Една от най-силните сцени във филма, който е бойкотиран от Турция, но е купен от 62 други държави и остава един от най-награждаваните в българската киноистория.

През 2022 г. се навършват точно 50 години от премиерата на един от най-емблематичните български филми – „Козият рог“ (1972). Смятана за върховно постижение в родното кино, лентата на режисьора Методи Андонов се разминава на косъм с номинация за „Оскар“, а причините за осуетяването на големия успех така и не стават ясни.


Почти толкова известно, колкото и самият филм, е проклятието, което се твърди, че тегне около него и сее смърт сред екипа, участвал в създаването му. Черната поредица започва, когато пръв в съня си умира режисьорът Методи Андонов, едва на 42-годишна възраст. Той си отива през 1974 г., а аутопсията установява, че кръвоносните му съдове са като на 100-годишен старец, при положение че Андонов никога не е пушил и не е прекалявал с алкохола. В средата на 80-те загива актьорът Милен Пенев, изпълнил във филма ролята на младежа, в когото се влюбва героинята на Катя Паскалева – Мария. Тялото му е открито с нож в сърцето в градинка в столицата на 1 януари 1992 г.


Пагубното пристрастие към алкохола съсипа без време и неговия колега Антон Горчев – Караиван, „бащата“ на Мария в „Козият рог“, който издъхна, потънал в мизерия и забрава. Само в рамките на две седмици в отвъдното се преселват сценаристът Николай Хайтов, изпълнителката на главната роля Катя Паскалева и Мария Нейкова, авторката на прочутата балада към филма „Вървят ли двама“. 


Паскалева си отива на 56 години след дълго боледуване и борба с алкохолната си зависимост. Едва 10 дни след нея внезапно на същата възраст издъхва и певицата Мария Нейкова, а причината за кончината ѝ е неясна, заявява по-късно лекарката, подписала смъртния акт, пред която синът на звездата отказва аутопсия. През същата фатална 2002 г. си отива и сценаристът Николай Хайтов, който загубва борбата с коварната левкемия.


Душеприказчикът на Катя Паскалева Тодор Колев също е покойник от 9 години. Между живите отдавна не са и актьорите Иван Янчев и Климент Денчев, операторът Димо Коларов, както и богът на каскадите Лъчезар Стоянов, чийто край също бе кошмарен. Тотално алкохолизиран, една сутрин го намират пребит до смърт от скитници, с които седял на обща разпивка. След пиянската свада клошарите задигат портфейла и скъпото кожено яко на агонизиращия в локва кръв актьор и каскадьор. После потъват вдън земя. Последни от този свят си заминаха художникът на продукцията Константин Джидров и редакторът Свобода Бъчварова. Сред живите участници в култовата кинолента са Стефан Мавродиев и Марин Янев.


Твърди се, че прокобата е следствие на черна магия , направена върху екипа на „Козият рог“ след скандалните реакции, които събужда при излъчването си.

Източник:Ретро.бг



На 19.04.2020 година при тежка катастрофа си отиде една легенда в българската журналистика. 

Известният телевизионен водещ Милен Цветков загива при катастрофа в София. Инцидентът става при сблъсък между джип и лека кола на булевард "Черни връх" - на кръстовището до мол "Парадайс". Журналистът е получил множество травми при катастрофата и е починал на път за болницата.

Кой беше Милен Цветков:

Започва кариерата си в БНТ като репортер на предаването „Ку-ку“. След това бива поканен от Бригита Чолакова за репортер в излъчваното по това време „ТВ Неделник“. По-късно става водещ на „По света и у нас“.


През 1995 г. напуска националната телевизия с обяснението, че там цари цензура. В следващите шест месеца работи като разносвач на месни продукти. След това е и управител на пловдивско заведение. В началото на 1997 г. се връща обратно на работа в Българската национална телевизия като репортер в предаването „Отзвук“. Няколко месеца по-късно отново е водещ на „По света и у нас“.

През 2000 г. е поканен в Нова телевизия за водещ на предаването „Здравей, България“. През 2003 г. Милен Цветков е свален от екран. От февруари до юли 2004 г. е водещ на „60 минути с Милен Цветков“. След това води и новините в „Календар“. През есента на 2005 г. става водещ на ново предаване „Часът на Милен Цветков“. Водещ е и на предаването „Нищо лично“ по Радио Експрес. През 2008 г. е водещ на четвъртия сезон на Биг Брадър.

От 2009 г. отново се завръща в „Здравей, България“, където заедно с Лора Крумова води сутрешния блок. Няколко месеца след това „Часът на Милен Цветков“ пада от ефир. През януари 2010 г. Цветков е освободен като водещ на „Здравей, България“ и напуска Нова телевизия. През този период създава сайта zanachalo.com и води сутрешното предаване „Събуди се с EBF“ по едноименната телевизия.

Завръща се в БНТ през есента на 2010 г. където води предаването „Екип 5“, проект завършил в началото на 2011 г.

На 21 март 2011 г. се завръща в Нова телевизия като водещ на „Часът на Милен Цветков“. От 18 август 2014 г. „Часът на Милен Цветков“ се мести от следобедния пояс късно вечерта – започва в 23:45 ч., от понеделник до петък.

На 16 август 2018 г. Нова обявява, че предаването е свалено от ефир, а Милен Цветков напуска телевизията. От март 2020 г. до смъртта си води предаването „Алтернативата“ по ТВ1.




Бях шести, седми клас, а в класа ми имаше едно момче с такъв часовник. Един път в час по география, учителят ни го извика отпред на катедрата, взе му часовника, вдигна го в ръка и каза: "Вижте деца, това е бъдещето."


Спомням си първия часовник от детството- истинско Seiko серия Walt Disney с Мики Маус на циферблата и със стрелки, направени като ръцете на известната в целия свят анимационна мишка от Холивуд. Донесе ми го вече покойният ми вуйчо, работил през 70-те в Япония. Обаче след удар с топка по него спря и повече не проработи.... 


След това имах Слава, Луч, през 80-те имах електронен Schneider с мелодии, правен вече в Хонгконг, след това получих по наследство от дядо ми една уникална индийска марка- Sana с 22 рубина, която работи доста дълго, докато не си купих към края на 90-те първата Motorola D-160 (огромна, като полицейско уоки-токи) с часовник на двуредовия малък дисплей. Оттогава спрях да нося ръчни часовници- за какво, като има на телефона.... 


След това дойде редът на Ericsson, , Nokia 5110, Motorola L7, и накрая Motorola DEXT/CLIQ - е на това чудо още не мога да му свикна на тъчскрийна и всичките функции, но....часовник има, и то можеш да си го персонализираш- ако щещ стрелки, ако щещ цифри...


 


И така, кои са амазонките? В продължение на много векове митовете за смели жени-воини са вълнували човечеството. С течение на времето разказите на хората за амазонките са били силно преувеличени.


За мъжете - амазонките са олицетворение на идеала за женска красота. Жените виждат в тях образец за смелост, сила и независимост на женското население. В техния пример феминистките от цял свят виждат възможността за своето съществуване без мъже. Дали обаче амазонките са били такива, каквито се твърди, че са били в действителност, или всички истории за тях са измислица?


За първи път амазонките се споменават в произведенията на древногръцки философи и поети. Обществото, в което главната позиция се заемала от жена, силно повлияло на цяла патриархална Гърция, в която на слабия пол била отредена ролята на майка на семейството, но не и ролята на политик и воин.Древните гърци били известни със своите поеми и различни митове. И те не можели да не обърнат внимание на обществото на женското господство и да не го отразят в произведенията си. Най-известните автори от онова време, които са писали за амазонките, са Диодор Сицилийски и първият историк в света Херодот. Те, както и други древногръцки философи, били силно изненадани от начина на живот на амазонското общество.


Амазонките влезли в контакт с хората от древните държави доста късно, техните племена живеели достатъчно далеч от ахейска Гърция. Постепенно обаче с развитието на древногръцкото общество започват да се появяват все повече сведения за тях.Запазени са много легенди за амазонките - жени с невероятна красота, които били непобедими на бойното поле. Поне така ги представя популярната култура. Какви са били те в действителност? Нека разберем!


Матриархат


В древността наистина е имало общества, в които жените са имали власт. Такива общества са били управлявани от майките на семействата.


Произходът на такива общества е прост. Когато човечеството се научило да отглежда собствена храна, статутът на ловците и рибарите намалял. Управлението на стопанството станало по-важно. Жените са били по-добри в това.


Но тези общества изгубили битката за еволюция. По-трудно им било да отблъскват нападенията на други племена и постепенно били погълнати от съседите си.


Но споменът за такива племена останал в народния фолклор и се предавал от поколение на поколение.Какво са казвали гърците за тях


Терминът "амазонка" е измислен от гърците, което в превод означава "без гърди". Според легендата амазонките специално премахвали дясната си гърда, за да им е удобно да стрелят от лък.


Амазонките са не само герои на гръцките митове, но се споменават и от сериозни изследователи като Плутарх.


Известният философ описва, че територията, на която са живели амазонките, е била по бреговете на днешна Турция. Амазонките се опитали да тръгнат на походи в Азия, но не постигнали голям успех.


Впоследствие те са изтласкани в Кавказ, а след това, изгубили характерните си културни особености, се сливат с околните племена. Най-вероятно става дума за скитите. Скитите са живели в украинските степи и Крим. Все още не е ясно кои са били те, но най-близко до тях по отношение на езика са осетинците.Амазонките - съпруги на славянските сармати?


И тази хипотеза е най-любопитната. Първо, амазонките се споменават в "Сказание за отминалите години". Те изобщо нямат мъже в племето си. Те имат деца по оригинален начин. Всяка пролет те идват на гости на съседните племена и поддържат връзки с местните мъже. След това се връщат у дома. "И ако се роди момче, те го погубват, но ако се роди момиче, те го хранят и възпитават усърдно."


Сръбският историк Мавро Орбини в "Книга за историографията на името, славата и експанзията на славянския народ" смята, че амазонките са съпруги на славянските сармати. Те са живели по бреговете на Волга между меланхолите и сърбите. Били са воини и смело са отблъсквали нападенията на римляните. Когато император Аврелиан хитро измамил сарматските воини, техните съпруги се вдигнали на оръжие и храбро отблъснали римското нападение.Това, което най-много ме обърква в тази история, е терминът "славянски сармати". Сарматите наистина са живели в черноморските степи, но генетично са по-близо до иранските племена, отколкото до славяните. Е, дори и амазонките да не са били славяни, те са живели на наши територии.



Емблематичното детско предаване на БНТ стартира през далечната 1986 г. 

Децата се обаждаха  по телефона или пращаха писма и казваха какво искат да гледат, защото нямаше къде другаде. Предаването се излъчваше по Първи юни и Нова година и бе с продължителност между 5 и 6 часа, като бе разделено в две части, с прекъсване по обяд. 

Днес милион и едно желание го има само с хващането на дистанционното.

Какви са вашите спомени и с какво помните това култово предаване ?



Още снощи вечерта, докато слушах MOODY BLUES се сетих за онова време през 90-те, когато часовете се нижеха много бавно. Сигурно е било преди повече от 30 години. 

На една от ученическите екскурзии сме на хотела в Трявна. Хотел "Трявна" тогава блестеше с особен социалистически лукс, който се изразяваше и в наличието на радиоточка в стаите. Понеже бяха вече по-разчупени времена, не предаваха /примерно/ радио "Христо Ботев", а хотелът си пускаше своя програма. Вероятно радиоточката се излъчваше само в стаите на хотела от стари големи радиоапарати /лампови/, а някъде в рецепцията на автореверс е въртял касетофон с 60 минутна касета. Достатъчно, че за една вечер да запомниш всички песни, поредността им и дори да запееш някои от тях.

Казвах ли ви, че времето течеше бавно. Помня една безсънна вечер, в която стоях сам в стаята в хотела, беше едно такова ноемврийско време, а часовете бяха спрели. Не знам защо се бях прибрал в стаята, бях сам. По коридора се чуваше тътрене на крака, викове, женски смях. Тихи, омекотени от тежкия мокет и покритите с прах тапети. В стаята беше тъмно и ужасно топло. Радиото си свиреше с онази мекота, на която са способни само ламповите усилватели.

И времето си беше спряло, вярвайте ми. Чух десетки пъти тази песен.

В коридора никой не се чуваше вече, а тази песен си звучеше, всеки път по различен начин. Заспивах, будех се, лежах и гледах в тъмното, мислех си. Пак заспивах, за да скоча  след това, да пия вода и пак да изгася лампата. Не помня за какво си мислех, но в полусънното състояние ми се стори, че съм премислил почти всичко в живота си след това. Имах цялото време на света тази вечер. И за пореден път започваше тази песен.

Още с първите лъчи светлина скочих на запотения от жегата прозорец. Навън бавно се сипеше сняг, вече беше натрупал. Добре де, нима вчера не беше есенно време, с жълти листа по улицата и хората бяха още с тънки якета и шлифери. Нима тази нощ бе така дълга, че съм се събудил чак някъде месец по-късно. Чуваше се онова специфично стържене на снега с лопатите, хората отиваха на работа, някой говореше тихо в коридора. Затворих очи. Имах цялото време на света и желание да се насладя на всяка секунда.

Днес не се получава да разтегля така времето. Сигурно защото съм остарял и стресът управлява всяка клетка от тялото ми и държи да бъде постоянно в бойна готовност за очаквани и неочаквани атака, предимно предизвикани от параноичните ми предвиждания за бъдещи неприятности. Може би просто по-често трябва да слушам музика.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: