Всяка година на 22 март, Велико Търново чества своя празник

Оказва се, че старата столица е първият български град, който в границите на третата българска държава определя свой празничен ден.

Празникът на Велико Търново се свързва с победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница на 22 март (9 март ст. ст.)  1230 г., както и с деня на Св. Четиридесет мъченици. Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико Търново се срещат още през 1879 г.

Тогава се провежда празник на търновското гражданство в храма “Св. Четиридесет мъченици”, състоял се на 9 март (ст.ст.). На отслужената литургия присъстват императорският комисар княз Дондуков-Корсаков, войската, висши чиновници и духовници, народни представители от провеждащото се по това време в града Учредително събрание, много граждани.

За първи път след петвековното робство не само търновци, но и цялото народно представителство, засвидетелстват почит към миналото. Оттогава до 1944 г. денят на Светите четиридесет мъченици ежегодно се празнува като ден на Търново и празник на Търновския гарнизон.

След 9 септември 1944 г. празникът не се чества. За възстановяването му определена заслуга имат будните жители на квартал “Асенов”, които през 1970 г. го празнуват в църквата “Св. Четиридесет мъченици” под наслов “Мой любим квартал”. През 1984 г. тяхната идея е подкрепена от великотърновската общественост, която и до днес на 22 март отбелязва с няколкодневна програма празника на славния си град.

Научете повече

Как се мобилизира армия днес: Запасняците ни на гурбет, армията на хартия

Няма кой да чуе офицерите от “Клуб 199” как се мобилизира резерва

Помните ли стария български филм “Тримата от запаса” от 1971 година, с участието на Георги Парцалев, Никола Анастасов и Кирил Господинов? Една хубава комедия по нашенски, която ни караше да се превиваме от смях на подвизите и неудачите на главните герои. Но я си представете, че тримата от запаса не са обикновени редници, а полковници с десетки години военна служба, които са се разделили с армията телом, но не и духом! Трима беловласи мъже, отдавна прехвърлили шейсетте, които знаят и все още могат, но няма кой да ги чуе. А те се чудят какво да правят със знанията и опита си. Тук вече не става въпрос за комедия,

днес нещата в Българската армия не са смешни.

Смешни са някои началници, но не и българските офицери.
“Какво разбира този земеделец, дето беше министър на отбраната, от военно дело? - възкликва полковник Цанко Цанков. - Все едно аз да управлявам земеделието.”
Полковникът е шеф на Сдружението на офицерите от резерва и запаса “Клуб 199”. Обединява офицери от резерва, които са се занимавали с мобилизацията на запасняците и окомплектоването на армията, 199 е номерът на военноотчетната им специалност. “Искаме да бъдем полезни” - казва полковникът. Питам го - на кого? “На министерството на отбраната и на други организации, тъй като всички наши членове имат опит и знания в мобилизирането на запаса.” Научавам, че в България има над 40 военни организации и всяка се занимава с някаква своя дейност. Разделени и раздробени, както всичко и всички у нас - сини, по-сини, червени, розови, земеделци, пенсионери, синоди... Искат да учат някого как трябва да се мобилизират запасняци във военно време.

Оказва се, че няма кого.

Почти никой не иска да ги чуе. Депутатите са решили, гледайки в тавана, да бъдат извикани под знамената няколко десетки хиляди българи. Но едно е да искаш, друго да можеш. Никой не знае живи ли са тези хора, умрели ли са, къде са, здрави ли са, кой номер дрехи и обувки носят, кой ще им връчи повиквателната заповед, кой ще ги приеме... “Дълги години казваха - лесна работа, нали сме член на НАТО. Ама я вижте как се променят нещата! Казват ми - ние имаме мобилизационни планове кои бригади къде да отидат. Ние водим на военен отчет 1.3 милиона души, но не ги знаем къде са”, казва полковник Цанков.
И таз добра! А ако стане голямата беля откъм Капитан Андреево, какво правим? - питам аз. В Генералния щаб всичко им е ясно, само че бригадите ги има на хартия, хората обаче липсват. Една част от личния състав на бригадите е в Америка във вид на емигранти, друга - в Германия, трета - в Испания, четвърта не знвам къде си и не е много ясно как точно ще бъдат мобилизирани. Това малко ми

напомня вица за албанската подводница,

 на която имало всичко - и тенис кортове, и плувен басейн, и билярд, и барове. Имала само един недостатък - като потъне, не може да изплува.
“Искаме да бъдем полезни, но няма да им откриваме топлата вода. Ако има кой да ни чуе, добре, ако няма, ще се събираме всяка година на 23 януари, ще ядем, ще пием и ще празнуваме”, отсичат тримата от запаса. Защо точно на тази дата, питам. Защото на 23 януари 1890 година Фердинанд подписва указ, с който се създава Генералният щаб на Българската армия. Имал е 4 отделения и едно от тях е мобилизационното, обяснява подполковник Стефан Гълъбов, стар посивял вълк, бивш парашутист с близо 600 скока зад гърба си, видял какво ли не. Той също знае как се мобилизират запасняци - само че няма кого да мобилизира. Напомня ми на албанската подводница.
“У нас има младежи, които имат желание да преминат военна подготовка”, обясннява на свой ред третият от запаса, полковник Петър Петров. Работил е десетилетия във Военното окръжие по мобилизацията и знае неща, за които в ГЩ не могат да му се хванат на малкия пръст. Но и него няма кой да чуе.
“Аз съм от едно ломско село - подхваща Цанков. - Влизам в кръчмата и кръчмарят вика: “Чичо Цанко, искам да те попитам нещо. Като ме гледаш така, ставам ли за войник?” А той тежи 120 кила, подпухнал,

вади повиквателна заповед.

 Онези, които ще го мобилизират, не знаят, че за нищо не става... Но как да обясниш това на един чиновник? Аз си го обяснявам с принципа на Питър - всеки човек се издига в кариерата си, докато достигне нивото на своята некомпетентност.” Питам офицерите за колко време колко човека могат да бъдат молбилизирани. “Това и господ не знае”, отвръщат те. “А какво ще правим, ако стане голямата беля?” “Ще загубим територии, вече загубихме Западните покрайнини и Македония заради неадекватни политически решения.”

Вестник „Златна възраст” Наборе.бг

Научете повече

Стар танк Т-34 след прекарани десетилетия под водата бе изваден (ВИДЕО)

Стар танк Т34 потънал в река  по време на Великата отечествена война, беше изваден , съобщава РИА "Новости".

"Експертите, които извършиха оглед на танка, констатираха, че въпреки десетилетията, прекарани под водата, той е в добро техническо състояние", се казва в съобщението на военния окръг.

Предполага се, че машината е потънала при опит да прекоси реката по понтонен мост. В него е имало боеприпаси, които ще бъдат предадени за обезвреждане, но не са открити човешки останки, което говори, че екипажът е успял да се спаси.

След като бъдат определени номерата на техническите възли и агрегати с помощта на архивите ще може да се проследи съдбата на танкистите и дори да се издирят техни близки.

Научете повече

Спомен в снимки от зенитно-ракетно под.36150, Димитровград

Казармата,От нея са останали хиляди приятелства до гроб. Днес за едни е било чест да служат на Родината, за други си е било безмислена загуба на време.

На изпращането бащите даваха последни напътствия, майките ронеха сълзи и бършеха сополи, а гаджетата мълвяха „Ще те чакам”, но и те не си вярваха. Маршировки, учения, отдаване на почест на командира, нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули, наряди, дрямка вечер пред телевизора или в часовете по политинформация, всичко това ставаше част от ежедневието на младия български войник.

Благодарности на Пламен Рачев за предоставените снимки

Научете повече

Вижте нещата които демокрацията безвъзвратно ни отне (СТАТИЯ)

-Политическата учебна година

– Трудовите войски за малцинствата и буржоазните семейства;

– „Суперпродукциите“ „Хан Аспарух“;

– Вестниците, нарязани на парчета в тоалетните;

– Универсалната миризма в същите;

– Ленинските съботници;

– Доброволните отряди;

– Дисидентите;

– Почивките с колеги в профсъюзните станции;

– Индустриалните „гиганти“, генериращи пушек и загуби (Кремиковци, Химко…);

– Непосилните външни дългове;

– Плановете да се присъединим към СССР;

– Храненето на смени;

– Партийните секретари;

– Дружбата от векове за векове, която е като въздуха и слънцето…;

– Комсомола;

– Отечествения фронт;

– Страха от неочакван ядрен край на света;

 -Задължителното гласуване на избори с един кандидат;

– Митингите в подкрепа на смяната на имената на турците;

– Портретите на Живков и Брежнев навсякъде;

– Възможността да си купиш имота на турски „екскурзиант“ на безценица;

– Невероятната скука на новините;

– Опашките за банани и портокали за Нова Година;

– „Скъпите магазини“ за дефицитни стоки като маслини и мандарини;

– Тридневните траури при смъртта на съветските лидери;

– Корекомите за „вносни“ стоки с твърда валута;

– Презаписите на касетки от плочи, донесени някак от зад „Желязната завеса“;

– Номенклатурата;

– Бозата от 6 стотинки;

– Лагерите: детски, бригадирски, затворнически;

– Киселото мляко от 23 стотинки;

 -Бял хляб за 40 стотинки;

– Салам „Петрохан“ (скъп беше). Същото важи за „Закуска“;

– Марципана от соя;

– Мавзолея и мумията в него;

– Жителството;

– Пропуските за граничните райони;

– „Евиния“ плаж;

– Детската асамблея „Знаме на мира“;

– Полякините, продаващи „Нивея“ и „Бич може“;

– ГДР;

– Дружинните ръководители;

– Масовото писане на доноси;

– Режима на тока и водата;

– Панелното строителство;

– Невъзвръщенците;….

…………………………………

– Младостта.

Как човек да не се умили? Моля допълвайте!

Източник:из коментари в фейсбук

Научете повече