Безработица, мизерия, несигурност. С тази присъда от 25 г. живее Северозападът – най-бедното кътче в Европа. А спасение не идва от никъде. Правителствата се сменят, а гръмките им обещания за възраждане на някогашния промишлен рай засега остават само на думи.
Кой изпрати Северозапада на дъното? И има ли сили да възкръсне след четвърт век агония? Ще се опитаме да ви дадем отговор на тези два наболели въпроса.
Дълги години Северозападът на България присъства във фолклора с названието Мазния влак. Това е влакът Видин – София, който пристигал в столицата със стотици кошници, торби и чували, пълни с пресни продукти – мас, бутове свинско месо, суджуци, заклани пилета, кокошки, гъски, дамаджани с вино. Днес влакът не е мазен, днес е сух и празен. Пътува между двата града с кондуктори и някоя баба, тръгнала при децата си или на доктор в София.
Началото на тази тъжна картина започва от т.нар. приватизация – масова касова, работническо-мениджърска и т.н. Крак повлича захарният завод в Лом. През 1991 г., в разгара на поредната преработвателна кампания, започват кадрови промени – уволнен е директорът, след него и производствените началници. Земеделци от района, предали отгледаното от тях захарно цвекло, така и не получават парите си. Заводът спира работа и под формата на скрап за чужбина се товарят цели технологични линии. Немец идва на място и иска да купи завода – снабден е с модерна техника за производство на бяла и кристална захар, но и на сурова тръстикова захар, внасяна дотогава от Куба и Нигерия, със собствен жп коловоз, с мощно пристанище, но не му го дават. След изнесените машини в цеховете нахълтват местните роми.Ехото от чуковете им денонощно отеква до другия дунавски бряг. Чупят бетона, за да вадят арматурното желязо. Четирима намират смъртта си под огромните колони, но работата е свършена. Заводът е като след бомбардировка. А е произвеждал по 170 т захар на денонощие, по 22-25 т сладкарски изделия. Едва по-късно една оцеляла по чудо част е продадена на фирма „Симерс груп“, която и до днес произвежда в скромни количества хляб и захарни изделия. 1000 души остават без работа, а стотици земеделци от района – без доходите си от захарното цвекло.
Има и други примери – заводът за гипсофазер във Видин е в другата крайност, с успешна
приватизация. Той и до днес единствен разширява производството си, но вече като собственост на австрийското дружество „Кнауф“. Изграден е през 1984-85 г. с $30 млн. Модерната немска техника и технология привлича инвеститорите. Както и цената – 1 млн. марки.След двата завода последват нови. И досега няма отговор защо е ликвидирано дружеството „Видахим“. То е снабдявало с автомобилни гуми страната и е реализирало износ в чужбина. Целият транспорт на Албания е работел с видински гуми – там заводът е имал голямо представителство. До последно на химическите влакна на „Видахим“ е разчитала текстилната промишленост на Румъния. При принудителното му затваряне работници са пакетирали последните готови кашони с влакна за там. „Видахим“ е продаден е за $1, 8000 остават без препитание.
Години по-късно той е пуснат отново, но в умалени размери за производство на гуми. Сега и то е под въпрос, след като снабдяването с въглища от Украйна за топлоелектрическата централа става проблемно. Така си отива и „Химко“-Враца, който до преди това е задръствал порт Лом за износ на своята продукция, стигаща до Китай. Във Видин единствено в страната са произвеждани моторни помпи, които и сега имат търсене /производството в също умалени мащаби продължава руска фирма/. Единствено в Монтана са произвеждани теракотни плочи – в различни цветове и размери, за стени и за подове. „Подова керамика“ е приватизирана, новият собственик разпродава готовата продукция от склада и производството спира. В Монтана са правели високоговорители за стадиони и зали. Но това е било за Русия и затова е спряно. Завод „Прециз“ е произвеждал промишлени роботи, изнасяни в Западна Германия и Япония. От тях днес няма и помен. И т.н., и т.н…Не просто ги няма заводите, няма ги работните места, а хората са тръгнали да се спасяват другаде. Цели видински колонии има в поне десетина града на Ботуша. Мъже гледат коне на заможни италианци, жените чистят по къщите, млади са се устроили в строителството. Тези, които са останали, пълнят бюрата по труда. В Белоградчик всеки втори трудоспособен човек е без работа, в Брегово от трима двама са без препитание, в Хайредин безработицата стига 76%
Днес в област Монтана живеят 137 000 души. Във Враца са останали 172 000, а във Видин – 91 000. Според НСИ, ако населението продължи да се топи със същите темпове, през 2070 г. във Видин ще има само 29 000, в Монтана – 68 000, и то предимно възрастни хора. Какво може да произвежда това население? По официални данни, през 2012 г. във Видин е произведена продукция за 500 млн. лв., в Монтана – за 817 млн., и във Враца – за 1,1 млрд. лв. БВП на глава от населението в Монтана е 5559 лв., във Видин – 4990 лв., и във Враца – 8361 лв. За същата година в Монтана са вложени 31,3 млн. евро инвестиции, във Видин – 61 млн., и във Враца 152 млн. Те изобщо не са усетени от хората, защото оживление липсва.Демографският срив е най-силно изразен в Северозапада. Постоянно смъртността е по-висока от раждаемостта. От 1500 бебета годишно в трите области вече се раждат по 500-600 деца. Десетки училища и забавачки са закрити. В Чипровци, в единственото училище в цялата община, 3 г. поред няма нито едно дете в I клас.
Една паралелка в гимназията на Белоградчик всяка година остава под въпрос до последно, защото не може да се напълни от децата на три общини – Белоградчик, Чупрене и Ружинци.
Най-трагично е положението в селата. Стотици къщи са изтърбушени – без прозорци и керемиди, защото собствениците им са си отишли от този свят, а наследниците им са далеч из градовете на страната или в чужбина. Селата и сега са най-лесната плячка на крадците. Преди дни в село Лехчево крадец заплаши с нож в дома им мъж и жена на 84 и 82 г. и взе последните 60 лв. от пенсиите им, не им оставил и 3-те лева на монети за хляб. Същия сценарий приложи в Динково 22-годишен младеж и успя да измъкне скритите за черни дни 120 лв. на пенсионери на 76 и 79 г. И нищо, приберат ги за 24 часа и после ордите отново тръгват. Как да се защитят тези хора?
Източник: standartnews.com Препечатано от www.socbg.com
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

3 коментара:

  1. някога в северозапада масово се гласуваше за БКП.........мисля си че сега управляващите ни си отмъщават по този начин

    ОтговорИзтриване
  2. Ето тук цитат от 26 част на същия материал, споменава се и Видин:
    „Димитър Тужаров:
    ... резултатите от достиженията през изминалия период радват, но не малко са обединенията ..., които не изпълняват плановите показатели, предвидени по петилетката. Даже и такива крупни обединения като „Балканкар“, „Корабостроене“, „Тежка химическа промишленост“ др. изостават поради това, че не са намерени възможности за мобилизиране силите на колективите ... Основният резерв за повишаване ефективността на производството е пълното натоварване на производствените мощности и достигане на проектните технико-икономически показатели на нововъведени мощности. Забавянето в усвояването на мощностите става причина да не се произвежда предвидената по плана продукция, с което се нарушава балансовата обвръзка и се разстройва организацията в редица други предприятия.
    ... Над 32% от престоите на машините в машиностроенето през първото полугодие на т.г. се дължат на незадоволителната организация на труда и лошата трудова дисциплина. Освен това новодоставените машини и съоръжения бездействат в някои предприятия с месеци, а в отделни случаи и с години. В кобината за целулоза и хартия „Стефан Караджиев“ в Нови Кричим са доставени, но не се използват машини за 4608 хил. лв., в завод „Звезда“ - Луковит - за 1300 хил. лв, в Химическия комбинат във Видин не работят машини и съоръжения на обща стойност 13597 хил. лв. и др.
    ““
    има още доста примери, разгледайте ги, няма да пускам линк да не излезе, че спамя....

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Популярни публикации

Архив на сайта

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623