Кой не се е возил с ней,
кой не е чул "Чавдарка"
да реве като змей!?
Кой не помни тоя рев чутовен,
като от симфония на Бетовен,
кой не помни как на път по върло,
"Чавдар" ръмжи с юнашко гърло!?
Кой не помни, докато се спуска,
как всичко в него скърца, съска,
как, докато по завои лъкатуши,
шофьорът "Ардата" качак пуши,
с цигара докрая изгорена,
как слуша Лепа Брена,
над него плакат на Саманта,
да плакнеш очи на аванта,
пред очите му и Сиси Кеч,
гледаш я и губиш реч,
с едната ръка на волана
и коремът над колана...
Знам, че всяко дете вече порасло,
помни мириса на изтекло масло...
Помни мириса на нафта, бензин,
на Чавдара от детството - до амин!
И търси чертите му във всеки автобус,
но карай да върви, това е блус...
Това е блус!
Автор: Петър Донкин
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук