Френската гадателка Мария Дювал разби с прогноза за невиждана катастрофа през 2019! Няма да има...

Може би сте чували за ясновидката Каролина Мария Гамбия, която е известна и под името Мария Дювал. Тя често е достигала медиите със своите пророчества. Сега е получила ново скандално видение.

През 2019 година светът ще бъде ударен от най-голямата икономическа криза в историята. Според нея ни чака срив, който до сега не сме виждали и преживявали. Повечето страни по света ще бъдат посечени. Болшинството страни от Америка и Западна Европа ще претърпят пълен колапс на икономиката си.

Френската гадателка твърди, че единици страни ще се разминат, едно от които е Русия, предават от Флагман, цитирайки esoreiter.ru.

Научете повече

Корнелия Нинова се гордеела, че дава своя принос за производството на най-вкусните компоти у нас

Навръх студентския празник – 8 декември, от архивите изплуват уникални снимки на днешните политици от най-хубавите им младежки години. Много от тях имат кетапи за професии, които никога не са практикували, но пък пазят умилителни и куриозни спомени от студентските си години. Най-емблематичната история на Корнелия Нинова от времената, в които следвала право в Софийския университет, е свързана с една студентска бригада.

Физическият труд не се опъвал на амбициозната девойка от Крушовица, дошла да търси късмета си в столицата, но когато я разпределили по задължение в прословутия консервен завод в Айтос, ѝ се плачело от недостижимите норми, които началниците поставяли на студентите. Купоните след работа обаче компенсирали изтощението, а Корнелия все още се гордеела, че дала своя принос за производството на най-вкусните компоти у нас.

Университетските години бележат съдбата ѝ и по любовна линия, защото именно като студенти с настоящия ѝ съпруг Митко решили да се вземат на скромна сватба с малко роднини и приятели.

Източник:Ретро

Научете повече

Захарна фабрика – най-модерната в България преди 120 г., днес тъне в разруха

снимка Павлин Даскалов

Преди 120 години – на 28 ноември 1898 година, е открито първото голямо индустриално предприятие в България – Захарната фабрика в София. Тя е изградена на 2,5 километра извън границите на тогавашната столица край ж.п. линията София-Кюстендил върху площ от 14 000 кв.м. Фабриката е собственост на белгийската компания „Български захарни фабрики и рафинерии“ с основен акционер групата „Ернест Солвей“. 

Три години по-рано – през март 1895 г., белгийските предприемачи Люсиен Дирикс, Гюстав Дорзе и Йозеф ван Зюйлен получават от българското правителство 10-годишна концесия за отглеждане на захарно цвекло в Софийско, Кюстендилско и Трънско. Получават и други преференции по Закона за насърчаване на местната индустрия – освобождаване от някои данъци и от мита за внасяното оборудване, отстъпки за превозите с БДЖ и др. През 1897 г. концесията им е удължена и им е определена субсидия от 5 лева на тон преработено цвекло.Новооткритата Захарна фабрика е изключително модерно за времето си предприятие с пълен цикъл на работа. Капацитетът й позволява да се преработват 100 вагона цвекло на денонощие. През активния период от октомври до март броят на заетите в нея е от 500 до 1200 души, а през останалото време – 150 души. 

По инициатива на ръководството на фабриката започва и строителството на пътя за Банкя, което подпомага развитието на курорта. През 1916 г. след влизането на България в Първата световна война, белгийските инвеститори се изтеглят от страната. Фабриката обаче продължава да работи още 9 години. Директор от основаването на предприятието до неговото закриване през 1925 г. е Франсоа Дорзе. Според архивните данни, през 1926 г. производствените инсталации са преместени в Горна Оряховица. След това постройката е използвана за складове, като е била собственост на няколко държавни предприятия. От 1975 г. до 2009 г. в Захарната фабрика се намира целият архив на Българската национална телевизия – ленти с над 65 000 филмови заглавия и 100 000 новинарски материала.

снимка Павлин Даскалов

Малко преди приватизацията на „София мел“ сградата на фабриката е прехвърлена към активите на дружеството. То е приватизирано от братята Красимир и Стефан Джанкови чрез фирмата „Крапс Мел“ през 1998 г. Към онзи момент постройката, макар и не в идеално състояние, продължава да се използва като складова база. През 2003 г. се случва нова сделка с имота. Купувач е гръцкият гражданин Константинос Улис. През 2006 г. той продава фабриката и прилежащият ѝ терен с площ от близо 26 000 кв.м на компанията „ЛЛИ Юромилс ГмбХ“ като част от по-голяма сделка за производствено предприятие. 

Три години по-късно Захарната фабрика става собственост на „Ти Ей Би риъл естейт“. Така за десетилетие официално обявената за паметник на културата от национално значение сграда сменя редица собственици. Но отдавна изглежда като декор на филм за бомбардировките на София. Заради това предишните собственици получават три глоби – една от 50 хил. лв. и две от 100 хил. лв. През 2016 г. собствеността на бившата Захарна фабрика отново е сменена. През август т.г. на свой ред и новият собственик получава покана от Столична община да започне реставрация на комплекса. От фирмата обаче са помолили за отсрочка до Нова година.

Захарна фабрика дава името и на софийски квартал
През 1922 г. Българските държавни железници започват строителството върху общински терени на 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента за свои служители. Опитът е приет за успешен и през 1926 година започва нов подобен проект в много по-голям мащаб. На 12 октомври 1941 година е положен основният камък за строителството на 350 работнически апартамента в квартала. Строителството се осъществява със средства на фонд „Обществени осигуровки“ върху 80 декара общинска земя.

На снимките в материала: Първият кадър е от началото на ХХ век – 1900 година, другите са от края на второто десетилетие на ХХI век.

Източник:dnes.dir.bg

Научете повече

Държавните предприятия ни даваха карти за почивка на символични цени

В държавните предприятия навремето имаше разпределение на фонд СБКМ, който се заделяше ежемесечно от печалбата (социално-битови и културни мероприятия). Имаше и друга група трудещи се занаятчии, които се организираха в трудово-производителни кооперации (ТПК) по браншове - шивашки, обущарски, мебелни, ремонтстрой, бръснарски. Имаше и инвалидни кооперации, на които държавата отпускаше субсидии.

Ръководствата на всички предприятия много помагаха за образованието и културата на работниците си. Например в ТПК „Освобождение” в Горна Оряховица се провеждаха четения и обсъждания на произведения на наши поети и писатели.

За работещите с вредни вещества ежедневно се даваха бурканче кисело мляко безплатно и се осигуряваха карти за балнеолечение. Всички кооператори получаваха по желание карти за отдих в почивните домове във Варна, Обзор, Несебър, Вършец, Банкя, Бяла и др. А за децата им се набавяха карти за пионерски лагери.

Чрез създадена взаимоспомагателна каса много кооператори си помогнаха и си построиха жилища.

А когато се изготвеше годишният баланс и се начисляха дивидентите след одобрение на Централния кооперативен съюз, което ставаше обикновено около 1 март, се устройваше голямо осмомартенско тържество в луксозния ресторант на града. А кооператорите можеха както усърдно да работят, така и от сърце да се веселят.

Елена Димитрова, Асеновград
/Ретро.бг/

Научете повече

Така беше зимната ваканция на село

Бащите ни от изринатия сняг ни правеха пързалка.Трупаха снега и го оформяха като улеи,след което го поливаха с вода и то се превръщаше във една вълшебна за нас пързалка....Е. ..там понякога ставаха и контузии,ама весело си беше...

Цял ден игра навън със найлони на пързалката защото някои нямахме шейни.Бузките и нослето ни бяха  зачервени от студът,но бяхме здрави .

И най важното е,че имахме ДЕТСТВО,и истински,реални  приятели ! 

Научете повече

Външно министерство с важно предупреждение за всички българи в Украйна

По информация на българското посолство в Киев, от 09.00 ч. на 28.11.2018 г. до 09.00 ч. на 28.12.2018 г. в Украйна е въведено военно положение, се казва в съобщение на МВнР.То обхваща следните области: Виницка, Луганска, Николаевска, Сумска, Одеска, Харковска, Черниговска, Херсонска, Донецка и Запорожска.

Възможно е ограничаване правата и свободите на гражданите, а именно правото на свободно придвижване, неприкосновеността на кореспонденцията, включително телефонна и електронна, изразяване на убеждения и др. Препоръчва се на българските граждани да ограничат пътуванията си до Украйна и особено в областите, за които е обявено военно положение.

Правомощията на военното командване в условията на военно положение включват:

- организиране на блок-постове и контрол на автомобилния транспорт по всички пътища на територията;- засилен контрол по всички гранични контролно-пропускателни пунктове;

- евакуация на населението и предприятията от опасни райони;

- въвеждане на комендантски час;

- въвеждане на контрол върху средства за масова информация;

- възможно е изземване за временно ползване имущество на физически и юридически лица за нуждата на армията;

- използване на помещения и оборудвания на заводи, офиси и др. за целите на отбраната.

Министерството на външните работи на Република България съветва българските граждани пребиваващи на територията на Украйна или пътуващи за страната да предприемат следните мерки:

- да се регистрират на сайта на МВнР или в българските дипломатически представителства като посочат периода и мястото на пребиваване и оставят актуален телефон за връзка;

- да избягват райони, в които се провеждат демонстрации и протестни действия, както и участие в такива;

- да следят за актуална информация в медиите;

- да следват инструкциите на местните власти, в това число полиция и военни патрули, като проявяват спокойствие и търпение.

При необходимост сънародниците ни могат да се свържат с българското посолство в Киев на следните телефони: +380 44 246 72 37 и +380 44 246 76 72, както и с българското Генерално консулство в Одеса на телефон +380 68 293 00 48.
/dunavmost/

Научете повече

Карадайъ били глобени с 500 лева за отказ да погребат близък в ковчег, след този случай Мустафа влязъл в политиката

В смолянското село Борино е израснал новият лидер на ДПС Мустафа Карадайъ. Там се готвят да отпразнуват избора на оперативния председател с банкет.

На тържеството със сигурност ще звучи песента за хубавата Райме върху мелодията, която познаваме от песента за Райна Княгиня. Карадайъ много обичал да му пеят за Райме, разказва ни Ариф Ходжев. Точно тази песен предизвика скандал на последните избори. Турският певец Фарук Йълмаз пя пред тогавашното партийно ръководство и за Райна, и за Райме.
Майката на Мустафа Карадайъ и семейството на брат му Ахмед живеят нагоре по улицата.
Съседка на семейството разказва, че са останали малки без баща. „Майка ми ни е възпитавала в много сурови условия. Тя е била и мъжа. Нямаше мили очи", спомня си братът Ахмед.
Пред bTV той разказва, че с брат си Мустафа са тъкали китеници. „Майка ми приготвя стана и всеки си има 20 реда, иначе игра няма, задължения всеки си има", каза Ахмед Карадайъ.
„Ние нямахме реално детство. Есента нали се вадят картофите, тя на нивата , аз от училище - директно на нивата, а брат ми също е там. Той пък още по-малък. Така сме расли", разказва Ахмед. Днес къщата, в която са израснали братята Карадайъ, вече е семеен хотел. Ахмед, също като Мустафа - участва в политиката, но не в голямата. Председател е на общинската структура на ДПС в Борино.

„Политиката най-вероятно при нас е дошла още от едно погребение на баба ми. Тогава се опитваха да погребват с ковчези, а ние, мюсюлманите, не погребваме с ковчези. Тогава ни глобиха с 500 лева, което беше адски много пари за нас за ония времена", допълни Ахмед.
Пътят на Мустафа Карадайъ към оперативното председателско място в ДПС започва с разпространяването на партийния вестник в Студентски град в София. Два мандата е председател на младежкото ДПС, после секретар на партията. Вече втори мандат е депутат, част от управляващия триумвират в ДПС след отстраняването на Лютви Местан.
„Каквото и да се случи с брат ми, той никога няма да бъде предател", категоричен е Ахмед.
„Нашият лидер се казва Ахмед Доган, а оперативният председател си върши оперативната работа, другата част от партийните дела", разяснява той.
Местните в Борино защитават Мустафа Карадайъ и от критиките, че не говори много добре български език.

„Направете вие речник, когато говорят другите. Просто диалекта, родовете, ще видите, че Мустафа Карадайъ не греши, а истинският християнин, българин греши. А той не греши", категоричен е музикантът Ариф Ходжев.
„Ние си разбираме неговите думи - дали ще е на турски, дали на български, и на цигански може да каже някой лаф", казва друг от селото.
Сега Мустафа Карадайъ не намира много време да се прибира в Борино. „Ако има възможност винаги идва да целуне ръката на майка ни, за религиозните празници задължително идва", казва Ахмед.

Съселяните на оперативния председател се затрудняват да кажат какво точно е направил за селото им, но подчертават, че е много.

Източник:24rodopi.com
На снимката: Братята Карадайъ - детство в Борино

Научете повече

Цигарите „Стюардеса“ – мечтата на съветския пушач

Цигарите „Стюардеса“ бяха сред малкото български марки, които  бяха по-популярни извън България, отколкото у нас. А по-точно в Съветския съюз.

„Стюардеса“ се произвежда от 60-те години на миналия век. Цигарите се продаваха с и без целофан, бяха масови и неособенно качествени, остри и люти.

За по-класни се смятаха ВТ. 

За носталгията по Стюардесите е показателен случаят преди години, когато запазена от 80-те кутия от тях се продаваше на онлайн търг при начална цена от 15 лева. Същата кутия вървеше навремето по 40 стотинки.

Научете повече