Тодор Живков-мемоари,1997 година

Обичта ми към хората се преплиташе винаги с обичта ми към Отечеството. Исках в България да няма бедни хора, исках моята родна страна да стане силна, богата и независима сред останалите държави. Вярвах, че и аз ще успея да направя нещо за тази цел. Винаги, дори и в най-трудните моменти, не губех вяра и оптимизъм..."

"...Аз вярвам в българските млади хора. Не се съмнявам, че те ще изградят по-богата, по-справедлива и по-демократична България от нашата. Зная, че техният живот ще е по-различен от нашите млади години. Бих дал всичко, за да бъде той по-добър и по-лесен. Но лесни пътища няма. Силните, волевите, смелите личности израстват в трудностите..."

"...Иска ми се да вярвам, че днешните млади българи и българки ще бъдат по-добри във всяко отношение от нас - не каквито сме сега, а каквито бяхме в нашите отминали, в нашите незабравими младежки години....".......

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как се ставаше мъж в казармата, а не във фитнеса

Хайде да си спомним за казармата, която беше неизбежна в годините на социализма.

Съжалявам за мъжете с мачовски бради, юнашки татуировки и нежно оформени вежди, които не са служили в армията. Осъзнавам комплекса им, че не са държали истинска голяма пушка в ръцете си и компенсират с потене във фитнеса и анаболни мускули.Няма да забравя как в онзи ден, остриган, уплашен и с възстари дънки, прекосих КПП-то на родната казарма. 

Плевенското ШЗО или „школник, забрави отпуските“. 

Първо, още цивилни ни пратиха в една стая и там, така да се каже, определяха съдбата ни. Един възсух полковник разпитва половин час един върлинест младеж преди мен страх ли го е от високо, става ли му лошо, може ли да се катери и да скача и накрая го прати парашутист.

Е, не, викам си, сега ще ме заразпитват, а мен ме е страх от високо, аз съм падал от третия етаж, не ща да ставам парашутист! Обаче възсухият полковник нищо не ме попита, само ме погледна и кратко излая: „Танкист!“.

И ме пратиха в трети батальон да ми дадат въшкарника, колана, кубинките и онова лъскаво, блестящо, красиво и опасно нещо, наречено автомат „Калашников“, за да ме направят истински танкист. Не е вярно, че първото впечатление никога не лъже, че е най-интуитивно и правилно. Защото на пръв поглед старшината на ротата ми се стори много приятен, загрижен човек. Не беше точно така.В казармата всеки ден е дълъг като месец, затова и спомените са много. Всеки, който е минал оттам, знае за какво става въпрос. 

Вярно си е, че ставаш мъж. В казармата мирише на стари обувки, на оръжейна смазка и на сапунка. Сапунка е, когато настържеш ситно с джобното си ножче един-два войнишки сапуна, поръсиш с туба паста за зъби за аромат и размесиш тази ужасна смес с цяла кофа вода. После чистиш дългия коридор на ротата цяла нощ на колене, и сапунче да не остане, докато дежурният по рота сладко си спи цели 4 часа.

Няма не мога, няма не искам, научаваш много неща. Аз например научих как да сервирам и отсервирам на 70 души, когато съм дежурен по столова. Научих още, че когато стреляш с бойни снаряди, никога не трябва да се правиш на танков ас и да се мериш през командирския уред за наблюдение, винаги през мерника, винаги. Щото командирският уред лъже и може да пратиш снаряда на 15 километра, демек много извън полигона, и да удариш някоя нищо неподозираща къща в някое нищо неподозиращо село. 

Е, никаква къща не ударих, но заради този ми злополучен изстрел отнесох три дни арест. В ареста ми лепнаха прякора „Стрелеца“. Ех, златни времена!Живеем в тежко, опасно време без ценности. Не е лошо да си поддържаме армията боеспособна. И няма нищо лошо един младеж да умее да борави с бойно оръжие и да разпознава военното звание по пагона. Наученото в казармата не се забравя. Никога.

Снимка:Под . 28140 Стара Загора , 88 - 90 година,личен архив на Дамян Георгиев

Източник:М.Стоянов/Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Българския видеоигрален автомат "ИЗОТ 127Д" от началото на 90-те

БГ аркаден игрален автомат ИЗОТ 127Д от началото на 90-те г.! 

Конструиран е с процесора Zilog Z80. Ето как работи. Играта е тип екшън с доста стрелба и се разиграва на цветен монитор, като се чуват съответните звуци, за да е по-вълнуваща. Играчът може да контролира колко да е силен звукът. 

Можете да местите своя персонаж в играта на екрана с лост, а има и клавиши, за да стреляте при нужда. 

Една от използваните игри е със заглавие ,,Перко“. ИЗОТ 127Д е произвеждан в Обединени заводи да запаметяващи устройства – Пловдив и е бил изнасян за чужбина от ДТП Изотимпекс.

Източник:Антон Оруш

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 70-те е проведен експеримент в столовата на завода-вместо касиер,е поставен поднос

 

„Тестовите субекти“ са обикновени фабрични работници от работническата класа.

Във фабричната столова, вместо касиер, е поставен най-обикновен поднос.

Всеки, който дойде да обядва минава и си избира ястия, а накрая - слага нужните пари на подноса. При необходимост - си взема ресто.

Експериментът продължава цял месец. Експериментаторите от ден на ден стават все по-тъжни, защото липсите нарастват, подкопавайки вярата им в честността на съветските труженици. Не спират експеримента само защото по план е трябвало да продължи 30 дни.

Изведнъж, в края на един работен ден, на подноса се появява сума, която надвишава не само дневния приход, но и целия дълг, натрупан през месеца.

Започват да разследват: оказва се, че във фабриката е ден за заплата. След като се опаричват, хората връщат всичко, което дължат, с лихвите!

Алла Олещенко

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На море през соца у нас: За 20 дена платих 18 лева за пълен пансион

През месец август 1976г., заедно със студент от моята група ни дадоха карти за ММЦ Приморско (бяхме изпратени от ВУЗ-а, в който учехме, след 1-ви курс). Бяхме настанени в просторно дървено бунгало с две легла. 

За 20 дена платих 18 лева за пълен пансион (храна и спане). Имаше няколко десетки бунгала, построени в планински терен, сред борова гора и на стотина метра от уникално чист плаж. В комплекса имаше групи студенти от всички социалистически страни. 

Имаше поща, аптека, хранителен магазин, безплатни санитарни помещения и дискотека (която служеше и за столова), в която през деня имаше кинопрожекции, а вечерта концерт или дискотека. 

Имаше туристически безплатни екскурзии (с морска "Ракета" до Бургас). Всичко беше безплатно, само в пощата, аптеката и хранителния магазин се заплащаше.Беше страхотно преживяване. На сегашните студенти сигурно звучи като приказка!

Румен Куманов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

„Астика“ е най-изнасяната българска бира по времето СОЦА в НРБ

Бирата „Астика“ се появява на българския пазар през 1980 г., като част от портфолиото на Пивоварен завод „Хасково“. Наименованието „Астика“ произлиза от името на тракийското племе асти, населявало района на Източните Родопи.

Марката бързо се налага както в страната, така и в чужбина и печели международна популярност. „Астика“ печели пет поредни златни медала през периода 1981 – 1985 г. на Международното изложение „Monde Selection“. Последната годишна награда за 1985 г. се присъжда като „Златен медал с палма и трофей“ за пет последователни върхови постижения. „Астика“ е най-изнасяната българска бира през социализма, а „Астика Лукс“ се налага като символ на високо качество и на редица експортни пазари.

Бирата „Астика“ се отличава с кехлибарен цвят, снежнобяла пяна, плътен вкус, лек плодов аромат и мека горчивина. Те са резултат от съчетанието на висококачествен малц, специално подбрани сортове хмел – американски горчив Tomahawk и немски ароматен Hallertau и кристалночиста вода.

В статията е ползван текст от bg.wikipedia.org

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ