Балада за "Чавдарката" -Кой не знае тая марка

 

Кой не се е возил с ней, 

кой не е чул "Чавдарка"

да реве като змей!?

Кой не помни тоя рев чутовен, 

като от симфония на Бетовен, 

кой не помни как на път по върло, 

"Чавдар" ръмжи с юнашко гърло!?

Кой не помни, докато се спуска, 

как всичко в него скърца, съска, 

как, докато по завои лъкатуши, 

шофьорът "Ардата" качак пуши,

с цигара докрая изгорена,

как слуша Лепа Брена,

над него плакат на Саманта,

да плакнеш очи на аванта,

пред очите му и Сиси Кеч,

гледаш я и губиш реч, 

с едната ръка на волана

и коремът над колана... 

Знам, че всяко дете вече порасло, 

помни мириса на изтекло масло... 

Помни мириса на нафта, бензин, 

на Чавдара от детството - до амин!

И търси чертите му във всеки автобус,

но карай да върви, това е блус...

Това е блус! 

Автор: Петър Донкин

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Историята на "Емона" - единственият кораб в света с крушение на сушата

Помните ли капитан Георги Георгиев – първия българин, който обиколи света с яхта? Той стои в началото на тази история.

На 20 декември 1976 г. капитанът тръгва от Куба на околосветско пътешествие със своята яхта “Кор Короли”. Завършва го на следващата година отново на 20 декември.

Постига рекорд – по-малко от 202 денонощия проплавано време за размерите и възможностите на плавателния му съд. Три години по-късно постижението му е включено в книгата за рекордите “Гинес”.

Капитан Георги Георгиев е удостоен със званието “Герой на Народна република България”. На негово име е кръстен нов 25 000-тонен кораб за насипни товари на “Български морски флот”. Георгиев е обявен за почетен спортист № 1 за 1977 г., както и за почетен гражданин на Варна и родния му град Кърджали.

През всичкото това време моторният кораб “Емона” кротко превозва български и чуждестранни летовници по Черноморието – от Бургас през Несебър до Мичурин.

Плавателният съд е построен по лична идея на цар Борис III. Пуснат е на вода през 1942 г. на пристанище Варна. Кръстен е на древногръцкото име на Стара планина – Аемон. Корабът, който е дълъг 38,5 м и с водоизместимост 217 тона, поставя началото на българския пътнически морски флот.

След 33 години вярна служба, през 1979 г. “Емона” хвърля последна котва и се отдава на заслужен отдих. По Черноморието вече хвърчат “ракети” и “комети” и ветеранът няма достатъчно сили да се надплува с тях.

И тогава капитан Георги Георгиев дава идеята “Емона” да бъде преместена от морето в планината Родопи, където е язовир “Кърджали”. Кметът на града Димитър Милев, както се казва, горещо прегръща идеята и дава душа и сърце да я осъществи.

И докато Милев се бори с ведомствено-бюрократичните бариери и уточнява маршрута, по който да пътува нестандартният товар, в Бургас сковават 40-метрова конструкция върху 64 гуми, която е теглена от специален влекач. Върху нея качват морския съд.

На 3 май 1979 г. корабът “Емона” се сбогува завинаги с морето край Бургас и потегля към своя нов язовирен дом.

Той е ескортиран от пилотски коли на КАТ, джипове с енергетици, подвижни работилници, влекачите “Фаун” и “Татра”, линейни кранове и други автомобили.

До Кърджали са около 300 км, но до 15 май са изминати вероятно повече от 500 – с връщанията след Айтос, завоите, маневрите и обиколните преходи.

Изминава разстоянието почти пеша, защото направлява цялото движение.

Но пък кинооператорът Гаврил Драганов казва, че е единственият българин, пропътувал разстоянието от Карнобат до Нова Загора с кораб. Той снима документален филм за събитието, режисьор на който е Румен Григоров.

Навсякъде по пътя ги приветстват хора, които ръкопляскат, скандират и се чудят, както техните деди с почуда сигурно са гледали преминаването на кита Голиат по българските земи.

На 13-ия ден от тръгването от Бургас спират да нощуват в с. Чифлик – само на 15 км от заветния язовир. Атракцията е пълна

В съседното село Жинзифово ученици очакват “Емона” с първите щайги ягоди. Но корабът не стига до тях. На един остър завой той се прекатурва от платформата и пада в двора на последната къща на село Чифлик. За щастие, жертви няма, леко ранен е само един младеж от поддържащата бригада. Няма повреди и върху кораба, спасява го меката почва, върху която пада. Няма щети и върху къщата.

Спасителните дейности траят цели две седмици, но накрая „Емона“ благополучно достига сегашния си дом, язовир „Кърджали“.

Източник:Арда нюз

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Късчета пловдивска история-спомен за пролетния панаир през 80-те

Едновремешните журналисти в края на 80-те години въздишаха и казваха: „Панаирът си беше панаир, когато беше един път в годината“.

Дълги години имаше един панаир – Есенният. На него имаше всичко – и тежка промишленост, и лека, и магазинчета с вносни стоки, и кебапчета и т.н.

В началото на 80-те години беше обявено, че ще има Пролетен панаир. В началото на май. Само за лека промишленост.

То помня онзи май с първия Пролетен панаир. Най-хубавият панаир в живота ми.

Доста години като журналист бях мобилизиран да „отразявам“ панаирите.

Тичахме по цял ден, блъскахме се с тълпите хора...

На този първи пролетен панаир нямаше хора. Хората още не бяха го научили. Тихо и спокойно. И много фирмени магазинчета. Продаваха свободно тоалетна хартия – българска. Хората купуваха по десетина ролки, навързваха ги с канап и ги окачваха на врата си като туземци от Таити.

Бяха пуснали и едни оранжеви пластмасови щайгички за плодове. На спирката пред панаира десетки посетители чакаха с щайгички в ръка.Продаваха май свободно и доста видове тапети.

На първия пролетен панаир имаше даже две барачки за колбаси. На подредената още от предишната вечер витрина се виждаха толкова дефицитни деликатеси, каквито никъде не можеха да се намерят. Някои от тях поотделно бяхме виждали през годините, но всички заедно на едно място – това можеше да се случи само на панаир.

Продавачката каза, че ще ги пусне в продажба към обед.

Едното магазинче беше в северната зона, другото – в южната. 

Официалните лица разглеждаха панаира от север на юг.

От ранна сутрин се бяхме залепили за магазинчето и чакахме кога ще дойде разпореждането „Сезам, отвори”.

По едно време дотича куриер откъм северната част и съобщи, че тамошното магазинче вече е отворено и за пет минути всичко е разграбено.

Съобщихме новината на нашата продавачка, но тя с леден глас съобщи каква инструкция и получила:

Да се отвори, след като мине другарят Живков!

Неизвестно кой болен мозък беше решил, че на официалните лица трябва да се поднесе една лъжа.

По това време по магазините пускаха няколко вида колбаси и те свършваха набързо.

Деликатеси не бяхме виждали с месеци.

Та щеше да мине другарят Живков, да хвърли едно око на измислената витрина и сигурно щеше да разреши:

Да яде народът!

Още преди да се появи Пролетният панаир в дъното на Есенния се отваряха по няколко сергии за специални панаирни стоки. Там можеше да се намерят прахосмукачки „Урал”, гръцки обувки, съветски бонбони, а една година пуснаха даже четирипистови магнетофони „Хорнифон”.

Върхът е обаче пускането на няколко бройки от легендарните италиански мотоциклети „Мото Гуци”.

Митко Костов ми беше разказвал как си купил от Панаира цяла чешко фотолаборатория „Магнифакс”. Цяла нощ не спал от вълнение, още по-тъмно се наредил пред затворените врати и в крайна сметка успял.

И да не си помислите, че с новата лаборатория е започнал да копира шедьоври на фотографското изкуство?

- Най-много преснимах снимки на голи мадами – признава си тогавашният фотолюбител.

Постепенно хората научиха, че е по-.добре да се идва на Пролетния, а не на Есенния панаир, където имаше само машини. 

Отначало хората си идваха на Панаира със сандвичи в мрежичка.Имаше и кебапчета, ама бяха скъпи. 

Че има други начини за изхранване на хората, разбрахме чак към 86-а или 87-а, когато английската фирма „Уимпи” опъна действаща закусвалня. Тогава и научихме думата „фаст фуд”.

Впрочем още през 60-те години американците, които минаха на специализирани изложби, показаха техника за закусвални. На место пържеха картофки и миризмата се разнасяше далеч извън палатата. Не помня да са раздавали вече изпържените картофки – сигурно е ставал голям бой.

При „Уимпи” нямаше бой, защото всичко се продаваше. Опашките бяха огромни, затова не се и наредих.

Въпреки че си заслужаваше – това си беше нещо като екскурзия на Запад.

От фирмата раздаваха и големи кръгли значки с надпис „Уимпи” – който има значка, значи вече знаеше какво означава „фаст фуд”.

Тогавашният министър на вътрешната търговия и услугите Георги Караманев имаше искреното желание да извади българското бързо хранене от ориенталските стандарти и беше намерил пари за сделка с „Уимпи”. 

Англичаните обаче му бяха поискали още толкова, за използването на марката. Министърът се чудеше как може една дума да струва толкова скъпо, преговорите изглежда зациклиха и така си останахме без „Уимпи”.

Преди няколко години закриха Пролетния панаир. Беше му минало времето. Останаха спомени обаче...

Автор Евгений ТОДОРОВ/POTV

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Незабравим спомен от едно лято на морето през 80-те

Трабантчета за германчета и шкодички за чехкинчета.

Полякинчетата идваха с Фиат, а нашенци с москвичи но романтиката беше много.

Да , чудо беше да се сдобиеш с чешка и полска палатка .

Ние пък с мъжът ми ходехме по цял месец на Язовир Батак .

Тогава нищо не беше застроено там , чист въздух , красота , цял ден по бански и вечер по анцунг.

Цели селища от палатки ставаха , по 20-30 палатки .

Голямо сприятеляване ставаше , общи вечери , голям огън , даже децата от всички палатки изнасяха общи концерти и спектакли , в разбира се аз помагах , нали съм учител по музика , откъси от приказки , карнавал .

И с награди за всички деца .

Хората бяха от цяла България и години се уговаряхме догодина да бъдем по едно и също време .

Верно аз “работех “, но го чувствах като удоволствие .

Буквално импровизиран лагер правихме.

Помня веднъж се обединихме и мъжете отидоха за агне .

После копаха огънище и завъртяха чеверме.Голяма атракция си беше

Росица Касабян

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Народната милиция в НРБ: между идеология, сигурност и обществен ред

Народната милиция заема централно място в историята на Народна република България (НРБ) като основен правоохранителен орган, създаден след 9 септември 1944 г. Тази институция е имала многостранна роля в социалистическа България – от поддържане на обществения ред до идеологически контрол върху населението.

Създаване и структура

Народната милиция е създадена през септември 1944 г. като правоприемник на полицията от предходния период. За разлика от предшествениците си, тя е изградена върху съветския модел и е натоварена с изключително широки правомощия. Организационно милицията е била подчинена на Министерството на вътрешните работи (МВР) и е работила в тясно сътрудничество с Държавна сигурност.

Основните направления в работата на Народната милиция включват:

Охрана на обществения ред и борба с престъпността

Охрана на държавната граница (Гранични войски)

Контрол върху движението по пътищата (КАТ)

Противопожарна охрана

Паспортен контрол и административно обслужване

Икономическа милиция за борба със стопанските престъпления

Детска педагогическа стая за работа с малолетни и непълнолетни

Местна милиция (участъкови инспектори)

Успехи и постижения

Народната милиция отбелязва редица успехи в своята дейност през социалистическия период:

Ниска битова престъпност – НРБ поддържа сравнително ниски нива на криминални престъпления като убийства, кражби и грабежи, особено в сравнение със западните държави от същия период.

Контрол върху нелегалната миграция – граничните войски строго охраняват държавната граница, превръщайки нелегалното преминаване в изключително трудно начинание.

Ефективна пътна безопасност – строгият контрол на КАТ и суровите наказания за нарушителите допринасят за относителната безопасност по пътищата.

Борба срещу спекулата и икономическите престъпления – икономическата милиция контролира злоупотребите в планираната икономика.

Профилактична работа с подрастващите – детските педагогически стаи работят активно с проблемни деца и младежи за превенция на детската престъпност.

Реалност на "реда и законността"

Въпреки официалната пропаганда за "ред и законност", реалността е била по-сложна:

Политическа обусловеност – милицията е функционирала като инструмент на комунистическата партия, като приоритет е бил защитата на социалистическия строй, а не винаги защитата на гражданите.

Избирателно правосъдие – прилагането на законите често е зависело от партийната принадлежност и връзките на нарушителите.

Ограничаване на гражданските свободи – милицията е осъществявала контрол върху събирания, движение между населените места и други дейности, които днес се считат за базови граждански свободи.

Проблеми и обвинения

Историческите документи и свидетелства разкриват и редица проблеми в работата на Народната милиция:

Насилие и злоупотреба с власт – съществуват множество свидетелства за физическо насилие при разпити и задържане, особено срещу политически неблагонадеждни лица.

"Трудово-възпитателни общежития" (ТВУ) – милицията е участвала в изпращането на граждани в тези лагери, често без съдебно решение, само по административен ред.

Третиране на т.нар. "вражески елементи" – милицията е преследвала систематично хора с "лош произход" (бивши фабриканти, едри земевладелци и техните наследници).

Репресии срещу етнически и религиозни малцинства – особено през периода на т.нар. "възродителен процес" срещу турското и помашкото население.

Корупция – въпреки строгите наказания, корупцията е съществувала на различни нива в системата.

Народната милиция в културата

Образът на милиционера е бил активно експлоатиран в българската социалистическа култура. Някои от емблематичните произведения включват:

Филми:

"На малкия остров" (1958)

"Инспекторът и нощта" (1963)

"Черните ангели" (1970)

"Сами сред вълци" (1979)

"Авантаж" (1977)

Сериалът "На всеки километър" (1969-1971)

"Бон шанс, инспекторе!" (1983)

"Опасен чар" (1984)

Книги и литература:

Андрей Гуляшки - поредицата за Авакум Захов

Богомил Райнов - романите за разузнавача Емил Боев

Братя Мормареви - "Войната на таралежите" и други детски книги

Георги Марков - "Мъже"

Павел Вежинов - криминални романи като "Синият залез"

Тези произведения обикновено представят милиционерите като смели, честни и всеотдайни защитници на народа, макар че в по-късните произведения от 70-те и 80-те години се появяват и по-нюансирани образи.

Заключение

Народната милиция в НРБ е била противоречиво явление. От една страна, тя е осигурявала относително висока степен на обществена сигурност и ред, характерни за социалистическите общества. От друга страна, тя е функционирала като инструмент за политически контрол и репресии, ограничавайки гражданските свободи в името на защитата на социалистическия строй.

В съвременната оценка на историческото наследство на социализма, ролята на Народната милиция остава спорна тема - някои носталгично си спомнят за "реда и сигурността", докато други подчертават цената, която обществото е платило за тях под формата на ограничени свободи и политически репресии. Безспорно е обаче, че Народната милиция е оставила дълбок отпечатък върху българското общество и колективната памет.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ