95 години от рождението на гигантския актьор Георги Черкелов (25 юни 1930 – 19 февруари 2012)!
Роден е на 25 юни 1930 г. в град Хасково. След като учи 3 години право в Софийския университет, решава да завърши ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш. Започва кариерата си като артист във Врачанския театър (1956 – 1959).
Играл е и на сцените на Народен театър за младежта (1960 – 1968), Сатиричния (1959 – 1960) и Народния театър (1972 – 1985) и (1989 – 1991), Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Плевен (1985 – 1989), театър „Барбуков“ (1994 – 1995), Нов драматичен театър „Сълза и смях“ ((след 1995) и в СИФ (1968 – 1972) и (от 1975-). През 1982 – 84 г. е художествен ръководител на Хасковския драматичен театър, на чиято сцена се изявява не само като актьор, но и като режисьор. От 1985 до 1990 г. е директор на Плевенския драматичен театър, докато продължава да играе в Народния театър „Иван Вазов“. Режисьор е на постановките „Полет над кукувиче гнездо“, „Спасителят в ръжта“, „Хъкълбери Фин“, „Борци“ и др. Сценичните адаптации на „Хъкълбери Фин“ и „Спасителят в ръжта“ е направил сам. През 2010 г. излиза негов сборник с разкази („Разкази и имейли“), издаден от Locus Publishing.
Дебютът му в киното е през 1961 г. Черкелов добива широка популярност с ролята си на Богдан Велински от сериала „На всеки километър“, където играе събирателен образ на Никола Гешев – шеф на отделение „Борба с комунизма“ в страната до 1944 г. Това е една от най-запомнящите се роли в историята на българското кино.
Мощния интензитет на екранното си присъствие изгражда с просветеност и харизма, обрана от външни хватки и емоционални изблици. С режещ тембър, властен поглед и бавни жестове, той с еднаква плътност може да излъчва надменност и покруса, сарказъм и топлота, низост и смелост. Много му прилягат отрицателните персонажи, които изпълва с нюанси и превръща в магнит. Неслучайно емблематичната му роля е на интелигентния полицейски началник Велински в телевизионния сериал „На всеки километър”.
Георги Черкелов е в киното от 1961 и „Последният рунд” – дебютира заедно с режисьора Людмил Кирков.
За 50 години Черкелов е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното. Пресъздал е най-много централни герои в Шекспирови пиеси. Изиграл е почти целия репертоар на британския класик. Стилът на Черкелов е интелигентен, с пестеливи изразни средства, базиран на фини нюанси в интонацията, на тежките паузи и на солидно произнесените фрази. Негова запазена марка са вътрешното достойнство и достолепие.
Незабравими са изпълненията му в ролите на Крал Лир, Ричард II, Сократ, Хлудов и много други. Участва във филми като „Съдията“ (1986), „Цар и генерал“ (1966), „Бялата стая“ (1968), „Мъже в командировка“ (1969), „Князът“ (1970), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Топло“ (1978), „Черешова градина“ (1979), „Аспарух“ (1981), както и във филмови копродукции в Италия („Галилео Галилей“ – 1969) и Германия. Режисьор е на телевизионния филм „Спирка Берлин“.
Член на САБ и СБФД (1970).
Черкелов е женен за кратко за ученическата си любов Лиляна, но двамата се развеждат.
През 1956 г. Черкелов се жени за пулмоложката д-р Виолета Мишева, с която имат 2 дъщери и един син – Иван Черкелов.
От 1973 до 1980 г. Георги Черкелов има 7-годишна връзка с Лидия Вълкова, докато е все още женен за съпругата си. Дъщеря му Боряна почина на 16 години при пътнотранспортно произшествие през 1978 г. През 1984 г. Георги и Виолета се развеждат.
До смъртта си е женен за третата си съпруга изкуствоведката Зина Стругова. През 2011 г. той претърпява инсулт.
Георги Черкелов умира на 81 години от дихателна недостатъчност на 19 февруари 2012 г. Оставя след себе си съпругата си Зина, дъщеря си Ирина, сина си Иван, както и доведените дъщери на Стругова. Черкелов надживява с 33 години дъщеря си Боряна.
Награди
Заслужил артист (1970)
Народен артист (1974)
Орден „Кирил и Методий“ – II степен (1967)
Орден „за заслуги“ към БНА (1974)
Орден „Стара планина“ за приноса му в българската култура (2001)
Награда „за мъжка роля“ (Велински) от филма „На всеки километър“ (Варна, 1969)
Награда „за мъжка роля“ (Бижев) от филма „Мъже в командировка“ (Варна, 1970)
Награда „за мъжка роля“ за (полковник Демирев) от филма „Зарево над Драва“ и (партинийят секретар) от филма Трудна любов (Варна, 1974).
Награда „Аскеер“ за цялостно творчество (2009)
Голямата награда „Златна роза“ за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ (Варна, 1976)
Наградата на 17-ия филмов фестивал „Любовта е лудост“ за цялостен принос (2010)
Източник:Филмотечно кино „Одеон” и hilife.bg



0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук