На 21 ноември 2025 г. се навършват 18 години от кончината на Сотир Майноловски – актьорът, който остави ярка следа в театъра и киното на България. Време е да си спомним за неговата вътрешна светлина и човешко достойнство.
Роден на 31 октомври 1930 г. във Варна, Сотир Майноловски произхожда от семейство на изселници от костурското село Косинец, Егейска Македония. Завършва актьорско майсторство през 1958 г. във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) – институцията, която формира новото поколение български актьори след Втората световна война.
Театралният му път започва в Добрич, където играе в Драматичния театър от 1959 до 1964 г. След това се премества в София и става част от елитните трупи на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ (1964 – 1967), Театър „Сълза и смях“, Театър 199 и Младежкия театър „Николай Бинев“, чийто директор е до пенсионирането си през 1997 г.
В киното Майноловски участва в няколко запомнящи се продукции, сред които:
• „Васко да Гама от село Рупча“ – в ролята на радиста
• „Цар и генерал“
• „Мъже в командировка“
• „Вик за помощ“
• „Закъсняло пълнолуние“
Освен театралната и филмова кариера, той участва и в шоупрограми на редакция „Хумор, сатира и забава“ на Българското радио, доказвайки своята гъвкавост и чувство за хумор.
Стената на славата пред Театър 199 пази неговите отпечатъци, шарж и послание – символ на признание и уважение към творческия му принос.
На 21 ноември 2007 г. Сотир Майноловски напуска този свят на 77-годишна възраст, оставяйки след себе си не само роли, но и спомени за един благороден човек, отдаден на изкуството. Погребан е в Централните софийски гробища.
Времето не изтрива спомена за артисти като него. Той бе част от поколението, което превърна сцената в огледало на човека и времето – с дълбочина, морал и вътрешна светлина.
Нека тази статия бъде нашият скромен поклон пред Сотир Майноловски – актьорът, който не търсеше шумна слава, а остави трайна следа в сърцата на зрителите.

0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук