Как с преврата през 1934 г. можехме да станем република! (СТАТИЯ)

Кимон Георгиев (на преден план с бастуна) през последните години на живота си. 

Зад него се вижда и министърът на вътрешната търговия Пеко Таков

В свое неизвестно интервю от преди 46 години старият политически лъв, организатор на събитията от 19 май споделя: „Между нас имаше предател!”
 
През есента на 1967 г. рядък журналистически шанс ми даде възможност да разговарям със стария политически лъв, участник в три държавни преврата Кимон Георгиев. Той беше отдавна приключил с кариерата си във властта и името му почти не се споменаваше. В двора на една от вилите в Банкя, стопанисвани от ЦК на БКП и Министерския съвет, познат ми посочи висок и слаб старец, който се грееше на есенното слънце – „това е Кимон Георгиев”. Вече пишех първите си дописки в „Народна младеж”, миналото ме привличаше властно и веднага ми се прииска да разговарям с премиера на първото ОФ-правителство. Моят познат бе градинарят на вилата и веднага пое ангажимента да ме представи на Кимон Георгиев. Само след ден-два вече седях на пейката до възрастния държавник и доста смутен задавах въпросите си. Уговорихме се, че няма да правя обикновено вестникарско интервю (пък и кой вестник щеше да го публикува тогава?), а само ще разговаряме за минали събития, в които той е бил участник. Няколко месеца преди това бях записал свой диалог с друг политик от годините между двете войни – Димо Казасов. Още като споменах пред Кимон Георгиев това име, видях че не му стана много приятно – бай Димо си беше позволил вече да се изказва доста лошо за бившия водач на „Звено”. Разговорът ни започна оттам:
 - Димо Казасов е стар грешник, младежо. Няма да говоря за политическите му криволици през годините – тръгна от социалдемокрацията и стигна до министерско кресло в правителството на Цанков. Но в крайна сметка, кой политик не е правил грехове – особено ако се радва на дълголетие, което съдбата ни даде с Казасов. Сега чувам, че Димо говори срещу мен в една компания, която се събира всеки понеделник в Руския клуб. Приказвал, че съм му редактирал спомените и съм ги спирал от печат. Ама той отиде доста далеч в приказките си – нарича ме монархист, а у нас и децата вече знаят, че Кимон Георгиев, политическият кръг „Звено” и дори част от офицерите във Военния съюз си бяха републиканци...    
- Разкажете как стана превратът на 19 май 1934 г.?
- Превратът стана лесно – все пак военните имаха доста влияние тогава. Пък и в страната нещата не бяха стабилни. В „Звено” бяхме решили да сложим ред – дали правилно сме постъпили сигурно историята някой ден ще си каже думата. Вечерта се бяхаме събрали няколко човека (може да се каже щабът на преврата) във военното министерство. Съставихме новия кабинет и на мен се падна задължението, като водач на правителството, да представя на Особата (цар Борис ІІІ – б.а.) списъка на министрите. Вече си бяхме сложили главите в торбите и написахме две прокламации до царя. Едната със съставеното ново правителство, водено от мен, което Борис трябваше да утвърди, а другата – за отказ, абдикацията му от трона като български цар... Бяхме дошли до идеята, ако величеството ни се противопостави – да обявим България за република. Първият вариант бе по-реален – все пак тогава в Европа имаше само две републики – Франция и Германия, едва ли щяхме да дочакаме международна подкрепа, ако бяхме свалили Кобурга.
- И все пак такъв вариант от развитието на преврата е имало?
- Да, можеше и натам да тръгнат нещата. Сложих двете прокламациии в джобовете на сакото си – нямаше време за папки, и тръгнах към двореца. Моите колеги бяха накацали по прозорците на военното министерство и чакаха как ще се развият събитията. Вече се бяхме обадили по телефона в двореца и оттам бяха потвърдили моята аудиенция. Бях неспокоен – от царя всичко можеше да се очаква. Мислех си, че като нищо може и да ме арестуват още щом прекрача прага на палатите му. Борис ме посрещна в залата за аудиенции – още щом влязох вдигна ръце към тавана и каза театрално: „Г-н Георгиев, закъснявате! Не ви ли е неудобно царят да ви чака!?” Величеството кой знае защо беше в парадна униформа. Почнах за говоря. Казах, че властта е в ръцете на нови хора, които идват с нови идеи. Той ме прекъсна: „Готов ли е списъкът с новите министри?” Извадих списъка, който започваше с моето име. Царят го прочете – през цялото време имах чувството, че вече някой му беше докладвал имената на новите министри по телефона. От тогава досега се питам – кой беше информирал царя за нашите планове и не намирам отговор. Имало е предател между нас. След това подписа списъка и каза само: „Хаирлия да е!” Така се разминахме с абдикацията и обявяването на републиката!
- От стари хора съм чувал една легенда. Говори се, че след аудиенцията, на тръгване сте се подхлъзнал на излъскания паркет и сте паднал, оставяйки върху тапета отпечатък от ботуша си. Според мълвата цар Борис ІІІ заповядал да не изтриват следата, за да му напомня за Кимон Георгиев и преврата, който той му спретнал на 19 май 1934 г. Каква е истината?
- Това са приказки на Шехерезада. Чувал съм тази история. През 1934 година аз отдавна вече не бях офицер, в двореца бях влязъл с цивилен  костюм, така че никаква следа от „моя ботуш” не би могла да се отпечата на тапетите на Кобурга. А Борис ІІІ бързо ме отстрани от властта – още на следващата година бях заточен на остров „Света Анастаси (”Болшевик”), където направих първите си преки политически контакти с комунистите. След десетина години (беше 1943-та) те ме намериха в едно лозе край Бургас и ме поканиха да участвам в Отечествения фронт. Нататък историята е повече позната...            
 
Интервю на Валентин БОЯДЖИЕВ Наборе.БГ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

3 стари и лесни рецепти за приготвяне на домашни колбаси

Разнообразието от колбаси в днешния свят е невъобразимо. Това е лесно обяснимо от историческа гледна точка. Първите известни сведения за приготвяне на трайни месни изделия са от преди 2 600 години от Италия, Гърция и Китай. Днес се смята, че само в Германия има над 1 200 вида колбаси, пише gotvach.bg.
Обработката на месото се свързва с излишъка на суровини и с недостига им през годините. С производството на колбаси месото е годно през цялото време, със запазени хранителни и вкусови качества. Транспортирането му също се улеснява.

Днешното консуматорско общество се нуждае от разнообразие, за да бъде задържано вниманието му. Колбасите постигат това чрез различните начини на обработка – осоляване, опушване, варене и сушене, но и с допълнителните съставки, които се прибавят – подправки, сушени плодове, зеленчуци и ядки. Те се различават и по вида на използваното месо и по вида на обвивката. Последните може да са естествени (дебели и тънки черва, стомаси и др.) и изкуствени (белтъчни, целулозни и полимерни).

Когато решите да правите домашни колбаси, първата стъпка е избора на месото за тях. Традиционно се използват свинско и говеждо, и много по-рядко биволско, конско, овче и козе. Освен мускулната тъкан за приготвянето на повечето месни изделия, се изисква добавянето на сланина, най-често свинска.

След като сте избрали месото, следва един от най-важните процеси в производството на колбаси - нарязването и смилането на месото. В домашни условия то се извършва с месомелачка. В зависимост от продукта месният прат (подготвеното за смесване с останалите компоненти на колбаса месо) може да съдържа частици с големина няколко милиметра или да е фина безструктурна паста. Тя обикновено се използва за приготвяне на малотрайни варени колбаси, като кренвирши.

Една от особеностите при тези продукти е, че по време на смилането в тях се добавя голямо количество вода. Тя ще ви гарантира, че ще станат достатъчно сочни.

Следващите процеси - обжарването и варенето, служат за ограничаване на развитието на вредни микроорганизми. С тази цел се използва и опушването. Всички тези термични процеси не се прилагат при сурово пушените и сурово сушените колбаси.

Ето няколко рецепти за домашни колбаси:

Домашен колбас от свински врат

Необходими продукти:

1 кг. свински врат, черен пипер на зърна, кориандър, мащерка, кимион, сол

За соса:

Начин на приготвяне:

Вземете парче свински врат и го разлистете. Стрийте кориандъра, черният пипер на зърна, кимиона и мащерката. Поръсете месото със стритите подправки, посолете го и го навийте на пашкул. Завържете го конец. Готовия пашкул варете в тенджера под налягане около 30 мин. след което го оставете да се охлади в хладилника за 2 часа. Направете сос от саламурата от туршии и ситно нарязаните магданоз и чесън. Нарежете охладения колбас на филии и го сервирайте полят със соса.

Домашен свински колбас

Необходими продукти:

3, 5 кг. свинско месо от бута и от врата, 1.5 кг. сланина, 80 гр. сол, 25 гр. черен, едно мускатово орехче.

Начин на приготвяне:

Месото се реже на малки кубчета и се осолява. Оставя се да престои 24 часа. Сланината се нарязва по същия начин и също се осолява. Двата вида суровина се размесват заедно с подправките. Получената смес се пълни в свински тънки черва, които се превъртат на парчета с дължина 10-15 см. Нанизват се през две парчета на пръчки и се оставят да се отцедят. Опушват се на огън със стърготини при температура 25 - 30°С, докато повърхността им добие светложълт цвят.

Този колбас не се вари. Той се консумира в сурово състояние или попарен само за 10 мин. в гореща вода. Поставен в хладилник може да се съхранява до една седмица.

Бански старец

Необходими продукти:

2000 гр. свинско филе, 400 гр. сланина, 6 ч.л. сол, 1 бр.свинско шкембе, 5 гр. черен пипер-млян, 1 ч.л. кимион

Начин на приготвяне:

Месото се реже на тънки филийки. Към тях се прибавят тънко нарязаната сланина, солта и едро смлените черен пипер и кимион. Сместа се разбърква добре, след което с нея се напълва плътно, почистеното шкембе. Напълненото шкембе се зашива със здрав конец Отвън се натрива със ситна сол и се поставя между две дъски. Отгоре се притиска с тежест. Така се оставя да престои един месец, като от време на време се обръща. След това се измива със студена вода, поръсва се с дървена пепел и се окачва на проветриво място. Поднася се нарязано на филийки.

Ролята на колбасите в кулинарията е повече от значима. Те съвсем спокойно могат да се приемат и като ценни образци на културното наследство.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 1 февруари 1945 г.България бе окървавена - разстреляни са 2730 души

На 1 февруари 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на Първи и Втори върховен състав на Народния съд. На смърт са осъдени трима регенти, бивши премиери, 8 царски съветници, 22 министри от правителствата след 1941 г., 67 народни представители, 47 генерали и висши офицери. Народеният съд издава общо 9550 присъди, от които 2730 смъртни. Военният, политическият и част от интелектуалния елит на нацията отпреди войната фактически е унищожен.
За сравнение - смъртните присъди на Нюрнбергския процес са 12.

Екзекуциите в София са извършени с автомати в ями от бомбардировките. Смъртта на всички е удостоверявана от световния учен кардиолог проф. Александър Станишев, който е убит последен. Върху телата на жертвите са изсипани камиони сгурия. Едва през 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на Народния съд и жертвите са реабилитирани.

Никола Даскалов е роден през 1934 г. Син е на разстреляния през февруари 1945 г. последен областен директор на Пловдив от времето преди преврата на 9 септември Димитър Даскалов. През 1952 г. едва на 18 г. Никола е изпратен в Белене като син на „народен враг”. Завършва задочно история в СУ „Свети Климент Охридски“.  През 1991-1992 г. е зам.-министър на отбраната в правителството на Филип Димитров. Автор на няколко книги.

Татко беше последният областен директор на Пловдив преди преврата, разказва Даскалов. Има ярки спомени от работата на баща си, тъй като често ходел в кабинета му в Областната дирекция, която се помещавала в  голяма къща с двор, бивша резиденция на Алеко Богориди.

Навърших 10 г. на 8 септември 1944 г. Същия ден баща ми замина за Турция през Свиленград.  Беше подведен от уж добрия си приятел Асен Кожухаров, който на 9 септември 1944 г. стана „червеният” кмет на Пловдив, разказва Дамянов.
В Свиленград обаче Дамянов попада в капан и е заловен от новата власт. След два опита за самоубийство е настанен в областната болница в тежко състояние.

Никола видял баща си в съдебната зала, чул лично и обвинителната реч срещу него. Не вярвал, че ще разстрелят баща му. Няколко пъти слушал майка си да казва, че има надежда. Сийка Дамянова разбрала, че главен обвинител по делото на съпруга  бил Димитър Георгиев -  партиен функционер, чиято смъртна присъда Димитър Даскалов анулирал като неправомерна няколко години по-рано. Областният директор на практика свалил от въжето Георгиев. Оказало се обаче, че бившият нелегален комунист нямал никакво намерение да върне жеста на  „народния враг”. По ирония на съдбата с едни и същи аргументи баща ми свали от въжето Георгиев, който го изпрати на разстрел, като преди това лично го е пребил няколко пъти, разказва днес синът Никола.

Процесът започнал в края на януари, завършил на 10 февруари 1945 г.
Първи пловдивски състав на Народния съд изпраща на екзекуция всички обвиняеми - общо  42 души. Сред тях освен  Димитър Дамянов са редица царски офицери - командирът на местната дивизията Божилов, началник-щабът полк. Стоев, подполковник Янев, поручик Динев.

Не ни дадоха дори едно кратко свиждане. Само му помахахме с майка ми с ръка отдалече, спомня си синът. Димитър Дамянов е разстрелян в гробищата седми поред през нощта след произнасяне на присъдите. По-късно костите на убитите са изхвърлени.

Беше като във филм на ужасите, обяснява Дамянов. С майка му се прибрали  в София, преживявали с военноинвалидната пенсия на баба му. Останала вдовица на 33, красавицата Сийка така и не прежалила своя Митко.  На 18, веднага след завършване на гимназията, Никола е изпратен в лагера „Белене”. Допуснали го да следва едва на 38, така завършил история на 43.    

От баща ми пазя часовник и писалка. Въпреки че е счупена, я ползвам и днес. И часовникът вече не работи, но за мен още отброява минутите. И ми напомня, че комунизмът не може да се върне. Разчистих сметките си с него -  след спечелените от СДС избори през 1991 г.  запалих  свещ в църква и  благодарих на Бога за щастието да видя, че с комунизма е свършено. Към явлението комунизъм обаче изпитвам дълбока, непреодолима омраза и отвращение, казва синът на разстреляния.

Източник: "Марица"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нощния живот на Бургас през 90-те - от „Ла Пиаца“ до „Космополитън“ (СТАТИЯ)

Спомняте ли си 90-те? Годините на диското, магнетофонните ленти и дълбоките дънки. Живот без молове, смартфони и напреднали технологии. Музикалната култура в България тепърва се е зараждала, спомнят си бургаски меломани.
В началото на 90-те Бургас до голяма степен е диктувал музикалните тенденции в страната, съобщава "Флагман". „Тогава нямаше MTV. Ходехме чак до Петолъчката, за да си купуваме видеокасети с предавания. Така се запознавахме с тенденциите. Тук идваха хора от цялата страна. Понеже сме морски град имахме възможността да налагаме модата по клубовете. Поръчвахме плочи от моряци и стюардеси. Тогава имаше черен пазар на музика. С напредналите технолигии в днешно време това е невъзможно“, спомня си DJ Chocolate. Неговата кариера започва през далечната 1984 г. в Бургас.

Първите модерни нощни клубове – от ресторанти към дискотеки

Първата по-модерна дискотека в Бургас е „Ла Пиаца“. Тя се е намирала до сградата на КАТ в ж.к. „Славейков“. Заведението е с по-раздвижен интериор и бележи прехода от типичната визия на ресторант към нощен клуб. „Ла Пиаца“ беше супер актуална за времето си. Абсолютно всяка вечер се пукаше по шевовете. Идваха по 700-800 души“, разказва DJ Chocolate.Сериозна конкуренция на „Ла Пиаца“ по онова време прави „Пагане“ в ж.к. „Братя Миладинови“. Тя може дори да се определи като първия развлекателен център в града – със зала с електронни игри, джубокс и др. актракции.

Легендарният DJ „Боби Ай“ пристига специално за откриването на „Фантазия“ месеци преди смъртта си

През 1993 г. отваря врати дискотека „Фантазия“. Заведението се е намирало зад Пожарната, на ул. „Сливница“. Клубът залага на модела „Пагане“. Той е на два етажа, като освен дискотека е имало и зала за игри.

През следващите две години дискотеката се превръща в тотален хит сред бургазлии. Специално за двудневното откриване пристига легендарният DJ „Боби Ай“. По това време пловдивчанинът е на изключителна почит в България. Той е бил водещ на „Мелодия на годината“, диктувал е музикалните тенденции в страната. Броени месеци след откриването на „Фантазия“ той загива при мистериозни обстоятелства. И досега негови колеги подозират, че е убит.

„Плочата“ и „Палм Бийч“ – първите летни клубове

По-старите поколения бургазлии още си спомнят партитата в една от първите летни дискотеки в България. „Плочата“ се е намира на Централния плаж, точно до ресторант „Нептун“. Тя не се е отличавала с модерен интериор, а е била разположена върху покрива на една от близките сгради, откъдето идва и името й.

През 1996 г. настъпва времето на „Палм Бийч“. Хитовият клуб е на другия край на ивицата  спрямо „Плочата“ – на Северния плаж, но бързо се превръща в любимо място за купонджиите. Собствениците на заведението вече залагат на модерното – специални светлини и озвучаване гарантират доброто настроение на посетителите.

Първият фейс контрол, ретро и студентски партита

През 1999 г. за пръв път по нощните заведения в Бургас се въвежда т. нар. „фейс контрол“. Това става с откриването на „Рокси“. Първият фешън клуб в града буквално взривява меломаните. Не всеки е можел да влезе в хитовото зведение, пред което са се извивали тълпи от чакащи.

Мястото е било супер популярно още преди това заради „Фънки таун“. Меката на „черната музика“ в Бургас обаче е просъществувала само 3 години, преди да отстъпи на „Рокси“.

На огромна популярност се е радвала и намиращата се в Морската градина дискотека „Елит“. Там за пръв път са въведени тематични вечери – ретро и студентски партита.

С иновативения си интериор се е отличавал и рок клуб „Сатан“ до стадион „Черноморец“. Заведението, посещавано от любители на тежката музика, е приличало на затвор – с висящи от стените паяци и синджири.

Няма как да пропуснем „Трокадеро“, „Калибра“, Зорница“, „Диана“ и разбира се – „Космополитън“. Оформената като космически кораб дискотека предизвиква тотална революция в любителите на нощния живот. „Космоса“ събира хиляди хора почти всяка вечер. За съжаление, заведението запада след смъртта на собствениците си – подземните босове Маис Ахаян и Артур Ахаян.
DJ Chocolate

Новите технологии, социалните мрежи и влиянието им върху нощния живот

През 90-те години в Бургас е имало десетки дискотеки, които са се пукали по шевовете всяка вечер. В момента силните дни на подобен тип заведения са се свили до два в седмицата – петък и събота.
„През 90-те чужденците се дивяха на пълните ни всяка вечер дискотеки. Цъкаха с език и се чудеха как е възможно това. При тях подобен тип заведения били пълни само петък и събота. Виждаме, че сега и тук нещата стоят по този начин. В момента музикалната култура в Бургас е пълна трагедия! Имам чувството, че хората ходят в даден клуб само, защото е модерно. Виждам едни и същи лица в хаус и чалга дискотеки“, завършва DJ Chocolate.

www.blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Голямата любов на легендарния естраден певец Емил Димитров (СТАТИЯ)

Мария Данаилова, съпругата на актьора Стефан Данаилов, е била голямата любов на Емил Димитров. Двамата дори излизали с месеци заедно, преди най-красивата ни манекенка по соцвреме да избере за свой законен мъж младия Стефан Данаилов.
"Емил никога не е бил истински гей! Той имаше интимни връзки с много жени, една от които е голяма манекенка - от свекърва си го научих." Това сподели преди месец пред "България Днес" Пепа Мити, съпругата на покойния брат на Емил Димитров - Юлиян. От илюзионисти, близки на певеца, се разбра, че красавицата, за която говорят всички, е именно Мария Данаилова.

Запознанството между нея и Емил станало още по времето, когато Мария е била омъжена за Вили Цанков. По онова време Иван Кондов, съпруг на сестрата на Стефан – Росица, правил най-големите софийски купони и поканил Мария на забавата. Тогава Емил до полуда се влюбил в красавицата, на която предстоели ревюта в Италия и Франция. "Тя се отличаваше с изискан вкус към дрехите", казват приятелките на Мария.На младини Мария е била една от най-красивите български манекенки

Мадам Сизи, майката на Емил, използвала това качество на манекенката и се съветвала с нея за сценичните костюми на певеца. Тя често канила Данаилова на рандевута в къщата си. "Сизи толкова се радваше от избора на сина си, че обясняваше на всеослушание за мечтата си заедно да станат семейство с Емо", споделя приживе и бащата на певеца - факирът Мити.

Вече разведена, Мария Данаилова се запознава с по-младия от нея Стефан Данаилов, пак на купон в Иван Кондов. Красавицата на прехода известно време ходи и с актьора, и с певеца, докато не избира да се омъжи за Ламбо. Сватбата минава бързо, тъй като Данаилов тpябвaлo дa бъдe нa cнимки зa нoвeлa във Bapнa, нo пpeди тoвa пoдпиcaли в cъвeтa c Mapия.Емил Димитров е съкрушен, но продължава да поддържа приятелски отношения с влюбените. Никой от общите им приятели не вярва, че двойката Ламбо-Мария ще издържи дълго в брак. Това обаче се случва. "Аз съм късметлия с жените в живота си, всички ме обичаха повече, отколкото заслужавам", каза Ламбо след кончината преди години на най-голямата си опора - Мария Данаилова.
Източник: bgdnes.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Десидент ли е бил Желю Желев (СТАТИЯ)

Топархивар поставя под съмнение присъствието на първия български президент в изданието „Международен речник на дисидентите в Източна Европа”

Полезно е човек да надниква от време на време в някои книги. Имената на десетина родни знаменитости са включени в изданието „Международен речник на дисидентите в Източна Европа”. Това са: Блага Димитрова, Ахмед Доган, Едуард Генов, Георги Марков, Илия Минев, Володя Наков, Радой Ралин, Любомир Собаджиев, Георги Заркин и Желю Желев. „Хората, които трябваше да променят България към по-добро, но или не поискаха, или не успяха, или не им позволиха?!?”, казва топархиварят на България - Марин Караиванов. Той съхранява част от документите, които показват истинските лица на тези популярни за българите хора, между които е и първият демократично избран президент на България – Желю Желев.
„Желю Желев,  в своя особено гръмко нашумял дисертационен труд от 1965 г., озаглавен: „ Определението на материята и съвременното естествознание”, поставя под съмнение някои догматични клишета на марксистко-ленинската доктрина. Желев разпечатва дисертацията си в над 300 циклостилни екземпляра и ги разпространява по системата „самиздат” на предварително уточнени адресати. В онези мракобесни времена, когато ДС упорито гледа под лупа кой какво прави в държавата, тази диверсионна постъпка на по-късния български президент, е била направо необмислена. Затова през 1965 г. Желю Желев набързо е изключен от партията, а малко след това пред него се затварят и вратите на университета. Нещо повече – отнема се и софийското му жителство. Така, останал в безизходно положение, Желю Желев се самозаточва  в бургаското село Грозден, родното място на неговата съпруга Мария. Точно тук се ражда и новият му труд, озаглавен първоначално

“Тоталитарната държава”

който е публикуван през 1982 г. под новото заглавие „Фашизмът”. Книгата е инкриминирана и конфискувана заради злокачественото скудоумие на тогавашните държавници Милко Балев и Йордан Йотов. Всъщност, през ония времена двамата са били истински цербери, под крилото на Тодор Живков - те са решавали кого да смачкат и кого да въздигнат. Но бъдещият президент на България се оказва роден с късмет, защото попада под полезрението на щерката на Първия  - Людмила. Тази „окултистка”, „езотеричка” и „теософка” се разпорежда да му се върне софийското жителство. През 1972 г. Желю Желев не само че отново се заселва със семейството си в столицата с личното ходатайство на Людмила Живкова, но е назначен и на работа  в Софийския институт по художествена самодейност. Точно тук, през 1974 г., успешно защитава докторат по философия и получава званието „Доктор по философия”. През същата година той става и кандидат на науките, а през следващата година е назначен за старши научен сътрудник в престижния Институт по култура. По-късно, под прякото указание на съветското посолство в София, стартира учредяването на перестроечното политическо мероприятие „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството”,

лично благословено от Михаил Горбачов

И нещата започват да се случват в най-добра светлина за дисидента Желев. С личната протекция на Андрей Луканов и със специална уговорка между двамата, Желев е избран за председател на Координационния съвет на СДС, а впоследствие  два пъти е избиран за държавен глава на България от 1990 до 1997 г. Като такъв, Желев умишлено съдейства на БКП-БСП, така че номенклатурата успешно и трайно да се трансформират в олигархично-капиталистически парвенюта, а демокрацията в България да се изроди  в най-долнопробната клептокрация, казва Караиванов и продължава: Би трябвало да си зададем въпроса дали наистина Желю Желев трябва да бъде вписан в Международната книга на дисидентите?

И ако той е възприеман като най-автентичния български дисидент, то тогава за „инакомислещи” не трябва ли да бъдат обявени и ВИП-другарите Андрей Луканов, Александър Лилов, Петър Младенов, Чудомир Александров, Митко Григоров и Стоян Михайлов?! - Личности, все от бившата управляваща върхушка на страната?!? А защо да не сложим в тази графа и голяма част от тоталитарния състав на ЦК на БКП?!? Така вече възниква въпросът: Какъв точно дисидент е бил Желю Желев, след като по най-подлия начин през 1991 г., още по времето на първото СДС-правителство, в качеството си на президент на България,

свиква една превратаджийска пресконференция

на тъй наречените Боянски ливади, и по този начин де факто сваля  правителството на Филип Димитров - единственият премиер на България от прехода, който не се числи към кохортата от агенти на ДС и КГБ?!  Затова пък при неговия наследник - Любен Беров, започва най-грандиозното през 1300-годишната история на държавата, вандалско разграбване на богатствата на българския народ. А през 8-годишното, антинародно президентстване на Желю Желев, заключават и някои от европейските наблюдатели, бе осигурен легитимно-криминалният картбланш на БСП-ДС, а именно - бившата номенклатура да измъкне изпод носа на българското народонаселение всичко онова, което представлява някаква материална ценност, а на всички митинги, като някакъв мистичен оброк, да се чува фразата: „Без комунистите, преходът е невъзможен!”

Ето така забогатя  новата българска мафия!

казва Караиванов и продължава: При всичкото казано по-горе сигурно ще се намерят българи, които да кажат: „Ама Желю беше народен човек и затова хората масово гласуваха за него”. Но тук възниква един друг въпрос: Защо, след като Желю беше толкова народен човек и след като приключи 8-годишното му президентстване и той създаде партията „Либерална алтернатива”, по време на изборите през 1997 г. за него гласуваха едва…0, 32 процента гласоподаватели? Без съмнение този Желюв вот фактически слага край на политическата му кариера и на ДС-бабините деветини, че навремето той бил уж някакъв дисидент. От формална гледна точка името му най-вероятно ще си остане най-мижавото и формално между останалите имена във фамозния „Международен речник на дисидентите (инакомислещите) в Източна Европа”, чийто автор е литературният критик Михаил Неделчев”, казва Марин Караиванов и твърди, че повечето българи отдавна са наясно със „захаросаната легенда за храброто дисидентстване на Желю Желев”. Според топархиваря авторът на речника – Михаил Неделчев, съвсем умишлено бил пренебрегнал имената на много истински дисиденти в България и дава пример с  липсата в речника на името на Янко Янков, обявен от световната правозащитна  организация „Амнести Интернешънъл” за политзатворник № 1 на комунистическия режим в България. „Ние и сега, след толкова години от Десети ноември, по време на избори не си даваме сметка кого избираме и защо го избираме, и в какъв ли „сборник” ще попадне името му след време?!?”, забелязва Караиванов.

Тодорка НИКОЛОВА, Хасково www.blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ