Народната милиция в НРБ: между идеология, сигурност и обществен ред

Народната милиция заема централно място в историята на Народна република България (НРБ) като основен правоохранителен орган, създаден след 9 септември 1944 г. Тази институция е имала многостранна роля в социалистическа България – от поддържане на обществения ред до идеологически контрол върху населението.

Създаване и структура

Народната милиция е създадена през септември 1944 г. като правоприемник на полицията от предходния период. За разлика от предшествениците си, тя е изградена върху съветския модел и е натоварена с изключително широки правомощия. Организационно милицията е била подчинена на Министерството на вътрешните работи (МВР) и е работила в тясно сътрудничество с Държавна сигурност.

Основните направления в работата на Народната милиция включват:

Охрана на обществения ред и борба с престъпността

Охрана на държавната граница (Гранични войски)

Контрол върху движението по пътищата (КАТ)

Противопожарна охрана

Паспортен контрол и административно обслужване

Икономическа милиция за борба със стопанските престъпления

Детска педагогическа стая за работа с малолетни и непълнолетни

Местна милиция (участъкови инспектори)

Успехи и постижения

Народната милиция отбелязва редица успехи в своята дейност през социалистическия период:

Ниска битова престъпност – НРБ поддържа сравнително ниски нива на криминални престъпления като убийства, кражби и грабежи, особено в сравнение със западните държави от същия период.

Контрол върху нелегалната миграция – граничните войски строго охраняват държавната граница, превръщайки нелегалното преминаване в изключително трудно начинание.

Ефективна пътна безопасност – строгият контрол на КАТ и суровите наказания за нарушителите допринасят за относителната безопасност по пътищата.

Борба срещу спекулата и икономическите престъпления – икономическата милиция контролира злоупотребите в планираната икономика.

Профилактична работа с подрастващите – детските педагогически стаи работят активно с проблемни деца и младежи за превенция на детската престъпност.

Реалност на "реда и законността"

Въпреки официалната пропаганда за "ред и законност", реалността е била по-сложна:

Политическа обусловеност – милицията е функционирала като инструмент на комунистическата партия, като приоритет е бил защитата на социалистическия строй, а не винаги защитата на гражданите.

Избирателно правосъдие – прилагането на законите често е зависело от партийната принадлежност и връзките на нарушителите.

Ограничаване на гражданските свободи – милицията е осъществявала контрол върху събирания, движение между населените места и други дейности, които днес се считат за базови граждански свободи.

Проблеми и обвинения

Историческите документи и свидетелства разкриват и редица проблеми в работата на Народната милиция:

Насилие и злоупотреба с власт – съществуват множество свидетелства за физическо насилие при разпити и задържане, особено срещу политически неблагонадеждни лица.

"Трудово-възпитателни общежития" (ТВУ) – милицията е участвала в изпращането на граждани в тези лагери, често без съдебно решение, само по административен ред.

Третиране на т.нар. "вражески елементи" – милицията е преследвала систематично хора с "лош произход" (бивши фабриканти, едри земевладелци и техните наследници).

Репресии срещу етнически и религиозни малцинства – особено през периода на т.нар. "възродителен процес" срещу турското и помашкото население.

Корупция – въпреки строгите наказания, корупцията е съществувала на различни нива в системата.

Народната милиция в културата

Образът на милиционера е бил активно експлоатиран в българската социалистическа култура. Някои от емблематичните произведения включват:

Филми:

"На малкия остров" (1958)

"Инспекторът и нощта" (1963)

"Черните ангели" (1970)

"Сами сред вълци" (1979)

"Авантаж" (1977)

Сериалът "На всеки километър" (1969-1971)

"Бон шанс, инспекторе!" (1983)

"Опасен чар" (1984)

Книги и литература:

Андрей Гуляшки - поредицата за Авакум Захов

Богомил Райнов - романите за разузнавача Емил Боев

Братя Мормареви - "Войната на таралежите" и други детски книги

Георги Марков - "Мъже"

Павел Вежинов - криминални романи като "Синият залез"

Тези произведения обикновено представят милиционерите като смели, честни и всеотдайни защитници на народа, макар че в по-късните произведения от 70-те и 80-те години се появяват и по-нюансирани образи.

Заключение

Народната милиция в НРБ е била противоречиво явление. От една страна, тя е осигурявала относително висока степен на обществена сигурност и ред, характерни за социалистическите общества. От друга страна, тя е функционирала като инструмент за политически контрол и репресии, ограничавайки гражданските свободи в името на защитата на социалистическия строй.

В съвременната оценка на историческото наследство на социализма, ролята на Народната милиция остава спорна тема - някои носталгично си спомнят за "реда и сигурността", докато други подчертават цената, която обществото е платило за тях под формата на ограничени свободи и политически репресии. Безспорно е обаче, че Народната милиция е оставила дълбок отпечатък върху българското общество и колективната памет.

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

РЕКЛАМА: