Момчето, което обичаше да играе „принцесата“

Елза Парини е едно от най-разпознаваемите имена в българския артистичен живот след промените. За широката публика той е символ на екстравагантност, смелост и неподражаемо сценично присъствие. Но преди да се превърне в Елза — дръзката, бляскава и освободена персона, позната от клубовете на 90-те, стои един момък, роден през 1973 г., чийто път минава през обикновено детство, социалистическо училище, казармата и вътрешни битки за самоопределяне.

Елза Парини всъщност се ражда като Ивайло Иванов в град Попово на 24 декември 1973 г. Нейният път започва в класически условия на социалистическо детство, но вътре в Ивайло гори артистична искра — наблюдателен, чувствителен, нетипично нежен за момче в средата, в която живее.

Още в детската градина в Попово възпитателките помнят Ивайло като дете, което е „по-нежен и артистичен“ от връстниците си и често го обличат като момиченце за детските тържества. Според самата Елза, имало снимка, на която я облeкли като „доста хубаво момиченце“. Тези ранни моменти на игра и преобразяване са, както самата тя казва, първите стъпки към сценичната й идентичност.

Когато започва училище, Ивайло вече усеща, че не съвпада напълно със социалните очаквания за момче: в пети клас споделя, че осъзнава, че е „на другия тротоар“. Той се справя отлично по хуманитарни предмети — литература, изкуства —, докато за „мъжките“ предмети, като спорт, няма особен афинитет. Способността му да наблюдава и да имитира го прави фаворит при училищните програми и тържества — учителите често разчитат на него, за да създаде скечове, рецитира или просто да озвучи част от програмата.

След училище идва казармата — етап, който според Елза е „преживяване, което е трябвало да мина“. Тя сама заявява, че е решила да служи, въпреки че е усещала различността си, „не е искала да бяга или да се крие“. Според нейни спомени, физическата подготовка в казармата й е била трудно предизвикателство, тъй като „не обичала спорта“. Напомня, че не е типичният боец — служи, но задачите й са главно „канцеларска работа“. Има и комични епизоди: в медийни публикации се говори за „строшен танк“, който й бил поверен, и за опит да го управлява, съчетан с неумение, което я кара да се озове „в полето“.

„Управлявах машина, която тежи 41 тона, има 12 цилиндров многогоривен двигател и 125 мм оръдие. По-просто казано: в казармата бях разпределена за „кемаф“ на танк Т72. „Кемаф“ наричат механик водача, демек шофьора, а думата е наименование на важен маслен филтър от системата на танка. И там се оправях както в училище, карах всички да желаят да са около мен, да са ми приятели и да бъдат в моята компания. А вроденият ми интелект се оценяваше от командирите ми и те ме занимаваха основно с канцеларска работа. Така че и казармата не беше нещo кой знае какво, преживях го.

След службата в казармата и на фона на бурните промени в началото на 90-те, Ивайло се насочва към артистичния живот. Тъкмо тогава се появява Елза Парини — не просто като артистичен псевдоним, а като въплъщение на всичко, което Ивайло усеща вътре: женственост, самоирония, стремеж към свобода и блясък. Нейната естествено къдрава, „рошава“ коса допринася за прякора й „лавицата Елза“ — и, както самата тя разказва, това е част от вдъхновението й за името „Елза“.

С времето Елза се превръща в една от първите и най-известни драг кралици в България. Тя става не само артист на сцена — участва в нощни клубове, прави шоупрограми, но и работи в медии. Според нейни биографии, тя занимава се с медийно планиране, реклама и е радиоводещ. В съвременността е главен редактор на лайфстайл и шоу бизнес уебсайт LifeOnline.bg.

Елза говори открито за своя живот, идентичност и сексуалност. Например, в интервю споменава, че „още в 5-и клас осъзнала, че е гей“. В рамките на публичния й образ провокацията и самоиронията са винаги присъстващи — тя използва шега, грим и присъствие, за да изрази себе си и да смекчава табутата. Зад сцената стои човек, който е преминал през социализма, казармата и прехода, и който е намерил свой глас и своя образ едновременно.

Така, от Ивайло от Попово, артистично дете, което е обличано като момиче в детската градина, ученик, който имитира и забавлява, и войник, който преживява армията „на свой начин“, се ражда Елза Парини — една от най-разпознаваемите, застъпнически и шеговити фигури на българската сцена.

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉