Видин,1968 г

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стара Загора,70-те

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Невръстните жертви на съпротивата у нас по време на Втората световна война

По време на съпротивата срещу фашизма от вражески куршуми загиват  немалко деца, юноши и девойки, ненавършили своето пълнолетие. Сред тях са  и братовчедите Васил и Сава Кокарешкови от  Белица. По-големият - Васил е роден на 9 януари 1928 г. Сава - на 30 август същата година. Под влияние на по-големия си брат и сестра си, които са ятаци, Сава започва да помага на нелегалните. Увлича и братовчед си Васил. И двамата са пастири - пасат овцете из планината. Там често се срещат с партизаните от отряд “Никола Парапунов”, на които предават храна,  дрехи,  цигари. На 16 юни 1944 г., по време на поредната им среща с партизаните, са предадени. Полиция обгражда местността. След кратък бой партизаните се изтеглят. Сава и Васил са арестувани, отведени са в Разлог, където ги подлагат на жестока инквизиция.Децата се държат твърдо, не отронват нито дума. На 7 юли са заклани от жандармеристи. За да заличат следите на престъплението, жандармеристите нахранват кучетата с телата им.Един от убийците им – кап. Николчев, прави следните признания пред Народния съд:  „Двамата братовчеди Сава и Васил Кокарешкови побързахме да ликвидираме. Един от жандармеристите се вмъкна в стаята, където момчетата бяха задържани, и ги закла. Страхувахме се да не се открият телата им, защото бяха малолетни и ги унищожихме . Затова дадох нареждане да не се оставят следи от убийството. По-късно ми докладваха, че с телата на момчетата жандармеристите са хранили кучетата. Така от Васил и Сава  не остава  нито следа.
За трагедията на шестте Ястребинчета вижте тук>

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На по-питие през 90-те

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Баскетболистките на "Берое" Стара Загора,80-те

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за зелените паспорти и тайният знак в тях

Помните ли какво имаше на страница 13-а в зелените паспорти от соца? Става дума за социалистическите паспорти, и то след 1985 г. Някой знае ли? Старите социалистически паспорти, който ги е имал, помни.
Това си беше цяло досие. Освен личните данни, пишеше къде си работил, кога си напуснал, женен ли си, имаш ли деца, как се казват и кога са родени, какво е местожителството и каква ти е моментната адресна регистрация... Абе, няма мърдане!

Но 13-а страница беше особена. И аз нямаше да я помня, нямаше да ме впечатли толкова, ако един отговорен, ама много отговорен, та дори и шеф на паспортна служба другар не ми я беше показал.

А сега внимавайте: на 13-а страница, на долната извивка на тройката, се мъдреше, уж случайно, някаква си точка. Нито е била случайна, нито е била някаква. Имаше я в паспортите на прясно преименуваните български турци. Където и да идеха, точката ги издаваше, че са с ново име. Когато ми казаха това, почти не повярвах.

Веднъж се срещнах с приятел, който имаше ново име. Уж между другото, за нещо си, поисках да му видя паспорта. И деликатно погледнах 13-а страница. Точката беше там!

Едва ли някой е подозирал какви бели ще ни донесе тази страница и тази точица! Каква метафора има в тази случайност: 13-а страница, фаталната, с точката, която стана многоточие. И това многоточие няма край. То е голямото многоточие на българските политически междуособици…


Стефан СТЕФАНОВ, Габрово
Източник на текста:retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ