Чл. 1. Разбойникъ се счита онзи, който по навикъ или занаятъ самъ или съ други лица извършва грабежъ, насилие или убийство съ цель за ограбване.

Чл. 2. Изтреблението на разбойниците въ околията, дето са се появили, се възлага на полицията, жандармерията и войската. Ако тая сила е недостатъчна за изтребление на разбойниците, околийскиятъ началникъ може да образува потери, съ които да ги преследва. Въ всяко населено място където се забележатъ разбойници, кмета веднага назначава потера за преследването имъ и донася на околийския началникъ.

Чл. 3. За началници на потерите ще се назначаватъ лица, каквито околийския началникъ намери за добре.

Чл. 4. На отличилите се при преследването потераджии се дава възнаграждение отъ общия кредитъ, който се отпуска за изтребление разбойничеството. Размера на възнаграждението ще се определи и дава отъ Министра на вътрешните работи.

Чл. 5. Потераджия, който убие или залови разбойникъ, получава награда отъ 5-20 хиляди лева. Ако ли потераджията или длъжностното лице, което ги преследва бъде убито, семейството му получава до 50.000 лв. обезщетение и инвалидна пенсия. Ако ли само осакатее, то получава награда до 20.000 лв. и инвалидна пенсия. Лекуването на всички ранени и заболели по преследване на разбойниците е безплатно. Наградите се отпускатъ съ заповедь отъ Министра на вътрешните работи.

Чл. 6. Околийскиятъ началникъ или началника на потерата се разпорежда до общинската власть за храненето на потерите отъ самото местно население, дето това е най удобно за потерата. То е длъжно да имъ дава и квартири когато това се намери за нуждно.

Чл. 7. Ако някое лице, посочено отъ общинската власть за членъ въ потера, искана отъ околийския началникъ умишлено откаже да участвува въ нея или като участникъ въ нея скрие или избегне да изпълни дълга си, като откаже да изпълни заповедите давани му отъ началника, наказва се съ тъмниченъ затворъ до 1 година. Съ същото наказание се наказватъ и ония административни и общински власти, които умишлено не изпълнятъ постановленията на настоящия законъ.

Чл. 8. Министерството на вътрешните работи може да назначи, колкото намери за нуждно, специални лица агенти за преследване разбойниците, които агенти могатъ да бъдатъ изпращани въ разпореждане на околийските началници въ борбата имъ съ разбойниците. Тяхната заплата ще бъде определена по щатъ изработенъ отъ Министра на вътрешните работи, одобренъ отъ Министерския съветъ.

Чл. 9. Така образуваните потери и назначени агенти, заедно съ другата въоръжена сила, преследватъ разбойниците. Като общъ началникъ на тая сила въ окръга е окръжния управитель, а въ околията – околийския началникъ.

Чл. 10. За разбойници се обявяватъ и ония лица, за които полицията, възъ основа на събрани доказателства донася на надлежния областенъ съдъ, че те са извършили разбойничества. Съдътъ на другия день следъ получаване полицейското донесение, прави публикация въ най-близкия местенъ вестникъ и съобщения до всички общини на околията, където е местожителството на подозряното лице или където е станало известно като разбойникъ, и ако въ двадесеть-дневенъ срокъ никой отъ роднините или познатите на това лице не установятъ къде се намира, съда го обявява за разбойникъ и обнародва това въ „Държавенъ вестникъ“.

Чл. 11. Заловените разбойници се съдятъ отъ областния съдъ въ околийския центъръ, въ района на който са заловени, въ 7-дневенъ срокъ отъ залавянето имъ по закона за углавното съдопроизводство (чл. чл. 649-656). Съдътъ веднага съ пристигането си взема всички мерки и разпоредби да гарантира бързото разглеждане на делото.
 Забележка: Всички власти са длъжни да даватъ най-голяма спешность на разпоредбите на съда.

Чл. 12. Осъдениятъ на смърть разбойникъ се обесва на публично място въ центъра на околията. Чл. 13. *) Осъждатъ се на повече отъ 5 години строгъ тъмниченъ затворъ, или на доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ, онези лица, които като узнаятъ положението и качествата на разбойниците, имъ ставатъ укриватели безъ да са били принудени за това съ насилие. )

Чл. 13 отъ закона за изтребление на разбойничеството, доколкото се отнася за дела за грабежи се отменява съгласно § 3 отъ закона за допълнение на някой отъ наказанията и на съдопроизводството по делата за грабежи – обнародванъ въ „Държавенъ вестникъ“ брой 264 отъ 23 февруарий 1922 година.

Чл. 14. Всяко лице, което знае къде се намиратъ разбойниците и не донесе веднага на властьта, се наказва съ тъмниченъ затворъ до 1 година.

Чл. 15. Настоящиятъ законъ отменя всичките закони, които му противоречатъ.

Малкият Томас се прибрал у дома от училище с бележка от учителя. Майка му я прочела и започнала да плаче. Навярно от умиление и радост, тъй като след това тържествено му прочела съдържанието на бележката: „Вашето дете е прекалено гениално за нашето училище. Тук няма кой да го учи. Моля, занимавайте се вие с образованието му!“ След доста години, вече възрастен, Томас попаднал на бележката в семейните архиви. За негово учудване, на бележката пишело:

„Вашият син изостава с развитието си. Не бихме могли повече да го учим в училище заедно с всички. Моля, занимавайте се вие с образованието му!“ Сега било негов ред да поплаче. В дневника си известният изобретател и учен Томас Едисон написал: „Томас Алва Едисон бил едно умствено изостанало дете. Благодарение на своята майка, той станал един от гениите на своето време!“.

Източник: bradva.bg

Адолф Хитлер наистина е загинал през 1945 г. в Берлин. Смъртта му е причинена от отравяне с цианид, а също и от куршум. Това сочат изводи на френски учени, изследвали фрагменти от зъбите и черепа на германския диктатор, които се пазят в Москва, съобщава АФП. 

„Зъбите са автентични, без никакво съмнение. Анализът ни доказва по безспорен начин, че Хитлер е загинал през 1945 г.“, обясни професор Филип Шарлие. Заедно с четирима други изследователи той е автор на статия в “European journal of internal medicine”.   Анализът на проби от болните зъби на Хитлер и многобройните протези показва, че белите петна по тях наистина са от зъбен камък, а няма и следи от месни влакна. Известно е, че Хитлер е бил вегетарианец.   След тези констатации, „няма вече място за каквито и да било конспиративни теории за „оцеляването“ на Хитлер.

Той нито е избягал с подводница в Аржентина, нито се намира в потайна база в Антарктида или на обратната страна на Луната“, обяснява Филип Шарлие.   През март и юли 2017 г. руската Федерална служба за сигурност и Държавният архив на страната са разрешили според него на изследователския екип да анализира останките на диктатора за пръв път от 1946 г. насам.   Новото изследване потвърждава общоприетата версия за смъртта на Хитлер, според която се е самоубил на 30 април 1945 г. в бункера си в Берлин заедно със своята приятелка Ева Браун, но то добавя и нови данни, посочи ученият.   „Не се знаеше със сигурност дали се е самоубил, използвайки ампула с цианид, или с куршум в главата. Изглежда и двете“, обясни той. 

По запазените зъбни фрагменти не са открити следи от барут, което изключва изстрел в устата - по-вероятно може би е стреляно във врата или в слепоочието. Същевременно синкави петънца по зъбните протези показват наличие на химична реакция между цианида и металната част от тези конструкции.

Източник:БЛИЦ

Детството през 90-те имаше своите вълшебни мигове. Хем играехме много навън, хем бързахме да се приберем вкъщи навреме, за да не изпуснем любимия си сериал
Всеки делничен ден по тогавашния „Канал 1“ на БНТ се излъчваше „Спасители на плажа“. Началният му час го помня добре и до днес - бе точно 18:40 ч. Приключенията на спасителите и спасителките в яркооранжеви бански бяха хит както сред първолаците, така и сред техните баби и дядовци.
Във всеки епизод спасителите рискуваха собствения си живот, за да спасят някого от бурните морски води. Тяхната работа често се преплиташе с личния им живот. Влюбваха се, караха се, сприятеляваха се...
Главната роля в сериала бе на спасителя Мич Бюканън, изигран от актьора Дейвид Хаселхоф. Той бе шефът на другите по-млади спасители, които идваха и си тръгваха през различните сезони.

...................................................................................................................................................................
Кечистът Тери Хълк Хоугън изигра главната роля в сериала „Гръм в рая“, от създателите на „Спасители на плажа“. Сериалът се излъчва в САЩ през 1994 г. и малко след това започнаха да го дават и в България по тогавашната телевизия „7 дни“.

Това бе сериал за двама бивши служители на морски военни сили, живеещи в тропически курорт във Флорида. Използвайки своята високотехнологична лодка, те пътуваха по света, преследвайки и борейки се с жестоки престъпници. Но им се налагаше да балансират опасната си работа под прикритие с отговорностите за дъщеричката на Спенсър – Джесика, която живееше с тях. Бившият модел Кели, която притежаваше плажен ресторант в курорта, се грижеше за нея, докато Спенсър и Бру бяха на мисия. Сериалът съчетаваше хем истински екшън сцени, хем моменти, в които се заливахме от смях. Именно той превърна Хълк Хоугън в най-популярния кечист у нас.


Емоцията да чуеш българска народна музика в центъра на  някое село или град е прекрасно усещане! А когато видиш как като привлечени от магия хора от всякакви възрасти се стичат с игрив блясък в очите, чувството е неописуемо.
ВИДЕО:


Над 310 семейства остават без дом от катастрофалното наводнение!
156 къщи разрушени и отвлечени, 118 обезобразени до неузнаваемост трупове /между тях 4 деца/, 2000 ранени, останали без дом – над 310 семейства, покривите на 1000 къщи отнесени от водната стихия – това е черната равносметка от ужасяващото наводнение, сполетяло Враца тъкмо на 1 май 1966 г.

Точно в часа, когато тръгва празничната манифестация в града!

Причината за този незапомнен апокалипсис, дошъл в дефилето на скалния масив Вратцата, е скъсан бент на хвостохранилището към оловно-цинковата фабрика в близкия рудник.

След скъсването на бента

мътните талази на тонове отровна тиня хукват от високото към града и помитат всичко по пътя си. По коритото на река Лева се носят заедно човешки тела, животни, покъщнина, мебели, тухли, дървета...

Само за 20 минути водната стихия превръща местността в тъжен лунен пейзаж.

Докато трае ужасното бедствие, въздухът се оглася от крясъци и викове на помощ. По тротоарите на града оловно-цинковата стихия запокитва трупове на хора и животни.

Очевидците и днес твърдят, че чак на главната улица на Враца откриват трупче на дете!

Спешно екипи от Гражданска отбрана откарват с камиони десетки мъртви на стадиона, където пожарни маркучи ги мият, за да бъдат разпознати от обезумелите роднини.

По обед градът е потънал в сълзи – вече приблизително се знае, че жертвите са над 100.

Виновните са строго наказани – за „гибелна безстопанственост” им лепват различни години „строг тъмничен затвор”.

Присъдите дълго се коментираха

в града: главният инженер на комбината в Елисейна Коста Гърков и главният инженер на „Цветна металургия и рудодобив” Иван Чолаков получиха по 12 години, началникът на хвостохранилището Кирил Ананиев – 10, директорът на рудника Краю Сираков – 5.

И днес край Вратцата огромен многотонен скален монолит лежи непоклатим в коритото на река Лева.

Очевидците твърдят, че в апокалипсиса на 1 май 1966 г. стихията го е влачила надолу и подмятала като кибритена кутийка.

Георги КАРДАНОВ
Наборе.бг

Село Мало Конаре,70-те

На 1 май голяма част от света отбелязва Деня на труда и на международната работническа солидарност. На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение. Денят е един от официалните празници в България. За първи път опит за честване на Първи май у нас се прави през 1890 година от Топографското дружество.

През 1939 година Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 година комунистическата власт започва да чества празника всяка година. След края на комунистическия режим през 1989 година Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма. Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни. През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго.

През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир." Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците".

Източник: БЛИЦ

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив