Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ЛЮБОПИТНО. Показване на всички публикации
Предлагаме ви фотографии от Москва и Петербург. Те са направени през юни месец 2017 г. от Стефан Янков, който е IT специалист. Г-н Янков ги пусна във Фейсбук с иронични коментари и бе така любезен да се съгласи да ги публикуваме. Според нас тези снимки, направени от обикновен турист, дават много добра представа за днешна Русия, която мнозина обсъждат в България по спомени и без въобще да познават. Стефан Янков се занимава с рекламен и печатарски бизнес. 

Помолен да се представи, ни написа следното: "От повече от 10 години съм се заел с един личен фотографски проект - World Traveller, по който работя във всяка минута, която мога да си открадна от работата. Обикалям света, вече съм направил над 150 пътувания из над 40 държави, на всички континенти без Антарктида. Целта ми е да видя, опозная, разбера, харесам и опиша в кадри това, което светът представлява. Може да се каже, че вече съм професионален пътешественик, но по-скоро от цивилизования тип - без много екстремни и опасни места. Всичко си организирам сам, а по-голямата част от пътуванията ми - особено когато фотографията е основната им цел - правя соло (ако не броим няколкото хиляди души, с които ги споделям онлайн)."

Москва


Ето така изглеждаха "Ласточките" по Централната кръгова линия. Колкото нови, красиви, бързи и тихи, толкова и комфортни отвътре. Метростанция "Измайлово".


В началото ми се сториха малко кичозни тези цъфнали в розово - железни дървета, но когато се стъмни и им грейнаха лампичките, се оказа, че "Арбат" изглежда особено чаровно с тях. И отново - чистота и перфектна поддръжка на всичко. Въпреки артистичния дух.


Пушкин. Не вярвах да го срещна лично, но беше тук - на "Арбат"...


Сувенири. Като кажат "магазин за сувенири" руснаците явно не си представят обичайния магазин за китайски дрънкулки по 1-2 евро (не, че няма и такива в тукашните сувенирни магазини), ама то са бижута, кехлибари и яйца на Фаберже, то са кожени шапки, яки от лисици и разни подобни аксесоари, пък и още доста бая скъпички нещата, за да бъдат наречени сувенири. Ама явно всичко са си национални особености в разбирането какво да подаряваш...


Големият руски глад. И последна сцена от евроатлантическия блокбъстър "Големият руски глад". Или може би трябваше да е "Голямото плюскане"? Между другото, сцената е пак от онази, най-скапаната верига, както отбелязаха местните. Представям си какво е в по-хубавите...


Лога. Ето така се подмазват тук на кирилицата големите марки...


Това определено е най-"засуканата" сграда, която съм снимал някога. Да ме прощават и Малмьо, и Дубай... Московски международен бизнесцентър.


Московски мол. Този фонтан хвърля струя от първия етаж до горния край на шестия, т.е. почти до атриума.


Още от първия ескалатор ти се открива изглед към почти целия основен салон на мола и можеш да се ориентираш за местоположението на почти всеки обект в него даже и без карта.


Атриумът на мола дава чудесна гледка към околните небостъргачи.


 Мол арт.


Това трябва да е матрьошка, нали?


Сещате се, че в бизнес парка на Плевньо такова своеволие - да му снимам сградите, нямаше да ми се размине. Ама така е при демократите, не е като в условията на путиновата тирания...


Никакви цветови корекции няма тук - самата реалност! Станция-трепач. Ползва се вместо психотест. Ако не луднеш, те взимат за космонавт:-) Метростанция "Делови център".


Ето как изглежда и перонът на позеленената светлина...

Московското метро


Тук вече мИтоди колабира и се приключва с мъките му... Метростанция "Марксисткая".


Е, не е толкова лоша и като общ изглед - но все пак ми е малко постна... Метростанция "Проспект мира".


На фона на останалите красоти, станция "Проспект мира" май може само с тези полилеи да се представи по-достойно. Малко ми е прехвалена, за да влезе в списъка с архитектурно най-достойните.


Представям ви "Галерия Новослободская". Така де, метростанция!


Още един витраж от "Новослободская" преди общия план...


"Новослободская" направо кърти. Тези красиви витражи са десетки и два не се повтарят! Ще пусна и един общ изглед след малко...


"Комсомолская". Първата от красивите станции на московското метро, с които ще си запълня с кеф силно дъждовния днешен ден.


Тоя трен мИтодито като нищо би го секвестирал заради комунистическите символи по него;-)


В свободна и демократична България в метрото снимането е строго забранено. В тоталитарна путинова Русия ти маркират с подови стикери най-добрите позиции за снимки.


И в ГУМ е страшна мизерия, ще знаете. Не изглежда по-зле и от най-лъскавите дубайски молове, честно казано. А като си спомня, че съм го виждал и в последната му година като социалистически магазин... Направо няма общо, освен фасадата и атриума. Бившият хотел "Россия", в който спах последно през 2004 и скоро след това го разрушиха, пък се е превърнал в един огромен Four Seasons, като че ли по-грамаден и от онзи...


И глад, само глад навсякъде заради пустите санкции ;-) Ох, май квасът ме е хванал - какви ги говоря, ще възмутя Роската, мИтоди и Асенчо...


Грозни и бедни. И още грозотия, мръсотия и беднотия... В Александровската градина.


Мизерия, мракобесие, потисничество и... Путин. Направо не знам как издържат тук! Александровската градина.


Винаги съм се чудел защо точно на север всичко цъфти толкова пищно и красиво! Сигурно защото знае, че лятото е кратко - и използва всеки миг да се наживее на макс! Александровска градина.


Слънцето днес определено е на моя страна! Няма обаче да е все така, затова изчезвам за още:-) Съборът "Василий Блажени".


На принципа "щом има опашка, значи трябва да е хубаво", се наредих на един щанд за пшеничен квас в ГУМ. Оказа се много приятна напитка, леко сладка, много свежа и газирана като бира, но почти без градус. В един друг свят това можеше да е кока-колата му... при това е 100% натурална! Пак ще си сипА!


Такъв терор над пушачите не съм виждал дори и в Америка. Даже и навън трябва да пушат само в тази стаичка - и малко около нея. А пространството наоколо е ОГРОМНО - но там не се пуши.


Тук всичко е голяяяяямо. И пътищата, и сградите. 4-5 такива корпуса има наоколо, всичките са хотели. А и "селската църква" на Измайлово си я бива...

Санкт Петербург


Дойдох със самолет, за връщането са ми приготвили летяща чиния... Метростанция "Горьковская".


Измислих го... Явно става дума за някаква хибридна пропагандна постановка, с която целят да добия и разпространя погрешно положителна представа за Русия. Как е възможно всяка сграда или обект, до които стигна, да са в перфектно състояние, около тях да е идеално почистено, ако е валяло - дъждът да спре и да ми изгрее слънцето точно за снимките, и за капак - да ми напълнят небето с разни безумно красиви облачета! Тоя вид на Петропавловската крепост е некъф факинг мираж, егати! Не може да е истина!


И малко около Нева…


А това тук просто трудно може да бъде описано. Ще ви оставя да гледате. Исакиевският събор е абсолютно недостижим! :-)


А тук много прилича на Виена, само като че ли е една идея по-красиво. Дворцов площад.


Мойка…


Джеймс Бонд дали не бягаше с един танк точно по тази улица в "Goldeneye"? Река Мойка в Санкт Петербург.


Още един путинист и нарушител на ембаргото! Позор! С Роби Уилямс на "Болшая Конюшеннная".


Супер яко арт нуво! Почувствах се в Прага за момент. Кафене и дом на книгата - заедно в тази уникална сграда.


Казанският събор се оказа една изключително пищна и наистина много красива катедрала! А руснаците религията ги е хванала много по-силно от нас. То е кръстене, то са поклони - по 100 пъти! И едни опашки за някакви икони... Но и без да вярвам в тези неща, не мога да не се прекланям пред художествения гений и отдадеността на хората, създали тези прекрасни произведения.


Михайловский сад... Много чист и зелен парк. Изобщо, тук всичко изглежда много чисто. Не само от България, но и от голяма част от големите туристически градове на Европа.


Не, че човек очаква да види точно това в Санкт Петербург, но в крайна сметка и то е там:-) Джейми Оливър ин Раша, лейдис енд джентълмен...


Важното е да издебнеш слънцето и да си тръгнеш с цветовете;-) Църквата "Възкресение Христово" в Санкт Петербург.


Пак си направих дъга…

Източник:www.flickr.com


Пострадалият вече е забравил за инцидента, когато полицията идва.
Може да се случи на всеки: прекаленото пиене замъглява спомените. Този човек от Москва изнася пиенето на съвсем различно ниво, като забравя, че е бил на прага на смъртта преди минути, след като пада от прозореца на апартамента си на 9-ия етаж.
Каръкът си пийва доволно на 12 ноември и без да иска пада от прозореца, опитвайки се да пуши цигара (тютюнопушенето убива!!!).

След като се приземява на бетона, човекът се обажда на полицията и се връща вътре, докато чака патрулката да пристигне. Но когато офицерите най-сетне се появяват на прага му, злополучният пияч ги изглежда с изненада: фаталният инцидент се е изпарил от ума му...
Не е известно какво е спасило човека. Полицията извиква линейка и медиците го отвеждат в болницата. Може би следващия път, когато чуе "Обзалагам се, че не можеш да го направиш", ще знае, че бирата му говори.

Източник: bg.rbth.com

Пътешественикът Дейвид Стронг написа неотдавна правдив разказ за посещението му в Северна Корея. След това той посети още една тоталитарна държава – Туркменистан. Тук той разказва с какво е интересна тази страна с нищожно малък брой пристигащи туристи.

Защо именно Туркменистан Има една очевидна причина: смисълът да се пътува, според мен, в Европа, е малък, защото всичко е повече или по-малко еднакво и приличащо си едно с друго. На мен ми е интересно да се оказвам в по-малко изучени страни, където можеш да разшириш съзнанието си и да видиш действително друг живот. Туркменистан е известен с това, че това е втората по закритост страна след Северна Корея.

Тук също така има легендарен баща-основател, улиците и обществените места са накичени с портрети, също е прекъсната комуникацията с външния свят. Авторитаризмът също напомня Северна Корея, но все пак е някак си свой, особен, твърди пътешественикът.

Има два варианта за посещение на Туркменистан. Първият: да получите транзитна виза, пътешествайки между определени държави – Иран, Афганистан, Азербайджан и Узбекистан. Този вариант е най-неудобният.

Такава виза е предназначена за пътници на дълги разстояния и има голямо количество ограничения: рядко се дава за повече от 3-4 дни, забранено е да оставате в хотели, както и да се задържате където и да е за повече от ден и по никакъв начин не можете да се отклоните от указания маршрут.  Така че ако ви открият в кратера Дервезе, а вие сте заявили, че пътувате от Азербайджан за Афганистан, с най-голяма скорост ще ви депортират. Такива визи обикновено вземат хора с ограничен бюджет, автостопаджии или велосипедисти.

Вторият вариант – това е тур. Той струва примерно хиляда долара за седмица, в него ще бъдат включени основните забележителности – Ашхабад, кратерът Дервезе, подземното езеро Ков Ата, каньонът Янги Кала. Има възможност да купите индивидуален тур, но пак навсякъде ще ви съпровожда местен гид. В Ашхабад не се изисква постоянно придружаване, но в местата, където идват туристи, има информатори, които предават на полицията кой е дошъл при тях.

Веднъж отидох в музей, купих специален билет за чужденци (който струва много по-скъпо, отколкото за местните) и поех да разглеждам експозицията. След 45 минути при мен дойде служител на музея и ме попита от коя страна идвам. По този начин органите се опитват да знаят винаги кой е дошъл и какво прави в определено време.

Туркменистан е парадоксален: официално това не е затворена страна. В нея обаче пристигат по 6 000 души годишно, това е примерно 20 души на ден – всеки пристигайки на собствена сметка. За сравнение – в Северна Корея годишно пристигат 35 000 души.

ва са два различни подхода в тотаритарния контрол: може да пускаш повече туристи, но да контролираш абсолютно всички, или да пускаш много малко туристи, да им позволяваш повече, но да обезпечаваш следенето на всеки от тях. В Туркменистан туристите са толкова малко, че да ги контролираш не е сложно и без постоянен съпровод.

В скорошно свое интервю блогърът Артьомий Лебедев разказа, че Туркменистан е в топ 3 на най-трудните държави за получаване на виза. С руски паспорт да попаднеш тук е практически невъзможно: видимо се боят от инфилтрация – от поток от либерално настроени хора, говорещи с местното население на един език. Кой знае защо, но гражданите на Турция и Беларус получават визи сравнително лесно, въпреки че и това са страни, които говорят с местните на един език. Още един вариант рускоезичен турист да попадне тук – да бъде гражданин на трета страна, както например аз отидох с британски паспорт.

Макар, че на официално ниво между страните има пълно разбирателство – няма никаква конфронтация. Допълнителна парадоксалност на ситуацията придава това, че при почти пълна липса на връзка на ниско ниво с Русия, във всяко заведение, хотел или кафене, където и да отидеш, са включени руски канали, върви „Россия 1”, във всеки бар пускат руска музика, най-често по „Ру ТВ”.  На фона на туркменистанските канали, руската телевизия – това е еталон за качество и увлекателност. Всечки домове, особено в Ашхабад, са окичени със сателитни чинии.

Също така в Туркменистан не е възможно да проявите каквато и да е публичност и да се свързвате с хора, работещи в медиите. За разлика от КНДР, Туркменистан не устройва образцово-показателни прес-турове с фалшива реалност, те не искат да показват бойки пионери, щастливи деца, сурови военни и велики лидери. КНДР иска туристите да си мислят, че това е страна на благоденствието. Туркменистан иска нищо да не мислят за него.

„Красивият град Ашхабад...”

Страната започна особено да се затваря след 2000 г. През деветдесдетте по стандартите на Средна Азия в Туркменистан било даже много нормално. За разлика от узбеки, киргизи и таджики, които успяваха да се пострелят един-друг, Туркменистан се отдели съвсем мирно, без граждански войни и престрелки със съседите.  От 2000 г. тук въведоха изходни визи и задушиха почти целия чуждестранен бизнес.

Например, хотел „Акалтин” в Ашхабад, където аз бях отседнал, се оказа бивш хотел на Шератон. Това е съвсем приличен по европейските стандарти хотел. Но феновете на боклука също няма да се разстроят - нашата група прекара една нощ в съветски хотел с хлебарки, падащи плочки и неработещи душове. Това е такава част от „преживяването”: да прекараш известно време на място, където за няколко десетки години нищо не се е променило, най-много нови крушки да са сложили. Но съветските детайли са по-скоро изключение – днес Туркменистан опитва азиатски размах.

Ашхабад се нарича най-белия град в света. От май тази година там дори е забранено да притежавате коли с цвят, различен от бялото и сребристото. В града огромни пространства са застроени с беломраморни домове със златни букви по фасадите. Там се помещават всевъзможните държавни учреждения. Има небостъргачи, в които понякога няма дори прегради между етажите – те съществуват просто така – за да бъде „красиво”. И около тях – няма жива душа!

Властите обичат размаха – и се получават отправени към пустинята белоснежни пусти магистрали, безлюдни площади и запуснати музеи.

Оживено донякъде е в тази част от града, която е построена веднага след земетресението през 1948 г. Там можете да видите множество уютни домове на по 3-4 етажа, а също така и „сталинки” и „брежневки”. Благодарение на малкото количесвно автомобили на улиците, е чисто, има много дървета – да се разхождаш е удоволствие.

По пътищата жени с метли усърдно събират боклука. Не на тротоара, а на платната. Разбира се, всяка минала кола заличава целия труд, на, както се казва в един стар анекдот: „Не е важно да е хубаво, а да се намираме на работа!” Както всяка истински тоталитарна държава, Туркменистан може да се похвали със заетост от 99 процента.

Всъщност, в това се заключават развлеченията в Ашхабад – да гледаш как се събира боклукът, както и безконечните паметници и каменни плочи. Също така може да се разгледа джамията на Туркменбаши - Руха, в която всеки уважаващ се мюсюлманин би отказал да се моли – тя цялата е украсена не с цитати от Корана, а от Рухите. Музеите в столицата са всичко 4 и всеки от тях ще ви разкаже, че туркмените са най-великия народ на Земята.

Население

За девет дни пътешествие само веднъж към мен се приближи местен. В съседния Узбекистан за този период съм общувал поне със сто – там много обичат да общуват. В Туркменистан хората просто се страхуват да не объркат нещо, не дай си боже да не се стигне до разговори за политика. От друга страна, местните жители, като че не разбират, че шест хиляди туристи на година – това е малко, за тях това е норма. Даже моят туркменски гид се удиви, че за руснаци входът тук е забранен и аз съм тук с британски паспорт.

Въпреки отчуждението на местните жители, ми се създаде впечатлението, че ако в КНДР са сталински времена, то в Туркменистан  са брежневски.

Навярно има и хора, които са искрени и вярват в режима, но има и такива, които помнят не само деветдесетте, а даже и СССР. За тях, за разлика от севернокорейците, които живеят в закрита държава от седемдесетте, е очевидно, че тяхната родина е, меко казано, странна. Нашият гид.туркмен пускаше цинични шегички за Туркменбаши, Рухите и социалната ситуация в обществото. Именно затова в Северна Корея във всяка група има по двама гида – да следят един за друг в същата степен, както и за туристите.

Туркменбаши и кратерът Дервезе

Една от целите на пътешествието до град Туркменбаши в западната част на страната – това е „националната туристическа зона” Аваз. Това е огромен белоснежен хотелски комплекс от дубайски тип на брега на Каспийско море дълъг пет километра. Защо небогата страна, която приема 6000 туристи годишно има туристическа зона, до която дори няма международно летище? Вие питате това, защото не живеете в Туркменистан. А там начаството се е разпоредило – значи, ще направим.

Разбира се, в целия комплекс няма и една душа. На паркингите за хиляди коли няма да откриете нито една. Без работа се размайват незнайно защо назначените служители. По брега има атракциони, които видимо никога не са работили. В тоалетните унило плуват изпражнения – в целия комплект водата е спряна. В местния универсален магазин в протежение на целия стелаж можете да видите само един и същ вид минерална вода.

На четири часа път от Туркменбаши се намира голям красив каньон: огромно, изветрено от хилядолетни ветрове пространство – бяло, розово, сиво. То по-рано е било покрито с огромна маса вода, която пресирала калцита, желязото, късовете раковини в удивително природно явление, сравнимо по красота и размах с Големия Каньон в САЩ.

Но най-красивото природно зрелище ви очаква при кратера Дервезе. Заради него като че ли си струва да се отиде в Туркменистан изобщо. Навремето по време на геоложки проучвания, там се появила дупка в земята, от която започнал да излиза газ.  С надеждата, че газът долу не е много и бързо ще изгори, било решено да се запали, за да се избегнат злополуки. Но не е станало така – газът продължава да гори вече 50 години!

ВИДЕО:

Вълшебен парадокс: най-забележителното на този феномен се състои в това, че той официално не съществува. Няма да го откриете на нито един туркменски сайт или в местната преса. Официален Туркменистан не обича кратера: той е прекалено дързък, той е съвсем излишен в местната действителност, състояща се от прекрасния президент и безкрайни беломраморни здания. /БЛИЦ/


Най-четени👇

Популярни публикации👇