Как съдебна грешка, коства живота на невинен столичанин през 70-те

Стари кримки още разказват за съдебна грешка, изяла главата на невинен столичанин. В края на 70-те съпрузи от София се скарали жестоко. Жената хлопнала вратата и излязла.

Мъжът я чакал ден, два, търсил я по приятелки, но без резултат. След седмица трупът на безследно изчезналата бил намерен в землището на село Лозен. Жената била брутално изнасилена, бита и удушена.

Органите на реда веднага щракнали белезниците на съпруга като главен заподозрян за убийството. Съседи дали показания, че двамата не се разбирали и често се карали. И човекът бил осъден на смърт.

Чак когато го разстреляли, чорапът се разплел. Оказало се, че жената е станала жертва на изнасилвач-садист от софийските села. Той също си получил заслуженото, но несправедливо осъденият на смърт съпруг вече от няколко години бил на оня свят.

Снимка:Тодор Славчев

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Свещеник екзекутиран през 50-те понеже "издал", че хубавото месо от Пловдивските хали го изнасяли за СССР

Най-младият разстрелян българин е католическият свещеник от Града на тепетата отец Павел Джиджев. През 1952-ра 33-годишният мъж е обвинен в шпионаж, понеже "издал", че хубавото месо от Пловдивските хали го изнасяли в СССР, а лошото оставало за народа.

Арестуват го, а малко след това го разстрелват. Властта не съобщава нищо на близките. През есента на 1952 г. една от сестрите на отеца - Цанка Рончева, получава вързопче с цървули, дрехи и една бележка:"Да се предаде на сестра ми".

Семейство Джиджеви получават смъртния акт чак през 1996 г.Дълги години при леля ми идваха десетки жени и мъже да я изнудват, споделя Петър Джиджов, племенник на разстреляния свещеник. Искаха й пари и храна, твърдяха, че брат и не е убит и ще му ги занесат в затвора. Роднините обаче се досещали, че Павел вече не е между живите.

Източник:Блиц
/В статията е използвана илюстративна снимка/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

83-годишен бивш строител на Димитровград бай Стефан крие 27 държавни отличия

Неговата бригада осъществява четирите разширения на Химкомбината в Димитровград от 1956 до 1986 г., а производствата от 20 стигат до 100

Стефан Хаджидиманов

В “Заводски строежи” - Димитровград бай Стефан изкара 51 години, 8 месеца и 3 дни. Тук срещна много верни приятели, с които рамо до рамо работеше неотлъчно по многобройните обекти из страната с национално значение. През 1992 г. се пенсионира, после дълго време не вярвал в този факт, докато приеме реалността.

Приятелите и колегите на Стефан Хаджидиманов не могат да скрият възхищението си от неизтощимата енергия и младежка припряност на този човек, превалил 83 години. Своята разпаленост предава и на двамата си сина, а сега и на внуците си предава всичко от себе си, без да се щади.

В началото бай Стефан е назначен като общ работник, но още на третия месец го направили бригадир на младежка бригада за заготовки и метални конструкции, която много скоро се прочула с трудовите си подвизи. Все по това време завършва и механотехникума, без да се откъсва от производството, а дипломата му от горе до долу - с високи оценки. Множали се и успехите на бригадата. А той имал една слабост - обичал да работи с млади хора, да им дава акъл, да ги учи на занаят.

Та нали самият той носел младо неспокойно сърце. Днес не може да си спомни колко млади хора е изучил и подкрепил през този толкова дълъг трудов стаж. По неговия път тръгнаха мнозина.

Днес с удовлетворение казва: За бригадата все още се говори хубаво в Димитровград, Хасково, Харманли, Любимец и къде ли още не, а мен като ме видят, сякаш че виждат легенда...

Признателността е естествена, защото неговата бригада осъществява четирите разширения на Химкомбината от 1956 г. до 1986 г., а производствата от 20 стигат до 100.

Един ден неочаквано му съобщили, че той и бригадата му трябва незабавно да се явят в Държавния съвет при Тодор Живков, който ги очаквал. Качили се на първия влак за София и се озовали на уреченото място. Още помни с каква широка усмивка ги посрещнал държавният глава, а после на изпроводяк им казал: ”Държавата се надява да продължите с това темпо”.

Бай Стефан има над 27 държавни отличия, но за тях той рядко или почти не говори, защото мисли, че е дълг на всеки да бъде такъв.
Източник:Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откриха таен подземен тунел,който пресича цяла България!

Величествен таен подземен тунел пресича цяла България, твърди доц. Ангел Калинов, оглавявал дълги години катедрата по генетика към ВСИ – Пловдив.
След пенсионирането си се е отдал на голямата си страст – радиестезията, бил е председател на пловдивския Духовен център „Гея”.  „Аз съм бил в този тунел”- заклева се доцентът.
“Правен е от траките, седем метра е широк, с кон да вървиш. Близо до Асенова крепост край Асеновград има един параклис – „Св. Димитър”, оттам може да се влезе в него. Той започва от подножието на Родопите, минава под Балкана и край крепостта в Арчар, под Дунава и чак до Румънско”.

Целите Родопи били прорязани от такива мистериозни тунели. Край скалния феномен Белинташ имало много подземния коридори. „Там пък са големите съкровища на траките. Те са скрити в пещери край Равен камък и Момин камък. Съществува легенда, според която Александър Македонски е подарил на светилището на Белинташ златна колесница.”
Радиестезистът разполага със стара карта на подземията на Белинташ. В нея били посочени три олтара. Имало шест входа към залата, само два от тях са действащи, на останалите трябвало да се копае. Един от тунелите излизал в пещерите на резервата „Червената стена” над Бачково. „Съществува описание за една от пещерите там: „Ще влезнеш в 61-ия тунел, има бронзова врата. След нея еди-колко си стъпала… Този тунел е свързан директно с Бачковския манастир. В древността на мястото на манастира също е имало тракийско светилище”.
Край билния път, недалеч от Белинташ, доц Калинов е разкрил и тайниците на Вълчан войвода. Обяснява, че пещерите са били използвани като скривалища и от други хайдути. Все още никой не е влизал в пещерите и не се знае какво има скрито в тях. Причината е, че в проходите дебнели всякакви смъртоносни капани.

Пловдивските тепета също са свързани с големия тунел, който стигал и до село Марково, разкрива доц. Калинов: „Над селото е имало друг дворец на Александър Македонски. Твърди се, че там е била скрита плячката от персийските му походи. Има гръцки и други описания за това. Смята се, че там е погребан и чичо му”.

Пловдивският Индиана Джоунс е открил под Младежкия хълм седем прохода, водещи към гробницата на тракийски цар. Според него те отговорят на седемте чакри от човешкото тяло. „В съседство на хълма е имало древно селище. Хората от него по подземен хотел са влизали в светилището, за да правят жертвоприношения. През тепето преминава и минерална вода, която идва от Родопите и влиза директно в царския дворец на Бунарджика. Той е бил строен от траките и след това модернизиран от Филип. Александър е живял като малък тук, а Аристотел е идвал да го обучава. В двореца на Бунарджика е имало големи бани. Същата вода излиза край село Войводино, а от там продължава до Хисаря”.  Стари пловдивчани помнят, че на Бунарджика е имало минерален извор, който е пресъхнал по време на земетресението през 1928 година.

Доц. Калинов установил, че дворецът се намирал на 40 м от някогашния ресторант „Големия Бунарджик”: „Ако се копае, ще се открие главният му вход, който е край тенис кортовете.
Радиестезистът е убеден, че невероятни тайни крие и Трихълмието. „Златна колесница като тази на Александър Македонски има скрита и под Стария град. От там също минава Големият тунел и под тепето излиза на античния стадион. Ако отидете зад Иконната галерия в Стария град, ще видите един от входовете на тунела. Това е само едно от разклоненията. В други са скрити несметни съкровища. Явно обаче има много капани. Има сведения за една френска експедиция, която още около 1925 г. е влязла в тунела под Стария град и… изчезнала. Повече никой не е видял французите. Ние искахме да влезем, но не ни пускаха. Ключа го държеше един свещеник от църквата „Св. Св. Константин и Елена”. Мисля, че сега ще бъде по-лесно да се вземе решение. Нужна е обаче специална екипировка, за да се проникне в тунела, със сигурност има много пропадания”. Доц. Калинов вярва, че цялата тази подземна мрежа от тунели ще бъде разкрита и ще стане достъпна за хората.

Източник:burgasnews.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

ТКЗС-Десетилетие на експерименти

След 1960 г. настъпват редица преобразувания целящи интензифициране на труда, увеличаване обема на произвежданата селскостопанска продукция, като база за ускорено икономическо развитие. С въвеждането на административната реформа от 1959 г. и създаването на нови окръзи се структурират обществени организации със засилен контрол и ръководство на БКП във всички обществени и производствени структури, в т. ч. и в ТКЗС. Окончателно е разрушен принципът за коопериране и доброволността. Липсва материална заинтересованост за по-добра работа. Селянинът е отчужден от земята и се превръща от стопанин в чиновник, обработващ земя.

Управителните съвети окончателно са изместени от правото да определят, назначават и контролират управленци в земеделските кооперации. Тяхното съществуване е формално, както е формално и наименованието „земеделска кооперация“. За управлението на отрасъла се вземат решения на партийно ниво. Пристъпва се към обединяване и окрупняване на ТКЗС, като техният брой от общо 3500 се свежда до 700 със средна обработваема площ от около 70 000 дка. Увеличават се администрацията и бюрократичните спънки при вземане на организационни решения от отделните съставни ТКЗС. Структурата „Обединени ТКЗС“ не се оказва удачна, въпреки че периодът 1960 – 1970 е най-успешният в историята на колективното обработване на земята.

От 1962 г. се въвежда нова система за изкупуване на земеделската продукция. С въвеждането на договорите за продажба са изравнени изкупните цени на продуктите произвеждани в ДЗС и ТКЗС. Това реално увеличава приходите в касите на ТКЗС.

През март 1967 г. на конгрес на ТКЗС се приема нов примерен устав за кооперативните стопанства, който утвърждава и създава условия за реализиране на партийната политика. Всички тези мерки се вземат поради неблагоприятните тенденции на ниски ръстове на производството на селскостопанска продукция. За Петата петилетка прирастът и? е 26,2%. От 1970 г. се проявява трайна тенденция за недостиг на храни и необвръзка с около 12 – 15% между производството и потреблението на селскостопански продукти. Селата се оказват с недостатъчно работна ръка поради непрекъснатото извличане на хора от там и настъпващите сериозни демографски промени. Така наричаната от партийни функционери „незаета работна ръка“ от селата, вече работеща в градовете, при смяната на поколенията е връщана отново в селата за прибиране на реколтата. Организират се селскостопански бригади от ученици, студенти, войници, служещи и работници от заводите, за да се прибира от полето вече готовата земеделска продукция. Намаляването на работоспособното население по селата довежда до нови решения – преминава се към производството на храни, произвеждани с висока степен на механизирани процеси, т. е. увеличава се производството на зърнени храни, за сметка на трудоемките производства на плодове и зеленчуци. Почти е прекратено традиционното производство на памук. Намалено е производството на захарно цвекло. Намалени са площите с лозови насаждения, както и успешните опити за развитие на овощарство. Такива решения променят продуктовата структура, предлагана на международните пазари и нарушават баланса внос-износ. През 1970 г. съотношението на промишлена към селскостопанска продукция е 80:20.

Наличната техника в селското стопанство се стопанисва лошо и се използва значително под нейния производствен капацитет. През 1960 г. средната заработка на един трактор (приравнен към 15 hp) е 6420 дка. мека оран, през 1970 г. производителността е намалена на 4650 дка., а през 1976 г. вече е 4170 дка. Независимо от увеличения брой на селскостопанските машини, използваемостта е много ниска, въпреки големия дял немеханизирани дейности в селското стопанство.

Използван е текст от wikipedia.org

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за времето когато ядяхме филии с лютеница на улицата,а шамарът и дърпане на ухото бяха част от възпитанието

Едно време животът на децата беше по-обикновен, но пък по-вълнуващ от сегашния компютърен и виртуален свят. Тогава се возехме в автомобили, без колани, карахме колело и летни кънки без каска на главата. Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги.

Пиехме от една бутилка и никой не е умрял заради това.

Ядяхме млечен сладолед, филии с масло или свинска мас и чесън, пиехме безалкохолни със захар. Но не сме били с наднормено тегло, защото си играехме навън по цял ден на криеница, граничари, крадци и ченгета, кралици, каубои и индианци и всичко останало, което въображение на едно дете е в състояние да роди.
Често родителите ни не можеха да ни намерят, а шамарът бе част от образованието, а не насилие в семейството.

След няколко падания, счупени пръсти и натъртвания сме се научили как да решаваме проблемите си. Ние нямахме въображаеми приятели в социалните мрежи, а имахме истински приятели!

Нямахме училищни психолози и педагози, но все пак завършвахме училище. Отивахме с велосипед или пеша до къщата на приятелите ни, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка!

Когато се стигнеше до проблеми със закона, родителите не ни плащаха гаранцията, за да ни измъкнат. В действителност те често бяха по–строги от самия закон! Имали сме късмета да пораснем като истински деца.

Стела Кънева, Добрич
Източник:retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ