Помислиха ме за много активен и верен на делото и ме предложиха за комсомолски секретар през 70-те

 

Тодор Живков сред комсомолци

На шега или наистина, върви си времето, без да се съобразява с никого и с нищо. И така неусетно се изтъркаляха 50 години, откакто випуск 1974 завършихме ВИММЕСС (Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство), днес ВТУ „Ангел Кънчев“ – гр. Русе. Всеки тръгна да се реализира, възползвайки се от наученото, както и да създаде дом, семейство и да намери свой път в живота.

С този малък спомен бих искал да припомня и поздравя колегите от седма група – технология, с кръглата годишнина.

Навремето бях приет в два института, единият от които в София. Семейството ми трудно свързваше двата края и това бе причината да се запиша в този в по-близкия град, за да се справят родителите ми по-лесно с разходите, имайки предвид стандарта на живот в столицата. Не го приех с особена охота, но нямах друг избор. И така се озовах на студентската скамейка сред колегите ми в групата. Бяхме трима-четирима, отслужили военната служба. Повечето бяха дошли направо от училищата, като преобладаващо беше дамското мнозинство. Затова потърсих компанията на наборите и започнахме да играем бридж, което бе модерно по него време. Говореше се, че дори и преподавателят ни по математически анализ е сред най-добрите в града. Но се оказа, че освен лекциите и тук има политика. 

Трябваше да проведем комсомолско събрание, на което да си изберем ръководство – групов отговорник и комсомолски секретар. Като се събрахме, започна едно протакане и за да ускоря нещата, понеже после имахме уговорка за карето, реших да се изкажа по някои от точките в девния ред, което ми изигра лоша шега. Помислиха ме за много активен и верен на делото и ме предложиха за комсомолски секретар на групата?! Не успях да отклоня намеренията на водещите събранието и поради липса на други варианти трябваше да се примиря с гласуваното доверие.

Мина известно време и се зададе важният за всички по онова време празник на Великата октомврийска социалистическа революция. Трябваше задължително да вземем участие в тържествената манифестация. И тук реших да се изявим по най-лесния начин, като покажем на официалните лица от трибуната, че сме будни студенти, пък и да оправдая новата си длъжност. Преди това бях разбрал, че една от майките на нашите колежки работи в шивашката кооперация „Арда“ в града, където произвеждаха мъжки ризи. Замолих я да попита дали е възможно да ни осигури отпадъчни едноцветни парчета плат, които оставаха при разкроя. Идеята беше от тях да си направим нещо като кърпички, наподобяващи малки знаменца, и с тях да поздравим гостите на трибуната. Явно майката и нейните колежки са харесали идеята и дори ни ги бяха разкроили и подготвили за действие. Така и стана. Макар и за миг се откроихме от монотонния поток на преминаващите, като допълнихме и мощен възглас – Урааа!

По-късно разбрахме, че от представителите на института са ни забелязали и на някакъв последващ академичен съвет ни наградиха с 50 лв. Решихме за сплотяване на студентската ни група да си организираме малко тържество, което проведохме в общата зала на едно от общежитията, намиращо се в двора на института. Лека разпивка, сандвичи, музика и танци. Така приключи първото ми организационно мероприятие. След това, пак за доопознаване, а и с образователна цел посетихме групово Музея на жп транспорта, който е с национално значение и единствен в страната ни. Там видяхме ретро парни локомотиви и вагони, в които са се возили знатни личности от нашата история.

Няма как да се пропусне и един друг задължителен момент от живота ни преди, така нареченият Ленински съботник. С метли, лопати, кофи, кирки започваше някакво масово почистване или ремонт на някои пътни настилки, алеи, озеленяване на градинки. И всичко това под зоркия поглед на съответните фактори, които следяха, проверяваха и докладваха за присъствието ни. Обикновено ни възлагаха работа в пространството зад сградата на института, където окопавахме или засаждахме млади дръвчета. След това разбор на работата в едно заведение, след което се прибирахме с чувство за изпълнен дълг от поредното комсомолско мероприятие.

Наближаваше първият ни студентски празник. Нямаше нужда от голяма агитация и групата се организира с голям ентусиазъм. Отпразнувахме го подобаващо в един от ресторантите на града, почти до сутринта.

Дотук добре, но се задаваше Нова година, а след нея и …. изпитната сесия. Въпреки че нещата не се развиха по най-добрия начин, това не попречи да се организираме за празника на лозаря и винаря „Трифон Зарезан“ в една от почивните станции на предприятията в околностите на града – Лесопарк „Липника“, този път с преспиване.

 Антон Цаневски, Велико Търново/Ретро.бг/*В статията е ползвана илюстративна снимка

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Разписание за движение на самолетите по вътрешните линии в България през 60-те

През периода 1967 – 1985 БГА "Балкан“ е добре развита структура, поддържаща десетки международни (регионални и трансконтинентални) и вътрешни въздушни линии. В този период се използват турбовитлови самолети Ли-2, Ил-14, Ил-18, Ан-24, Антонов Ан-12, Ан-14, както и самолети с реактивни двигатели Ту-134, Ту-154, Як-40. Най-дългата редовна линия на „Балкан“ през споменатия период е София – Триполи – Лагос – Хараре.

По гъстота на вътрешните въздушни линии спрямо територията на страната България е сред първите в Европа. Редовно се поддържат линиите от София до Варна, Бургас, Силистра, Русе, Търговище, Горна Оряховица и Видин. През разни периоди има полети до Пловдив, Стара Загора и Кърджали (с вертолет Ми-8).

Основните външни линии са до Москва, Берлин, Прага, Варшава, Париж, Лондон, Будапеща, Атина, Ларнака, Брюксел, Копенхаген, Цюрих, Мюнхен. Редовни полети до Ню Йорк, Торонто, Йоханесбург, Куала Лумпур, Сингапур, Джакарта се осъществяват след 1990 г., когато са наети самолети „Боинг 767“.

БГА „Балкан“ е първенец в много отношения сред авиокомпаниите от бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) – икономическия съюз на социалистическите страни.

В началото на 1970-те години под ръководството на „БГА Балкан“ с генерален директор Щерю Щерев, главен пилот Иван Ждраков и главен щурман Йордан Колев се разработва програма за обучение на граждански пилоти по стандартите на ИКАО (ICAO). Това допринася за радикално подобряване на безопасността на полетите.

През 1960-те години ТАБСО и „Балкан“ започват да изпълняват специални чартърни полети през Атлантическия океан до Северна, Централна и Южна Америка. По тези направления се лети на пробен принцип през 1964 г., след това за летните Олимпийски игри в Мексисо през 1968 г. и после по редки случайни задания като пътувания на висши държавни лица на официални командировки. За целта се ползват самолети, предназначени за средни разстояния -- първо Ил-18, а от края на 1970-те и Ту-154Б-1. 

През летните Олимпийски игри в Монреал 1976 г. Ту-154Б-1 прелита разстоянието до София без междинно кацане поради лекото си затоварване и силния гръбен вятър по целия маршрут, поставяйки рекорд за типа самолет. „Балкан“ се отказва от купуване на съветския далечен самолет Ил-62 (Ил-62М). Далечни самолети „Боинг“ 767 – 200 са придобити през 1992 г., когато и започват надеждни редовни презокеански полети.

През 1984 г. първа в СИВ „БГА Балкан“ започва изпълнение на полети с „Ту-154“ в екипаж от 3 души – командир, втори пилот и борден инженер. Други „братски“ авиокомпании продължават да работят с 4-членни, а някои дори с 5-членни полетни екипажи на този тип самолет.

В средата на 1980-те години екип от инженери на „БГА Балкан“, заедно с учени от ВМЕИ, София, за пръв път успешно поставят приемници за системата за далечна корабна навигация Omega в Ту-154 и свързват сигналите на Omega с автопилота АБСУ-154-2. Това позволява на „БГА Балкан“ да изпълнява далечни и презокеански полети с тричленен летателен екипаж, без щурман-навигатор.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нели Топалова в откъс от "Деца играят вън"

„Деца играят вън“ е български телевизионен игрален филм от 1973 година на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Георги Данаилов. Оператор е Георги Георгиев. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. 

Актрисата Нели Топалова е родена на 1 септември 1959 г. в София, но е отраснала на хижа “Пършевица”, където баба й и дядо й станали управители, за да диша внучката им чист планински въздух. Като малка мечта да стане балерина, но срещата й с големия режисьор Захари Жандов преобръща съдбата й. 

Маестрото я снима във филма си “Птици долитат”, когато Нели е едва 10-годишна.В творческата й биография са записани три “работни места” – Габровският театър и театрите “Възраждане” и “Ла Страда” в столицата. Снимала се е в култови bg-филми като “Вилна зона”, “Дело №205/1913 г.”, “Деца играят вън”, “Закъсняло пълнолуние”, “Голямото нощно къпане”, както и в холивудските продукции “Хищна птица” и “Антибоди”. 

Позната е и като “глас” на много героини в известни тв-сериали – особено на Лин в “Алф”. Била е водеща на десетки концерти и светски събития преди и след “нежната революция”, включително и на “Златният Орфей”. В средата на 90-те води свое авторско предаване “Тя” в телевизия “7 дни”.

Запалена е по пътешествията, управлявала е дори самолет – Ан 24. Наскоро е прекарала ваканция в Доминиканската република, а на връщане е “прескочила” до Вашингтон.

През 2006 г. актрисата бе издигната от Национално патриотично обединение за “вице” на кандидат-президента ген. Любен Петров, а рамо на двойката тогава даде Клара Маринова и част от ултралевите сили в България.

Нели Топалова е била омъжена за пианиста Иван Дренников, а сега е половинка на бизнесмена Радослав Радославов. От първия си брак има син Валери.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1974 г.в България е построен един от най-големите хидроенергийни комплекси в Европа

Той е най-големият язовир на Балканския полуостров с насипна стена и е част от каскадата „ Белмекен – Сестримо – Чаира“. Изграден е по течението на Сестримска река, като изходният пункт е село Сестримо.

Река Крива, приток на р. Марица, има голям наклон в участък от 10 км. и естествен пад от 1300 метра.

Българските хидротехници обединяват тази природна енергия с възможността да се построи язовир с обем над 140 млн. м ? на 1900 м. надморска височина, наличието на естествен концентриран пад от 1550 м. от язовир „Белмекен“ до с. Момина клисура и възможността чрез деривации на два „етажа“ за извеждане на води до основното водохранилище и изравнител „Станкови бараки“.

Изграждането на каскадата е знаменателно по отношение на мащабност на строителната площадка и на човешки ресурси. Постиженията на проектантите, строителите и монтажните са впечатляващи. Изпълнението на строителните работи е съпътствано с много затруднения, с борба с природните стихии. Проектът е завършен през 1974 година

Това е един от най-големите хидроенергийни комплекси в Европа.С изграждането на язовир „Белмекен“ започва строителството на каскадата.Построени са 3 язовира, 2 дневни изравнителя, 4 електроцентрали, обвързани помежду си чрез сложна мрежа от напорни тунели и тръбопроводи, каптажи и канали.През тунел и подземен напорен тръбопровод водата от язовир Белмекен постъпва в ПАВЕЦ Белмекен.

От централата водите се насочват към намиращия се в близост дневен изравнител Станкови бараки. Отново по тунел и подземен напорен тръбопровод водата достига ВЕЦ Сестримо.От централата през трикилометрова безнапорна деривация водата достига до дневния изравнител на ВЕЦ Момина клисура, и след централата, преминавайки по 70-километров тунел, достигат до язовир „Пясъчник“, чрез които се подпомага напояването на горнотракийското поле.

Общи данни за водноелектрическите централи от каскадата:

Хидроенергийната каскада „Белмекен-Сестримо-Чаира+ е част от Националната електрическа компания.Централите се използват за покриване на върховите натоварвания, регулиране на параметрите и режимите на работа на електроенергийната система.Всички те са рехабилитирани, с модерно оборудване, с висока разполагаемост и със съвременни системи за управление.Заедно с ПАВЕЦ Чаира е оформен най-големият хидроенергиен комплекс в България с обща мощност 1600MW в генераторен режим и 892MW в помпен режим.

ВЕЦ Момина клисура се намира на около 100 км югоизточно от столицата. ВЕЦ Момина клисура е последното, трето стъпало на каскадата. Нейната мощност е 120MW. Средногодишното производство на върхова електроенергия е 106GWh.Водноелектрическата централа Сестримо е втората по големина централа от каскадата. Нейната мощност е 240MW. Двете най-мощни пелтонови турбини в България, всяка по 120MW, осигуряват средното годишно производство на върхова електроенергия от централата от 225GWh.

ПАВЕЦ Белмекен

Първото спъпало на каскадата е помпено-акумулиращата водноелектрическа централа Белмекен.ПАВЕЦ Белмекен е най-голямата от трите електроцентрали с мощност от 375MW в турбинен режим и 104MW в помпен режим.Централата осигурява средно годишно производство на върхова електроенергия от около 290GWh.

Язовир Белмекен

Горният изравнител язовир „Белмекен“ е многогодишен изравнител и за трите централи от енергийната каскада. Неговият обем е 140 милиона куб. м. Водите в язовира постъпват от северната и южната страна на Рила чрез около 110 км изградени тунели и канали. Каменно-насипната язовирна стена се намира на кота 2000 м.

ПАВЕЦ Чаира е подземна електроцентрала и е най-новата централа от каскадата. С генераторна мощност 864MW и помпена 788MW ПАВЕЦ Чаира е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа.ПАВЕЦ Чаира осигурява възможности за оптимизиране на режима на базовите производствени мощности в атомната електроцентрала и топлоелектрическите централи.

Всеки от четирите едностъпални хидроагрегата е по 216MW в генераторен режим и по 197MW в помпен режим. Средногодишното производство на върхова електроенергия на ПАВЕЦ Чаира е 285GWh.Със своята висока маневреност и бързина на смяна на режимите ПАВЕЦ Чаира има фундаментално значение за управлението и сигурността на електроенергийната система на България.Вижте още:История на първата българска подземна водноелектрическа централа

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Отиде си голяма естрадна легенда на България

На 5 юни 2024 г. на 78 годишна възраст си отиде от света българската естрадна легенда Маргарита Радинска.

Изключително популярна през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век.

Тя бе съпруга на композитора Ангел Заберски.„Балкантон“ и издава една дългосвиреща плоча, две малки плочи с по 4 записа и 4 малки с по 2 записа…

Поклон пред паметта й…

Звездата от 60-те години на миналия век Маргарита Радинска през последните години живееше в постоянна тегоба заради влошеното си здравословно състояние, споделяха нейни колеги от златните времена на естрадата. Гласовитата певица, която прекратява бляскавата си кариера в апогея на славата си, за да се отдаде на семейството си, беше почти неподвижна. Преди няколко години Радинска получила сериозни проблеми с таза заради фатално нарушение на важен нерв. Обиколила десетки доктори, лежала многократно по болници, но подобрението така и не дошло. С времето свикнала и с болките, и с инжекциите, а понякога се чувствала като затворник в дома си в София, който напускала твърде рядко. Певицата се придвижвала само и единствено с помощ и макар да й се излизало, се чувствала неудобно непрекъснато да ангажира близките си.

От 11 години тя бе вдовица. Съпругът й – легендарният композитор Ангел Заберски-старши, почина на 80-годишна възраст през 2011-а. Синът им, който е наследил баща си на пианото и носи същото име, живее в къщата им в Банкя с приятелката си, а дъщеря им, кръстена на нея, пък е със семейството си в отделно жилище. От нея е и единственият и внук Адриан, който вече е тийнейджър. „И двете ни деца се занимават с музика, но внукът няма как, тъй като е аутист. Ежедневието ми е еднообразно, като на всички хора на моята възраст – гледам много телевизия, излизам от време на време, но гледам да се прибера, преди да се е мръкнало“, споделя още музикалната любимка от Габрово.

Радинска слиза от сцената, когато е само на 35, и за връщане към музиката не мисли отдавна. Към днешна дата дори не знаела къде са захвърлени записите и на плочи, които в социализма присъстваха във всеки български дом. Смятала, че вече никой не я помни, но изненадващо през 2020 г. получила наградата „Златно перо“ за приноса си в българската култура, която събрала сили и кураж да отиде да получи лично.

Маргарита е родена в Габрово през 1945 г. в музикантско семейство – баща и е бил известен хоров диригент. Красивата, смугла и гласовита девойка учи в Студията за естрадни певци в класа на Ангел Заберски. Той е 14 години по-голям от нея, а тя – едва на 23, когато през 1968 г. се женят. Вече са имали 4-годишна връзка. Така и не успява да нарече своя учител, към когото доскоро се обръщала с „другарю Заберски“, на малко име. Галено се наричали „чедо“ и „чеденце“. 

За нея Ангел написва или аранжира едни от най-популярните за времето си шлагери. Когато се раждат децата им, тя решава да загърби кариерата си и да бъде отдадена майка. През 2021 г. Маргарита бе удостоена и с наградна пенсия от 350 лева, която ще получава в срок от 3 години. Иначе нейната лична е съвсем скромна, тъй като е работила твърде малко. Финансово разчитала на децата си, които се стараеха да не и липсва нищо, макар тя да живееше скромно в жилището си в софийския квартал „Бъкстон“.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Братът на принцеса Даяна разкри тайна, която е пазил повече от четири десетилетия

По-малкият брат на покойната и велика принцеса Даяна разкри шокираща новина за това, което му се е случило, когато е бил дете и е посещавал училище-интернат. Трагичната тайна на Чарлз Спенсър, 9-и граф Спенсър, която той дълго време криеше, идва по същото време, когато той сподели с обществеността други спомени от детството си.В разкритие, което предизвика шокови вълни в обществените среди, Чарлз Спенсър, 9-ият граф Спенсър и брат на покойната принцеса Даяна, разкри тайна, която е лежала погребана повече от четири десетилетия. 

Британският благородник – сега на 59 години – се отправи на пътешествие на болезнен самоанализ, чиято кулминация бе издаването на мемоарната му книга “Много частно училище”, в която той се изправя срещу тъмните сенки от миналото си.В основата на мемоарите на Чарлз е детството му, белязано от дълбока травма. “Провеждах 10-дневен курс на много дълбока интроспекция и терапия”, разкрива Чарлс пред една медия.

След това той разкрива: “Моят терапевт каза на всеки от нас: 

“Прошепни ми една тайна, която никога не си казвал на никого”. Аз му прошепнах, че като дете съм бил сексуално малтретиран от възрастен. И си спомням, че той изглеждаше толкова шокиран, а беше чул всичко това. След това ме взе настрана и каза: “Това е много сериозно нещо”. Това признание бележи началото на отдавна закъсняла конфронтация с миналото му.Годините на Чарлз в Мейдуел Хол – елитно английско училище-интернат – се характеризират с култура на бруталност и насилие, скрити зад фасадата на привилегиите и образованието. Авторът заявява, че срещите му с бивши съученици и техните също толкова ужасяващи разкази за насилие са го накарали да се върне към собствената си травма.

Той разказва за потресаващите преживявания на свои съученици, сред които и един, който е бил принуден да се чувства безполезен и е бил подложен на многократни сексуални посегателства в най-крехка възраст. “Аз си казах: “Това е твърде ужасно – не мога да разкажа тази история”. Той се пресегна, хвана ме за ръката и каза: “Някой трябва да го направи – това трябва да си ти”. Това ме убеди, че истината трябва да бъде споделена със света”, заявява Чарлз.

Сблъсъците му с малтретиране и телесни наказания в училището оформят смразяващ разказ за ранните му години. Въпреки това, като съпоставка с натрапчивите и травматични преживявания, Чарлз с удоволствие размишлява и за връзката, която е споделял със сестра си, преди тя да почине.“Тя беше най-близкият ми човек, когато израснах ходехме навсякъде заедно. Правехме всичко заедно Тя беше абсолютно прекрасна по-голяма сестра Бяхме съюзници”, казва Чарлз.

Преди да започнат кошмарите на интерната, братята и сестрите изживяват радостно детство в Park House. Неотдавна Чарлз се включи в профила си в Instagram, за да сподели скъпи детски сувенири (табелки за вратата на спалнята от семейната им къща), които предизвикват спомени за по-щастливото време.

Феновете бяха развълнувани от тези сувенири, а коментарите им отразяваха дълбоко чувство на носталгия и възхищение от непреходното наследство на принцеса Даяна. “Още тогава Даяна беше розата на Англия “, написа един фен, а друг изрази мнението си: “Това е толкова дълбоко”. Някой друг просто се просълзи: “Красиво “.Други фенове разказаха собствените си спомени за подобни табелки с имената на вратите в домовете си, цитирайки: “Всички деца на определена възраст имаха такива. Спомени”, “Майка ми имаше такава на тоалетната за гости на долния етаж: на нея пишеше: “Нашето селско място”. Бих искала да я запазя, винаги ме караше да се усмихвам!” и “Поне едно от децата ми имаше точно такава табелка на вратата на спалнята си вкъщи!”

В допълнение към снимката Чарлз хвърля светлина и върху защитната природа на принцеса Даяна спрямо него, особено след като майка им напуска семейната им къща. По този въпрос Чарлз споменава: “Даяна се грижеше за мен, защото беше почти три години по-голяма от мен. Тя казваше, че най-лошото е било да ме чува как плача в коридора, защото се е страхувала от тъмнината и не е можела да дойде при мен”.Близките им отношения понасят и изпитанията на кралския живот, когато принцеса Даяна се омъжва. Чарлз се е стремял да я държи здраво стъпила на земята на фона на новопридобитата ѝ слава.Поглеждайки назад към трагичната смърт на сестра си, Чарлз по-рано говори за опасното медийно внимание, с което се е сблъсквала принцеса Даяна, правейки паралели с наблюдението, с което се сблъскват съвременните кралски особи, като Кейт Мидълтън. 

Той разсъждаваше за последиците от смъртта ѝ като за момент, който е принудил папараците да преценят действията си не от морал, а поради обществения отзвук.Откровенията на Чарлз служат не само за катарзисно освобождаване, но и като лъч на надежда за онези, които са изправени пред подобни битки. Чрез мемоарите си и публичните дискусии той подчертава важността на това да се изправим срещу миналото си, независимо колко болезнено е то, и възможността за изцеление и изкупление.Докато светът размишлява върху смелостта на Чарлз и незаличимото наследство на принцеса Даяна, това е трогателно напомняне за устойчивостта на човешкия дух пред лицето на невъобразими изпитания.Както вече съобщихме, на 22 януари 2024 г. Чарлз сподели рядка ретроспективна снимка на принцеса Даяна и майка им, която предизвика лавина от коментари на фенове, които бяха изумени от общата прилика между покойната майка и дъщеря ѝ.

Неотдавна синът на лорд и лейди Алторп, Чарлз Спенсър, 9-и граф Спенсър, сподели невиждани досега семейни снимки на покойната си сестра, принцеса Даяна, и покойната си майка, Франсис Шанд Кид. Постът показваше бебето на принцеса Даяна, люлеено от майка си.Подписът на Чарлз уточнява, че публикацията му е в чест на 88-ия рожден ден на Франсис. Веднага след като обществеността се запозна със снимките, мнозина бяха смаяни от това колко много покойната принцеса на Уелс прилича на майка си.Един човек отбелязва: “Уау, Даяна прилича на майка си и виждам, че Шарлот също прилича на нея.” Друг направи комплимент: “Тя беше много красива. Даяна много приличаше на нея.”Друг потребител на Инстаграм каза: “Красива… и принцеса Даяна прилича на нея.” Някой друг пък припадна: “Аууу бебето Даяна .”

Постът на брата на принцеса Даяна идва пет години след като той даде ексклузивно интервю, в което разкри за загубата на сестра си. Чарлз разказа, че е изхлипал в самолета от Лондон до Кейптаун, когато е научил за трагичната кончина на сестра си.След като е бил утешен от стюардеса, Чарлз си спомня как си е помислил, че трябва да бъде силен, за да може да се справи с процесите след смъртта ѝ. В тази връзка той разкрива: “Първото нещо, което трябваше да направя, беше да намеря някой, който да напише и произнесе надгробната реч.”

Въпреки че е имал книга, пълна с имена на хора, от които да избира, Чарлз споделя, че след като е стигнал до края на книгата, не е почувствал, че някой от изброените е подходящ. Тогава той каза: “Имах това ужасно усещане, че това ще трябва да бъда аз”.Първоначално опечаленият по-голям брат отложил задачата с няколко дни, докато не намерил воля да напише надгробното слово една много ранна сряда сутрин, между смъртта на принцеса Даяна и нейното погребение. Надгробната реч, която според Чарлз е излязла естествено, е била съставена за около час и половина.Някои други подробности, представени от Чарлз в интервюто му, включват факта, че той всъщност е прочел надгробното си слово за принцеса Даяна, докато тя е лежала в ковчега си, и каза, че по някакъв начин е усещал положителна енергия, излъчвана от нея. Той приел това като някакъв вид потвърждение, че тя одобрява това, което е искал да каже.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ