За обикновените хора животът по времето на соца в НРБ беше нещо уникално

За обикновения човек Народната република не бе долар за 96 ст. Не бе и мощна индустрия. Не бе и ДС.

Когато ходехме по улиците на който и да е град или село, не само няма кой да те нападне, ами и да те напсува! Решетки по прозорците? Стига, бе - това да не е затвор. Железни врати по входовете? Та ние не сме били диваци! Нито наркомани, нито просяци, нито крадци.

НРБ - това е, когато познаваш всички в блока, дори когато е на 16 етажа. Може да влезеш при всеки и да си поискаш захар, сол или каквото и да е.

НРБ - това е, когато възрастен се качва в градския транспорт и младите като по команда ставаха да отстъпят място. Така ни учеха.

НРБ - тогавашните гастрономи работеха като днешните магазини. Вървиш и буташ количката, но нямаше никаква охрана. Бележката за сирене лелката я пишеше с молив отгоре на хартията. Нямаше камери за наблюдение. На никого не му минаваше през главата да краде.

НРБ – най-доброто образование, и то без пари.

НРБ – времето, когато малцинствата ги ограмотяваха и те работеха по строежи и комунални предприятия. Всички!

НРБ – време, в което улиците бяха излизани до блясък и кметството не плащаше милиони на някакви олигарси.

НРБ – време, в което българският милиционер не мъкне загубилото се дете в милицията, а го изпраща до вкъщи и го предава на родителите му и после отдава чест! И не заради някаква изгода! Към милиционера имаше уважение!

НРБ – време, в което големите можеха да се доближат до дете и да го попитат има ли нужда от помощ! Днес такъв ще го обвинят в какво ли не!

НРБ – време, в което всеки оставяше ключа под черджето на вратата. Никой не крадеше.

НРБ - от работата ти даваха на смешни цени жилище! Ипотека никой не знаеше какво означава! Банкерите не бяха толкова алчни, а властта им чупеше ръцете от китките!

НРБ – време, в което по телевизията не показваха камари трупове и силиконови гърли. Предаванията бяха познавателни и образователни.

НРБ – времена, в които, ако не отидеш в магазина една година, цените после бяха същите!

НРБ – времена, в които стругар или шофьор бе също престижна професия.

НРБ – времена, в които охранител в училище бе извращение! Най-страшна бе леля Пена с парцала за миене.

НРБ - времена, в които имахме велики спортисти с които се гордяхме. Във всеки спорт на олимпиада взимахме медали.

Не знам как да обясня по добре какво е НРБ за 99% от хората."

Ив. Д./Ретро Музей/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Емблемата „Марица” започва да се произвежда под тепетата през 1968 година

Заводът е изнасял 50 хиляди пишещи машини за Европа и близо 30 хиляди за САЩ

Заводът за пишещи машини е построен през 1968 година.В него са работили около 3000 човека.Всяка година е изнасял 50 хиляди машини за Европа и близо  30 хиляди за САЩ. Моделите на знаменитата пишеща машина „Марица“ са били около девет. Популярните са портативна, пътническа и канцеларска. Моделът „Марица-30“ е бил най-масов и популярен.

Други известни машини са моделите „Хеброс-1300“-преносима и електрическата „Хеброс-300“. В Пловдив е разработена и произведена и първата българска електронна пишеща машина „Бултекст-20“. Тя е имала вградена памет и печатащо устройство.

През втората половина на 90-те години, по времето на масовата приватизация, заводът буквално е разграбен и спира работа. Вече не произвежда и не изнася  пишещи машини за никъде.

Владимир Янев

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

По времето на соца сред учениците имаше ред и дисциплина, както и уважение към учителите

Залягахме над уроците и спазвахме добро поведение, защото иначе следваха наказания.

Сутрин при влизане в училище дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха. Правеше се проверка за облеклото, нокти, коса, носна кърпа, връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма болни, . След това се правеше уборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.

Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята и приготвят учебници, тетрадки и пр. За това следеше дежурен ученик по клас. Редувахме се по пореден номер. Дежурният стоеше на вратата и когато другарката се зададеше, казваше „Клас стани, клас мирно“ и така стояхме, докато тя влезе в стаята, остави дневника на бюрото и каже „Седнете“.В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора си беше голям стрес, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи пак.

Училището тогава не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото. Второ – нашите родители ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Ред и дисциплина, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено. Ако някой ученик имаше много отсъствия, идваше без домашни, се викаха родителите. Ако продължава, се намаляваше поведението и като крайна мярка следваше преместване в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме.

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца.

В XI клас всички пушехме, само че пушкомът беше много далеч от училището, защото хванат ли те с цигара, ако не си на 18 – при директора и намалено поведение.

ФБ-Спомени от миналото 2/Meri Nikolova

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През СОЦА плащахме ергенски данък, да си разведен беше срамно

Не вярвайте, че при социализма България е била прекрасна страна, а хората са си живеели най-щастливо. Ще разкажа някои неща, за да не вярват младите на старите:

. В България се строеше грозно и некачествено. Липсваха всякакви инструменти, машини и материали, липсваха и нормални кадри. Не се спазваха никакви норми. Липсата на качество е видно и до днес. Говореше се, че в София има само един пътен участък, който е построен според нормите. Той се намира между Орлов мост и Университета.

. Немарливостта беше повсеместна. Млякото прокисваше поради липса на хигиена и хладилни камиони, а не защото беше истинско.

. Стая в курорт със санитарен възел се смяташе за нечовешки лукс.

. Външните тоалетни бяха във всеки двор, а населението ги смяташе за удобно предимство.

. Населението се насърчаваше да доносничи. Морални изроди донасяха на милицията за съседи, приятели, съпрузи и родители.

. Набор 66-69, започнаха да пият и пушат от прогимназията. Обяснявам на какво ниво беше „моралът“ на пионерите и комсомолците.

. През лятото ходех да бачкам в ТКЗС и децата от селото пушеха още във втори-трети клас.

. Мизерията в ТКЗС-то беше епична. Такава смрад вероятно няма и в третия свят.

. Всички крадяха от държавата, а тия, които не крадяха, си мечтаеха да имат достъп до ресурс, който да откраднат.

. Доченото работно облекло и брезентовите шуби се носеха и в ежедневието, а баба ми обръщаше яките на ризите на дядо ми, като се протриеха. Мизерия.

. Телефонните услуги, токът и нафтата за отопление бяха скъпи спрямо заплатите.

. Рушвети се даваха за всичко, защото нямаше нищо.

. Връзкарството беше норма. Без връзки си заникъде.

. В болниците имаше специални отделения за чужденци, за да не гледат мизерията в останалата част. Така събираха и по малко долари от тях.

. Лятото се крадяха дрехите от просторите на чужденците по морето. Дънки, шарени кърпи, бански…. абе, лукс.

. Храната в столовете на почивните станции беше отвратителна. Тая смрад на паприкаш няма да ми излезе никога от носа.

. Градският транспорт беше ужас. Влаковете си бяха мръсни, като сега.

. Да си разведен беше срамно. Наричаха жените, които не можеха да имат деца, ялови и ги презираха. Който не можеше да има деца, плащаше ергенски данък, за да му напомнят всеки месец за драмата му.

. Терминът незаконно дете е оттогава. Мигар има незаконен човек?!

. Нямало престъпност? Я гледайте „Оркестър без име“ и репликата: „Айде да слизаме, че долу съм оставил колата отключена“.

. Крадяха се чистачките на колите.

. Хората се събираха да си разказват какъв е животът на Запад. Ако някой беше излизал, то гарантирано можеше да е център на внимание във всяка компания. Всички го слушаха и попиваха. Част от същите тези сега ви разправят колко хубаво е било зад завесата.

 В. Христов/Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Велики артисти,незабравими и един прекрасен сериал-"На всеки километър"

Даже да минат още много години този сериал ще си остане легенда ." На всеки километър" 

Сценаристи на сериала са Свобода Бъчварова, Павел Вежинов, Евгени Константинов, Костадин Кюлюмов и писателят Георги Марков, чието име обаче е заличено от надписите, след като напуска България през 1969 година.

Именно той създава образа на полицая Велински, в който умело преплита факти и легенди от биографията на прочутия началник на тайните служби Никола Гешев. Ролята изиграва блестящо актьорът Георги Черкелов.

Във филма има сцена на Митко Бомбата с питон и дълго хората мислеха, че уплаха от влечугото е виновна за смъртта на актьора. Това не е истина, но в действителност има момент когато питона го е стиснал здраво и момчето, което се е грижило за змията скача да помага на Григор Вачков.

Питонът се казвал Мери.

Много от най-смешните реплики  актьорът Григор Вачков си измисля сам на снимачната площадка. Всъщност за ролята на Митко Бомбата е гласен Георги Калоянчев. По онова време никой не можел да му оспорва палмата на комедиен ас №1. Калата обаче се снима в ролята на Езоп в едноименния филм на Рангел Вълчанов и режисьорът Шарланджиев предлага Григор Вачков за негов заместник.

Част от епизода на тв сериала “На всеки километър”, в който Гришата като Митко Бомбов произнася знаменитата си фраза: “Но петелът е женски, господине!”, е сниман в Париж.

Писателят Найден Вълчев забравил мелодията на песента към филма „На всеки километър“, докато мислел текста за нея. Това разказва той самият. Вълчев имал една нощ, за да измисли текста, в противен случай филмът щял да тръгне с оркестрово изпълнение.

„Настъпи една мъчителна нощ. Аз забравих мелодията. Изтри се от паметта ми. На разсъмване се събуди и мелодията. Написах една строфичка. Още ме е яд, че строфата имаше два варианта – „Нас родиха ни бури и ветри, нас не ще ни уплаши смъртта, ние сме на всеки километър“ и другия вариант – „Нас червеното знаме роди ни“, разказва писателят.

Истински екшън обаче се разиграл при  снимките на филма в  село Лясково, което се намира в Родопите, на десетина километра от Асеновград. Трябвало да заснемат кадри с взривяване на сграда, обаче пиротехниците пийнали малко повечко и не премерили точно взрива.

Гърмели и снимали до среднощ, а на  другата сутрин  селското кметство осъмнало с паднал балкон и изпотрошени прозорци. Никой не посмял да влезе в стаите, било опасно за обитаване. Кметът на селото дотолкова се ошашавил, че  насред августовските жеги хукнал към Асеновград.

Нахлул морен и потен в градския комитет на партията и докладвал, заеквайки: "Другарю секретар, в Лясково вече няма народна власт! Кметството падна!". После падна голям смях, спомня си Крум Марков.  В крайна сметка решили, че парите за  възстановяването на сградата ще са от бюджета за филма.

Първият телевизор в Бачковския манастир бил закупен от екипа на "На всеки километър",за да могат монасите да гледат филма.

„На всеки километър“ ще остане в историята и с един от най-големите гафове в киното ни. В девета серия е онзи кадър, с който започва всеки епизод: Ученика (в ролята е Коста Карагеоргиев) пада убит край един километричен камък, успявайки със сетни сили да извика: „Ние сме на всеки километър…“ В последната серия – „Първият ден“, в партизанската колона, която отива да завземе властта в София, отново виждаме Ученика с пушка на рамо.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Учениците ходеха на лагер, на планина и море за по 14 дни, заплащайки символична такса

Храната там беше качествена, а престоят им забавен. Студентите не знаеха какво е семестриална такса и платено обучение. Учебници и книги – евтини. В ученическите и студентските столове храната беше евтина и здравословна.

В болниците 20-дневен престой беше безплатен и с включена храна. Нямаше „пътеки“, доплащане, потребителски такси и операциите бяха безплатни. Лекарствата в аптеките – стотинки.

Заводите имаха ведомствени почивни станции, ведомствени столове и всичко за работниците беше почти безплатно. Строяха се жилищни кооперации за бездомните. Може още много да се каже, но за съжаление, хората, които го помнят, намаляват, а младите са облъчени от манипулации и неверни неща.

Знам, заклетите „демократи“ и отрицатели ще ме „Изгорят и разпънат“ за мнението ми. Съгласен съм, че този строй е имал и минуси, но те не са били от съществена важност за развитието ни.

Накрая да попитам – откъде е имало пари за гореизброените придобивки? Отговорът отдавна се знае! Тогава не се крадеше или поне не в сегашните мащаби.

Розин Илиев, Павликени

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ