6 култови автомобила които внасяхме от Запад в началото на 90-те

Родният автомобилен парк преживя исторически катарзис след 10 ноември 1989 година. До този момент у нас се караха основно руски автомобили, както и такива, произведени от бившите соц. страни. След идването на т.нар. демокрация, у нас масово започнаха да се внасят западни автомобили. Сега ще ви припомним някои от най-популярните от онези години.

Volkswagen Golf II

Тези коли се срещат по родните пътища и до ден-днешен. И ако сега те са на доизживяване, то тогава бяха на върха на автомобилната еволюция у нас. Особено онези екземпляри с цяло странично стъкло и с широки брони.

Mercedes E-Klasse (W123)

Докато на Запад на ход беше вече култовата 124-ка, то у нас предшественикът и W123 се смяташе за върха на лукса. Този свръхнадежден и комфортен седан все още се среща по пътищата на страната ни, а запазените екземпляри от него тепърва ще поскъпват.

BMW 5er (Е34)

Легендарната трета генерация на баварската петица беше силно предпочитана от зараждащите се у нас „мутри“. Всеки, който искаше да се отъждестви с новата мафия, задължително трябваше да притежава такова BMW, при това – черно.

Volkswagen Passat (B3)

Една от най-масовите коли след падането на комунистическия режим у нас. Тази кола беше мечта за всички средностатистически българи, а днес тези Passat-и все още „драпат“ из българските села и паланки. Тук условието беше – задължително комби.

Opel Kadett E

„Капка“, както го наричаха в България, този Opel не беше по-малко харесван от Golf II. Сравнително прост за обслужване и с прилични двигатели, тази кола беше масово явление по родните пътища… Докато не изгни и последния такъв екземпляр.

Ford Sierra

Този автомобил със задно предаване също беше мечта за много българи. Слабо корозираща каросерия, здраво окачван, сравнително надеждни мотори и една газова уредба – какво друго му трябваше на българина в онези смутни години.

*В статията е ползвана илюстративна начална снимка на Легендарният "Шевролет Импала" на радио Стара Загора, сниман през 1984 година.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Една забравена традиция от близкото минало-утринната Физзарядка и ползите от нея

Утринна ведрина – помните ли я?

Беше задължителна във всяко училище и в доста от предприятията .Тя се правеше сутрин преди началото на часовете а за работниците преди започване на работния ден. Наричаше се още утринна ведрина. 

Събираше се цялото училище в двора и всички правеха упражнения за раздвижване и разтягане под музикален съпровод. Беше забранено да закъсняваме за физзарядката.

Помня, че като ученици много не я обичахме, но сега разбирам колко полезна е била грижата за здравето и тонуса на младежта.

Ползи от сутрешната гимнастика:

Противно на очакванията за умора,спортуването сутрин тонизира организма и го зарежда с много енергия. Тренировките помагат на тялото да произвежда по-голямо количество ендорфини.

Гимнастиката сутрин подобрява доброто настроение и енергийния баланс на организма.

Сутрешната Физическа активност влияе както на мозъка, така и на тялото. Всяка тренировка помага за подобряване на умствената дейност, защото стимулира кръвообращението и активизира дейността на ключови хормони в организма. Една сутрешна тренировка улеснява мисленето и концентрацията.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1983 г. пожар изпепелява до основи зданието на софийския цирк

Първата пожарна кола дошла цели 40 минути след сигнала, а пожарът е пълна катастрофа за цирковите ни артисти. На другия ден след огнения ад БТА излиза с дежурно съобщение, по-точно – дитирамб на смелите огнеборци. 

Първият български фотограф, който успява да запечати пламъците, е фоторепортерът на “Поглед” Иван Григоров. Кадрите отлежават дълги години в архива му, защото по обясними причини навремето не са могли да бъдат публикувани. Трагедията е замазана, но в цирковото съсловие веднага плъзват мрачни слухове и догадки.

Сред цирковите артисти започва да се ширили слухът, че виновник е гостуващ унгарски жонгльор. В един от номерата му имало жонглиране с огнени факли. Той показвал номера с огън и уж по невнимание изпуснал горящата факла. По време на разследването се разглежда и версията циркът да е запален от някой от пенсионираните циркови артисти, които живеели в занемарена сграда до цирка. Най-тежко и меродавно изглеждало обвинението срещу профсюъзите. 

След като вдигнали първия си „небостъргач”, те се гласели да строят и втори, който да им служи за конгресен център. Но сградата на цирка, макар и изградена от метални плоскости, здраво си стояла на мястото и нямала намерение да освобождава терена. Профсюъзните шефове често се оплаквали на Живков от “непоносимата воня”, която се носела от клетките на животните. Като видели, че отгоре не предприемат нищо, те решили сами да премахнат “смрадливия коптор”, загрозяващ величествения им соцбилдинг. 

И до ден-днешен обаче така и не се намира извършителят на палежа и виновни за него няма. Нов цирк така и не е построен. 

Имало е идея друго шапито да бъде вдигнато на бул. “Константин Величков” (до сегашния Дворец на децата), но собствениците на парцелите е трябвало да бъдат обезщетени с 400 апартамента. Задачата е непосилна за Столична община и тя се оттегля от начинанието. По незнайни причини планът за нов цирк в района на Зона Б-5 под моста на Руски паметник също остава на хартия.

Столичният държавен цирк се сдобива с хубава голяма сграда с 2000 места през 1962 година. Тя е построена по проект на архитектите братя Станкови и сестра им К. Станкова-Мутафова. Циркът е с формата на купол с височина 19 метра и външен диаметър 43 метра, а манежът бил дълъг 13 метра. За строежа му са похарчени 2,8 млн. лева. Междувременно след разрушителното земетресение през 1963 год. в Скопие, България изгражда със свои средства Универсалната зала в Скопие на бул. „Партизански отреди“, която е копие на сградата на изгорелия софийския цирк.

От 50-те до средата на 80-те години на миналия век е златния период за българския цирк. 

С високото си художествено ниво, изключителните си професионалисти и голямото жанрово разнообразие в номерата, дълго време българският цирк е на второ място в света след съветския.

Нямало е фестивал, където са участвали български циркови артисти, от който те да не са се завръщали с награди и много високи постижения. Най-популярния артист от цирка превърнал се в легенда е клоунът Тодор Козарев, единствен от бранша удостоен със званието „Народен артист“. Преди 1989 г. популярност придобива вица „Трима са тошковците които разсмиват България: единият в цирка (Козарев), другият в киното и театъра (Колев) и третият… Всички го знаете.“

Източници: Публикации по темата в Интернет („Блиц“ и др.)

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Милицията бдеше и по улиците беше спокойно

През социализма живеехме далеч по-спокойно и сигурно. Помните ли, че оставяхме ключа под изтривалката, а престъпноста бе символична, милицията бдеше навсякъде. 

Решетките по първите етажи се появиха още в началото на демокрацията. За няколко години всички поставиха решетки и блиндирани врати, вървиш по улицата, вляво, вдясно решетки като в затвор, автоаларми, блиндирани врати, видеонаблюдение, охранителни системи, железни врати на входовете, охраняеми комплекси, охрана в училищата с пазачи и видеокамери, оръжейни магазини, откъдето можеш да си купиш индивидуални средства за самозащита – електрошок, спрей и тн.

Средата, в която живеехме, беше безопасна за всички освен за престъпниците. 

Ходехме сами на училище, без придружител, и пак сами се връщахме вкъщи. Сами играехме навън без надзор и територията на игрите ни обхващаше километри далеч от дома. Цялата Морска градина, дълга 5 километра, беше пространство за изследване и за игри. 

Сами ходехме до магазина с написана бележка и паричките в ръка, сами ходехме на плаж, бяхме самостоятелни и можехме да вземаме решения и да носим отговорност за постъпките си.

През социализма не си заключвахме вратите, а сега излизаш, заключваш с няколко заключалки, връщаш се, пак се заключваш, иначе се страхуваш даже да заспиш.

Какви са вашите спомени от това отминало време?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ивановден и какво трябва да знаем за празника

Дните от Коледа до Ивановден са определени от народния календар специално за ходене на гости – ритуал, който се извършва ежегодно и е свързан с почитането – показването на уважение и признателност към близки и роднини.

Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. 

На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и имениците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден е последният ден, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. 

След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и мъже облечени като баби. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Много важен аспект от традициите Ивановденските обичаи и ритуали е появата в ранно утро на маскирани и предрешени мъже с маски, които преминавайки от дом на дом, по-специално в Северна България, но като цяло в цялата страна, със своите игри, музика и ритуали донасят разнообразие. 

Има радост и сигнал, че е време студът и снегът да дадат място на първите пролетни лъчения и цялостното преминаване на българската земя към ново начало. Кукерските игри и ритуали са индивидуални за всеки район, но като цяло целта им е да прогонят злите сили и да да донесат здраве и берекет за предстоящата година.

Използван е текст от /bg.wikipedia.or/*В статията е ползвана илюстративна снимка от интернет

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как "обрахме" селския магазин през 80-те

Преди много години когато бях дете се събрахме децата от селото и направихме удар хаха, удар по магазина в селото. Магазинера освен ,че беше мързелив се опитваше да бъде и тарикат.

 Когато му дойдеше стока ни лъжеше ,че ако му помогнем и внесем стоката в склада ще ни даде някой лев , ние внасяхме цял камион стока и той после ни се смееше и ни гонеше. Така един ден номера му не мина . Дойде камиона със стоката и той ни викна да внасяме. 

Стои отвън до стоката и ни наблюдава а ние внасяме във склада и през прозореца подаваме нещата на друг който е под прозореца. Така гепихме доста от стоката......шоколадови бонбони, шоколади"Кума лиса",чипс,салам бира и алтай - помня го този алтай харесваше ми и какви ли не други дебни неща . Когато внесохме ( изнесохме)  стоката , подадохме ръчички за да ни даде обещаните парички , а той се смееше и ни изгони отново. 

И като се хванахме всички ние и отидохме на една полянка до реката със "стоката" запалихме си огън , разпределихме си нещата от магазина поравно между над 20 деца ,.......па момчетата наловиха риба и раци , а момичетата изпекохме салама на огъня и настана голяма веселба ! Не ни хванаха , нямаше и как да ни хванат - ние изядохме всичко що бяхме гепсали . Опаковките хвърлихме в огъня , а бутилките му ги върнахме като амбалаж.Мили спомени от 80-те

Ева Стойчева/софия

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ