Седеше на последния чин до прозореца вляво, но стана един от най-големите музиканти на България

Снимка от личния профил на музиканта във Фейсбук

Теодосий Спасов е музикант от рядък мащаб – артист, който превърна кавала от традиционен народен инструмент в универсален език, разпознаваем по всички континенти. Роден е на 4 март 1961 година в Исперих, но детството му преминава между няколко различни свята – селата Владимировци и Белица (Силистренско), по-късно Панагюрските колонии. Именно това постоянно движение, смяната на пейзажи и хора, оформят ранната му чувствителност към звука, природата и човешките истории.

Спомените му от детството са наситени с образи – миризмата на лимонада от малка работилница в центъра на селото, петте стотинки за вафла, семейните ходения на кино в читалището. Израства в силно музикална и патриархална среда. Баща му Спас – самодеец, поет и секретар на читалището – пее, пише стихове и мечтае за музиката. Майка му Пенка е учителка – строга, но духовна. Още при раждането бащата поставя до кошчето му червен акордеон „Велтмайстер“ – символично предопределение на съдбата му.

Първият инструмент на Теодосий действително е акордеонът, но на деветгодишна възраст кавалът окончателно го завладява. Свързва го със свободата на овчарите, с гласа на планината и звънците на стадата. Първите му уроци са при местни самоуки музиканти, сред които бай Димитър и бай Калин. Талантът му бързо се откроява.

През 1975 година постъпва в Средното музикално училище „Филип Кутев“ в Котел – школа със строга дисциплина и високи изисквания. Първият му преподавател по кавал е Румен Мутафчиев. Наред с академичното обучение, младият Спасов попива влиянията на местните цигански музиканти и бурно развиващата се по онова време сватбарска музика. Именно там преживява и едно от най-тежките си изпитания – оказва се, че постановката на ръцете му е грешна и трябва да започне от нулата. Малко не му достига да се откаже, но писмата от дома и желанието да докаже, че може, го задържат. Завършва музикалната гимназия в Котел през 1980 година – вече оформен инструменталист със собствен почерк.

Следва казармата в Балчик. Служи във военния оркестър, където свири на кларинет – още едно доказателство за широките му музикални възможности. Там името му започва да се носи сред музикантските среди, а участията му по сватби и официални събития му дават увереност и сценичен опит.

След военната служба продължава образованието си в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, със специалности „Кавал“ и „Ръководство на народни състави“. Именно Пловдив се оказва съдбовен. Там среща джаза, експеримента и свободата. Създава студентската формация „Джаз линия“ заедно с Веселин Койчев и Дочо Панов – група, която смесва фолклор и джаз по начин, нечуван дотогава.

През 1983 година прави първите си записи в Радио „Пловдив“. Паралелно работи с фолклорни ансамбли, танцови състави и водещи имена на сватбарската музика – Георги Янев, Петър Ралчев, Конушенската група, Оркестър „Канарите“. По това време започва и съвместната му работа с Йълдъз Ибрахимова. Теодосий Спасов става първият музикант, който засвирва джаз на кавал и показва, че този древен инструмент няма стилови граници.

Кариерата му го отвежда на всички континенти – от най-престижните сцени до необичайни места като подножието на Еверест и Антарктида. През 1995 година списание Newsweek го нарежда сред най-талантливите музиканти от Източна Европа с оценката: „Спасов създава нов музикален жанр.“ Следват международни проекти, Бродуей, десетки албуми и колаборации с музиканти от цял свят.

Личният му живот е също толкова устойчив и хармоничен. Женен е за Бойка Велкова – актриса от Народния театър и негова дългогодишна муза. Двамата си спомнят с тръпка сватбеното си пътешествие до Канада – първото им голямо общо приключение. Семейството обича да пътува, да готви, да чете, да гледа кино и да споделя времето си заедно. Синът им Тео избира да учи международни отношения в Шотландия, но носи артистичния дух на родителите си.

В последните години Теодосий Спасов пише музика за симфоничен оркестър и кавал, продължава да експериментира и да търси нови хоризонти. За него музиката не е борба, а пътуване. Сцената е неговият храм, а кавалът – инструмент, който „изпраща душите и гони дявола“.

Той остава пример за това как от едно българско село може да тръгне звук, който да бъде разбран навсякъде по света – без превод, но със сърце.

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉