Роден да бъде победител, но политиката му се опъна

Владимир Николов е роден на 3 октомври 1977 г. в София. На 11 години започва да тренира волейбол при Янка Прохорова, а след това кариерата му поема по онзи рядък път, по който тръгват само хората, съчетаващи талант, труд и характер в точните пропорции.

„Надежда“, националният отбор, Франция, Германия, Русия, Италия, Полша – почти две десетилетия по европейските волейболни върхове. По пътя идват медали от европейски и световни първенства, а признанията не закъсняват. На Световното първенство в Япония през 2006 г. е избран за най-добър нападател на турнира, а през 2010 г. е обявен за най-добър диагонал в света. За един спортист това не е просто статистика. Това е място в историята.

До него през всички тези години е Мая – бивша волейболистка, която самият той с усмивка нарича „началника“. Тридесет години любов, три предложения за брак, преди да чуе заветното „да“. История, която спокойно би могла да бъде сюжет на самостоятелна статия.

Мая следва съпруга си из клубовете на Европа, отглежда четири деца и между семейните ангажименти успява да изгради собствена кариера като треньор. Александър, Симеон, Филип и Дария израстват с волейболна топка в ръка. А когато през 2025 г. Александър и Симеон стават световни вицешампиони, става ясно, че при семейство Николови волейболът не е професия, а наследство.

После идва политиката.

И тук историята започва да звучи по различен начин.

През март 2026 г. Николов е обявен за водач на листата на „Прогресивна България“ в Пловдив – партията на министър-председателя Румен Радев. В първите си публични изяви като кандидат-депутат той обяснява, че личните му убеждения са „много десни“, но същевременно не бива да се делим на леви и десни. След това добавя, че не трябва да се делим и на Изток и Запад.

Получава се любопитен политически дебют – достатъчно думи, за да звучиш категорично, но недостатъчно, за да стане ясно какво точно защитаваш.

Скоро след това избухва и първият казус. По телевизиите продължава да се излъчва реклама на хранителни добавки, в която участва цялото семейство Николови. В нея неколкократно се споменава числото шест – същият номер, с който партията участва в изборите.

Николов обяснява, че рекламата е заснета месеци преди да бъде поканен в политиката. Следват проверки, спиране, възобновяване и ново спиране на клипа. Историята става толкова объркана, че накрая човек трудно може да проследи кое е реклама, кое е предизборна кампания и кое е просто лоша координация.

След изборите следва нов епизод. На сайта на Народното събрание професията на Владимир Николов първо е записана като „журналист“, а малко по-късно е променена на „преподавател“. Това провокира дори журналистическия въпрос: „Знае ли някой каква е професията на Владо Николов?“

Сарказмът тук не е насочен към спортиста. Неговите постижения са безспорни и не подлежат на обсъждане.

По-скоро става дума за една стара българска практика – успешни спортисти, артисти или обществени фигури да бъдат привличани в политиката заради популярността си, а не непременно заради политическия си опит. Те се превръщат в лица на кампании, в символи на доверие и разпознаваемост, но често попадат на терен, чиито правила са съвсем различни от тези, по които са побеждавали досега.

В продължение на двадесет години Владимир Николов изгражда кариерата си с дисциплина, постоянство и измерими резултати. На волейболното игрище винаги е знаел кога да атакува, кога да изчака и кога да поеме отговорността.

Политиката обаче не е волейбол.

Засега той изглежда като човек, който тепърва опознава новия терен – без ясна тактика, с противоречиви сигнали и с реклама, която продължава да живее собствен живот дори след като е обявена за спряна.

Волейболът го е научил, че грешките при сервис се броят. В политиката — засега — просто се сменя профилът в парламентарния сайт.

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉