Едно време дори „кучешката радост“ имаше вкус, днес не знаем какво ядем

През далечната 1989 г. човек можеше да си купи малко, но качествени стоки. Магазините бяха празни, имаше два-три салама – главно хамбургски, „кучешка радост“ и шпеков, луканка се намираше трудно. Бананите ги чакахме цяла година, за да се наредим на опашка пред показния магазин преди Нова година. А на някои Дядо Мраз ни носеше понякога и подаръци от „Кореком“.

На почти всички стоки, които се продаваха, пишеше, че са произведени в България, а понякога и “Сделано в СССР”. Колбасите имаха невероятен вкус, а доматите бяха сочни, червени и 100% български. Да не говорим за лютеницата. Прясното мляко беше в найлонови пликове, които почти винаги бяха доста мръсни, а киселото беше в стъклени бурканчета с невероятен вкус и качество.

Днес магазините са пълни, но не знаеш какви боклуци има в продуктите. Често производителите слагат съставки като палмово масло, ГМО, хидратирани мазнини, мононатриев глутамат, аспартан и други. Някога, през далечната 1989 г., попадахме на вносни стоки, на които пишеше Made in Germany, Made in France, Made in Italy, а днес почти на всичко пише Made in China. А едно време дори „кучешката радост“ имаше добър вкус.

За цените да не говорим. През 1989 г. хляб „Добруджа” струваше 26 ст., литър прясно мляко – 30 ст., килограм краве сирене – 2,30 лв., кашкавал „Витоша” – 4 лв., баничка със сирене – 10 ст., бирата – 32 ст. Зарзаватът също бе на смешни цени – кило домати струваше 20 ст., кило портокали – 90 ст.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Живеех си добре и без лишения с 30 лв. на месец през 70-те

Родил съм се по време на соца, живял съм 39 години по време на същата система.
Днес съм на 67 години. Като студент плащах 1,60 лева за общежитие на месец. Обядът и вечерята в студентската менза (столова) струваха общо от 0.80 лева до 1.00 лев. Месечно харчех не повече от 30 лева.

По онова време не се продаваха дипломи, налагаше се да четем. Може да се каже, че образованието и здравеопазването бяха напълно безплатни. Имаше ред. Имаше държава. По-изостаналата част от населението не беше изхвърлена на улицата. За тях също имаше работа. В средно голям град имаше не повече от един клошар. След преврата съм гласувал само за хората, които бяха от "изостаналата част" по време на социализма. Те бяха демократите. Гласувах за простаците против волята си. Изминаха 28 години и държавата продължава да я има, макар ограбена, обрулена, с население предимно от възрастни хора, които са олющени от мизерията.


В. Механджиев retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Той беше единственият български премиер, който не беше бандит! Вижте защо

Истината за серията от фалити на банки по времето на Виденов е тяхното източване по време на правителството на Любен Беров и на некомпетентната политика на БНБ по отношение на лева в средата на 90-те
Жан Василев Виденов е български политик, министър-председател на България през 1995-1997 г. и председател на Българската социалистическа партия от декември 1991 до декември 1996 г.
Подава оставка от заеманите постове след масови протести заради хиперинфлация в страната. Кризата от тогава е наречена на него „Виденова зима“.
Понастоящем е преподавател в пловдивското Европейско висше училище по икономика и мениджмънт и идеолог на младежката радикална комунистическа организация „Че Гевара“
След победата на БСП на парламентарните избори през 1994 г. Жан Виденов оглавява нейното правителство. Според представители на лявото крило на БСП това довежда до победата на БСП в местните избори през 1995 година.
Истината за серията от фалити на банки по времето на Виденов е тяхното източване по време на правителството на Любен Беров и на некомпетентната политика на БНБ по отношение на лева.
През есента и зимата на 1996/1997 г. страната е в състояние на хиперинфлация. Средната работна заплата главоломно пада (по-късно, през февруари 1997 г., достига 5-6 щатски долара), което поражда недоволство и масови протести в големите градове. На 4 ноември 1996 г. 19 членове от ръководството на БСП отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател.
Освен атаките от СДС, правителството на Виденов работи и при огромна подмолна вътрешна опозиция от близки хора в ръководството на БСП.
На 21 декември 1996 г. на проведения извънреден 42-ри конгрес на БСП Виденов обявява, че подава оставката си като министър-председател на България и като председател на БСП. За председател на партията е избран Георги Първанов. Оставката на правителството е гласувана на 28 декември с.г. на извънредно заседание на 37-то народно събрание. Опитите на БСП да състави нов кабинет срещат масови граждански протести, организирани от СДС.
След отстраняването му от ръководството на БСП Жан Виденов се оттегля от активната политическа дейност. През 2000 г. престава да бъде член на ВС на БСП и председател на БСП в Пловдив.

Източник:nbox.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Христо Проданов бил зорко следен от страховитата държавна сигурност

Донос в МВР предупреждавал, че алпинистът може да „измени на родината“

Героят на българския алпинизъм Христо Проданов, чиято рождена дата е 24 февруари 1943 г., едва не се е разминал с участията си в експедициите в Хималаите, свидетелстват документи. Донос в МВР предупреждава, че алпинистът може да „измени на родината“. Твърди се дори, че предупреждения за подобна възможност идвали от най-близки до него хора.

Всъщност това едва ли е било възможно за патриот, който никога не казва просто България, а „Майчица България“. Роден и израсъл в подножието на Стара планина, още твърде рано Христо се пристрастява към планината. По-често сам, по-рядко с приятели, от десетгодишна възраст той броди по долината на Стара река, обикаля хижите "Хубавец", "Балкански рози" и "Васил Левски". Нерядко изкачва и близките до Карлово върхове Амбарица, Купена, Кръстците, Костенурката. През 1957 г., едва на 14 години, с братовчед си Захари предприемат и най-продължителния си преход - от хижа "Васил Левски" през връх Ботев, хижа "Тъжа", хижа "Мазалат", хижа "Узана", Шипченския проход до хижа "Бузлуджа", откъдето слизат до село (днес град) Шипка. До родния си град Карлово се връщат пеша през село Шейново и Калофер - нещо, с което двамата много се гордеели.

Оттогава Христо е така запленен от връх Ботев, че нищо не може да го убеди, че в България и на Балканите има по-високи от него. Дори когато учителят му по география се мъчи да го убеди не само с думи, но и чрез написаното в учебника, Христо само промълвява: "Е, да, но Мусала и Ботев са еднакви по височина"...

Решаваща за връзката му с алпинизма се оказва 1958 г. Тогава по улиците на Карлово вижда двама мъже с необикновено облекло и огромни обувки, пише изследователят планинар Сандю Бешев. На раменете си те носят раници, а върху тях - намотани по особен начин въжета. Възрастните карловци дълго обръщат погледи след чудаците. А малчуганите ги съпровождат до края на града. Любопитството на двама от тях е по-силно и те ги проследяват чак до хижа "Балкански рози". Там братовчедите Христо и Захари разбират що за хора са двамата, след които са вървели толкова дълго - алпинисти, хора, които изкачват върховете, без да търсят пътеки, а право нагоре по скалите, без да се съобразяват с изпречилите се пред тях трудности. Това много силно впечатлява "преследвачите" и определя смисъла и съдържанието на целия по-сетнешен Христов живот. И той се захваща за работа.

"Още от края на 1958 г. аз с голям интерес се стараех да науча нещо от алпинизма - пише в дневника си той. - Веднъж ми попадна книгата "Техника и тактика на алпинизма", която с голяма жар четях и препрочитах. От рисунките се стараех да науча нещо повече за алпийската техника. За една седмица аз успях да прерисувам всички нагледни рисунки, преписах и доста работи от алпинизма."
В Механотехникума, където учи, разбират увлечението му и разрешават създаването на алпийска група. С инвентар, съоръжения и инструктори помагат от Пловдив. Записват желаещите в курс по алпинизъм. Тук вродените качества бързо са забелязани от неговите учители. А скалите на местния водопад Сучурума стават място за изява на смелост и подранило мъжество. После погледите на карловските алпинисти се насочват към върховете на Рила, Пирин и Стара планина. Сред тях винаги и неизменно е Христо.

Сбъдва се и голямата мечта на Христо - да отиде в чужбина, "в един нов и непознат за мене свят" - както отбелязва в дневника си. С отбора на Окръжния съвет на Българския туристически съюз-Пловдив посещава Румъния. Активността му не остава незабелязана и е включен в националния състав за Югославия. От 24 юли до 8 август 1962 г. там катери върховете Триглав и Яловец (в днешна Словения).

След завръщането от тази голяма за него проява, поласкан от доверието, Христо още по-пълно се отдава на алпинизма. Стреми се да премине всички категоризирани маршрути у нас (по това време около 300). Но това не го задоволява и не спира дотам. У него страстно се проявява жаждата за премиери. Търси нови пътища към върховете. Премиерите му се отличават с необикновена трудност и логичност. Трудно е да се изброят всичките. Само на Райските скали (над хижа "Рай") са десетина. И все от висока категория.
Няколко пъти повече и по-трудни са туровете му в Рила - Дяволските игли, Черната стена, Злият зъб. Впечатляващи са маршрутите му на Вратцата, както и по скалите на Триградското ждрело.

"Много силно ме привличат премиерните изкачвания. Неизвестността, рискът и опасностите ме мобилизират“, споделя Христо.
Не се спира и през зимата. Така се ражда идеята и за зимни премиери, които не повтарят преминати през лятото маршрути.
Христо става инициатор на зимните диретисими - изкачвания по права линия от основата на стената до върха независимо от трудностите. Само за няколко години младият карловец осъществява толкова много и толкова трудни първи изкачвания през зимата и лятото, че нито един български алпинист все още не е достигнал неговото постижение - 36 премиери само от висока категория на трудност. По нашите планини Христо показва висока класа и виртуозна техника.

Стихия на Христо са не само отвесните скали, а и ледените и вечно заснежени върхове на големите планини в света. Алпите стават арена, където изявява себе си и предизвиква вниманието на чуждестранните специалисти. Те все по-често започват да говорят за българския алпинизъм с почит и уважение.

През 1965 г. Христо е в състава на младежкия национален отбор по алпинизъм в Кавказ. Там изкачва върховете Мижирги (4500 м) и Улу-ауз-Баши (4675 м) в района на Безенги, както и кавказкия първенец Елбрус (5633 м).

Когато през 1967 г. българи за първи път тръгват към седемхилядник - пик Ленин (днес Кауфман, 7134 м), Христо не намира място в състава. Заедно с Атанас Кованджиев е изпратен като представител на традиционната алпийска среща в Шамони. Там те правят първия български траверс на Монблан, първото българско изкачване по северната стена на Гранд Жорас (реброто Уокър). Година по-късно Христо се справя с трудния и дълъг ръб по иглите Пьотере и с ръба Френе на Монблан. Тогава прави опит за премиера по северната стена на Пти Дрю от най-висока трудност, но той е осуетен от лошото време.

През 1974 г. е епопеята на Матерхорн. Седем дни бурята и ураганният вятър държат в прегръдките си Христо и партньора му Трифон Джамбазов. Силата, мъжеството и отличната техника побеждават. Три години по-късно във френската преса отново се писа за "юначните българи", дръзнали да мерят сили с "Пътя на гидовете" по северната стена на Пти Дрю. И тук четири денонощия Христо води своите приятели и партньори, като преодолява пасажи с изключителна трудност.

Христо често посещава Кавказ. И винаги се завръща с още по-трудни изкачвания - едноседмичен траверс на Кръста на Ушба (1970 г.), траверс на шилестите чуки на Шхелда (1973 г.), зимно изкачване на Елбрус.

И когато през 1976 г. е формиран екипът за "българската реабилитация" на Ношак (7492 м, атакуван пет години преди това от друга българска експедиция с пет жертви - бел.ред.), Христо не може да не бъде включен в него.

Следва Памир. Тази планина с трите си седемхилядника така привлича Христо, че той пет пъти стъпва на пик Ленин.
Прави рекорд след рекорд. Затова, когато на 30 април 1981 г. е съобщено, че в 13:45 часа на връх Лхотце (8516 м) е стъпил българин, нито за секунда няма съмнение, че това е Христо Проданов.

От 30 април 1981 г. до 20 април 1984 г. Христо не се разделя с голямата си мечта да стъпи на най-високия връх на планетата Еверест (8848 м). И го прави.

Източник:РЕТРО

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Всички можем да станем пенсионери в Германия и какво крият нашите управляващи

Темата с пенсионната реформа вълнува хиляди българи. Решението на проблемите им обаче е в задънена улица. До редакцията пристигна писмо, в което наша читателка пита дали може да се осигурява в Германия. Обърнахме се към специалиста – бургазлията Георги Бакалов, който е и председател на Съюза на застрахованите в България. Ето какво ни отговори той за пенсионната система у нас и какви са условията да получаваш пенсия от Германия. Изрекоха се много приказки, водиха се дебати, случиха се разправии и скандали, почти се стигна до бой пред камерите на една телевизия! Хората не разбраха за чие добро трябва толкова спешно да се промени пенсионното законодателство и какво му пречи на следващия парламент да отмени тази промяна и да сътвори нова дивотия!Не беше казано какви измерения ще имат крайните резултати и ако те са в наша полза, колко дълго ще се радваме на тази полза!

Беше безочливо скрито от обществото най-важното –

какъв ще е размерът на пенсията ни, ще се доближим ли до средните европейски стандарти, или ще си останем на дъното и колко дълго ще получаваме пенсия!

Вече две десетилетия не е проблем да се изчисли кой каква пенсия колко дълго ще получава.

Още през 1994 г. застрахователите в Германия (в това число и аз) предлагаха сравнителен анализ между държавната и частната пенсия.

Анализите бяха много точни, въз основа на държавните статистики и прогнози – всяко отклонение от истината означаваше огромни санкции.

Софтуерната програма извършваше анализа за 1-2 минути за всяко лице. Тези прогнози се сбъднаха с допустимите минимални разлики.

Софтуерни програми за подобни прогнози струват отдавна жълти стотинки и всеки може да се сдобие с тях.

Въпросът е защо нашите политици не желаят да назоват истината с нейното име! Защо политиците бягат от въпроса колко дълго ще получаваме пенсия?!

Към този момент (според официална статистика по области от 16.05.2014 г.) мъжете живеят средно между 68 и 72 години, трябва да плащат осигурителни вноски 38 години, пенсионират се на 63 години и 8 месеца, радват се на пенсията си цели 5 до 9 години! Плащаме 38 години за няколко години мизерна пенсия. Защо не са честни нашите законотворци и не споделят с нещастните си избиратели – ако през 2022 г. мъжете трябва да се пенсионират на 65 години, след като 40 години са плащали за пенсия, колко дълго и на каква пенсия ще се радват!

Прогнозите не могат да бъдат далеч от истината, а истината е жестока за простосмъртните!

Други важни обстоятелства, които умишлено се укриват от обществото –

Европа ни задължава до края на 2015 г. да въведем европейски стандарти:

Да свалим минималния осигурителен стаж на 7 години;

Да въведем № на осигурителната сметка за всяко държавно осигурено лице;

Да изплащаме на лицата с по-малко от 7 г. осигурителен стаж осигурителни вноски с натрупаните лихви!

Минималният осигурителен стаж в България за мъже и жени към този момент е 15 години!

Ако България не изпълни тези задължения, ще последват санкции от джоба на най-бедния народ в Европа!

Истината не може вечно да се укрива от обществото!

Нима никой не знае, че нашенци отиват да поработят няколко години в Европа или в Турция, за да получат пенсия от тези държави, която е по-висока от средната в България?!

Аз лично разполагам с документи, които показват каква пенсия плащат германците за 8-9 години осигурителен стаж в Германия, защото получавам такава пенсия.

Убеден съм, че политическите упражнения, които правят нашите законотворци на наш гръб, няма да ни измъкнат от дъното на европейските пенсии!

Убеден съм, че този пенсионен модел в България отдавна е обречен на пълен провал и честен обществен дебат за нов пенсионен модел е крещящо наложителен!

В Германия и другите западноевропейски страни няма понятия „Осигуряване“ – има държавно и частно застраховане. Понятието „осигуряване“ се използва в Германия, когато в някои случаи се опитват да ти пробутат застраховка.

Германската ЧАСТНА ПЕНСИОННА ЗАСТРАХОВКА е с много по-голяма доходност (около 45% по-висока от държавната) и при продължителен застрахователен период (над 20 години) някои застрахователи изплащат двойно повече от вложеното.

Задължително за застрахователя условие – гарантираната доходност да е над средния инфлационен процент.

Капитална опция:

След приключване на застрахователния период – изплащане на пенсионната застраховка или пенсия, при навършване на пенсионни години.

За германските пенсионни застрахователи не е важна националността на застрахованото лице, а начинът на плащане и адресът.

Начинът на плащане е чрез удържане на застрахователната премия от сметка в Германия. Повечето застрахователи не се съгласяват на сметка в чужбина, защото трансферите са скъпи и не винаги гарантирани, съгласно германското законодателство.

На практика ВСЕКИ с адрес и банкова сметка в Германия МОЖЕ ДА СКЛЮЧИ на името на всеки български гражданин (независимо от местонахождението му) германска пенсионна застраховка.

НАЙ-ВАЖНОТО – банкова сметка в Германия.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От първо лице: Затворник описа страхотията при бягството на опасните рецидивисти, може да е замесен служител

Радослав и Владимир са си подготвяли бягството поне един месец. Отпред ги е чакала кола. В бягството обаче е намесен и служител. Това сподели затворник, станал свидетел на целия случай, при който двамата опасни рецидивисти избягаха от софийския пандиз. „Извикаха ни всички на техника, минахме почти всички като ни раздадоха нещата. Докато ставаше суматохата и всеки гледаше какво си взима, бях седнал на гишето. Първо се появи Пелов, после излезе Ради с голям нож. Насочиха пистолети. Владимир челно с коляно удари единия служител. Другият затворник който е жичкаджия – Ради тръгна заедно с Владимир. Отвориха си вратата и заплашиха с пистолет, този който я пази, те са страхливи тези служители“, разказа свидетелят пред Нова тв.„Просто им видяхме гърбовете. Единият полицай и другият, който седи на адвокатското, питаха „к’во става“. Те дори не знаеха какво става. Хората са си подготвяли бягството поне един месец. Отпред ги е чакала кола. Този хубав боен пистолет, който го видях, им го е вкарал някой от персонала. На нас всичко ни минава на скенер, включително и храната. Такъв пистолет е абсурдно да мине – служител го е вкарал“, добави той. Радослав Колев работел в кухнята повече от половин година и там се предполага, че се е сдобил с големия нож. Запитан защо не са намерили оръжията им в килията, той отвърна: „Как ще го намерят? Има хора, на които им се прави фиктивен тараш, като си платиш“. Друг свидетел, който отишъл на свиждане в затвора на негов познат, добави: „Бях на 4-часово свиждане на един мой служител. Момчетата, които се връщаха от техниката, започнаха да залягат. Казаха: „Въоръжени са“ и започнаха да лягат по земята и да се изтеглят“.

В момента продължава търсенето на избягалите затворници по няколко направления. Това каза пред БТВ главният секретар на МВР Младен Маринов. Той увери, че всички полицейски сили са ангажирани в търсенето, извършват се проверки и издирвателни дейности. „В такива случаи има методики, по които се работи. Към момента близките на избягалите са в полицейските управления, работи се с тях“, каза Маринов. „Рано е още да правим заключения как се е случило. Имаме откъслечна информация как се е стигнало до там и какво се е случило вътре“, коментира той относно пропуските в охраната на Софийския затвор. „Имали логистика и това нещо е организирано много добре“, допълни Маринов. „И двамата са изключително опасни. Присъдите са им големи, така че те са готови на всичко, за да не се върнат в затвора“, посочи главният секретар на МВР. „Много бързо се задействаха всички системи за сигурност, включително и гранична полиция“, каза Маринов и посочи, че при тази бърза реакция Владимир Пелов и Радослав Колев едва ли са стигнали много далеч извън столицата.

Източник: БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ