Снимачната история на филмът „Време разделно”

„Време разделно“ е роман от Антон Дончев, написан през 1964 г. Творбата е създадена само за 45 дни.
Събитията, описани от Антон Дончев, са се случили през 1666 г. на мястото, където е разположен град Якоруда. Романът е екранизиран през 1988 г. от режисьора Людмил Стайков под името „Време на насилие“ и се състои от 2 части: „Заплахата“ и „Насилието“.
Автор: Христо Христов


Време разделно” напоследък се говори много за него. Едни го одобряват с ентусиазъм, други го критикуват. Разни псевдоучени го определят като поръчков, изопачаващ събитията и т.н. В едно интервю на въпрос не са ли представени жестоко събитията, Антон Дончев отговаря: „Ако трябва да сме точни, събитията от ония времена са описани съвсем нежно в романа. Трудно е дори да си представим какви мъки е изживял българинът през петвековното робство и при потурчването на част от народа”.
Кощунство е въобще да се спори по тези въпроси. Но нека видим как бе създаден филмаът „Време разделно”, заснет по сценарий от този роман.
През осемдесетте години на миналия век в Родопите разговаряхме с тогавашния държавен глава Тодор Живков. Той се интересуваше как вървят процесите за приобщаване на местните хора, чиито имена бяха променени десетина години преди това. Процесите протичаха нормално и хората се приобщаваха, особено младите. Все пак за по-възрастните някои неща не бяха толкова ясни. В тази връзка аз му казах: „Другарю Живков, не може днес да си Хасан, а утре Асен. Може, ама трябва да му се каже защо”. „Какво имаш предвид?” – запита ме тогавашният Първи. Казах му: „Младите са учили българска история и макар с колебание приемат, че е имало потурчване. Старите обаче са полуграмотни и не са чели книги. Те знаят това, което им е казал ходжата, а ходжата знае това, което му е казал предният ходжа. Книгата „Време разделно” е трябвало да бъде прочетена на хората на кръжоци и събрания. Тя трябваше отдавна да бъде филмирана”.

Потрепна Живков, стана, извика сътрудниците и разпореди: „Викайте Антон Дончев да даде сценарий, намерете добър режисьор и да се започне филма.”  При следващото идване пак стана въпрос за филм и сътрудниците докладваха, че Антон Дончев не давал сценария. „Дайте му каквото иска, само да даде сценария.” – заръча Живков.
Не след дълго при нас в Родопите дойде режисьорът Людмил Стайков и започнаха снимките на филма. Местните хора, потомци на потурчените българи, ентусиазирано взеха участие в масовките.

Най-интересните и куриозни моменти от снимките на „От нищо нещо“ и „Всичко е любов“

Снимките са правени главно в Смолянския регион. Голяма част от тях бяха реализирани на територията на ловно стопанство „Кормисош”, в което аз работех. Беше направен един прекрасен, уникален филм, който според мен закъсня във времето. На широк екран беше закупен от много страни и чак от Америка. Романът „Време разделно” е издаден в милиони тираж  и най-вече в Америка. Преведен е на много езици.
След време се запознах, пак в Родопите, с автора Антон Дончев. Първият въпрос, който му зададох, беше защо не е давал сценария. Отговорът му беше: „Аз за този сценарий съм получил 12 000 лева хонорар и по уговорка с Людмила Живкова съм ги внесъл във фонд  „1300 години България”. Имахме спор по сценария, понеже някои искаха да доминира бедата от еничарите, а те са българи. Аз настоявах да доминира бедата от исляма”.

След години на лов в ловното стопанство „Кормисош” идва американски ловец. Оглежда се в местата, в които ловува, и казва: „Никога не съм бил в България, но по тези места като че съм бил”. Оказа се, че гледал филма на широк екран и познал терените, където е сниман.
Книгата „Време разделно”  и екранизацията й са шедьоври в нашата история, култура и литература. Това са корените на българщината.
Източник: www.desant.net

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Иван Славков преспал с 1 000 жени (СТАТИЯ+ВИДЕО)

Батето си падал по тънката част от малък

Иван Славков си падал по нежните прелести на дамите още от ученическите си години. Негови приятели от детството и досега си спомнят с умиление за неоспоримите му успехи сред жените, които и до ден днешен остават загадка за по – голямата част от тях.Според сведения от негови близки, Иван Славков през живота си имал повече от 1 000 приятелки, които били запленени преди всичко от неговото галантно поведение и умение да разшифрова тайните кодове на женското сърце.

Някои си обясняват успешните авантюри на Батето с твърдото му въздържание от употреба на алкохол в тази възраст. Докато другите се наливали с ракия и коняк „Слънчев бряг”, той залагал на спорта и добрите обноски. Още повече, че умишлено избягвал да влиза в пререкания с когото и да било, не обичал да се бие и псува.Цялата излишна енергия оползотворявал успешно за връзки с различни красавици, които силно се впечатлявали от необичайното му за български юноша поведение. В крайна сметка ученичките от горните класове му се лепели като мухи на мед, а самият той съвсем не обичал да отказва, за да няма обидени.На няколко пъти обаче това му изиграло лоша шега и се стигнало до сериозна саморазправа с ревниви кавалери. Самият Иван Славков разказа приживе за подобен случай, в който госпожицата предпочела него и това му докарало сериозен побой от цели трима отхвърлени юнака. Той постъпил хитро и успял да си отмъсти, наемайки местен шампион по борба, който натупал отеловците и разрешил проблема веднъж завинаги.
Източник:skandalno.net

Документално видео с Иван Славков – Батето

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нови изумителни разкрития за смъртта на Людмила Живкова

Проклятие е в основата на смъртта и не само Людмила е била застигната от него

И до днес смъртта на Людмила Живкова остава обгърната в мистерия. Истината за нея все още не е разкрита и едва ли някога ще излезе наяве. Но за сметка на това постоянно излизат нови разкрития.



Последните разкрития около смъртта на Людмила Живкова са свързани с мисията й в Странджа, пише Блиц, позовавайки се на „Флагман“. В основата на всичко това е една иманярска карта. Версии за това как тя е попаднала в ръцете на Людмила Живкова са противоречиви.

Според една от тях картата попаднала първо в ръцете на Кръстю Мутафчиев, който е бил един от съветниците на Людмила Живкова. Двамата потърсили помощ от Ванга за разчитането на картата.



Според друга версия Людмила Живкова осъществила контакт с представител на английски тайни служби по време на специализацията си в Оксфорд. Той сподели с нея, че в Странджа са сканирани свръх сили.

Каквато и да е истина, факт е че Людмила Живкова е разчитала на Ванга за разплитането на мистерията. Пророчицата споделила с нея, че в Странджа има гробница на богиня Бастет. Тя е била от тракийски произход. Но попаднала в Египет и пожелала да бъде погребана на родна земя.



Ванга посочила точното място на гробницата и споделила с Людмила Живкова пътя до там. Според пророчицата камиони злато са заровени на дълбочина от 6 метра.

Гробницата съществува от 8 век преди Христа. Но тя е била засипана с тонове камъни и скали. Ванга била категорична, че те не трябва да се взривяват.Но Людмила Живкова не се вслушала в препоръката й наредила да се взриви огромен камък, водещ до нещо като подземна мина. Малко след това тя почина внезапно. Същата участ са имали и други участници в акцията, която по онова време се провела под пълна секретност.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Неподозирани факти за Тодор Живков (СТАТИЯ)

Тодор Живков лъжел, че е юрист по образование

Тодор Живков едвам е завършил средното си образование! При това чак на 31 години! Приживе бившият първи многократно се е опитвал да се изкара по-учен, отколкото всъщност е бил, и неведнъж е изтъквал, че е завършил право. А истината е, че той едва е успял да вземе диплома за средно образование, при това много по-късно, отколкото е по-принцип.

Тодор Живков
Тодор Живков
През 1938 година бъдещата му съпруга Мара Малеева – докторка по професия, недоволства, че мъжът й няма дори тапия за средно. Настоява Живков да не я срами – да се запише в гимназия и да завърши образованието си.да се яви на зрелостен изпит, защото има нередности в документите му. По същата причина няколко месеца по-късно бъдещият Първи е отрязан и от поправителната сесия.

Едва през 1942 г., когато Живков вече е на 31 г., той все пак успява да се сдобие със заветната тапия за средно образование. Дипломата му е издадена от софийската Трета мъжка гимназия на 12 юни. Странното е, че тази дата се пада Петровден, официално неработен преди 9 септември, разказва Недев. Затова мнозина се чудят дали документът за завършено средно образование не е издаден по втория начин. Защото трудно някой държавен чиновник ще се юрне да вади диплома на Живков в празник.Според приближените на Живков съществуват сериозни подозрения, че за зрелостното си свидетелство той е получил помощ от легендарния шеф на тогавашната тайна полиция Никола Гешев. Топ ченгето, от което на комунистите в царска България им се изправят косите, чат-пат върши подобни услуги на най-качествените си информатори. Така че не е изключено Гешев да се е обадил в школото и набързо да е уредил средното образование на Живков. За бившия Първи открай време се мълви, че е бил агент на знаменития полицейски началник, предават от Bgdnes.bg.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стара Загора в снимки от миналото-центъра в снимки от 70-те

Знаете ли, че сградите са абсолютно като хората? Те се раждат, живеят, а все някога им се налага да умрат. И често се случва да видим стара снимка на някое кътче в града ни и веднага в нас нахлуват спомените – къде сме били, какво сме правили, какво е било...Днес ще ви покажем,как е изглеждал центъра на Стара Загора през 70-те в 5  уникални снимки

Снимка от хотел "Верея" На заден план,"Пионерският дом"

Улица "Георги Колев" -Детска педагогическа стая

Започва строежа  на общината.Дете играе в руините  на вече съборените къщи.
На това място днес е площада пред общината 

На това място днес е офисът на М-ТЕЛ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как камерата на Димо Коларов открива Катя Паскалева (СТАТИЯ)

Синът на обущар от Попово стана най-добрият ни кинооператор

Казват, че в него били влюбени всички български кинозвезди. Или поне са му се възхищавали. Женил се е само веднъж. За актрисата Мария Русалиева, но, както тя твърди, никога не са преспивали като мъж и жена. Съпругът не си падал по тези работи. Ако се върнем към приказката за звездите, трябва да кажем, че между многото големи в киното той блестял най-силно. Въпреки че на улицата никой не го познавал. Дори във времето, когато в близо трите хиляди български киносалона рядко е оставало празно място. Защото този човек, подредил най-здравите камъни в темелите на родната филмова история, нито веднъж не е заставал пред камерата. Тя винаги е била в ръцете му. Така се родили „Козият рог” сериалът „Капитан Петко Войвода”, „Вълчицата”. С него са свързани първите филми на режисьорите Рангел Вълчанов, Методи Андонов”, Людмил Кирков и на актьорите Стефан Данаилов, Илка Зафирова, Катя Паскалева. Приживе го обявиха за най-големия оператор в българското кино. Днес неговата камера е в музея на родния му град Попово. И няма седмица, в която на екрана на някоя от многобройните ни телевизии да не се завърти заснет от него филм.
Димо Коларов си отиде на 23 февруари точно преди двадесет години. Беше на 73. Около две десетилетия преди смъртта му го бе споходила тежка болест, от която няма измъкване. Както пишело в учебниците за нея: Краят винаги е фатален.

„Значи пък ще се жениш”, разтълкувал написаното негов приятел.

През 1970, когато го срещнах, усмивката му беше вече някак си горчива. Акордеонът, с който никога не се бе разделял, стоеше в ъгъла на стаята прашасал. На пода на кухнята беше нахвърлил събрани от строежите парчета от мраморни плочи. Нямаше нито цимент, нито фуги. Играеха лудо при всяко стъпване, но това никак не притесняваше домакина. Той вече бе завещал жилището си на Съюза на артистите и чакаше края. Казваше, че е уморен, че не му се седи повече на земята и е време да си ходи. Животът му, една километрична лента, търкаляше  последните си кадри. Назад бе останал празникът, 26-те игрални филма и 3-те телевизионни сериала. Тези, за които споменах, че още продължаваме да гледаме с удоволствие.

„Баща ми беше обущар - разказваше тогава бай Димо. - Портмонето му бе винаги скъсано и празно.”

Това означава никакъв шанс да продължи учението си, факт, който не го е притеснявал много, защото според философията му: От човек, който харчи пари наготово, не става нищо. И за да избяга от подобна участ, мете киното и къса билетите преди поредната прожекция в поповския киносалон. Още е юноша, когато избуява първата му голяма житейска дилема: Какъв да стане? Общ работник в цирка или да се посвети на киното, в което е вече влюбен? А може и музикант, понеже доста добре се справя с цигулката и акордеона, дори припечелва по някой лев от бохемите в ресторанта.Доста интересен е пътят на бъдещия оператор до Прага. От продъненото си портмоне бащата, който вижда сина си като лекар, вади пари, които му стигат до Белград. Там попада в един вагон с пияни руски войници. Кондукторите са уплашени и до Будапеща не смеят да проверяват билетите. После бебето на една красавица толкова харесва българина, че спира да плаче, а тя му купува билет до Прага.

В столицата на тогавашна Чехословакия нашенците не оставят момчето на улицата, дори го включват в уличните си концерти. Идва изпитът за академията за изящни изкуства. Димо, разбира се, не знае нищо. Господ обаче отново го потупва по рамото: На изпита преводачката му казва: „Ти само говори, не мълчи, аз знам какво да превеждам”. В края изпитващият професор поръчва кафе и казва: Не съм виждал по-подготвен кандидат-студент.

При една от ваканциите Коларов помага на оператора Васил Халиолчев при снемането на филма „Калин орелът”. Той е окрилен от това, което прави. Накрая си тръгва с чисто нов кожух, който бързо продава. Докато следва, го изпращат да снеме филм за планинските спасители. Хижата, в която е настанен, е прекрасна, а красавицата, която се появява в разгара на вечерта, неземна фея. Още повече че решава да седне точно до българския камермен. Това е любов от пръв поглед. Лее се шампанско. В три часа в полунощ те са вече сгодени. Планират медения месец, но булката трябва за малко да прескочи до Италия, където живее, и след няколко дни се връща. И в този момент на неземно щастие зловещата ръка на оберкелнера натиква пред очите на годеника сметката. С парите, които са записани в нея, може да се купи лека кола. Тогава Димо Коларов светкавично тръгва да заснеме уникалните кадри на изгрева. Няма време. Ще изтърве слънцето. След това ще плати. Връща се чак след четири години, за да си вземе дипломата, на която пише „кино и телевизия”.

Началото е с Рангел Вълчанов и филма „Вълчицата”. С Методи Андонов се готвят за снимките на някакъв шпионски филм в чужбина. Тогава им казват: „Докато чакате, идете снемете „Козият рог”, за да се изпълни планът на кинематографията”.Така се раждат шедьоврите. Понякога случайно, но не от случайни хора. Катя Паскалева става звезда за една нощ. Димо Коларов получава награда в Карлови Вари, а професорите му се нахвърлят да го целуват. В Чикаго му дават “Сребърен Хюго” за черно-бяла операторска работа. Тя е толкова престижна, колкото днес е “Оскар”-ът.

Призът е придружен с 30-35 хиляди долара, които неизвестно как се изпаряват и в джоба на наградения не попада нито лев.

„Капитан Петко Войвода” е сензация. Екипът плува във всенародната любов. По градове, села и паланки ги посрещат като герои, кичат ги с цветя, гърми музика, пекат се агнета, които често са реквизит. Добре че след всеки дубъл се появяват нови.

 Накрая Димо Коларов живееше с мизерна пенсия, половината от която отиваше за лекарства. Заради завещания апартамент Съюзът на филмовите дейци му отпускаше месечно някаква сума. И въпреки тъжния край най-добрият български оператор не спираше да повтаря, че е живял прекрасен живот, в който никога не се е разделял с камерата, добрите приятели и акордеона.Режисьорът Рангел Вълчанов: Беше уникално свободен

Бате Димо имаше собствен портрет за света. Душата му кипеше и нямаше нищо общо с житейската проза. До края на живота му думата „пари“ не означаваше нищо, ама нищичко. Той имаше умопомрачителни търговски акции. Една от тях: купи си лека кола, след два месеца я продаде, питат го: „Колко пари струва?“, а той: „Пиленце, аз я взех за десет хиляди, дай четири хиляди, че си е изживяла вече времето“. Взе половин цена. За тези пари си купи мотоциклет. След два-три месеца го продаде на половин цена и накрая си взе от един магазин дванайсет чаршафа. И с това приключи работата. Само за да има веселие! Признавам си, че се опитвах да подражавам на бате Димо и ми беше много мъка, че не мога. Не мога! Той така се е родил... Притежаваше уникално чувство за свобода.

Исак ГОЗЕС Блиц.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ