5:02
Спомних си преди над 40 г. като служител на БНБ как ходехме на бригади, какъв културен живот кипеше.
От комсомолската организация ни изпращаха на работа в консервната фабрика в град Бяла Слатина, макар навършили годините, водеха ни като почетни членове. Това много ни радваше. По това време строителството във Враца беше в своя апогей. На много места се издигаха и строяха многоетажни блокове – на химиците, на циментовия комбинат „Вилхелм Пик“, младежкото общежитие и др.
Служителите от банката се редувахме по 45 дни в строителството на блоковете „Околчица“ и големия жп блок с големите тераси срещу гарата. От техните строители научихме – измазване на стени, боядисване, изливане на мозайка и други дейности. Помня, че след завършване на бригадата си излях един висок праг на външната врата на жилището, да спира ветровете. С това ни участие
ние се обогатихме със знания за живота и се гордеехме,че сме дали нещо от себе си за нашия роден град Враца.
В онези години имаше работа за всички, спокойни и сигурни бяхме за утрешния ден.
Слънчеви, засмени и пременени, хората се движеха бодро по улиците. Участвахме във всички манифестации. Най-отпред вървяха отличниците, ударниците на петилетките, детските учителки с акордеоните,
медицинските сестри с камиона, след тях учениците с плакатите от училищата, служители и работници от предприятия. Трибуната с официалните лица беше срещу проектантската организация. Срещу нея подредени стояхме хористите от представителен хор „Орфей“ при читалище „Развитие“ с диригент Бойчо Димов и пеехме химна на България „Горда Стара планина“. Беше хубаво и тържествено. Духовата музика под палката на маестро Димитър Асенов (Дидията) свиреше. На площада се виеха кръшни български хора. С Дико-Илиевото Дунавско хоро завършваше празникът.
Незабравими ще останат тия мирни и трудови години
Имахме си стопанства, пълни с животни, машинен инвентар. От там ни идваха месото, млякото и вълната. Денонощно се трудеха овчари, доячи, фуражири, комбайнери. Засяваха се нивите с ръж, ечемик, пшеница, слънчоглед и други култури. Царевични блокове се ширеха надлъж и шир. Благодарение на тия бригади, които се организираха от учреждения, предприятия и квартални организации, се успяваше във всичко. В ОФ организация „Андрей Николов“ се честваха Бабинден, 8 март, 1 май, 9 септември и Нова година. По склоновете на Бърдо Веслеца бяха старите врачански лозя с хубавите сортове, които също ходехме да прибираме. Тези културни и трудови постижения останаха в далечната ни младост. Те са немислими в днешното време на демокрацията.
Днес пустеят селата и родните поля
Арендаторите на безценица изкупиха родната земя. Младите избягаха в чужбина. Сега слушаме жалбите на останалите младежи. Няма я войнишката служба да закали и ангажира момчетата, както и ОВТПН на полковник Димитров институцията. Момичетата и момчетата по цял ден посещават заведенията. За такова ли бъдеще мечтахме като родители за нашите деца и внуци?
Безработица, безхаберие и безотговорност цари навсякъде
Бяхме свидетели на ликвидационните комисии, на приватизацията и прехода. Това ли е животът, който трябва да живеем, докато сме живи?
Нека станем по-добри, та и Бог да наспори бъдните ни дни!
Дора МАНЧЕВА, Враца
Промит червен мозък...
ОтговорИзтриване