Поколение RESET или защо страдат децата ни днес ? (СТАТИЯ)

Всеки ден у нас по един подрастващ прави опит за самоубийство

Нашите деца разполагат с достатъчно храна, напитки и дрехи. Те са обкръжени от нашата грижа, топлина и любов. Всяка сутрин ги изпращаме на училище, всяка вечер ги посрещаме с топла вечеря. Но защо техните очи въпреки това са пълни с необяснима тъга?

Поколение RESET (Reset generation) – така е наречено това явление от списание „Esquire”. Това е едно от най-разпространените явления на днешното време: младите хора, попаднали в затруднено положение, предпочитат да не търсят решение, а като в компютърна игра да натиснат клавиша Reset (рестартиране) и да започнат всичко отначало в нов живот след прераждане.

Според д-р Михаил Околийски от Националния център за опазване на общественото здраве (НЦООЗ), всеки ден у нас едно дете прави опит за самоубийство. 308 деца са се опитали да сложат край на живота си през 2009 година, като 271 от тях са момичета.

Във всички времена е съществувало убеждението, че суицидът е явен признак на психическо заболяване. Т. е. всеки, който се е опитал да „натисне копчето”, посмъртно е получавал прозвището „ненормален”, а тези, които са били спасени, са били водени на отчет в психиатриите с всички произтичащи от това последици.

Въпреки установеното мнение, мислите за самоубийство по-скоро са признак не за отсъствие, а за излишък от ум. Затова и съществува изразът „от ума си пати”...

Истинското самоубийство никога не е спонтанно – колкото и понякога да изглежда неочаквано. То винаги се предшества с угнетено настроение, депресия  или просто от мисли за край на живота. Често даже най-близките не забелязват такова състояние поради разсеяност, а понякога и от безсърдечие. Своеобразен тласък на готовността към истинското самоубийство са размишленията на човек за смисъла на живота. Младите хора, които не могат да намерят отговора на този въпрос, по силата на юношеския си максимализъм просто не са способни да понесат зеещата пустота вътре в себе си.

Самоубийствата „от любов” в същността си не са просто буйство на хормоните. Това е отражение на потребността да бъдеш нужен някому: ако не на родителите, то поне на него или на нея. И ако детето не срещне взаимност, то често получава усещането, че на този свят не е нужно на никого.  А това значи, че няма и смисъл.

Лъжливото самоубийство е съдбата на тези, които разбират, че самоубийството не е най-достойният път да се решат проблемите, но друг те така и не са открили. Такива хора избират не открития край на живота по собствено желание, а т. нар. суицидалнообусловено поведение. Такива са рискованото шофиране, заниманията с екстремни спортове, опасният бизнес, доброволните пътешествия в горещите точки на света, алкохолната и наркотичната зависимост...

Децата, возещи се на покрива на асансьора, могат да правят това по същата причина. Няма смисъл да им се говори колко е опасно това за живота, именно тази опасност жадуват скритите суициданти.

Външната причина за загубата на смисъла на живота при всеки е различна, доколкото всеки под „смисъл на живота” разбира нещо свое. Затова и причините, тласъците, мотивите за самоубийство са толкова много. Но в същността си, ако се опитаме да ги обобщим, се получава любопитна картина: при всеки, който се е решил да „натисне копчето”, отсъства „общият знаменател”, еталонът, по който трябва да се равнява, примерът, който трябва да следва.  Тук много важна роля играе възпитанието – нали родителският съвет, поддръжката не могат да се заменят нито от бавачката, нито от телевизора, нито от училището. Само възрастен, опитен, помъдрял от живота човек може ненатрапчиво, без насилие да помогне на детето да намери смисъла на своето съществуване, да му покаже целта, която да е достойна за борба с егоизма.

Статистическите данни от проучване на ЕС показва, че българските деца имат най-много здравословни проблеми. Според тях семейството е отговорно освен за лошото здравословно състояние на децата, но и за най-многото детски самоубийства у нас, по броя на които отново сме на първо място.

Според доц. Евгени Генев – председателят на Българската педиатрична асоциация и бивш ръководител на детска клиника към УМБАЛ “Свети Георги”, причината се корени в родителите и бабите. Той твърди, че  много деца са психически изтормозени от семейството си. „Съществува панически страх при учениците, ако изкарат слаба оценка. Нервната им система е толкова лабилна, че ако едно момиче изкара двойка, а има прекалено амбициозна баба с планове за бъдещето й, или пък агресивен баща, девойката предпочита да сложи край на живота си”, даде пример за случващото се у нас доц. Генев.

Родителите трябва от най-ранно детство да учат детето си, че животът непременно, рано или късно, ще го постави пред проблем, от който няма да може да избяга. И най-важното – че въпреки всичко, изход от този проблем има. Желанието сами да научим, както и да научим децата си да виждат и разбират законите на естественото развитие, да поставят за цел на живота си постигането на тези закони чрез собствения си опит, ще може да изпълни със смисъл живота на всеки човек. Тази цел е достижима за всекиго.

*Статията е публикувана във форума БГ МАМА

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тъжната история на едно сираче

Примерна снимка

Ана e разделена от майка си и семейството си, осиновявана, разсиновявана, местена от дом в дом. И така 10 години от нейния кратък живот, пише Нова телевизия. Toва е разказ за едно пропуснато детство и за онези деца, които се оказва, че често са последната грижа на приемната грижа.
Годината е 2005 г. Айсел е майка на две деца – на година и половина и на три. Част от къщата й изгаря и социалните взимат и двете й дъщери. След няколко седмици й връщат голямата, тъй като преценили, че за нея риск няма. При Ана обаче се наблюдавало изоставане във физическото развитие.

Така започва обиколката й на половин България. Родена в Търговище, местена в институции в Перник и Драгоман. Осиновена в Сандански и разсиновена половин година по-късно. Често психиката на дете като Ана се оказва твърде крехка, за да преживее местеното от приемно семейство в приемно семейство и от институция в институция.

Когато децата не са при биологичните семейства, социалните са длъжни да предупреждават родителите за всяко преместване. Начините са два – по съдебен ред и със заповед. Биологичните родители винаги имат правото да обжалват, ако разберат. Оказва се обаче, че невинаги уведомяват. Така намирането на собственото ти дете може да стане невъзможно. И Айсел губи дирите на дъщеря си.

10 години след раздялата между майка и дъщеря, при последното преместване на Ана в Драгоман, Айсел е призована в съда. Тогава се виждат за първи път. Съдът казва, че няма как да й върнат дъщерята. Майката обжалва и на следващата инстанция съдът решава – детето се връща при майката. Ана е с 80% ТЕЛК. Диагнозата – разстройство в поведението.

Проблемът се появил, когато Ана започнала училище и отново трябвало да се адаптира. И Айсел, и психолозите казват, че откакто е с майка си, проблеми няма.

При 71-годишната Ганка Маринова Ана прекарва голяма част от живота си. Тя е в приемната грижа от 2007 г., а за 10-те години като приемен родител е гледала осем деца. Заплатата на приемните семейства варира според минималната заплата в страната. Така сметката сочи, че през 2017 г. всеки приемен родител, който се грижи за едно дете, получава 690 лв. възнаграждение, 35 лв. детски надбавки, както и средства, предвидени за отглеждането на дете, които също варират. Минималната сума е 195 лв. Общо се получава около 920 лв.

Тази сума обаче може да нарасне в пъти. Приемните семейства имат право и на помощи, с които да покриват инцидентно възникнали нужди на детето. Става дума за 325 лв., които могат да се вземат до четири пъти в годината. Ако детето е с увреждане, приемните семейства получават и двойни детски надбавки, както и пари за инвалидност на детето. Ако приемните родители се грижат за повече от едно дете, заплатата се увеличава.

Както във всяка професия, така и приемните родители преди са имали право на платен годишен отпуск. А сега на помощ се появява заместващата приемна грижа. Именно и това е причината Ана да обиколи няколко приемни семейства. Така само през 2012 г. детето два пъти е настанявано при нови родители – за по няколко дни. Според психолози всяко ново настаняване е крачка назад.

Днес Айсел е с трите си деца и се опитва да се грижи за дъщерите си, така че да не й ги вземат отново. 10 години по-късно Ана вече има на кого да казва „мамо”, а според психолозите изгубеното детство може да се компенсира с топлина.
Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Из софийските улици в Чайката на Цола Драгойчева

Руши качи новородения си син на легендарен соцавтомобил
Поп певецът Руши Видинлиев повози из софийските улици новородения си син в колата на Цола Драгойчева, пише "България Днес". Това се случи седмици след излъчените кадри от изписването на бебето, в които Руши се измъква от болницата с малкия в кошче и го качва заедно с жена си Таня Илиева в скромна на пръв поглед кола.
"Не е най-богатото бебе, щом таткото си взима новороденото в супер бричка", коментираха злостно клюкари автомобила на звездата.

Напук на думите им един от най-добрите БГ изпълнители реши да извади от автопарка си любимия си ретро автомобил и да повози с него сина си - емблематичната "Чайка" на Цола Драгойчева. С руската машина певецът се сдоби преди година-две от българин, живеещ в Италия, който се занимава с колекционерство. Той предложил на Руши да му продаде соцвозилото за 70 000 лв. Видинлиев не се двоумил и веднага приел сделката.

Човекът купил автомобила преди години за 20 000 лева от търг, но вследствие тежките времена решил да се отърве от ретро колите си, защото изпаднал във фалит. От цялата ситуация най-щастлив останал Руши Видинлиев, който бързо броил 70 000 лв., за да вземе черната машина на социалистката и да я използва както в клиповете си, така и в личния живот.

Популярният изпълнител преди няма и месец направил купон за раждането на момченцето си, като поканил на него истинския си баща, който от години не говори с майка му - Лора Видинлиева. Причината е прозаична - таткото на Видинлиев е тайнствен милионер от турски произход, който изоставил майка му. В края на 70-те Лора напуснала Италия, където е омъжена за местен богаташ, заради бурната си любов с обаятелния и богат турчин - Метин Хамди.

Малко преди да роди детето си от него, Лора остава сама. От тогава вървят всякакви слухове за раздялата между бащата и майката на Видинлиев, като официалната версия е, че татко му Метин има приятели от групировка "Сините вълци". Факт е, че бащата на Руши е приятел на Бекир Челенк, който е шеф на организацията.

Преди две години певецът последно гостува на баща си и двамата изкараха незабравима ваканция в Турция, разказват общите им познати. Тогава Руши го запознал с жена си - топмодела Таня Илиева. С днешна дата бебето вероятно е кръстено на името на бащата на Руши. "Държи се в тайна името на бебето не само защото родителите му вярват в уроките, а и защото не искат да влизат в хорските уста", споделят близките до Видинлиеви.

Руши и Таня станаха родители точно преди месец, когато топманекенката даде живот на момченце в българска болница. Двамата от години са заедно. Преди бременността да стане факт, двамата се сгодиха в Италия.

Таня, която от години дефилира за най-добрите световни дизайнери, зарадва роднини и приятели с щастливото "да" на предложението за брак. Изпълнителят се решил на сериозната стъпка, при едно от гостуванията си миналата година на сестра си Еми, италианския й съпруг и сина им Алесандро. Именно романтичния Рим Видинлиев избра, за да постави на ръката на любимата си уникален пръстен с три блестящи диаманта във формата на сърце.

"От години двамата се обичат. Непрекъснато се разделят и събират, тя пътува, а той продължава да учи - сега записа още една специалност - "Филмово изкуство", сподели приятелка на артистичното семейство. За годежа майката на Руши изненада младото семейство с апартамент в Ню Йорк с изглед към река Хъдсън.

В България младите живеят в къща в покрайнините на София. Разполагат с гледачка, като семействата и на двамата помагат в отглеждането на детето. Засега и двамата са замразили проектите си в чужбина.
Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един ден пред култовото заведение "Кравай" (ВИДЕО)

„Ние от Кравай“ (1988) е филм, направен по поръчка на ЦКД „Г. Димитров“, ОбК на ДКМС „Средец“. Над него са работили Соня Лангова, Иван Шофелинов и Емил Коен.

Едно филмче, посветено на това, което днес наричаме „субкултура“. По това време – около 1988 г. – центърът на субкултурните течения в София се намира около Националния дворец на културата и по-точно – около Кравай.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как Петър Младенов разрешил да се слуша “Гласът на Америка” още през 1977 г (СТАТИЯ)

Това става точно на националния празник 9 септември 1977 година

Противостоенето на Изтока и Запада в годините на студената война се съпровождаше и от радиозаглушаване. На 3 февруари 1948 г. в СССР започва широкомащабно заглушаване на предаванията на “Гласът на Америка” (Voice of America, VOA). На 13 април същата мярка е предприета и за предаванията на Би Би Си от Лондон. Решаващ тласък процесът получава след самоубийството на Оксана Костенкина, преподавателка в съветското училище в Ню Йорк, хвърлила се от прозорците на консулството през август 1948 година. Събитието получава широка разгласа и коментар чрез предаванията на VOA. За радиозащита започват

да се отделят огромни средства,

свидетелство за което е стремителното нарастване на мощностите. През 1949 г. само в Съветския съюз радиоелектронната борба се води с помощта на 350 късовълнови предавателя. През 1950 г. те вече са 600, а петилетка по-късно – около 1000. Към тях се прибавят и още 700, разположени по територията на социалистическите страни, в това число и България.
На 19 януари 1961 г. се приема постановление на ЦК на КПСС “За мерките по усилване на борбата с вражеските радиостанции”. Допълнителна цел на заглушаването стават радио “Свободна Европа” и радио “Свобода”.
Изработват се различни техники за заглушаване, ползвани чак до рухването на Берлинската стена. Така например в България през 50-те години пренастройват вносните западни радиоприемници на фиксираните честоти на Радио София. А в Съветския съюз приемниците се произвеждат без късовълнов обхват,

като изключим знаменития ВЕФ,

предназначен основно за износ. Но в най-действена форма на цензура се превръщат т.нар. радиоточки, обилно инсталирани по всички публични места. България заглушава VOA от 1949 г. до 1977 г., RFE – от 1952 до 27.12.1988 г. и т.н. И от територията на Съветския съюз се води далечно заглушаване за страните сателити – за Чехословакия и България

до януари 1988 година.

Когато парадокси на нашия политически живот и конюктурата на деня се припокриват, емисиите на „Гласът на Америка” престават да бъдат заглушавани на 9 септември 1977 г., т.е. на националния празник на НРБ! Това става по нареждане на члена на Политбюро на ЦК на БКП и министър на външните работи Петър Младенов! В спомените си бившият посланик на САЩ в София (1977-1979) Реймънд Гартхоф твърди, че идеологическия компромис е направен срещу обещанието за облекчен внос на определени стоки. Нека добавим, че по това време САЩ са наложили ембарго за внос на ред производства, главно от високотехнологичен характер.      

Владимир ГАДЖЕВ Наборе.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Безценните заръки на Ванга, които могат да променят живота на всички ни

Не искайте много - не можете да му платите цената, бедността е цвете, на богатството не се радвайте, предупредила пророчицата

Няма човек, който да е роден само за щастие. Ето – един е роден отличен работник, но няма щастие в семейството. Друг има и двете, но пък няма здраве. Трети е здрав, но пък децата са му болни и т. н. Във всеки човек има и добро, и зло. Така е устроен светът… …Някой си мисли, че като има пари, може да си купи и любов, но това е вятър работа. Любов с пари не се купува. Или пък си мисли, че като стане богат, всичко ще му е наред, но и това не е вярно. Работи, работи човекът, трупа пари и вещи и после вземе, та умре и остави всичко на друг. Който много събира, никога не го използва. Друг събира плодовете на труда му. Затова по-правилно е така: не трупай, парите са средство за живот, използвай ги всеки ден. Тези важни думи е казала баба Ванга още преди години.
"За всеки човек идват периоди на трудности. Дори и за най-богатите и за най-силните. Затова човек трябва да се стреми да бъде смирен, за да не умре в прегръдките на злото. Човек никога няма да спечели пари, ако не се занимава с подходяща работа. Той трябва първо да разбере какво най-много му харесва да прави, а не да робува на мода или нечии съвети. Не роптайте срещу страданието, което преживявате. Страданието е пречистващо средство, като една дреха, която не е чиста, ако не се изпере", казвала Ванга.

"В тежки времена живеем. Хората помежду си нямат един с друг нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги кърмят. Казват, защото били нервни. Не е това. Просто децата нямат нищо общо със своите майки, те само са дошли на света чрез тях. Нищо не получават децата от майките: нито мляко, нито топлина. Дават ги съвсем малки в детски ясли, вечер ги слагат да спят отделно, рядко виждат усмивката на майчиното лице. Майките са недоволни, че съпрузите им не ги почитат достатъчно. Съпрузите пък смятат, че са се оженили само защото е трябвало да минат по реда си.

Възрастните са недоволни, че младите не ги уважават. Никой с никого не е близък. Хората вече се интересуват само от пари. Мислят, че ако имат пари, всичко ще им е наред. Не знаят, че един ден тези пари няма да им служат за нищо. Бедността е цвете, на богатството не се радвайте. Бедността дава да се радваш на деца, приятели, роднини. А от богатството душата се разболява. Който краде, за здраве ще плаче", предупреждава пророчицата.

"Понякога съм много нервна, а хората мислят, че съм лоша. А аз виждам обкръжението и обръча, който постепенно се стеснява около земята, преживявам мъките на всички хора и не мога, а и не смея да го обясня, защото един много строг глас непрекъснато ме предупреждава да не се мъча да обяснявам каквото и да било, защото хората заслужават живота, който водят. Как да помогна на тези хора, които все повече не зачитат никого, надпреварват се да придобиват пари и вещи", споделила Ванга пред най-близките си.

"Не искайте много – не можете да му платите цената. Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си. Ще хитрува толкова, колкото му е дадено от Бога. И после няма право на снизхождение! Нека знаят всички, че нищо не остава неизплатено на този свят. Хората вършат престъпления и мислят, че никой не ги е видял. Не е така! Всичко се вижда и идва време, когато провинилият се трябва да плати! Работете сутрин и през деня. Никога вечер. Силите свише не помагат вечер, а без тяхна помощ нищо велико не може да се роди…“, съветвала пророчицата от Петрич.
Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ