аврамова: 

„Да кажете нещо за Мара Рачева, която се хвърли в Дирекцията на полицията – защо се е самоубила, или по-право, кой я „самоуби”?” Така Никола Петков доказва, че в България се гради тоталитарна система, подобна на хитлеристката, че зад паравана ОФ стои само една личност – Георги Димитров и нищо друго.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ