Антон Горчев е роден на 10 ноември 1939 г., но през 1989 г. не е ново начало за него, а началото на края му.
Някогашният чаровник Антон Горчев си отиде от този свят едва на 60 години, през 2000 г. – отритнат, преднамерено забравен. Актьорът с 50 роли в киното и 80 в театъра е бил последните десет години от живота си не само отхвърлен и изоставен от съсловието, но и лишен от препитание.
Отявлен левскар, страхотно сръчен, голям чешит, мъжко момче, предан приятел. И даровит актьор. И освен като Караиван в „Козият рог”, винаги е наслада да го гледаме като съвършен шоп, или като художникът Тасо – героят на Емилиян Станев от „Язовеца”. Може да е коварен и злопаметен дон Алфонсо д`Есте от „Лукреция Борджия”. Или личност от друго време като Иван Кондарев.
Когато днес гледаме „Козият рог” си даваме сметка, че дори да беше изиграл една единствена роля – на Караиван, пак щеше да остане в паметта на хората. Най-хубавото е, че той направи и много други роли в киното и театъра – „Иван Кондарев”, „Време разделно”, „Язовеца”, „Нечиста сила”, „Страстната неделя”, „Демонът на империята”, „Сватбите на Йоан Асен”. За да стигне до тъжната шегичка, че дублира Робърт де Ниро в „Шофьор на такси”, понеже се прехранва като таксиджия с пребоядисаната си кола.
Последните месеци от живота на великолепния актьор са една кошмарна агония. Изпаднал и брадясал, той обикаля капанчетата около Военна академия и предлага да ги забавлява срещу една малка гроздова и една цигара „Арда”. Изкарва по някой и друг лев като шофьор на такси и нощен пазач на строеж. Съпругата му, звездата на Сатирата Соня Маркова пък се пробва като фризьорка. Това са най-тежките времена след 1990 година. През 1989 г. Горчев е на 49 и в зенита си. С приятелката си Катя Паскалева мечтаят за нови звездни мигове в киното, което вече няма да бъде отвъд желязната завеса.
През 2000 г. Горчев извежда за последен път двате си кучета в градинката пред театър „София“ и след това го намират паднал, бездиханен вкъщи.

0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук